Майк Резник
Гадателката (17)

16

Звездната лодка бе най-изумителната и елегантна космическа станция на Вътрешната граница.

Стотици кораби, малки и доста големи, бяха спрели около нея. Всъщност лъскавият й корпус беше първото нещо, което привличаше погледа на посетителите, защото рекламираше името на тази станция с шестдесетметрови букви, които блестяха като милион малки слънца. Виждаше се от корабите, когато приближаваха на около две хиляди километра.

Вътрешността беше не по-малко блестяща от корпуса. Имаше ресторанти, барове, нощни клубове и дузина огромни хазартни зали, както и няколко частни стаи за игри с високи залози, които дори Краля на залаганията не можеше да си позволи. Мъже в официални костюми, жени в доста оскъдно облекло, извънземни в екзотични одежди — всички се движеха дискретно от маса на маса, от игра на игра, като предлагаха напитки, наркотици, асортимент от чуждоземни видове тютюн и игрални чипове.

Самите маси бяха разделени почти наполовина между човешки и извънземни игри. Не бе за учудване, че преситените хора са тълпяха около масите с по-популярни извънземни игри и понякога губеха по десет хиляди кредита в такива като джабоб, които бяха доста сложни и отнемаха години да се усвоят. А представителите на извънземните раси — канфорити, домарианци, лодинити и дори двама метанодишащи атрианци в своите студени защитни костюми, губеха огромни суми на покер, двадесет и едно или рулетка.

На борда на Звездната лодка можеше да се направи всякакъв вид облог. Огромна зала със стотици компютърни и видеоекрани предлагаше най-пресните новини и облози за всички спортни събития в рамките на Демокрацията. В друга зала висяха прогнозните резултати от хилядите избори, провеждани всекидневно, за важни и дребни политически постове из петдесетте хиляди свята на Демокрацията. Трета стая бе предназначена за безкрайните всекидневни игри, които отново бяха на мода в галактиката, където Човекът се бе отдалечил от корените си, но постоянно търсеше начин да научи повече за тях.

Златния дук остана да пази Мишката, или по-точно да я накаже, ако Пенелопа откаже да упражни своя талант в полза на поробителите си. А Краля на залаганията заведе Зората на Септември и малкото момиче на Звездната лодка.

Бяха сканирани много бързо и внимателно на входа. После Краля на залаганията отиде до едно от гишетата на касиерите, внесе сума за игрален кредит и направи бърза обиколка на игралните зали. Накрая си намери маса, която не се различаваше по нищо от останалите, но кой знае защо му хареса, и махна на Зората на Септември да се настани на един от празните столове до него.

После се наведе към Пенелопа и й прошепна:

— Помниш ли сигналите, за които говорихме?

Тя кимна.

— Докосвам лявото си ухо за твоя победа и дясното, ако Септември е с по-добрата ръка.

— Точно така, детето ми. А помниш ли какво ще се случи на приятелката ти, ако дори веднъж ми подадеш грешен сигнал?

— Помня — отговори Пенелопа. Тя се огледа наоколо. — Къде искаш да застана?

— Ела с мен — Краля на залаганията я поведе към дълъг бар покрай стената. Повдигна я върху един екзотичен стол и извика бармана, белонианец с оранжева кожа.

— Имате ли нещо безалкохолно за младата дама? — попита Краля любезно.

— Имаме широк избор — отговори белонианецът в превеждащото устройство.

Краля на залаганията извади пачка рубли Нов Сталин от джоба си и ги сложи на бара.

— Дайте й всичко, което поиска, и се погрижете никой да не я безпокои.

Белонианецът показа виолетовите си зъби в своя най-добър опит за усмивка и взе парите.

— За мен ще е удоволствие, господине.

Краля на залаганията се обърна към Пенелопа.

— Не искам да мърдаш оттук, ясно ли е?

— Да — кимна момичето.

— Надявам се да е така, детето ми, или твоята приятелка ще пострада.

Пенелопа го изгледа, но не каза нищо. Миг по-късно той се върна обратно на масата и се настани така, че да я вижда добре.

Белонианецът донесе три вида сок на Пенелопа и тя избра най-големия контейнер — искрящ кристал във формата на рог от древно животно. Първата ръка бе раздадена и тя съвсем небрежно докосна дясното си ухо. Краля на залаганията се усмихна — неговите опоненти приеха, че се усмихва на някаква тяхна забележка, и продължи да залага и да вдига мизите, докато всички освен Зората на Септември отпаднаха. Когато тя обърна своя фул от аса и валета, той остави картите си на масата, без да ги показва.

Похитителите й загубиха следващите две ръце, после Пенелопа докосна лявото си ухо — победа на Краля на залаганията. Този път Зората на Септември продължи да залага и да вдига мизите, докато не остана само още един играч. Тогава тя свали картите си и остави на Краля да залага сам за себе си.

Продължиха така още половин час. Не винаги вдигаха мизите, когато знаеха, че държат печеливши ръце, и не винаги отпадаха рано, ако бяха обречени да загубят, но постепенно събраха почти всички пари на масата пред себе си. Двама от играчите — един канфорит и един човек, решиха да се откажат и местата им бяха заети от нови двама мъже.

Докато Краля на залаганията и Зората на Септември трупаха пари, Пенелопа седеше неподвижна на бара, очите й обхождаха залата, умът й подреждаше различни възможности, варианти на бъдещето и средства за постигане на желаната цел.

Най-накрая откри, каквото търсеше. Висок, разкошно облечен мъж, чиито блестящи дрехи постоянно променяха цвета си, а косата и брадата му имаха всички нюанси на дъгата. Ботушите му бяха от фосфоресциращата синя кожа на вече изчезналия Леден демон от Белок IV. Той сякаш се разхождаше безцелно из залата, като се спираше от време на време до някоя маса, а черните му очи не изпускаха и най-малкия детайл. Накрая застана срещу огромна рулетка, извика един от касиерите и си поиска няколко чипа. Пенелопа не знаеше името му или защо се намира върху борда на Звездната лодка, но знаеше, че той е човекът, когото търси.

Наблюдаваше го, докато той заложи четири пъти на рулетката и загуби. Толкова се бе вглъбила в това, че почти забрави да сигнализира на Краля на залаганията за поредната му победна ръка, но се опита да не обръща внимание на погледа му, когато го уведоми едва след първите залози.

Тогава се появи възможността, която чакаше. Слаб млад мъж се приближи до бара и тя разля питието си върху него.

— Много съжалявам! — извини се тя.

— Няма проблеми — отговори мъжът и поиска кърпа от бармана, за да изтрие ръкава си. — Но трябва да бъдете по-внимателна, млада госпожице.

Пенелопа изчака извънземния барман да се отдалечи.

— Разлях го нарочно — каза меко тя.

Мъжът я погледна, но не отговори нищо.

— Нуждая се от помощ — продължи тя.

— Ако се забавляваш, като разсипваш питиетата си върху непознати, имаш нужда от нещо повече. Трябва да се научиш на добри обноски, млада госпожице.

Той се обърна и понечи да си тръгне.

— Ако си тръгнете — прошепна тя напрегнато, — няма да ви кажа на кое число ще падне топчето на рулетката следващия път.

— А ако остана, ще ми кажеш печелившото число и аз ще се сдобия с милион кредити — рече развеселено той.

— Колко ще спечелите, зависи от това, което сте заложили.

Младият мъж погледна към рулетката.

— Колелото се върти сега. Защо не ми кажеш печелившото число, като израз на добра воля?

— Двадесет и седем — отвърна без колебание Пенелопа.

— Сигурна ли си?

— Да.

Той й се ухили.

— А какво ще получа, ако грешиш?

— Нищо — отговори тя и внезапно замръзна, когато Краля на залаганията, след раздаването на губеща ръка, погледна към нея. — Но тъй като не ми повярвахте, няма да спечелите нищо.

— Никой ли не те е учил как се говори с големи хора? Защото…

— Двадесет и седем, черно! — извика крупието.

Пенелопа устоя на изкушението да се усмихне мило на младия мъж.

— Чист късмет — обади се той.

— Ако не искате да ми повярвате, няма да ви кажа следващото число.

— А защо ми казваш тези числа?

Тя изчака, докато двама мъже, които минаваха покрай бара, я скриха за момент от погледа на Краля на залаганията.

— Вече ви казах: имам нужда от помощ.

Той се намръщи.

— Искаш да се обзаложа вместо теб ли?

— Не. Искам да освободите моята приятелка и мен… и не ме гледайте, докато говорим — добави тя.

— Каква приятелка? — попита той, като огледа залата.

— Тя не е тук. Тя е в кораба отвън.

— Не се занимавам със спасителни операции, млада госпожице.

— Следващото число е осем — внезапно каза тя.

Мъжът изчака, докато топката се успокои и крупието потвърди, че печелившото число е осем.

— Сега вярвате ли ми, че мога да познавам печелившите числа? — прошепна Пенелопа, като хвърли кос поглед към Краля на залаганията, но той бе прекалено погълнат от играта, за да й обръща внимание.

— Много интересно — отбеляза мъжът, вече без усмивка. — Щях да се обзаложа, че това е честно колело.

— Честно е.

— Не вярвам.

— Каква е разликата? Независимо дали е честно или не, аз мога да ви кажа печелившите числа.

Той я зяпна.

— Всеки път ли?

— Да. — Тя отново се озърна към масата на Краля на залаганията. — И престанете да гледате към мен.

— Защо?

— Не искам никой да разбере, че говорим.

— А защо ми говориш? — попита той, като бързо извърна погледа си от нея.

— Пак ви повтарям: имам нужда от помощ.

— Но защо избра мен?

— Не искам вашата помощ, а на човека, за когото работите.

— Защо си мислиш, че работя за някого?

— Нямам време да ви обяснявам. Но ако отида да говоря с него, те ще убият приятелката ми. Никой не знае вие кой сте, затова мога да говоря с вас.

— Знаеш доста неща, които не ти влизат в работата, млада госпожице — намръщи се мъжът и замълча за миг. — За кого мислиш, че работя?

— За човека с кожените ботуши.

— И ако си права, защо мислиш, че той ще иска да ти помогне?

— Сега не иска, но ще промени решението си, когато му занесете съобщението ми.

— Защо да му нося съобщение от малко момиче, което знае твърде много?

— Защото ако не го направите, ще намеря някой друг и той ще ви се ядоса.

Младият мъж погледна към масата с рулетката, после пак към Пенелопа.

— Какво съобщение искаш да предам?

— След като пълната жена с бялата коса напусне масата, следващите три печеливши числа ще са тридесет и едно, девет и единадесет.

— Тридесет и едно, девет и единадесет?

— Да.

— И после какво?

— Тогава се върнете на бара и ще ви кажа къде е приятелката ми. Не мога да им позволя да видят, че говоря с него.

— Им? Кои са те?

Пенелопа докосна дясното си ухо, когато Зората на Септември взе най-добрата ръка, а Краля на залаганията впери поглед в нея.

— Вървете си сега — прошепна тя. — Прекалено дълго говорих с вас.

Младият мъж се огледа още веднъж наоколо, като се опита да види от кого се страхува малкото момиче, после нехайно се приближи до масата с рулетката. Миг по-късно пълничка жена с побеляла коса стана, а той продължи да наблюдава рулетката в мълчание, докато топчето спря на тридесет и едно. Накрая се приближи до ярко облечения мъж и му прошепна нещо. Той го изгледа любопитно, после вдигна рамене и заложи доста чипове на девет.

Прибра спечеленото и сложи още по-голяма купчинка чипове върху единадесет. Когато топчето спря на същото число, прошепна нещо на младия мъж. Той се върна на бара, но по пътя спря закратко до една-две игри на покер и един джабоб.

Застана на около два метра от Пенелопа, облегна се на бара и каза тихо, взирайки се в бутилките с алкохол точно пред себе си:

— Добре, млада госпожице, сключихме сделка… Но при едно условие.

Пенелопа знаеше какво е условието, но въпреки това попита за него.

— Иска още две печеливши числа.

— След като освободи приятелката ми.

— Ами като се втурнем в кораба, за да я освободим, после може да се наложи да си тръгнем много бързо. Затова иска числата сега.

— На масата седи мъж със златен зъб. След неговата печалба ще се паднат две и двадесет и девет.

— Веднага се връщам.

Младият човек предаде информацията на работодателя си и се върна на бара.

— Добре, ако са печеливши, ще работим заедно. Разкажи ми за твоята приятелка.

— Казва се Мишката.

— Мишката? Не ми се ще да мисля на какво прилича тогава.

— Много е хубава — защити я Пенелопа.

— Къде е?

— На кораба на Краля на залаганията.

— Краля на залаганията? Кой е той?

— Играе на карти в средата на залата.

— Преди да се обърна, кажи как да го разпозная. Доста народ има тук.

— Зората на Септември е с него.

— Това няма да ми помогне много.

— Тя е извънземна. В костюма й има вода.

— Воднодишаща? Не видях нито една, докато обикалях наоколо.

— Не диша вода, но тялото й трябва да е постоянно влажно.

— Добре, това ще свърши работа.

Младият мъж се извърна бавно, очите му обходиха внимателно залата, после отново се облегна на бара.

— Има ли някой друг, освен Краля на залаганията и извънземната?

— Има един мъж на кораба.

— Само тримата ли са?

— И моята приятелка.

— Корабът има ли си име? — попита мъжът, след като се падна първото от двете числа, които Пенелопа му каза.

— Не знам името му.

— Регистрационен номер?

— Не го знам.

— Надявам се, че не очакваш да влизаме във всеки кораб навън, нали?

— Мога да ти го опиша и да ти обясня къде е спрян.

— Защо просто не дойдеш да ми го покажеш?

— Защото ако тръгна с теб, Златния дук ще убие приятелката ми, преди да стигнем до кораба.

— Златния дук? — повтори младият мъж. — Чувал съм за него.

Падна се и второто печелившо число.

— Добре, кажи ми как да намеря кораба.

Пенелопа описа формата, размера и мястото.

— Следващия път като ме видиш, излез през вратата откъм масите със заровете — й нареди мъжът.

— Не се бави много.

— Ще освободим теб и твоята приятелка — рече раздразнено той. — Това не е ли достатъчно?

— И други ни преследват — поясни Пенелопа. — Ще пристигнат скоро.

— Какво, за Бога, сте направили вие двете — ограбили сте трезора на Делурос VIII ли?

— Нищо не сме направили — горещо възрази Пенелопа.

Ярко облеченият мъж прибра печалбата си от масата с рулетката, спря пред гишето на касиера и излезе от залата, без дори да погледне към тях.

— Време е за работа. Ще се върна след няколко минути.

— Бъди внимателен — помоли Пенелопа.

Мъжът се усмихна саркастично.

— Много мило, че си се загрижила за мен.

— Внимавай Златния дук да не нарани приятелката ми.

— Може и да е убиец, но не е луд. Когато разбере срещу кого е, ще я пусне без съпротива.

— Понякога я пуска, понякога не.

— За какво говориш? Само веднъж ще я освободим.

— Погрижи се приятелката ми да не пострада.

— Ще дадем всичко от себе си.

— И ще е най-добре да го направите.

Той се изсмя.

— Или какво?

— Или ще съжалявате — каза Пенелопа толкова убедително, че усмивката му изчезна. Той задържа погледа си върху нея още малко, като се чудеше в какво се забърква, после сви рамене и напусна казиното.