Оноре дьо Балзак
Онорин ^[0] (6)

Шеста глава
Хрумване на един свещеник

— След като на двадесет и две години станах доктор по право, моят вуйчо, абат Лоро, тогава седемдесет и две годишен старец, сметна за необходимо да ми осигури покровител и кариера. Този прекрасен човек, да не кажа светец, гледаше на всяка следваща година като на дар божи. Не е нужно да ви споменавам, че не беше особено трудно за изповедника на едно кралско височество да настани на работа своя млад възпитаник, единствен син на покойната си сестра. Един ден, към края на 1824 година, достопочтеният старец, от пет години вече свещеник на манастира „Белите мантии“ в Париж, се качи в стаята, която заемах в неговия дом, и ми каза:

— Приготви се, синко, ще те представя на човека, който те взема за секретар. Ако не се лъжа, той ще може да ме замести, когато един ден Бог ме повика при себе си. Литургията свършва в девет часа, имаш три четвърти час на разположение, бъди готов.

— Ах, вуйчо, нима трябва да се разделя с тази стая, в която живях толкова щастливо цели четири години?…

— За съжаление не мога да ти оставя богатство — отвърна той.

— Не ми ли оставяте вашето име за закрила, спомена за вашите дела…

— Да не говорим за това наследство — каза старецът с усмивка. — Не познаваш още света и не знаеш, че подобен род завещание не струва пукната пара. Виж, като те заведа тази сутрин у граф… — (Позволете ми — каза консулът, — да наричам моя покровител с малкото му име, просто граф Октав.) — като те заведа у граф Октав, ако се харесаш на този безкористен държавник, в което не се съмнявам, надявам се да ти осигуря неговата закрила, а тя е много по-ценна от богатството, което щях да ти осигуря, ако разорението на зет ми и смъртта на сестра ми не бяха ме изненадали като гръм от ясно небе.

— Да не сте изповедник на графа?

— Ако беше така, щях ли да мога да те дам при него? Кой свещеник ще се осмели да се възползува от тайните, поверени му в изповед? Не, задължен си за това на негово превъзходителство министъра на правосъдието. Скъпи Морис, там ще се чувствуваш като у роден баща. Графът ти дава постоянна заплата от две хиляди и четиристотин франка, стая в разкошното си жилище и освен това по хиляда и двеста франка за храна: няма да те допусне на масата си, а не желае да ти сервират отделно, за да не се отнасят с теб като с подчинен. Приех това предложение едва след като се уверих, че секретарят на граф Октав никога няма да се окаже в положение на пръв слуга. Ще бъдеш затрупан до гуша със задачи, защото графът е неуморен работник. Затова пък когато си отидеш оттам, ще си подготвен да изпълняваш най-отговорни длъжности. Не е нужно да ти препоръчвам скромност, главното качество за човек, решил да се отдаде на обществена дейност.

Съдете за моето любопитство! Граф Октав заемаше по това време един от най-високите съдебни постове и се ползуваше с доверието на съпругата на престолонаследника, която неотдавна му беше издействувала назначение за министър без портфейл; по начина си на живот донякъде напомняше граф Дьо Серизи, когото, струва ми се, всички познавате, с тази разлика, че обитаваше по-невзрачния квартал Маре, на улица Пайен, и почти никого не приемаше. Частният му живот убягваше от погледа на обществото благодарение на неговата монашеска скромност и непрестанна дейност. Позволете ми с няколко думи да ви обрисувам моето положение.