Метаданни
Данни
- Серия
- Човешка комедия
- Включено в книгата
-
Избрани творби в 10 тома. Том 2
Онорин. Жената на тридесет години. Дядо Горио - Оригинално заглавие
- Honorine, 1843 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Силвия Вагенщайн, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Иван Пешев
- Разпознаване, корекция и форматиране
- NomaD (2021 г.)
Издание:
Автор: Оноре дьо Балзак
Заглавие: Избрани творби в десет тома
Преводач: Ана Сталева; Ерма Гечева; Силвия Вагенщайн
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо; четвърто
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: романи
Националност: френска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2
Излязла от печат: юни 1983
Главен редактор: Силвия Вагенщайн
Редактор: Е. Гечева; С. Вагенщайн
Технически редактор: Олга Стоянова
Художник: Ясен Васев
Коректор: Евгения Кръстанова; Сивляна Йорданова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7490
История
- — Добавяне
На господин Ашил Дьовериа[1] добър спомен от автора
Първа глава
Защо французинът не обича да пътува
Ако французите изпитват такова отвращение, а англичаните такава слабост да пътуват, може би и едните, и другите са прави.
Навсякъде ще намерите нещо по-добро от Англия, но да откриете очарованието на Франция далеч от Франция, е извънредно трудно.
Другите страни се славят с възхитителни пейзажи и често предоставят много по-голям комфорт, отколкото Франция, която изостава в това отношение. Понякога разгръщат поразително великолепие и пищност; не липсват изтънченост, нито благородни обноски; но интелектуалният живот, богатството на идеи, умението да се води разговор, изяществото в речта, тъй свойствени на Париж, ненадейната прозорливост за неща, които само се мислят, но не се казват, дарбата да се говори с недомлъвки, които съставляват половината от френския език — виж, те не се срещат никъде другаде. Ето защо французинът, чиито шеги и без това остават много пъти недоразбрани, започва скоро да вехне на чужда почва като пресадено дръвче. Емиграцията е безсмислена за нас.
Много французи като тези, за които ще стане дума, признават, че са изпитали удоволствие при вида на митничарите в родната си страна, което може да прозвучи като най-дръзка хипербола на патриотизма.
Целта на това кратко встъпление е да припомни на французите, които са имали случай да пътуват, обзелата ги бурна радост, когато в гостната на някой дипломат като в малък оазис са открили цялото си отечество; трудно ще разберат тази радост онези, които никога не са напускали асфалтовата настилка на булевард де-з-Италиен и за които дори левият бряг на Сена не е Париж.
Да се завърнеш в Париж! Известно ли ви е, о парижани, какво означава това?
Означава ако не да се наслаждаваш на кухнята на „Роше дьо Канкал“[2], приготвяна майсторски от Борел, за да се хареса на лакомниците-ценители, защото подобна кухня се готви само на улица Монторгьой, то поне на ястия, които напомнят за нея!
Означава да пиеш френски вина, които извън пределите на Франция са мит и при това са тъй редки, както жената, за която ще стане дума тук!
Най-сетне не означава да попаднеш сред модните остроти, защото от Париж до границата те губят солта си, а в онази духовита, отзивчива, критична атмосфера, в която живеят французите от поета до работника, от херцогинята до чирачето.