Сюзън Елизабет Филипс
Бляскаво момиче (31)

Епилог

Тялото на младия мъж се изви в свършена дъга, преди да се гмурне в тюркоазната вода на басейна зад къщата на Белинда в Бел Еър. Казваше се Дариън Буде — „е“-то беше нейна идея — и когато изплува на повърхността, тя му изпрати въздушна целувка.

— Прекрасно, скъпи. Обожавам да те гледам.

Той я дари с усмивка, която тя заподозря, че не е съвсем искрена. Докато излизаше от водата, бицепсите му се издуваха, а оскъдните плувки се бяха защипали в цепката на стегнатото му дупе. Белинда се надяваше, че от телевизионната мрежа ще харесат пилотния му епизод. Ако ли не, той щеше да е нещастен и щеше да й се наложи да изхаби доста енергия, докато го успокои. От друга страна, ако не го одобрят, той ще се изнесе и ще забрави за нея, но едва ли щеше да бъде трудно да намери друг красив млад актьор, който ще се нуждае от помощта й.

Тя разтвори крака, за да изложи на слънцето вътрешната страна на бедрата си, щедро намазани с плажно масло, и надяна отново слънчевите очила. Беше уморена. Не беше лесно да заспи отново, след като Джейк й позвъни миналата нощ, за да й съобщи, че близнаците са се родили.

Белинда знаеше от ехографската снимка, че Фльор очаква близнаци, затова раждането им не беше изненада, но не можеше да понесе мисълта, че вече е баба на трима внуци. Фльор и Джейк бяха женени от три години. Три години и три деца. Доста смущаващо. И не възнамеряваха да спрат до тук. Красивата й дъщеря се бе превърнала в кобила за разплод.

Единствено пред себе си Белинда признаваше, че Фльор донякъде я бе разочаровала. Дъщеря й й изпращаше подходящи подаръци и се обаждаше по няколко пъти в седмицата, но тя вече не слушаше майка си. Белинда се опитваше да бъде справедлива. След откриването на новия филиал на Западното крайбрежие, само най-заклетият скептик би казал, че агенцията на Фльор не е огромен успех. Снимаха я за „Вог“, облечена във великолепните модели от новата модна линия на Мишел за бременни. Но ако не за някой друг, то за Белинда бе съвършено ясно, че тя не използва докрай всичките си възможности. Цялата тази красота да бъде пропиляна… Дори Бог виждаше, че не бе нужно постоянно да седи зад бюрото. А през уикендите двамата с Джейк се погребваха в онази забравена от господ ферма в Кънектикът, вместо да останат в Манхатън, където щяха да бъдат най-бляскавата и популярна звездна двойка в града.

Белинда си припомни последното си посещение във фермата преди два месеца. Беше в началото на юли, малко след Националния празник. Когато излезе от колата, стъпи право в купчината кучешки изпражнения на един от онези противни мръсни помияри, които Фльор бе приютила. Новите й френски обувки, последен модел на „Мод Фризон“, бяха завинаги съсипани. Тя звънна на вратата. Никой не отвори и тя влезе.

Вътре беше прохладно и от кухнята се разнасяха съблазнителни ухания, но къщата изобщо не отговаряше на представата на Белинда за дом, в който живеят две знаменитости. Дървени подове вместо мраморни. Две ръчно плетени килимчета — „парцалени килими“, както ги наричаха в Индиана — вместо дебели персийски. А в ъгъла на коридора се мъдреше баскетболна топка. От поцинкованата лейка се подаваха някакви съвсем обикновени градински цветя. И за капак, върху масичката зърна нещо, което подозрително напомняше на дизайнерската вечерна чанта, оригинален модел на Елза Перети, която Белинда бе подарила на Фльор преди две години за Коледа. От нея стърчеше пухкавата жълта глава на Голямата птица, куклата от „Улица Сезам“.

Белинда събу оплесканите обувки и закрачи по коридора на притихналата къща към дневната. Върху бюфета лежеше ръкопис, но тя не се изкуши да го погледне, макар да знаеше, че мнозина биха дали мило и драго да хвърлят едно око на новата пиеса на Коранда. Независимо от всичките награди и почести, литературното творчество на Джейк не я интересуваше. А книгата за Виетнам, която му спечели втори „Пулицър“, бе най-потискащото и мрачно нещо, което бе чела.

Филмите му й харесваха много повече от писанията му и й се искаше той да се снима по-често, но през последните три години излезе само един филм за Птичаря Калибър и Фльор бе вдигнала патърдия до бога заради това. Двамата с Джейк се караха с дни, но той не отстъпи. Заяви й, че му харесва да играе каубоя Калибър и веднъж на няколко години ще й се наложи да се примири с това. В крайна сметка Фльор го придружаваше на снимките винаги когато можеше да се измъкне от агенцията, и прекарваше по-голяма част от времето си да води конете на паша.

В този момент Белинда чу смеха на Фльор, долетял през отворения прозорец. Тя повдигна дантелената завеса.

Дъщеря й лежеше, положила глава в скута на мъжа си. Двамата се бяха разположили под кривото вишнево дърво, което отдавна трябваше да бъде отсечено. Фльор беше в избелели тъмносини шорти за бременни и една от ризите на Джейк, с разкопчани долни копчета, под които се подаваше издутият й корем. На Белинда й се искаше да се разплаче с глас. Прекрасната руса коса на дъщеря й бе пристегната с ластик на опашка; върху загорелия й крак се виждаше дълга драскотина, а глезенът й бе подут, явно ухапан от комар. И като венец на тази селска идилия, Джейк пъхаше с една ръка череши в устата й, а с другата я галеше по корема.

Фльор наклони глава и Белинда видя голямо петно от черешов сок върху брадичката й. Джейк я целуна, сетне пъхна ръка под ризата й, за да обхване гърдата й. Засрамена, Белинда понечи да се извърне, когато чу затръшването на врата на кола, последвано от пронизителен щастлив писък. Пулсът й се ускори и тя се наведе нетърпеливо напред, за да зърне Мег, която не бе виждала от седмици.

Мег…

Фльор и Джейк вдигнаха глави, когато дъщеря им се появи иззад ъгъла на къщата. Момиченцето прелетя покрай зеления надуваем басейн и затопурка с пълничките си къси крачета към тях. Джейк я улови, преди да е стигнала до Фльор, и я сгуши в прегръдките си.

— Опа, бисквитке. Щеше да удариш коремчето на мама.

— Страхотно начало за сексуалното й образование, каубой. — Фльор подръпна ластика на гащичките на памучните бански на Мег. — Да не би да виждам сладолед около устата ти? Пак ли си накарала бавачката да ти разреши да излапаш един набързо?

Мег пъхна пръст в устичката и замислено го засмука, а после се обърна към баща си и го озари с най-широката си усмивка. Той се засмя, притегли я по-близо и зарови нос в меката детска шийка.

— Родена актриса. — Фльор се наведе и захапа с устни пухкавото краче, сякаш вкусваше кожата на дъщеря си.

Трамплинът подскочи шумно, Дариън Буде се превъртя във въздуха и се гмурна с плясък в басейна, изтръгвайки Белинда от спомените. Тя се завърна в реалността, в къщата си в Бел Еър, припомняйки си унило, че дъщеря й имаше още две бебета. Докато лежеше на слънцето, а миризмата на хлор изпълваше ноздрите й, тя се замисли с какво презрение би се отнесъл Алексей към плодовитостта на Фльор. Бедният Алексей.

Но Белинда не желаеше да си спомня за него, затова насочи мислите си към Дариън Буде и дали телевизионната мрежа ще одобри пилотния му проект. После се замисли за Фльор, която все още беше толкова красива, че сърцето на Белинда се свиваше от болка. И Мег…

Не беше кой знае какво име — твърде обикновено за прелестното малко момиченце, наследило устата на баща си, очите на майка си и блестящата кестенява коса на Ерол Флин. Все пак всяко име, последвано от фамилията Коранда, щеше да изглежда прекрасно върху афишите, а и наследствеността щеше да си каже думата.

Повече от трийсет години изминаха от онази нощ, когато Джеймс Дийн умря на шосето за Салинас. Белинда се протегна под лъчите на калифорнийското слънце. В крайна сметка, независимо от всичко, беше се справила не чак толкова зле в този живот.