Сюзън Елизабет Филипс
Бляскаво момиче (10)

9

Холивуд искаше нахакания и умен Джейк Коранда. Искаха той да се взира в някой уличен бандит през дулото на „Магнум-44“. Да се бие с банда главорези, да върти ловко седефените дръжки на колтовете, да целува за сбогом пищна красавица, преди да излезе през вратите на салона. Коранда беше само на двайсет и осем, но истински мъж, а не като онези женчовци, които носеха сешоар в страничния джоб на панталона.

Джейк се прослави още от самото начало, превъплъщавайки се в образа на дръзкия скитник Птичаря Калибър в нискобюджетен уестърн, чиито печалби надхвърлиха шест пъти вложените средства. Въпреки младостта си, той притежаваше грубоватото мъжествено и бунтарско излъчване на Истууд, което се харесваше еднакво и на жените, и на мъжете. Незабавно последваха още два филма за Калибър, един от друг по-кървави. След това той се снима в няколко модерни приключенски ленти. Кариерата му се извиси като метеорит. После Коранда се заинати. Заяви, че му е нужно свободно време, за да пише пиесите си.

Как трябваше да реагират филмовите магнати на подобен каприз? Най-добрият актьор след Истууд иска да пише снобарски пиеси, които най-много да попаднат в колежанските учебници, вместо да стои пред камерата, където му бе мястото. Шибаната награда „Пулицър“ направо го бе погубила.

А стана и още по-зле… Коранда реши да пише за киното, вместо да твори пиеси за театъра. Нарече сценария си „Затъмнение в неделя сутрин“ и в цялата проклетия нямаше нито една сцена с лудешко преследване на коли.

— Този превзет интелектуален боклук става за сцената, хлапе — бе единодушното заключение на холивудските магнати, когато Коранда започна да ги обикаля, — но американската публика иска да гледа на екрана цици и пищови.

Накрая Коранда почука на вратата на Дик Спано, дребен продуцент, който се съгласи да заснеме „Затъмнение в неделя сутрин“ при две условия: Джейк да играе в главната роля и след това да участва в две високобюджетни продукции за ченгета и бандити.

В една вторнична вечер в началото на март трима мъже седяха в малка одимена прожекционна зала.

— Пусни отново пробните снимки на Савагар! — подвикна Спано към един от помощниците си, обвит в ароматния дим на една от любимите си кубински пури.

Джони Гай Кели, легендарен режисьор с посребрени коси, щракна капачката на кен с портокалов сок и заговори през рамо на самотната фигура, застанала в сенките в дъното на салона.

— Джако, момчето ми, не ни се ще да те огорчаваме, но ми се струва, че си забравил гениалния си мозък в леглото на последното си гадже.

Джейк Коранда вдигна дългите си крака от облегалката на стола пред него.

— Савагар не става за Лизи. Усещам го и в червата.

— Я погледни това сладкишче ето там и ми кажи, че не чувстваш нещо на друго място, освен в червата. — Джони Гай посочи с кена към екрана. — Камерата я обича, Джако. Освен това взема уроци по актьорско майсторство, значи се отнася сериозно към работата.

Коранда се отпусна по-надолу в креслото.

— Тя е модел. Поредната тъпа хубавица, която мечтае да стане актриса. Вече сърбах тази попара миналата година с онази, как й беше името, и се заклех никога повече да не се подлагам на подобно изпитание. Особено в този филм. Провери ли отново Ейми Ървинг?

— Ървинг е заета — отсече Спано, — а дори да не беше, в случая предпочитам Савагар. Страхотно секси парче. Няма списание, от чиято корица да не те гледа лицето й. Продуцентите дебнат кой филм първо ще избере. Това е част от рекламата.

— Майната й на рекламата — отряза го Коранда.

Дик Спано и Джони Гай Кели се спогледаха. Харесваха Джейк, но той беше твърд и неотстъпчив по характер и можеше да бъде истински кучи син, когато вярваше в нещо.

— Няма да е толкова лесно да я убедим да участва във филма — промърмори Джони Гай. — В екипа й има доста умни хора, които от дълго време чакат да се появи подходящ филм.

— Глупости — изсумтя Джейк презрително. — Нейните хора чакат само главната мъжка роля да играе актьор достатъчно висок за малкото им момиченце. Нямат по-големи претенции.

— Мисля, че ги подценяваш.

От дъното на салона се разнесе студено мълчание.

— Извинявай, Джейк — рече накрая Спано, не без известно притеснение, — но този път сме болшинство. Утре ще й направим предложение.

Зад тях Коранда се надигна бавно от креслото.

— Правете каквото искате, но не очаквайте да я посрещна с червен килим.

Когато Джейк изчезна през вратата, Джони Гай поклати глава и отново погледна към екрана.

— Да се надяваме, че онова сладкишче там умее да приема критични нападки.

 

 

Белинда бе влачила Фльор на всички филми на Джейк Коранда и момичето ги бе възненавидяло до един. На екрана той винаги застрелваше някого в главата, наръгваше го в корема или тормозеше някоя жена. И изглежда, междувременно изпитваше искрена наслада! Сега тя трябваше да работи с него, а от агента си знаеше колко настоятелно се е противопоставил на избора й. Всъщност дълбоко в себе си не го обвиняваше. Без значение в какво вярваше майка й, Фльор не беше актриса.

— Престани да се косиш — заявяваше майка й винаги когато Фльор се опитваше да говори с нея за това. — В мига, в който те види, той ще се влюби в теб.

Фльор не можеше да си представи подобно нещо.

Дългата бяла лимузина, която студиото бе изпратило да я вземе от летището на Лос Анджелис, спря пред двуетажна къща в Бевърли Хилс в испански стил, която Белинда бе наела за тях. Беше началото на май и когато Фльор тръгна от Ню Йорк, бе необичайно хладно за сезона, но в Южна Калифорния бе топло и слънчево. Когато преди три години бе пристигнала от Франция, девойката никога не си бе представяла, че животът й ще поеме в такава необикновена посока. Опитваше се да изпитва благодарност, ала напоследък това й се удаваше все по-трудно.

Икономката, която изглеждаше поне на сто години, я въведе във вестибюла с бели стени, тъмни греди, полилей от ковано желязо и под, облицован с теракотени плочки. Фльор взе куфарите от ръцете й, когато старицата понечи да ги понесе нагоре по стълбите. Избра спалня в задната част на къщата с изглед към басейна и остави главната спалня за Белинда. Къщата беше дори по-голяма, отколкото на снимките. С шестте спални, четирите веранди и двете джакузита тя бе прекалено просторна за двама души. Фльор бе направила грешката да го спомене пред Алексей по време на един от телефонните им разговори, които заместваха личното общуване.

— Липсата на показност и суета в Южна Калифорния се смята за вулгарно — бе заявил той. — Следвай съветите на майка си и ще имаш невероятен успех.

Фльор предпочете да пропусне ехидната забележка покрай ушите си. Проблемите между Алексей и Белинда бяха твърде сложни, за да ги разреши тя, особено след като никога не бе могла да разбере защо двама души, които толкова се мразят един друг, не се развеждат. Изрита обувките си и огледа стаята в топли тонове, с мебели от дърво, тапицирани с дамаска в жълто и кафяво. Погледът й се спря върху мексиканските разпятия, висящи по стените, и я жегна носталгия по манастира и монахините. Нито за миг не си бе представяла, че точно това пътуване ще предприеме сама.

Приседна от едната страна на леглото и се обади в Ню Йорк.

— По-добре ли се чувстваш? — попита тя, когато Белинда вдигна телефона.

— Чувствам се нещастна. И унизена. Как може една жена на моята възраст да се разболее от варицела? — Белинда издуха носа си. — Моето бебче ще блести във филма, за който тази година всички говорят, а аз съм заседнала в Ню Йорк заради тази абсурдна болест. Ако ми останат белези…

— Само след седмица ще си напълно здрава и няма да има никакви следи.

— Няма да дойда при теб, докато не изглеждам идеално. Искам те да видят какво са пренебрегнали преди всички онези години. — Майка й отново се изсекна. — Обади ми се веднага след като се запознаеш с него. Не се притеснявай от часовата разлика.

Не беше нужно Фльор да пита за кого говори Белинда. Тя се стегна, а и…

— Моето бебче ще има любовни сцени с Джейк Коранда.

— Ако го кажеш още един път, ще повърна.

Въпреки нещастието си Белинда се засмя.

— Моето момиче е истинска късметлийка!

— Сега ще затварям — рече тя, но Белинда вече я бе изпреварила.

Фльор отиде до прозореца и се взря в басейна. Бе започнала да мрази работата си на модел — още нещо, което майка й никога не би могла да разбере. И определено нямаше никакво желание да бъде актриса. Но тъй като нямаше представа с какво друго иска да се занимава, едва ли би могла да се оплаква. Имаше купища пари, фантастична кариера и страхотна роля в престижен филм. Беше най-голямата щастливка на земята и трябваше да престане да се държи като разглезено момиченце. Какво толкова, че така и не бе успяла да се отпусне и да се почувства напълно свободно пред камерата? Преструваше се дяволски добре и успяваше да прикрие смущението си. Точно това щеше да направи и с този филм. Ще се преструва.

Преоблече се в шорти, усука косата си, прикрепи я с шнола високо на главата и отнесе сценария на „Затъмнение в неделя сутрин“ във вътрешния двор. Настани се на един от тапицираните шезлонги с чаша прясно изцеден портокалов сок и се зачете.

Джейк Коранда играеше Мат, главната мъжка роля — войник, който се завръща в дома си в Айова от Виетнам. Мат е преследван от спомени за зверското клане в Ми Лай, на което е бил свидетел. Когато се връща у дома, заварва жена си бременна от друг мъж, а брат му е замесен в местен скандал. Мат е привлечен от Лизи, по-малката сестра на съпругата му, която в негово отсъствие е пораснала. Фльор щеше да играе Лизи. Тя прокара пръст по бележките в сценария.

Недокосната от миризмата на напалм и корупцията в семейството на Мат, Лизи кара Мат отново да се почувства чист и невинен.

Двамата започват на шега да спорят къде може да се хапнат най-вкусните хамбургери и след мъчителна сцена с жена си Мат повежда Лизи на едноседмична одисея из Айова в търсене на стара фабрика за коренова бира. Фабриката за тази бира се превръщаше в трагикомичен символ на изгубената невинност. В края на пътуването Мат открива, че Лизи съвсем не е невинната девственица, за каквато се представя.

Въпреки циничното отношение на автора към жените, Фльор хареса сценария много повече, отколкото филмите за Птичаря Калибър. При все че два месеца бе вземала уроци по актьорско майсторство, тя не си представяше как ще успее да изиграе толкова сложен характер като образа на Лизи. Предпочиташе да участва в някоя романтична комедия.

Поне нямаше да се снима съблечена във филма. Това бе единствената битка с Белинда, която бе спечелила. Майка й твърдеше, че Фльор се държи като превзета моралистка и поведението й е лицемерно след всички реклами на бански костюми, които бе заснела. Но Фльор остана непоклатима: банските бяха бански, а голотата — голота.

Винаги бе отказвала да позира гола, дори пред най-уважаваните световни фотографи. Белинда твърдеше, че дъщеря й се инати, защото още е девствена, ала не това бе причината. Фльор искаше да запази от хорските очи поне една част от себе си.

Икономката я прекъсна и й съобщи, че трябва да погледне отвън. Фльор отиде до предната врата. В средата на алеята за коли се мъдреше блестящо ново червено порше, завързано с гигантска сребриста панделка.

Тя изтича до телефона и хвана Алексей малко преди да си легне.

— Истинска красавица! — извика девойката развълнувано. — Ще умра от страх, докато я карам.

— Глупости. Ти си тази, която контролира колата, chérie, а не обратното.

— Сигурно съм сгрешила номера. Мислех, че говоря с мъжа, похарчил цяло състояние, за да открие „Бугати Роял“, преседяло през цялата война в катакомбите на Париж.

— Това, скъпа моя, е различно.

Фльор се усмихна. Двамата побъбриха още няколко минути, сетне тя хукна навън, за да пробва новата си кола. Толкова й се искаше да говори лично с Алексей, но той така и не дойде да я види.

Част от радостта й от подаръка се стопи. Тя се бе превърнала в пешка в битката между родителите си, а това бе толкова омразно. Но колкото и да бяха важни новите отношения с баща й и колкото и да ценеше красивата кола, на първо място оставаше лоялността й към Белинда.

 

 

На следващата сутрин Фльор мина с поршето през портала на студиото и се отправи към павилиона за звукозапис, където се снимаше „Затъмнение в неделя сутрин“. Тя бе твърде изплашена, за да се представи като себе си, затова вместо нея на снимачната площадка щеше да се появи Бляскавото момиче. След като се облече, се гримира старателно и прибра косата си отстрани с два гребена, инкрустирани с емайл, така че да се спусне свободно по гърба. Носеше рокля пуловер на „Соня Рикел“ с цвета на божур, в тон със сандалите от гущерова кожа със седемсантиметрови токчета. Джейк Коранда беше висок, но с тези обувки двамата щяха да са наравно.

Намери паркинга, към който я бе упътил пазачът. Препечената филийка, която бе изяла на закуска, се превърна на пепел в стомаха й. Въпреки че „Затъмнение в неделя сутрин“ се снимаше от няколко седмици, тя трябваше да се яви на снимачната площадка едва след четири дни, но реши, че може да добие повече увереност, ако понаблюдава работата на екипа, преди да застане пред камерата. Ала засега не се получаваше.

Това бе глупаво. Беше се снимала в телевизионни реклами и бе запозната с процеса на снимане. Знаеше как да постига успех и да се задържи на гребена на вълната му, следваше указанията на режисьорите и бе надеждна в работата. Но безпокойството оставаше. Белинда трябваше да бъде кинозвезда, а не тя.

Пазачът се бе обадил от портала и Дик Спано, продуцентът, я пресрещна при вратата на звукозаписния павилион.

— Фльор, скъпа! Радвам се да те видя! — Целуна я по бузата и огледа възхитено великолепната й фигура, подчертана от роклята пуловер.

Фльор се бе срещнала със Спано в Ню Йорк и той й бе харесал. Стана й особено симпатичен, след като откри, че обича конете.

Сега продуцентът я поведе към масивната двойна врата.

— Приготвили са се да снимат сцена. Аз ще те вкарам.

По декорите на ярко осветената снимачна площадка Фльор разпозна кухнята в къщата на Мат в Айова. В средата стоеше Джони Гай Кели, потънал в разговор с Лин Дейвид — дребничка актриса, която играеше Диди, съпругата на Мат. Дик Спано отведе новодошлата до платнения сгъваем стол на режисьора. Фльор едва сподави желанието си да надзърне скришом отзад, за да види дали на гърба на облегалката няма табелка с името й.

— Готов ли си, Джако?

Джейк Коранда излезе от сенките.

Първото, което Фльор забеляза, бе невероятната му уста, мека и пухкава, като на дете. Но това бе единственото детско у него. Движеше се с небрежна, леко полюляваща се походка, с отпуснати рамене. Приличаше повече на уморен каубой, отколкото на сценарист и кинозвезда. Правата му кестенява коса бе по-късо подстригана, отколкото във филмите за Калибър, и го правеше да изглежда по-висок и по-слаб. Фльор реши, че и в действителност не е по-дружелюбен, отколкото на екрана.

Благодарение на Белинда Фльор знаеше за него много повече, отколкото й се искаше. Макар че той бе пословично сдържан с пресата и рядко даваше интервюта, все пак някои факти бяха станали достояние на публиката. Джейк Коранда беше роден като Джон Джоузеф Коранда и бе отраснал в най-бедняшкия и престъпен квартал на Кливланд, Охайо, отгледан от майка, която през деня чистела чужди къщи, а през нощта офиси. Момчето имало полицейско досие като малолетен престъпник. Джебчийство, дребни кражби в магазините, присвояване на кола на тринайсет. Когато репортерите се опитваха да го накарат да бъде по-открит и да сподели какво е преобърнало живота му, той посочваше спортната стипендия, позволила му да постъпи в колеж.

— Аз бях просто един хулиган, имал късмета да е добър с баскетболната топка — отвръщаше.

Отказваше да разкрие причината да напусне колежа през втората година, подробности около краткотрайния си брак или военната служба във Виетнам. Заявяваше, че личният му живот е само негов и не касае никого другиго.

Джони Гай призова за тишина. Лин Дейвид стоеше със сведена глава, без да поглежда Джейк, който нацупи пухкавите си устни и втренчи намръщено сините си очи в нея.

— Камера! — извика Джони Гай.

Джейк облегна рамо на рамката на вратата.

— Не можа да се удържиш, нали? Уличницата си остава уличница.

Фльор сплете здраво пръсти в скута си. Снимаха една от най-грозните сцени във филма, когато героят на Джейк, Мат, току-що бе открил изневярата на Диди. В монтажната щяха да допълнят сцената с кадри от клането, на което Мат е бил свидетел във Виетнам — смътни образи, които щяха да го накарат да изгуби контрол и да се нахвърли върху Диди, повтаряйки по ужасяващ начин насилието, на което е бил свидетел.

Мат закрачи из кухнята, всеки мускул в тялото му бе напрегнат и от цялата му фигура се излъчваше заплаха. С безпомощен жест Диди обви пръсти около колието, което той някога й бе подарил. До него тя беше миниатюрна и крехка, като изящна порцеланова кукла, която щеше да се счупи само от едно докосване.

— Не беше така, Мат. Не беше.

Изведнъж ръката му се стрелна към шията й и дръпна рязко колието. Тя извика и се опита да избяга, ала той бе прекалено бърз. Сграбчи я и грубо я разтърси, а тя се разплака. Устата на Фльор пресъхна. Ненавиждаше тази сцена. Мразеше всичко в нея.

— Стоп! — извика Джони Гай. — Получи се сянка от прозореца.

— Мислех, че ще заснемем тази сцена от раз! — прогърмя над снимачната площадка гневният глас на Джейк.

Фльор не би могла да избере по-лош ден за посещението си. Не беше готова да се снима в киното. При това с Джейк Коранда. Защо партньорът й не беше Робърт Редфорд или Бърт Рейнолдс? Някой мил, приятен актьор. Поне тя нямаше сцени, в които Джейк я бие. Ала това не беше голяма утеха особено когато си спомни сцените, които й предстоеше да изиграе с него.

Джони Гай призова за тишина. Помощник гардеробиерката донесе ново колие на Лин. Дланите на Фльор започнаха да се потят.

— Не можа да се удържиш, нали? Уличницата си остава уличница — процеди Мат със същия груб глас.

Надвеси се над Диди и дръпна колието. Диди извика и се опита да се бори с него. Той я разтърси по-силно с такова злобно изражение, че Фльор трябваше да си напомни, че това е само актьорска игра. Господи, надяваше се наистина да е само актьорска игра.

Той бутна Диди към стената и я зашлеви. Фльор не можеше да гледа повече. Затвори очи и се опита да се изолира, ала единственото й желание беше да е по-далеч от тук.

— Стоп!

Плачът на Лин Дейвид не секна до края на сцената. Джейк привлече Лин в прегръдките си, а главата й се сгуши под брадичката му.

Джони Гай се запъти с бавна крачка към тях.

— Добре ли си, Лизи?

— Остави ни сами! — озъби му се Джейк.

Джони Гай кимна и се отдалечи. Миг по-късно зърна Фльор. Тя беше с половин глава по-висока, ала това не му попречи да я сграбчи в мечешката си прегръдка.

— Ти си истински балсам за очите ми! Точно това, което всеки лекар би предписал. Красива като тексаски залез след пролетен дъжд.

Джони Гай беше един от най-добрите режисьори в киното, независимо от непринудените му маниери на „стара дружка“. Когато се срещнаха в Ню Йорк, той прояви разбиране към неопитността й и обеща, че ще направи всичко по силите си да я накара да се почувства удобно с екипа.

— Ела с мен. Искам да те запозная с всички.

Представи я на колегите и й разказа по нещо лично за всеки един от тях. Имената и лицата се изреждаха твърде бързо, за да ги запомни, но тя се усмихваше на всички.

— Къде е красивата ти майка? — попита режисьорът. — Мислех, че днес ще дойде с теб.

— Наложи й се да се погрижи за някои дела. — Фльор не спомена, че делата включваха стерилни тампони и лосион против сърбеж. — Ще пристигне след седмица.

— Помня я от петдесетте — продължи той. — Тогава бях сценичен работник. Веднъж я видях в „Градините на Аллах“, когато беше с Ерол Флин.

Фльор се спъна в един кабел, който не бе забелязала. Джони Гай я улови за ръката. Белинда й бе разказала най-подробно за всяка кинозвезда, с която се бе познавала, но никога не бе споменавала Ерол Флин. Джони Гай сигурно грешеше.

Режисьорът внезапно доби смутен вид.

— Да вървим, скъпа. Искам да те запозная с Джейк.

Това бе последното, което Фльор желаеше, но Джони Гай вече я водеше към него. Смущението й се усили, когато видя, че Лин Дейвид все още хлипаше в прегръдките на Коранда.

— Защо да не почакаме… — прошепна Фльор на Джони Гай.

— Джако, Лин. Доведох някого, с когото искам да се запознаете.

Режисьорът я избута напред и я представи.

Лин с усилие изобрази немощна усмивка, а Джейк я изгледа с прочутия поглед на героя си Птичаря Калибър и кимна кратко. Благодарение на сандалите със седемсантиметрови токчета Фльор можеше да го гледа право в очите и някак си успя да не трепне.

Настъпи неловко мълчание, нарушено накрая от млад мъж с набола брада.

— Налага се да повторим още веднъж, Джони Гай — заяви той. — Уловили сме някакъв шум.

Коранда се изстреля покрай Фльор право към центъра на снимачната площадка.

— Какво, по дяволите, става с вас? — Всички тутакси притихнаха. — Стегнете се и се съсредоточете. Колко пъти ще се налага да преживяваме всичко това заради некомпетентността ви?

Последва продължителна тишина, нарушена най-накрая от нечий глас:

— Извинявай, Джейк, но нищо не можахме да направим.

— Не сте могли, как ли не!

Фльор почти очакваше да измъкне един от колтовете си със седефена дръжка.

— Вземете се в ръце! Този път е последен!

— По-кротко, момче — обади се Джони Гай. — Доколкото зная, все още аз съм режисьор на филма.

— Тогава си върши работата! — процеди Коранда.

Джони Гай се почеса по главата.

— Ще се престоря, че не съм го чул, Джако, и ще го припиша на пълнолунието. А сега да се залавяме за работа.

Изблиците на раздразнение не бяха новост за Фльор — беше се нагледала на доста през последните години — ала това избухване накара стомаха й да се присвие. Погледна към големия часовник с пластмасова каишка, люлеещ се на китката й и се прозина. Това беше трик, към който Фльор прибягваше, когато се чувстваше неловко. Гледаше часовника и се прозяваше. Така околните смятаха, че случващото се не я трогва ни най-малко.

Запита се какво би казала Белинда, ако бе видяла грубото му и противно държание.

Знаменитостите са различни от обикновените хора. За тях не важат същите правила.

Но Фльор далеч не споделяше този възглед. Грубостта си оставаше грубост, независимо колко си знаменит.

Снимките се подновиха. Фльор се притаи в дъното на помещението, за да не гледа какво става на снимачната площадка, ала не можеше да се изолира от виковете. Имаше чувството, че е изминала цяла вечност, преди всичко да свърши.

Една жена, която Джони Гай й бе представил като помощник в продукцията, се приближи до Фльор и я попита дали не би искала да отиде в гардеробната. Девойката едва се сдържа да не я разцелува. Когато се върна, снимачният екип бе направил почивка за обяд. Лин и Джейк седяха отделно и дъвчеха сандвичи.

— Ела при нас! — повика я актрисата, щом я видя.

Единственото желание на Фльор беше да се махне някъде по-далеч, ала не можа да измисли любезно извинение. Токчетата на сандалите й потропваха върху бетона, докато прекосяваше снимачната площадка. Двамата се бяха преоблекли в джинси и Фльор се почувства като прекалено натруфена натрапница. Вирна брадичка и изпъна назад рамене.

— Седни — покани я Лин и посочи към един сгъваем стол. — Извинявай, че нямахме възможност да поговорим по-рано.

— Няма нищо. Бяхте заети.

Джейк стана и уви сандвича си в хартия. Фльор бе свикнала да гледа мъжете от долу нагоре, а не обратното, но той изглеждаше толкова застрашителен, че тя с усилие се сдържа да не отстъпи назад. Прикова поглед в невероятната му уста и видя отблизо прочутия му крив преден зъб, леко нащърбен в единия край. Той й кимна кратко, сетне се извърна към Лин.

— Ще отида да пострелям малко кошове. Ще се видим по-късно.

Той изчезна, а Лин й подаде половината сандвич.

— Изяж го, че аз не бива да пълнея. Със сьомга е и с нискокалорична майонеза.

Фльор взе дружески предложения обяд и седна. Лин беше около двайсет и пет годишна, дребна и крехка, с фини ръце и меки кестеняви коси. Фльор се чувстваше до нея тромава и огромна и хиляда корици на списания не можеха да променят това.

— Струва ми се, че ти няма защо да се тревожиш за теглото си — отбеляза Лин, след като я огледа.

Фльор преглътна хапката сандвич.

— Да, но се тревожа. Работя пред камера и не бива да съм повече от шейсет и един килограма. А това е доста трудно при моя ръст, още повече че страшно обичам хляб и сладолед.

— Хубаво, в такъв случай можем да бъдем приятелки — усмихна се Лин, разкривайки ред малки равни зъби. — Мразя жените, които могат да ядат всичко и не пълнеят.

— Аз също — ухили се Фльор и после двете си побъбриха известно време за несправедливата участ да бъдеш жена.

Накрая заговориха за „Затъмнение в неделя сутрин“.

— Ролята на Диди е пробивът, който чакам след сапунените опери. — Лин изтръска от джинсите си няколко трохи от сандвича. — Според критиците женските роли на Джейк са по-слаби от мъжките, но аз мисля, че Диди е изключение. Тя е глупава, но много ранима. Във всяка жена има нещо от Диди.

— Ролята наистина е страхотна — съгласи се Фльор. — Образът на Диди е много по-ясен и цялостен от този на Лизи. Аз… притеснявам се как ще изиграя Лизи. Струва ми се, че… не съм много сигурна в себе си.

Лицето й пламна. Това едва ли бе начинът да вдъхнеш доверие у партньорката си.

Но Лин кимна с разбиране.

— След като влезеш в образа, ще добиеш повече увереност. Поговори с Джейк за Лизи. Той ще ти разтълкува характера и ще ти помогне.

Фльор подръпна една разтеглена бримка на пуловера си.

— Не мисля, че Джейк ще пожелае да обсъжда каквото и да било с мен. Не е тайна, че е бил против участието ми във филма.

Лин й се усмихна съчувствено.

— Когато види колко си сериозна и отдадена на ролята, ще си промени мнението. Дай му време.

— И пространство — промърмори Фльор. — По възможност по-голямо.

Лин се намести по-удобно на стола.

— Джейк е добро момче, Фльор. Такива като него са на изчезване.

— Щом казваш — смотолеви Фльор без капка убеденост в гласа.

— Не, наистина. Говоря сериозно.

— Ами… Ти го познаваш много по-добре от мен.

— Ти си под впечатлението на това, което видя днес.

— Той беше… твърде груб с хората от екипа.

Лин взе чантата си и зарови в нея.

— Преди няколко години двамата с Джейк бяхме гаджета. Нищо сериозно, но се опознахме доста добре и след като престанахме да спим заедно, станахме добри приятели. — Тя извади пакетче ментови бонбони за освежаване на дъха. — Аз споделям много с него и когато е писал тази сцена, Джейк е заимствал една история от моя живот. Знаеше, че ще предизвика лоши спомени, и затова искаше да приключим по-бързо със заснемането на сцената.

Фльор обви по-здраво крака около стола.

— Аз… аз не се чувствам спокойно с мъже като него.

Ъгълчето на устата на Лин се изви дяволито.

— Точно това прави мъжете като него толкова неустоими.

Фльор не би използвала точно това определение, но предпочете да премълчи.

 

 

През следващите няколко дни Фльор се стараеше да стои по-далеч от Джейк Коранда. В същото време постоянно се улавяше, че тайно го наблюдава. Двамата с Джони Гай не спираха да спорят, при това сякаш с особено настървение застъпваха противоположни мнения. Препирните на двамата мъже я караха да се чувства неудобно, докато не забеляза колко много се наслаждават на словесните си двубои. Имайки предвид избухването на Джейк през първия ден, Фльор остана удивена от популярността му сред снимачния екип. Всъщност той се отнасяше приятелски и непринудено към всички, освен към нея. С изключение на краткото кимване сутрин, той се държеше, сякаш тя не съществуваше.

Затова тя се радваше, че първата й сцена беше с Лин. В четвъртък вечерта преди снимките повтаря репликите си, докато не ги научи наизуст, и се приготви да си легне рано, за да бъде свежа, когато алармата на часовника я събуди в седем сутринта. Но тъкмо посегна да угаси лампата, когато телефонът иззвъня. Очакваше да чуе гласа на Белинда, но се оказа Бари, помощник-режисьорът.

— Фльор, наложи се да сменим графика за утре. Ще снимаме първата сцена между Мат и Лизи.

Стомахът й се сви на топка от ужас. Трудно й бе да понесе мисълта, че ще работи с Джейк, особено през първия й работен ден.

След това бе невъзможно да заспи. Постоянно светваше лампата, за да преговаря репликите си, и се унесе в сън чак на зазоряване, а един час по-късно алармата на часовника я събуди.

Гримьорката се оплака от тъмните кръгове под очите й. Фльор се извини и обеща, че повече няма да се повтори. Когато Джони Гай се появи в караваната на гримьорката, за да обсъдят първата сцена, тя беше кълбо от нерви.

— Днес ще снимаме външна сцена. Ти ще седиш на люлката на верандата на фермата.

Фльор бе видяла екстериора на къщата в Айова, която бяха построили, и се радваше, че днес ще работят на терен.

— Ти вдигаш глава и виждаш Мат да стои на пътя. Извикваш името му, скачаш от люлката, претичваш през двора и се хвърляш на врата му. Сцената е лесна.

И Фльор щеше да я оплеска. Няколко месеца уроци по актьорско майсторство не я правеха актриса. Тя бе видяла какъв перфекционист е Джейк. А и той вече я ненавиждаше. Какво ли щеше да стане, когато види колко е некомпетентна!

Още повече оклюма, когато облече костюма за сцената. Действието на филма се развиваше през август и тя носеше оскъдни бели бикини на червени сърчица, изрязани високо на бедрата, за да изглеждат краката й още по-дълги. Синята памучна мъжка риза, завързана на кръста, оставяше открит корема й, а косата й, сплетена на хлабава плитка, се спускаше по гърба. Стилистът искаше да й върже червена панделка, за да подчертае притворната невинност на Лизи, но Фльор му каза да забрави за идеята. Тя не носеше панделки в косата, нямаше да носи и Лизи.

Помощник-режисьорът я извика тъкмо когато тя се връщаше от четвъртото си посещение в тоалетната. Фльор седна на люлката и се опита да се съсредоточи върху предстоящата сцена. Лизи очакваше да види Мат, но не биваше да го показва. Лизи трябваше да скрива много неща — колко много ненавижда сестра си и колко силно я привлича нейният мъж. Джейк стоеше близо до една от караваните. Как би могла да изпитва влечение към него, когато дори не го харесваше? Тя се прозина и погледна часовника си само за да установи, че не носи такъв.

Той пъхна ръка в джоба си. Беше се облегнал на стената, опрял подметката на обувката върху колелото на караваната. Позата му бе секси и нехайно отпусната и й напомни на снимките му в списанията и вестниците. Ако в ъгълчето на устата му висеше цигара и очите му бяха присвити, можеше да помисли, че Птичаря Калибър е оживял от екрана.

— Време е за шоу, момичета и момчета! — извика Джони Гай. — Фльор, скъпа, готова ли си? Да повторим още веднъж сцената.

Тя го слушаше внимателно, старателно запомняйки всяка стъпка от пътя, който той искаше тя да следва. Накрая се върна на люлката и зачака нервно, докато се правеха последните приготовления. Вълнение… трябваше да изпита вълнение. Но без да бърза. Не го предугаждай. Изчакай да го видиш, преди да позволиш да се отрази върху лицето ти. Не мисли за нищо, освен за Мат. Мат, не Джейк.

Джони Гай извика да започват. Тя вдигна глава. Видя Мат. Мат! Той се бе върнал! Скочи и прекоси тичешком верандата. Взе дървените стъпала наведнъж, с един скок. Плитката й изплющя върху тила. Трябваше да стигне при него. Да го докосне. Той беше неин, не на Диди. Хукна през двора. Ето го, точно пред нея.

— Мат!

Извика отново името му и се хвърли в обятията му.

Той политна назад и двамата се стовариха на земята.

Снимачният екип избухна в гръмогласен смях. Фльор лежеше просната върху Джейк Коранда, притискайки го към земята с полуголото си тяло. Искаше да се свие в ъгъла и да умре. Тя беше просто слон. Голям, тромав, гигантски слон и това бе най-позорният момент в живота й!

— Някой пострада ли? — попита през смях Джони Гай, докато й помагаше да стане.

— Не, аз… аз съм добре.

Тя държеше главата си ниско сведена и съсредоточено търкаше праха от краката си. Един от гримьорите дотича с влажна кърпа и Фльор се изтри, без да поглежда Джейк. Ако му бяха нужни още доказателства, че не става за ролята, тя току-що му ги бе предоставила. Единственото й желание бе да се върне в Ню Йорк. Искаше майка си!

— А ти добре ли си, Джако?

— Всичко е наред.

Джони Гай я потупа по ръката и се ухили.

— Беше чудесна, скъпа. Жалко, че това момче се оказа твърде хилаво, за да удържи една истинска жена.

Джони Гай се опитваше да я накара да се почувства по-добре, но само още повече влоши нещата. Фльор се чувстваше огромна, тромава и грозна. Всички се взираха в нея. Само да можеше някак да се смали и преобрази.

— Аз… аз съжалявам — пророни тя сковано. — Мисля, че съсипах костюма. Мръсотията не излиза.

— Затова имаме резервен. Иди да се преоблечеш.

За нула време се озова отново върху люлката на верандата. Камерите се завъртяха и тя се опита да съживи вълнението, което бе изпитала първия път. Видя Мат, скочи, изтича надолу по стъпалата и през двора. Моля те, Господи, нека не го съборя отново. Внимателно се плъзна в прегръдките му.

Джони Гай се намръщи недоволно.

Повториха отново и този път тя се спъна, докато тичаше надолу по стъпалата. Четвъртия път люлката я удари отзад по краката. Петият стигна благополучно до Джейк, но в последния момент поривът й се прекърши. С всяка изминала минута се чувстваше все по-нещастна.

— Липсва искрата, скъпа — заяви Джони Гай, когато Джейк я пусна. — Няма близост помежду ви. Не се тревожи толкова къде са краката ти. Направи го като първия път.

— Ще се опитам.

Трябваше да преживее още едно унижение, когато гардеробиерката забеляза, че се е изпотила и ризата е мокра, и й донесе нова, без тъмни полумесеци под мишниците. Докато вървеше към люлката на верандата, Фльор знаеше, че няма сила на земята, която да я накара отново да се хвърли с пълна сила върху Джейк Коранда. Гърдите й се стегнаха и тя преглътна мъчително.

— Хей, почакай.

Девойката бавно се извърна и видя Джейк да крачи към нея.

— Първия път просто изгубих равновесие — рече той любезно. — Вината е моя, а не твоя. Следващия път ще те уловя.

Да бе, със сигурност щеше. Тя кимна и понечи да се отдалечи.

— Не ми вярваш, нали?

Тя се извърна към него.

— Аз не съм лека като перце.

Устните му се изкривиха в дяволита насмешка, която изглеждаше някак не на място върху лицето на Птичаря Калибър.

— Хей, Джони Гай! — извика през рамо. — Дай ни пет минутки, става ли? Това цвете славно^[1] тук си мисли, че може да ме надвие.

— Цвете славно!

 

 

Той я сграбчи за ръката й и я повлече не особено нежно към ъгъла на къщата, по-далеч от погледите на снимачния екип. Пусна я чак когато нагазиха до глезени в бурените отзад.

— Хващам се на бас за десетачка, че няма да ме събориш отново.

Тя подпря ръка на голото си бедро и се опита да си придаде непукистки вид, сякаш не беше на деветнайсет и уплашена до смърт.

— Няма да влизам в ръкопашна схватка с теб.

— Бляскавото момиче се бои да не си разроши косата? Или те е страх, че отново ще ме събориш и ще спечелиш баса?

— Аз зная, че ще спечеля баса — върна му го тя.

— Ще видим. Десетачка, цветенце. Влизаш в играта или млъкваш.

На Фльор й бе ясно, че той нарочно я предизвика, но не я бе грижа. Искаше единствено да изтрие тази самодоволна усмивка от глупавата му уста.

— Нека е двайсетачка.

— Леле, колко ме изплаши, цветенце! Изплаши ме до смърт.

Той отстъпи назад, разкрачи крака и зае бойна стойка. Сякаш щеше да му помогне!

— Надявам се, че имаш личен лекар! — подхвърли тя заканително и го стрелна кръвнишки с поглед.

— Засега само приказваш.

— Не смяташ ли, че това е малко детинско?

— Бляскавото момиче май подвива безславно опашка. Страхува се да не се нарани.

— Дотук беше!

Тя заби пети в песъчливата земя, размаха ръце и се понесе към него.

Все едно се удари в стена.

Ако той не я беше хванал, от сблъсъка щеше да се просне на земята. Но Джейк я притисна здраво към гърдите си. Изминаха няколко секунди, докато си поеме дъх, сетне Фльор се отскубна от ръцете му. Брадичката я болеше — беше я хласнала в рамото му, а собственото й рамо пулсираше.

— Това е глупаво — промърмори девойката и понечи да се отдалечи.

— Хей, цветенце. — Той пристъпи напред с ленивата си каубойска походка и спря до нея. — Това ли е най-доброто, на което си способна? Страх те е да не изцапаш пак белите си бикини?

Фльор го погледна удивено. Ребрата и брадичката я боляха и едва смогваше да си поеме дъх.

— Ти си луд.

— Двоен залог или нищо. И този път се отдалечи повече.

Тя разтри рамото си.

— Мисля, че ще пропусна.

Той се засмя, при това весело и дружески.

— Добре, засега ще ти се размине. Обаче ми дължиш двайсетачка.

Джейк изглеждаше толкова самодоволен, че Фльор отвори уста да заяви, че приема предизвикателството. За щастие, здравият разум надделя. Независимо дали й се щеше да го признае, или не, но той наистина беше мил и й помогна. Двамата закрачиха редом обратно към къщата.

— Мислиш се за голям умник, нали? — подхвърли Фльор.

— Хей, аз съм момчето гений. Прочети критиките. Която и да е. Сама ще се убедиш.

Фльор вдигна поглед към него и изви устни в престорено сладка усмивка.

— Бляскавите момичета не могат да четат. Ние само гледаме картинките.

Джейк се засмя и се отдалечи.

 

 

При следващия опит сцената се получи и Джони Гай заяви, че точно това е искал. Ала задоволството на Фльор твърде бързо се изпари, когато започнаха репетициите за следващата сцена. Докато беше в обятията на Мат, Лизи трябваше да го целуне като сестра. После двамата си разменяха няколко кратки реплики и Лизи отново го целуваше, но този път с истинска, а не сестринска целувка. Мат трябваше да се отдръпне сконфузено, а камерата показваше лицето му, докато се опитва да осъзнае промените в Лизи, откакто я бе видял за последен път.

Джейк продължи да се шегува с нея, заявявайки, че няма да се върне на снимачната площадка, докато тя не му даде спечелената двайсетачка. Той я разсмиваше и невинната целувка се получи без проблем. Но диалогът беше скован, гласът й звучеше твърде напрегнато и се наложи да направят няколко дубъла. Все пак Лизи би трябвало да изпитва известна неловкост, така че сцената не беше пълен провал. Когато прекъснаха за обедната почивка, Джейк я дръпна за плитката, сякаш беше десетгодишна, и й заръча да не пребива никого в негово отсъствие.

Следваше втората целувка и Фльор знаеше, че ще загази. Тя беше целувала мъже пред камерата, а неколцина и извън камерата, но не желаеше да целува Джейк Коранда не защото той беше претенциозен и строг — всъщност правеше всичко възможно, за да се държи приятелски и предразполагащо — а защото нещо странно започваше да се случва с нея, когато се доближеше твърде много до него.

Помощник-режисьорът я извика. Джейк беше заел мястото си и говореше с режисьора. Докато Джони Гай обясняваше сцената, Фльор се бе вторачила в устата на Джейк — тази мека, пухкава и по бебешки нацупена уста. Джейк забеляза и я погледна някак странно. Тя се прозина и се взря в голата си китка.

— Да не би Бляскавото момиче да има среща? — попита Джейк.

— Както винаги.

Джони Гай се обърна към нея.

— Трябва да си тук на сто процента, агънце, да вложиш душа и сърце в тази страстна и похотлива целувка. Отворена уста и езикът ти да стигне до сливиците му. Лизи иска да възбуди Мат.

Тя му се ухили и вдигна палци.

— Схванах.

Всичко в нея затрептя, в стомаха й сякаш затанцуваха ято пеперуди. Не можеше да се каже, че се целува страхотно. А и как би могла да се усъвършенства, след като не бе излизала на среща с някого, когото наистина харесваше?

Джейк я прегърна. Тя усети топлите му длани върху голата си кожа малко над дъното на бикините и осъзна, че почти през целия ден само се върти около тялото му.

— Краката ти, скъпа — обади се Джони Гай.

Фльор сведе поглед. Големи, както винаги.

— Малко по-близо, агънце.

Чак тогава видя каква поза бе заела. Макар че гърдите й бяха притиснати към Джейк, тя неволно бе застанала колкото се може по-далеч. Побърза да се нагласи. Той бе с обувки, а тя боса и той се извисяваше с цели десет сантиметра над нея. Това бе странно и никак не й се нравеше.

Това е Мат — повтори си девойката, когато Джони Гай застана зад камерата. — Била си с други мъже, но Мат е този, когото най-силно искаш.

— Камера! — извика Джони Гай и тя плъзна пръсти по униформата на Джейк.

Затвори очи и се докосна до меките му топли устни. Замря, опитвайки се да мисли за Мат и Лизи.

Режисьорът бе повече от недоволен.

— Не се постара особено, скъпа. Да опитаме отново.

Следващият дубъл тя придвижи ръцете си нагоре и надолу по ръкавите на униформата му. Когато сцената свърши, Джейк се прозина и погледна часовника си. Нещо й подсказа, че не го прави, защото е нервен.

Джони Гай я дръпна настрани.

— Забрави за хората, които те гледат. Всички си мислят кога ще се приберат у дома за вечеря. Отпусни се. Притисни се по-силно към него.

Докато се отправяше към снимачната площадка, Фльор не спираше да си повтаря, че всичко е въпрос на техника. Все едно отваряш врата. Просто трябваше да се отпусне. Отпусни се, по дяволите!

Реши, че следващата целувка се получи по-добре, ала изглежда, бе единствената.

— Дали не можеш малко да си отвориш устата, агънце? — попита Джони Гай търпеливо.

Фльор се изруга полугласно, пристъпи отново в прегръдките на Джейк, после бързо го погледна, за да разбере дали не я бе чул.

— Съжалявам, хлапе, но този път не мога да ти помогна — рече той. — В случая играя пасивната роля.

— Нямам нужда от помощ.

— Извинявай, объркал съм се.

— Като че ли се нуждая от помощ!

— Както кажеш.

Джони Гай извика да започват. Тя се постара максимално, но когато целувката свърши, Джейк въздъхна и потри тила си.

— Ти направо ме успиваш, цвете славно. Искаш ли да помоля Джони Гай за почивка, за да отидем отзад и да потренираме?

— Малко съм нервна, това е. А и днес е първият ми ден. Освен това няма да тренирам отново с теб без каска и наколенки.

Джейк се ухили и после неочаквано се наведе напред и прошепна в ухото й:

— Обзалагам се на двайсетачка, че не можеш да ме възбудиш, цветенце.

Това бе най-чувственият, най-прекрасният и сластен любовен шепот, който някога бе чувала.

Следващият дубъл беше по-добър и Джони Гай се съгласи да го изпратят за монтаж, но Джейк й заяви, че му дължи още една двайсетачка.