Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (6) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Изкуството поминъкът на първите хора

Ранно човешко изкуство: пещерни рисунки

Пещерен бизон. Макар че не всички специалисти биха се съгласили, изглежда достатъчно ясно, че този бизон е ранен със стрели или копия. Ако е така, изображението на пещерната стена в Южна Франция подкрепя хипотезата, че пещерните художници са се опитвали да използват „симпатична“ магия.

Едно от първите неща, което са направили съвременните хора, е създаването на най-поразителните картини в историята на човешкото изкуство — знаменитите пещерни стенописи в Южна Франция и Северна Испания, изпълнени между 30 000 и 12 000 години назад. В повече от 200 пещери, открити досега (най-известните от тях са пещерата Ласко в Южна Франция и Алтамира в Испания), първите известни художници са изрисували зашеметяващи фрески на играещи животни — бизони, бикове, коне, понита, елени. Ударението в това пещерно изкуство несъмнено е поставено върху движението. Почти всички стенописи изобразяват великолепни ловни животни, които бягат, скачат, преживят или причакват ловеца за отпор. Едно изобретателно средство за създаване на впечатление за движение е очертаването на допълнителни контури, указващи местата, от които се е отместил кракът или главата на животното. Пещерните художници понякога успяват да постигнат изненадващи триизмерни ефекти, като използват естествените издатини и вдлъбнатини по стените на пещерите. Изобщо днешните посетители, които имат късмета да видят пещерните стенописи, обикновено ги намират толкова емоционално наситени, колкото и картините, висящи в най-прочутите световни художествени музеи.

Сред многото обяснения за това поразително пещерно изкуство най-убедителното е схващането, че то е представлявало опит да се приложи „симпатична“ магия. Симпатичната магия се основава на вярата, че имитирането на желания резултат ще доведе до този резултат. Що се отнася до пещерното изкуство, изглежда достатъчно очевидно, че когато праисторическият художник изобразява бизони със стрели, пронизващи страните им, самият акт на представяне на такива сцени е предназначен да гарантира, че и в действителността стрелите ще пронижат бизона. Едно възражение срещу хипотезата за симпатичната магия казва, че само около 10% от всички известни пещерни стенописи показват сцени с убийство. Но след като всъщност почти всички пещерни рисунки изобразяват дивеч, може да се каже, че рисуването на изобилен, лудуващ дивеч е било предназначено да осигури намирането на истински изобилен дивеч от ловците. Освен това допълнителна подкрепа за възгледа, че пещерните художници са правели симпатична магия, се намира във факта, че археолозите са открили следи от ритуални обреди в някои места на пещерите, където се намират стенописите. От това може да се заключи, че вероятно заклинания и ритуали са съпровождали рисуването, а също вероятно целите магически обреди са се изпълнявали, докато се е водел самият лов.

Лампа на пещерен художник. Намерен във френско пещерно находище през 1960 г., този предисторически съд е бил използван от подземните художници при тяхната работа за осветление с горящо дърво, напоено с мас.

Според този възглед пещерните художници не са били ловци, а както твърдят някои специалисти, шамани, които призовават духове чрез ритуали и самовнушени халюцинации, преди да изпълнят свещенодействията си. Макар последното умозаключение в никакъв случай да не е потвърден факт, сигурно е, че ранното общество на хората-ловци, което е създало пещерните рисунки, е постигнало широка специализация и диференциация на труда. Например, от чисто техническа гледна точка, пещерното рисуване може да се изпълни само от специалисти, защото то включва не само използване на пръчки въглен за рисуване на контурните линии и бучки глинеста охра за оцветяване в жълти, червени и кафяви тонове, а борави със смесване на земни пигменти с мазнина (както при по-късното производство на темперни бои) и използване на пера и папратови листа за „четки“. Занаятчиите в тези общества по същото време развиват изключително майсторство в изработката на инструменти не само от камък и кост, а и от рога и слонова кост. Те например обогатяват инструментариума на древния човек с рибарски куки, харпуни, лъкове и стрели, игли за съшиване на животински кожи.

Бизон, изрязан от еленов рог. Може би най-изящната от всички известни европейски праисторически резби. Този бизон е бил изрязан от парче еленов рог между 15 000 и 12 000 години назад. За какво би могъл да служи, никой не знае точно.

Ловуването в периода преди 30 000 до 12 000 години би изисквало и специализирано обучение, защото към ловджийския репертоар се добавяли нови изкусни похвати. По-конкретно, използвайки стрели и копия, ловците от онова време се учели да свалят птици, с харпуните и рибарските куки се учели да ловят риба, а изучавайки инстинктивните движения на дивеча, те се учели да гонят и хващат в капан стада. След като зависели преди всичко от дивеча, те се местели със стадата дивеч и има някои свидетелства, че се придържали към правила за опазването му, като не са убивали всичко, което са могли. Въпреки това купищата овъглени кости, намирани редовно при археологически разкопки, показват, че за общи угощения са били убивани и после опичани огромни количества дивеч, което доказва, че въпросните хора не само са знаели как да рисуват и ловуват, но и как да общуват.