Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (50) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Гръцките постижения

Отрицателни черти на гръцкия живот

И все пак трябва да се въздържаме от безкритично възхищение пред древните гърци. Спартанците държали по-голямата част от населението в положение близко до това на крепостните, а атиняните приемали робството за даденост, като подлагали робите, превиващи гръб в мините, на най-безмилостна експлоатация. Отношението към жените в гръцкия свят по нищо не се различавало от патриархалните порядки — една репресивна система, в която бащите и съпрузите имали господстващо положение. Гръцките политици не били достатъчно просветени, за да избегнат империализма и военната агресия, пък и гърците не успели да отбележат голям напредък в областта на икономиката. И накрая, даже самите атиняни невинаги проявявали търпимост: Сократ бил осъден на смърт само заради това, че е изразил своите възгледи.

Акрополът. Макет на най-високата и най-свещената част на град Атина по времето на неговия най-голям разцвет ок. 420 г. пр.Хр. Открояващият се в центъра храм е Партенонът.

Контраст между идеалите на Гърция и Близкия Изток

И все пак къде щяхме да бъдем днес без древните гърци? Огромното значение на гръцкия принос в историята на западния свят може да се види особено ясно, ако сравним чертите на гръцката култура с тези на културата в Месопотамия и Египет. В месопотамската и египетската цивилизации господствали самовластието, страхът пред свръхестественото и подчинението на индивида пред групата. Гръцката дума за свобода — елеутерия — не може да бъде преведена на нито един от древните близкоизточни езици, включително и на староеврейски. Типичният политически режим в Западна Азия се изразявал в управление от абсолютен монарх с подкрепата на могъщата класа на жреците. Културата служела главно като средство за издигане престижа на управниците и жреците. В противовес на това гръцката цивилизация, особено в нейната атинска форма, се основавала на идеалите за свобода, оптимизъм, секуларизъм, рационализъм, строга красота и възхвала на тялото и ума, както и преклонение пред достойнството и величието на човека. Културата на древните гърци била първата, която се основавала на превъзходството на интелекта: нямало област, която те се бояли да изследват. Херодот разказва как един грък (в случая — спартанец) казал на един персиец: „Вие знаете как да бъдете роби, но не знаете нищо за свободата, … ако бяхте вкусили от нея, щяхте да ни учите да я браним не само с копия, но и с брадви.“

Уникалност на гръцката цивилизация

Друг начин да се оцени уникалността на гръцката цивилизация и нейното непреходно значение е да си припомним някои от думите, които тя ни е завещала: политика, демокрация, философия, метафизика, история, трагедия. Всички те отразяват определен начин на мислене и действие, които в голяма степен са способствали за обогатяването на човешкия живот, но едва ли са били познати, преди гърците да ги измислят. Поразителен е фактът, че цялата западна представа за „хуманизма“ — отредената на човешкия род първенстваща роля в природата като цяло и на индивида в частност — е заимствана от гърците. За тях целта на човешкото съществуване била в максималното разгръщане на човешкия потенциал: изграждането на личността, наречено на гръцки пайдейа, означава, че всеки е скулптор на своята собствената статуя. Когато по-късно римската цивилизация заимствала този идеал от гърците, римляните го нарекли хуманитас, откъдето и произлиза съвременната дума „хуманизъм“. Римляните признават този факт, когато казват, че „Гърция е родината на хуманизма“, и ние трудно бихме казали, че не са прави.

Литература

Andrewes, Anthony, The Greeks, New York, 1967. Един отличен съвременен разказ за архаичната и класическата гръцка история от ок. 750 до 350 г. пр.Хр.

Austin, M., and Р. Vidal-Naquet, The Economic and Social History of Ancient Greece, Berkeley, 1977.

Boardman, J., Greek Art, rev. ed., New York, 1985.

The Greeks Overseas, rev., ed., London, 1982. Стандартна трактовка на гръцката колонизация.

Burkert, Walter, Greek Religion, Cambridge, Mass., 1985. Съвременен и енциклопедичен труд. Особено полезен като справочник.

Burn, A. R. The Lyric Age of Greece, New York, 1961. Едно интересно въведение в 7–6 в. пр.Хр.

Davies, J. K., Democracy and Classical Greece, Glasgow, 1978. Ясно и авторитетно изследване.

Dover, K. J., Greek. Homosexuality, Cambridge, Mass., 1978. Един сериозен анализ на основен аспект на класическия гръцки живот.

Et al., Ancient Greek Literature, Oxford, 1980.

Finley, M. I., The Ancient Greeks: An Introduction to Their Life and Thought, New York, 1963. Компетентно и кратко въведение в историята на гърците.

The World of Odysseus, rev. ed., New York, 1978. Опит за използване на Омировите поеми като пътеводител из Тъмните векове на Гърция.

Foley, H. P., Reflections of Women in Antiquity, New York, 1981.

Kagan, Donald, Pericles of Athens and the Birth of Democracy, New York, 1991.

Kitto, H. D. F., The Greeks, Baltimore, 1957. Една приятно написана и твърде лична интерпретация.

Lloyd, G. E. R., Early Greek Science: Thales to Aristotle, London, 1970.

Marrou, H. L, A History of Education of Antiquity, New York, 1964. Съвременна класика, която обхваща целия древен свят.

Meiggs, R, The Athenian Empire, Oxford, 1979. Най-значителното изследване на атинския империализъм от 5 в. пр.Хр.; монументален труд.

Murray. O., Early Greece, Glasgow, 1980. Едно отлично аналитично описание на историята на древна Гърция преди 5 в. пр.Хр.

Pollitt, J. J., Art and Experience in Classical Greece, Cambridge, Mass., 1972. Най-доброто въведение към социалните и интелектуални сили, довели до гръцкото изкуство.

Pomeroy, Sarah В., Goddesses, Whores, Wives, and Slaves: Women in Classical Antiquity, New York, 1975. Най-доброто тълкувание на ролята на жените в Гърция и Рим. Почива върху най-разнообразни източници и разглежда жените от всички класи.

Sealey, Raphael, A History of the Greek City States, ca. 700–338 B.C., Berkeley, 1977. Един интересен анализ, който преразглежда по-старите схващания за гръцкия политически живот.

Snell, Bruno, The Discovery of the Mind: The Greek Origins of European Thought, Cambridge, Mass., 1953. Стимулиращи мисълта есета.

Snodgrass, A. M., Archaic Greece, London, 1980.

Starr, C. G., The Economic and Social Growth of Early Greece 800–500 B.C., New York, 1977. Отлично изследване на този труден, но важен въпрос.

The Origins of Greek Civilization, 1100–650 B.C., New York, 1961. Най-доброто подробно разглеждане на ранните епохи.

Stockton, D., The Classical Athenian Democracy, Oxford, 1990. Едно популярно резюме на последните изследвания; горещо го препоръчваме.

Източници

Повечето гръцки автори са преведени на английски в съответните томове на Classical Library, Loeb, Harvard University Press.

Освен това, могат да се окажат полезни следните преводни издания:

Barnstone, Willis, tr., Greek Lyric Poetry, New York, 1962.

Kagan, Donald, Sources in Greek Political Thought, Glencoe, III., 1965.

Lattimore, R., tr., Greek Lyrics, Chicago, 1960.tr., The Iliad, Chicago, 1961.

Tr., The Odyssey, New York, 1968.