Сун Дзъ
Изкуството да побеждаваш (6)

Диспозицията

Сун Дзъ рече:

1. В древността опитните бойци отначало ставали неуязвими и изчаквали момента врагът да стане уязвим.

2. Непобедимостта зависи от теб самия; уязвимостта на врага — от него самия.

3. Следователно тези, които владеят изкуството да побеждават, могат да станат непобедими, но не могат да направят противника си наистина уязвим.

 

 

Мей Яочен:

„Мога да направя това, което зависи от мен; но не мога да се осланям на това, което зависи от врага.“

4. Ето защо казват, че човек може да знае как да победи, но не може да го стори със сигурност.

5. Непобедимостта се заключава в отбраната; възможността за победа — в настъплението.

6. На този, който се отбранява, не му стигат силите; но той настъпва, когато силите му са в излишък.

7. Този, който е изкусен в отбрана, потъва сякаш вдън земя; онзи, който е майстор на настъплението, напада сякаш от седмото небе. Така си способен едновременно да се защитиш и да спечелиш пълна победа.

 

 

Ту Ю:

„Майсторите на отбраната разчитат най-вече на такива препятствия като планини, реки и предпланини. Те не дават на врага да разбере къде да атакува и се правят, сякаш са потънали в девета земя.

Майсторите на настъплението разчитат най-вече на сезоните и на предимствата на терена; те използват пожарите и наводненията в зависимост от ситуацията. Не дават на врага да разбере къде ще го нападнат и връхлитат върху него като гръм от ясно небе.“

8. Да предвидиш победа, която всеки може да предвиди, не е върхът на изкуството.

 

 

Ли Чуан:

„… Когато Хан Син унищожил държавата Чао, той излязъл от Клисурата на кладенеца и пристигнал на полесражението преди закуска. Събрал генералите си и им казал: «Ще ядем, след като разбием армията на Чао.» Генералите му били унили, но се престорили, че са съгласни. Хан Син подредил армията си, като реката останала в тила на войските му. Войските на Чао се покатерили по окопите си и виждайки това, се разсмели и почнали да Му се подиграват.“ „Генералът на Хан не знае как да подреди войските си!“ След това Хан Син разбил армията на Чао и след закуската разпоредил да обезглавят владетеля Чен Ан.

Това е пример за положение, което повечето хора не могат да разберат. (По този начин Хан Син поставил армията си в „полето на смъртта“. Той изгорил лодките си и разбил казаните за готвене. Реката била зад гърба му, армията на Чао — пред него. Хан Син трябвало или да победи, или да се удави.)

9. Да победиш в битка и да те приветстват като „майстор“ не е върхът на изкуството, тъй както не се иска особена сила да вдигнеш една перушинка; не е признак на остро зрение да различиш слънцето от луната и свидетелство за остър слух — да чуеш гръмотевицата.

(Да спечелиш битка с тежък бой или с късмет не е доказателство за изкуство.)

10. В древността владеещите изкуството да воюват са побеждавали врага, който е бил лесен за побеждаване.

(Врагът е бил лесно побеждаван, защото предварително били създадени подходящи условия.)

11. Затова победите, спечелени от истинския майстор на изкуството да побеждава, не са му спечелили нито слава на мъдрец, нито похвали за храброст.

 

 

Ту Му:

„Победата, която не е спечелена в открит бой, не се цени от обикновените хора. Нейният автор не печели слава за прозорливостта си, защото още преди да е окървавил меча си, вражеската държава вече се е предала.“

Хо Йенси:

„… Когато победиш врага си без бой, кой ще те признае за храбър?“

12. Това е победа на онзи, който не допуска грешка. А да не допускаш грешки, значи, че каквото и да правиш, винаги осигуряваш победата си; ти побеждаваш един вече разгромен враг.

 

 

Чен Хао:

„При планирането никога не предприемай безполезни действия; при стратегията — безплодни стъпки.“

13. Следователно изкусният командир заема позиция, в която не може да бъде разбит, и не пропуска възможност да нанесе поражение на врага си.

14. По този начин победоносната армия печели победите си, преди да влезе в бой; армията, обречена да загуби, се сражава с надеждата да победи.

 

 

Ту Му:

„… Владетелят Ли Цин от Юе каза: «Най-високите изисквания към един генерал са ясното виждане, хармоничните му отношения с войската, далновидната стратегия, съчетана с прозорливи планове, разбирането на значението на сезоните и способността да оценява човешкия фактор. Генерал, който не може да прецени възможностите си или не владее изкуството да предприема навременни действия и да проявява гъвкавост, ще настъпи колебливо, когато пред него се открие възможност да нападне противника, оглеждайки се наляво и надясно, неспособен да изработи план. Бидейки лековерен, той ще се довери на несигурни сведения, вярвайки днес на едно, утре — на друго. Боязлив като лисица и в настъпление, и в отстъпление, той ще разпилее войските си. Каква е разликата между неговите действия и хвърлянето на невинни хора във вряла вода или огън? Не е ли все едно да поведем крави и овце да ги изядат вълците или тигрите?»“

15. Владеещите изкуството да побеждават са се отдали на учението Дао и спазват законите и затова могат да разработят стратегията на победата.

 

 

Ту Му:

„Дао е пътят към човечността и справедливостта; «законите» са разпоредбите и институциите. Тези, които са изкусни във воденето на война, отначало възпитават у себе си човечност и справедливост и почитат законите и институциите на своята страна. По този начин те правят своите страни непобедими.“

16. Следователно елементите на изкуството да се побеждава са: първо, измерването на пространствата; второ, преценката на количествата; трето, изчисленията; четвърто, сравненията; пето, шансовете за победа.

17. Измерването на пространствата зависи от терена.

18. Количествата зависят от измерванията, изчисленията — от количествата, сравненията — от изчисленията, а победата — от сравненията.

 

 

Хо Йенси:

„Теренът“ включва разстоянията и релефа; „измерванията“ са изчисления. Преди армията да тръгне в поход, се правят изчисления за степента на проходимост на вражеската земя, има ли преки и обходни пътища, числеността на войските му, количеството на военното му снаряжение и състоянието на бойния му дух. Въз основа на тези изчисления се преценява дали може да бъде нападнат врагът и едва тогава се мобилизира населението и се събират войски.

19. На везните на истинските ценности победоносната армия е като воденичен камък срещу зрънце жито; разбитата армия — като зрънце жито срещу воденичен камък.

20. Армията на победоносния генерал в бой прилича на води в бент, които напират и веднъж освободени, помитат всичко по пътя си. Това наричам диспозиция.

 

 

Чан Ю:

„Присъщо на водата е да избягва височините и да се устремява към ниското. Когато се разруши бент, водата се разлива с непреодолима сила. Войската е като вода. Възползвайте се от неподготвеността на врага; нападнете го, когато не очаква; избягвайте силните и атакувайте слабите му места и никой няма да може да ви се противопостави, тъй като ще сте като вода, която се разлива в празно пространство.“