Сун Дзъ
Изкуството да побеждаваш (4)

Тактиката

Сун Дзъ рече:

1. В повечето случаи военните операции изискват хиляда колесници, теглени от по четири бързи коня, хиляда фургона, покрити с кожа, теглени също от по четири коня и сто хиляди войници с ризници.

 

 

Ту Му:

„… В древния бой с колесници «покритите с кожа колесници» са били и леки, и тежки. Последните са били използвани за превозване на алебарди, оръжия, военно снаряжение, ценности и униформи. «Една колесница вози трима офицери с ризници; съпровождат я седемдесет и двама пехотинци. Към тях има десет готвачи и слуги, пет души, които се грижат за униформите, пет коняра, които обезпечават фуража, и петима, които събират дърва за огрев и намират вода. Седемдесет и пет човека на една лека колесница, двадесет и пет на един товарен фургон, а двете заедно образуват една рота от сто души».“

2. Щом провизиите се транспортират на хиляда ли, разходите у дома и на бойното поле, за издръжката на съветници и гости, стойността на материали като лепила и лак, на колесниците и бронята ще възлязат на хиляда жълтици на ден. Ако тези пари са налице, може да се събере войска от сто хиляди души.

 

 

Ли Чуан:

„Когато армията воюва на чужда земя, хазната у дома се изпразва.“

Ту Му:

„В армията съществува ритуалът на приятелски посещения от васални владетели. Затова Сун Дзъ говори за «съветници и посетители».“

3. Победата е главната цел на войната. Ако дълго време не се удържа победа, оръжията се притъпяват, а бойният дух спада. Когато войските атакуват градове, силата им ще се изчерпи.

4. Когато армията започне продължителна кампания, ресурсите на държавата ще се окажат недостатъчни.

 

 

Чан Ю:

„… Военните кампании на император У от династията Хан се проточиха без всякакъв резултат и след като хазната се изпразни, той издаде декрет за отстъпление.“

5. Когато оръжията ти са притъпени, страстта угаснала, силата изчерпана, а хазната изпразнена, съседните владетели ще се възползват от твоите затруднения, за да действат. И дори да имаш мъдри съветници, никой няма да може да ти предложи добри планове за бъдещето.

6. По този начин, докато сме чували за пагубна прибързаност по време на война, още не сме видели една изкусна операция, която да се е проточила.

 

 

Ту Ю:

„Атаката може да не се отличава с находчивост и остроумие, но трябва да се проведе със свръхестествена бързина.“

7. Затова никога не е имало продължителна война, от която някоя страна да е спечелила.

 

 

Ли Чуан:

„Пролетните и есенните хроники гласят: «Войната е като огън; тези, които не оставят оръжията настрана, ще бъдат унищожени от тях».“

8. Така че онези, които не могат да разберат опасностите от използването на войските, са еднакво неспособни да разберат и начините, по които могат да спечелят от тях.

9. Посветените в тайните на воденето на война не се нуждаят от втори набор на войници, нито от повече от едно снабдяване със снаряжение.

10. Те носят цялото снаряжение от родината; разчитат на снабдяване с провизии от врага. Така армията най-добре се обезпечава с храни.

11. Когато една страна обеднее вследствие на военните си операции, това се дължи на транспортните разходи на далечни разстояния; превозването на продоволствие на големи разстояния води до осиромашаване на народа.

 

 

Чан Ю:

„… Ако армията трябва да се снабдява с жито от разстояние 1000 ли, войските ще изглеждат гладни.“

12. Където се намира армията, цените са високи; когато цените се повишават, благосъстоянието на народа намалява. Когато благосъстоянието намалява, селячеството ще бъде обложено с нови данъци.

 

 

Ча Лин (не е отбелязан в историческите хроники):

„… Където се събират войски, цената на всяка стока се повишава, защото всеки ламти за извънредни печалби.“

13. Изтощени, с изразходвани доходи, домакинствата в централните равнини ще обеднеят напълно и 7/10 от богатството им ще бъде погълнато.

 

 

Ли Чуан:

„Ако войната се проточи, мъжете и жените ще са недоволни, че не могат да се бракосъчетават, и ще страдат от бремето на снабдяването на армията.“

14. Правителствените разходи, причинени от счупването на колесници, смъртта на коне, износването на брони и шлемове, арбалети и стрели, копия, щитове, товарни животни и фургони, ще възлязат на 60% от общите разходи.

15. Мъдрият генерал се грижи войските му да се хранят за сметка на врага, защото една крина от провизиите на врага се равнява на двадесет от неговите; сто килограма от фуража на врага се равнява на двадесет пъти по толкова от неговия.

 

 

Чан Ю:

„… При транспортирането на провизии на разстояние от хиляда ли двадесет единици зърно ще са необходими за доставката на една единица до армията… Ако трябва да се прекоси труден терен, ще са необходими и още повече.“

16. Причината, поради която войските убиват врага, е, че са разярени.

 

 

Хо Йенси:

„Когато армията на Йен обкръжила Ци Мо в Ци, те отрязали носовете на всички пленници от Ци. Хората от Ци били разгневени и организирали отчаяна защита. Тиен Тан изпратил свой таен агент, който казал: «Ние сме изплашени, че вие, хората от Йен, ще изровите останките от нашите предци от гробовете им. Това ще ни хвърли в ужас!»

Армията на Йен веднага започнала да осквернява гробовете и да гори труповете. Защитниците на Ци Мо наблюдавали всичко от стените на града и със сълзи на очи молели да ги пуснат да нападнат врага, защото яростта удесеторила силите им. Тиен Тан знаел, че вече войските му са готови, и нанесъл съкрушително поражение на Йен.“

17. Те вземат плячка от врага, защото искат богатство.

 

 

Ту Му:

„… В края на управлението на династията Хан, Ту Сян, префект на Цин Джоу, нападнал бунтовниците от Куей Чоу — Пу Ян, Пан Хун и други. Той влязъл в Нан Хай, унищожил три техни лагера и взел много плячка. Обаче Пан Хун и неговите привърженици все още били многобройни и силни, докато войските на Ту Сян, вече забогатели и високомерни, нямали и най-малкото желание да се бият.

Сян казал: «Пу Ян и Пан Хун са бунтовници от десет години. И двамата са добре обучени за нападение и защита. Това, което трябва да направим, е да обединим силите на всички префектури и тогава да ги нападнем. Засега ще оставя войските да ловуват». След което те масово тръгнали да гонят дивеч.

Още щом тръгнали, Сян тайно пратил хора да изгорят казармите им. Събраните от тях богатства напълно изгорели. Когато ловците се върнали, нямало и един от тях, който да не заплаче.“

Ту Сян казал: „Богатствата и стоката на Пу Ян и на тези, които са с него, са достатъчни да направят богати няколко поколения. Вие, господа, сте способни на много повече. Това, което загубихте сега, е само малка част от онова, което ви чака там. Защо се тревожите за него?“

Когато войските чули това, те се разгневили и поискали да се бият. Ту Сян наредил да нахранят конете и хората и рано сутринта те нападнали лагера на бунтовниците. Ян и Хун не били подготвени, войските на Ту Сян провели яростна атака и ги унищожили.

Чан Ю:

„… В тази Имперска династия, когато Великият основател наредил на генералите си да нападнат Шу, той разпоредил: «Във всички завзети градове и провинции от мое име да се изпразнят хазните и обществените складове, за да са доволни офицерите и войниците. Държавата иска само земята».“

18. Следователно, когато в сражение с колесници плениш повече от десет, награди тези, които са пленили първата. Смени вражеските знамена с твои, разбъркай пленените колесници със своите и ги включи в боя.

19. Отнасяй се с пленниците добре и се грижи за тях.

 

 

Чан Ю:

„Към всички пленени войници трябва да се отнасяме с великодушие и искреност, така че да могат да бъдат използвани от нас.“

20. Това е, което се нарича „Да спечелиш битка и да станеш по-силен“.

21. Следователно главното във войната е победата, а не продължителните операции. И затова генералът, който разбира военното дело, е повелител на съдбата на народа и господар на съдбата на нацията.

 

 

Хо Йенси:

„Трудностите да бъде назначен командир днес са същите, каквито са били и в древността“.