Ернст Мулдашев
Трагичното послание на древните (5)

Монахът Арун

Третата хималайска експедиция през 1998 г. беше към края си. Вече бяхме привикнали с индийските Хималаи. Зад нас останаха лавиноопасните склонове, езерото с „мъртвата“ вода на височина 5000 метра, поточето с „жива“ вода сред поднебесните заснежени скали, йогите в пещерите… Джипът ни с ръмжене криволичеше по тесните хималайски пътища. Предстоеше последният етап от работата на експедицията — да се проучи пещерата Вашист Гуфа, която йогите смятат за сомати-пещера, в която има хора в състояние на самоконсервация.

В тази книга целта ми не е да разказвам за хода на третата експедиция (за нея ще напиша други две книги), тук искам само да насоча вниманието на читателите към детайлите, имащи принципно отношение към търсенето на Града на боговете. Те са свързани с пещерата Вашист Гуфа.

Пирамидалните лъчи

Стана ясно, че пещерата Вашист Гуфа има три входа и дължината й е над 22 километра. Казват, че била с много разклонения и от този лабиринт никой не може да се измъкне. Обвеяна е с ореола на загадъчността. Преданията гласят, че в нея и досега има древни хора в законсервирано състояние и че достъпът до тях е възможен само за избрани йоги. Както твърдят йогите, охраняват ги т.нар. асури.

Един от входовете се нарича „яма на страха“, тъй като хора и животни, приближили до това пропадане в Земята, изпитват необяснимо чувство на страх. Другият вход е бил зазидан преди много години, за да не може никой да влиза, тъй като попадналите в пещерата загивали.

Когато се приближавахме към зазидания вход, монаси от манастира, разположен недалеч от брега на Ганг, ни предупредиха: „Внимателно, асури!“. Нищо не схванахме, влязохме в дълбоко 50–60 метра подземие и започнахме да се оглеждаме, търсейки тези асури. Нямаше нищо. В дъното видяхме циментова стена с неправилна форма, която преграждаше достъпа до пещерата. В нея имаше отвор, в който спокойно можеше да си пъхнеш ръката. Приближих до стената, клекнах на едно вдадено място и кой знае защо пъхнах ръката си в отвора.

— Сър, пазете се, асури! — стресна ме гласът на съпровождащия ни монах Арун.

— За змии ли става дума?

— Тук няма змии — отвърна Арун.

— Какво е това асури? — повторих аз въпроса си.

— Вие, европейците, не можете да го разберете…

При зазидания вход към пещерата горяха две свещи. Направих няколко снимки със светкавица, а от по-близко разстояние — и без светкавица. Излязох на повърхността и взех участие според силите си в подготовката на апаратурата за изучаване аурата на човек в пещера, после се отдръпнах и погледнах в цифровата камера. Първата снимка ясно показваше зазидания вход към пещерата, а втората, направената без светкавица, бе цялата разчертана от светлинните линии, излизащи от двете свещи.

— Какво е пък това? — учудих се аз.

Тези светлинни лъчи не можеха да се нарекат несистемни. Явно се стремяха към образуването на триъгълни форми, приличащи на пирамиди. Вече бях сравнително прилично образован по въпроса за фините енергии и започнах да анализирам снимката от тази гледна точка.

„Значи фините енергии при входа на пещерата се стремят към формиране на пространствени пирамидални конструкции, покрай които се разпространяват лъчите от светлината на свещта — размишлявах аз. — Излиза, че съм преминал през тези прозрачни пирамидални образувания. Затова не се чувствах добре там! Може би точно с пирамидално изкривяване на пространството се характеризират психоенергийните бариери на сомати-пещерите? Може би тези асури изкривяват пространството?“

— Мистър Арун! — повиках монаха. — Погледнете, моля ви, тази снимка.

Той погледна снимката с лъчите, вдигна към мен изразителните си очи и каза:

— Имам я същата. И още една подобна, но съвсем различна, от Тибет.

— Как така подобна, но съвсем различна? — не разбрах аз.

— Сега ще ви ги покажа — промълви Арун и шляпайки с чехлите си, тръгна по пътечката към манастира.

В този момент нашата експедиционна група се занимаваше във вътрешността на пещерата с измерване аурата на човека.

„Може би тези прозрачни пирамидални образувания ще повлияят върху аурата“ — констатирах за себе си, докато изчаквах Арун.

Той се върна и ми подаде снимка, на която бе изобразен същият зазидан вход на пещерата и се виждаха подобни пирамидално-изкривени лъчи, излизащи от свещичките.

— Какво е това според вас? — попитах Арун, като сочех лъчите.

— Трудно ми е да кажа, сър. В Тибет ламите казват, че всички пирамиди произлизат от Тибет — отговори той.

— Как да ви разбирам?

В този момент ме повикаха в пещерата и разговорът ни прекъсна.

Олга Ишмитова

Изследването на аурата с апарата на Коротков, създаден на принципа на т.нар. ефект Кирлиан, показа, че при зазидания вход на пещерата човек буквално се разрушава. Особено силно пострада аурата на Олга Ишмитова: от светещата в синкави тонове аура при нея останаха само две-три късчета.

Олга се почувства зле и започна да губи съзнание. Бързичко я измъкнахме навън, отнесохме я на брега на Ганг, сложихме я на пясъка, измерихме й кръвното налягане и пулса, дадохме й да помирише амоняк.

— Какво ми се случи? — попита тя.

— Припадък, Оля.

— Защо?

— Пещерата ти отне енергията.

Олга постепенно дойде на себе си и седна на пясъка.

— Ех, че слабост — въздъхна тя.

— Аз също изпитвам слабост — каза Валя Яковлева.

— И аз не съм добре — добавих. — Имам впечатлението, че пещерата действа като вампир и изсмуква човешката енергия. Психоенергийната бариера на тази сомати-пещера бе по-коварна от сомати-пещерата, изследвана от нас през 1996 г. Там на преден план се проявяваха усещанията за страх и негодувание заедно с главоболие и слабост, а тук ставаше постепенно лишаване на организма „от ток“. Пещерата отнемаше енергията на човека. Не напразно входът й е бил зазидан. Може би наистина хората, влизали в нея, постепенно са губели сили и са загивали.

— Да не би пещерата да е жива, че да отнема енергията? — промълви Олга.

— Не знам. Може би я отнемат точно тези асури, за чието присъствие ни предупреждаваше монахът Арун — отговорих аз и отново си спомних израза на Елена Блаватская за защитата на сомати-пещерите: невидими за всички и „защитени от достъп до тях от цели Войнства на духове…“

Какво са обаче духовете? Може би са особена безтелесна форма на живот? Не знам…

— Между другото — каза Олга, — когато губех съзнание или може би вече го бях изгубила, пред очите ми имаше някакви триъгълници или пирамиди.

— Какво? Повтори!

— Привиждаха ми се триъгълници или пирамиди…

Пиша тези редове вкъщи на кухненската маса до недопитата чаша чай и паничката с ягодово сладко, което не обичам. Знам, че дизайнерската обработка на книгата ще бъде извършена от същата тази Олга Ишмитова, която в нашия институт оглавява дизайнерския отдел. Мисля, че след като види тези редове, ще й бъде приятно да си спомни хималайските приключения, но и сигурно малко страшничко… Тази умна и красива жена с големи сериозни очи умее да създава около себе си творческа и задушевна атмосфера, когато мислите извират като от рога на изобилието. По време на експедицията тя се сприятели със знаменитата Елена Масюк — също участничка, и се долавяше, че обединяващо начало за тях е толкова рядкото в днешни времена съчетание на творчески потенциал и сериозност.

А тогава, на брега на Ганг, стоях надвесен над Олга Ишмитова и мислех за загадъчните прозрачни триъгълници и пирамиди. Не ми излизаше от ума нелепата фраза на монаха Арун, че всички пирамиди са дошли от Тибет.

Пирамидалната планина

Намерих Арун и го помолих да поговорим. Той ме запозна с учителя си. Седнахме тримата в кръг и се разговорихме. Нямах търпение да разпитам монаха за Тибет, както и да го помоля да ми покаже втората снимка, за която спомена. Но от уважение към учителя му предложих да разкаже за пещерата, до която бе разположен манастирът.

— Пещерата Вашист Гуфа е обвеяна с любов — започна учителят, — а любовта е духовно понятие, като злостта, но противоположно. Любовните стремежи на хората са осветили тази пещера и в резултат тя е придобила своя духовност, сравнима с божествената духовност, която може да бъде осквернена само от най-греховните хора, чийто дяволски компонент не предизвиква съмнение. В пещерата трябва да се влиза с любов, със същата любов, каквато изпитват майката към детето и мъжът към жената. Космическите послания за любов трябва да бъдат събрани в душата и тя да се разтвори в нужния момент така, както се разтварят венчелистчетата на лотоса, а да откъсне банан от дървото на любовта има право само човек, способен да се отрече от грижите на тленното тяло…

Явно учителят повтаряше отдавна заучена реч. Разбрах, че нищо разумно в научно отношение няма да каже, а дори и да знае тайната на тази пещера, ще я премълчи, като гали слуха на европееца с букет от красиви думи. Че някога в древността някой бе сложил покров над тайната за древните мистерии (от типа на сомати-пещерите и пирамидите) и ги бе облякъл в алегорично сладословие — най-добрият начин за опазване на тайната. Учителите пренасяха сладословието през вековете.

Най-после успях деликатно да го прекъсна и помолих монаха Арун да ми покаже снимката. Той ми я подаде.

— Това е свещената планина Кайлас. Бях там като поклонник — гордо каза той.

Вгледах се в снимката, вдигнах глава и изстрелях:

— Не планина, а пирамида.

— Пирамида е, а не планина. Такива планини няма!

— Много прилича на изкуствено съоръжение, но е твърде необичайно. Дори не е пирамида, а нещо от типа на пирамидоподобно съоръжение — не мирясвах аз.

— ???

— Каква е височината на планината Кайлас?

— 6666 метра.

— Бива си я! Каква пирамидка!

Станах със снимката в ръка и разпитах Арун по-подробно за планината Кайлас.

— Аз съм от семейство на богати хора, дори може да се каже много богати. Завърших висшето си образование в Делхи, но реших да се посветя на религията и станах монах — разказваше Арун. — А за индийския монах най-висше постижение е да отиде на поклонение в Кайлас. В Индия се смята, че тя е най-свещеното място на света. Няма друго като нея. Бил съм там и знам, че Бог ми позволи да се приближа до тази светиня. Нещо повече, горд съм, че ми се удаде да стигна пеш, като прехвърлих хималайския хребет в района на Бадринат. У нас казват, че монах, който е бил на поклонение в свещената Кайлас пеш, се ползва с нейната специална благосклонност и тя му позволява да я види в пълния й облик, без облаци.

— Говорите за планината като за живо същество…

— Аз вярвам, че е жива. В нашата религия е казано, че свещената планина е свързана с Бога и мисли с космически разум, че е център на тантрическите сили на планетата и ги регулира — вдъхновено каза Арун.

— Аха — едва успях да изтръгна от себе си, без да разбирам как така една планина, дори и с необичайна пирамидална форма, може да мисли.

Тогава и не подозирах, че съм бил дълбоко неправ, отхвърляйки напълно постулата за планината като за мислещо същество. Надявам се, по-нататък читателите сами да се убедят, че древната притча за свещената планина Кайлас има реални научни основи. Тогава навярно ще отидат в книжарницата, за да си купят произведенията на Марина Цветаева, чието творчество, колкото и да е странно, е свързано с кой знае откъде взелите се мисли за мислещата планина.

— В Индия вярваме в Кайлас, вярваме, че тя ни ръководи — ни в клин, ни в ръкав произнесе Арун.

— Да… Кажете Арун, може би смятате планината Кайлас за свещена, защото прилича на пирамида или на необичайна конструкция с изкуствен произход от пирамидален тип? — попитах го аз.

Арун взе снимката, вгледа се в нея и каза, отворил широко изразителните си очи:

— Никога не сме мислили, че планината Кайлас е пирамида. А тя наистина прилича на пирамида, много прилича… У нас се смята, че всички пирамиди произхождат от Кайлас.

— Защо смятате, че всички пирамиди произхождат от Кайлас?

— Така се смята у нас.

— Писано ли е някъде?

— Така се смята у нас.

— Извинете, Арун, не ви е позволено да говорите или не знаете?

— Така се смята у нас.

— М… да…

— Онези триъгълници и пирамидални лъчи в пещерата — отърси се сякаш от нещо Арун — са проява на тантрически сили. А вече споменах, че свещената планина Кайлас ги регулира…

— Значи тантрическите сили са свързани с пирамидалните конструкции, а Кайлас е в центъра… — промърморих на себе си, макар че нищо не ми беше ясно. — Какво разбирате под тантрически сили?

— Те са особени духовни сили с огромна мощ. Твърде малко йоги ги владеят. Това е невероятна сила…

— Значи вашата сомати-пещера е защитена от тях? Може би с тяхното действие е свързано разрушаването на аурата при входа на пещерата? Затова ли мисис Олга едва не загуби съзнание?

— Да, а и асурите.

— Арун, казвате, че свещената планина Кайлас е център на тантрическите сили на планетата и ги регулира. Но вашата пещера е далеч от Кайлас!

— За тантрическите сили няма разстояния.

Мислите трескаво и без всякаква система бродеха в главата ми. Неприятното чувство за собствена тъпота отново сви гърлото ми. Колко малко знам! Нима в този момент можех да си представя, че през следващата година, по време на тибетската експедиция, ще разполагаме със сведения, че до VІІ-VIII век сл.Хр. на Земята е имало държава на хора с огромен ръст, които са умеели да използват тантрическата сила на Кайлас. А ние не умеем! Духовността ни е ниска!

Мълчах. Приятен ветрец откъм Ганг галеше лицата ни, обгорели от високопланинското слънце. За да прекъсне мълчанието, монахът Арун ми подаде още една, трета снимка.

Още една пирамида

Погледнах снимката. На нея се виждаше планински хребет, а на гребена му — пирамидално образувание.

— Драги Арун, учудихте се, когато казах, че свещената планина прилича на пирамида. А сте фотографирали част от хребет, на който се вижда пирамидално образувание. Струва ми се, че ви е минавала мисълта, че Кайлас е пирамида. Точно затова сте направили тази снимка. Кажете ми, знаехте ли за пирамидите в Тибет?

— Не, сър, нищо не знаех — искрено отвърна Арун. — Просто на фона на еднотипния хималайски хребет тази част изпъкваше много ясно. Стори ми се интересно и я заснех.

— Извинете, Арун, не съм ви наставник, аз и цялата ни експедиция сме тук, за да се учим от вас на древна мъдрост. Независимо от това бих искал да ви задам принципен въпрос — защо ни дадохте снимките на триъгълните и пирамидалните лъчи в пещерата, на свещената планина Кайлас и на това пирамидално образувание на хималайския хребет? Защо точно тези снимки са привлекли вниманието ви?

— Усещах, че изобразяват нещо важно. През цялото време като че ли бяха пред очите ми — каза Арун.

— Подсъзнателно ли го усещахте? — попитах аз.

— Да.

— Според вас какво е подсъзнанието?

— То е главното мислещо начало на човека — уверено отвърна монахът.

— Но ние се стремим съзнателно да осмислим подсъзнателното…

— Искаме, но невинаги ни се удава, защото подсъзнанието идва от Бога. Но го искаме… Затова ви донесох снимките, да се постараем да ги осмислим заедно с хора от чужда страна. Отдавна тревожат съзнанието ми.

— Хайде да се върнем към последната снимка — предложих аз. — Къде е разположено това пирамидално образувание спрямо планината Кайлас?

— На югозапад от нея. Връщах се от Тибет в Индия и търсех превал през хималайския хребет. Времето беше лошо, обърках се и попаднах в друга долина. Изкачих се пак високо в планината и стигнах до езеро, обградено с ледници, а срещу него, на върха на разделящия хребет, видях изсечена в камъка фигура на пирамида. Там нямаше превал. Стана ми дори страшно и се върнах обратно. Фигурата я фотографирах няколко пъти.

— Как се движехте в планината? С раници? С якове?

— Не, ние, поклонниците, вземаме само няколко шепи ориз, тояга и чашка. За разлика от вас, европейците, издържаме на глад и студ.

Ласкавият ветрец откъм Ганг беше много приятен. Чувствах, че на Арун разговорът му допадаше. Учителят му седеше мълчаливо до него, премятайки в ръце броеница. Може би в душата си приветстваше това, че ученикът превъзхожда учителя си, а може би не. Малко по-настрани експедиционната ни група под ръководството на Валерий Лобанков прибираше апаратурата, разположена пред входа на сомати-пещерата.

Градът на боговете, над хипотезата за който така дълго и неуспешно мислех преди началото на третата хималайска експедиция, в резултат на разказа на монаха Арун започна да придобива като че ли реални черти. Не можеше да се изключи свещената планина Кайлас да е суперогромен и супервеличествен монумент от древността, около който или в района на който са разположени многобройни пирамидални образувания от типа на фотографираното от Арун. Град, състоящ се от пирамиди! Ако е така, за какво е бил създаден? Може би наистина за регулиране на тантрическите сили на планетата? Кой го е създал?

Натрупваха се твърде много въпроси. Необходима беше нова експедиция в Тибет. Тук, в Хималаите, на брега на Ганг, при загадъчната пещера Вашист Гуфа трябваше да се спрем на още един въпрос — за асурите.

Асури

— Учителю, мистър Арун, накрая все пак бих искал да ви попитам какво е асури. Не мислете, че аз, европеецът, ще се отнеса с насмешка към източните алегорични представи. Аз вярвам…

— Асурите са безтелесни същества — недоверчиво ме погледна учителят.

— В пещерата ли живеят?

— Не само, но в пещерата са повече.

— Кой може да ги види?

— Йогите.

— Как изглеждат?

— Асурите напомнят попова лъжичка със закръглена глава и опашка.

— Какви са размерите им?

— Дребни са.

— С какво се хранят?

— С енергия от хора и от други живи същества.

— Те ли разрушиха аурата на членовете на нашата експедиция в пещерата?

— Да — кратко отговори учителят.

— Мисля — намеси се и Арун, — че асурите са свързани със свещената Кайлас и оттам черпят енергията си. Те могат да пропуснат човек, владеещ тантрическите сили, а човек, който не ги владее, са в състояние да унищожат. Асурите са разумни същества.

— Други безтелесни същества има ли?

— Разбира се — отвърна учителят. — Ангели, духове, привидения…

— А… — едва не го прекъснах със скептична усмивка.

— Вярваме, че на Земята съществува безтелесен живот. И той е разумен, а в много случаи — по-разумен от нас, хората — като потвърждение вметна Арун.

— Хайде да направим паралел между безтелесните асури в тази пещера и свещената планина Кайлас — предложих аз и започнах да размишлявам. — Смятате, че Кайлас регулира т.нар. тантрически сили на планетата, че асурите ползват именно тях, тъй като на мястото в пещерата, където ни предупредихте да внимаваме, на снимките се появиха триъгълни и пирамидални лъчи. Ако се вземе под внимание, че тантрическите сили като един от вариантите на фините енергии са формотропни, може да се стигне до заключението, че те се формират в пирамидоподобни образувания — от типа на планината Кайлас, и се транспортират на места, където по съответния начин изкривяват пространството. Явно безтелесните асури са в състояние да изкривяват пространството и да концентрират около себе си тантрическите сили на Кайлас. Изводът е, че свещената планина посредством асурите защитава пещерата.

Вероятно не разбрал всичко от усукания ми монолог, учителят каза:

— В Индия много хора почитат Кайлас и смятат, че силата й се разпространява по цялата Земя.

— У нас мислят — добави на свой ред Арун, — че от свещената планина Кайлас към небето се насочва огромен енергиен поток. Ако човек умре близо до свещената планина, неговият дух лесно и безпрепятствено се възнася на небето и попада в рая. В този район е т.нар. Долина на смъртта, където отиват йогите, за да умрат. Тя обаче е достъпна само за йогите.

— Долината на смъртта, значи… — замислих се аз. Сбогувахме се. Вече знаех, че на следващата година ще бъдем в Тибет, в района на планината Кайлас, за да търсим Града на боговете. А може би щяхме да посетим и Долината на смъртта. Неочаквано почувствахме натрупалата се умора. Когато си тръгвахме, ни се струваше, че асурите ни преследват.

Тичам към зелените градове

В Уфа, където ни затрупа дълга поредица от хирургически операции, епизодът от третата хималайска експедиция започна постепенно да се изтрива от паметта ми, но неочаквано изплува в една зимна вечер. След поредното научно съвещание, посветено на изучаването на информационната структура на водата, влязох в приемната си. Там седеше Юрий Иванович и слушаше музика.

— Ще пийнеш ли по чашка, Юра?

— Не, нали знаеш, че съм приключил с чашките.

Беше пуснал касета от серията затворническа лирика. Известен затворнически бард, мисля, че се казваше Жаров, пееше:

Бързат дните, бързат кой ги знае накъде,

зоват ме там, където зеленеят градове.

Ушанката си ще намъкна

и с тъга ще хвърля в миналото взор.

Сълзата ще избърша

и тихо тайно ще въздъхна.

Тичам, тичам сам към тези градове зелени,

поглеждам, кучета търчат по моите объркани следи.

Ушанката си ще намъкна

и с тъга ще хвърля в миналото взор.

Сълзата ще избърша

и тихо тайно ще въздъхна.

— Романтичен затворник! — каза Юрий Иванович, заслушан в песента. — Едно солидно ченге, умно, а не боклук, твърдеше, че деветдесет процента от песните са посветени на любовта, но почти няма песни за човешката душа. А в затвора душевните пориви се изострят и затова затворническата лирика е много задушевна.

— Тъй де! Колко му се иска на избягалия затворник да стигне до зелените градове. Мечтае за тях — добавих аз.

— Да не си забравил за Града на боговете? Кажи ми честно, нали това е най-голямата мечта в живота ти, ако все пак той съществува.

— Да, Юра.

— Като при тоя затворник и неговите зелени градове…

— М… да…

— Около планината Кайлас, казваш… Логично. Много прилича на пирамида тая планина. Но е огромна, майко мила! Аз нали често чета вестник „Скандали“, дивя се, че светът още е пълен със загадки — вдъхновено каза Юрий Иванович, искрено вярващ, че във вестника пишат истината.

Постарах се да си представя Тибет, свещената планина Кайлас и Града на боговете. Картината бе мрачна: пустинно тибетско плато, сиви скали, огромна заснежена пирамидална планина, сиви каменни конструкции… Някак си невесело! А и споменатата от монаха Арун Долина на смъртта… Ето ти тебе зелени градове! Мечтите обаче будеха в мен и други представи за Града на боговете — зелен, изпълнен с живот и щастие.

Колко са били точни! Сега вече знам — били са провокирани от още неосъзнатите тогава мисли, че Градът на боговете е един от възловите фактори за живота на Земята. А животът винаги се асоциира с дървета, птички и потънали в зеленина домове.

— Тайнствените сили се командват от Кайлас — прекъсна мислите ми Юрий Иванович, спомняйки си моите разкази. — А тези сили нали се въртят около Земята. Значи може да се каже, че Земята се командва от Кайлас.

Щяха да минат няколко месеца и да настъпи пролетта на 1999 г. И съвсем случайно да се изясни световната закономерност, свързана със свещената планина Кайлас, която щеше да разбере дори и ученик.