Лий Чайлд
По трудния начин (50)

50

Полинг си проби път през боклука до основата на стълбата и подхвърли ключовете на Ричър. Той ги хвана — едните с лявата, другите с дясната ръка. И двата комплекта бяха на хромирани пръстени с черна кожена плочка, на която имаше емайлиран символ на марката. Тривърхата звезда на мерцедес и синьо-бялата самолетна перка на беемве. И на двата пръстена имаше по един голям ключ за кола и едно дистанционно. Той ги издуха от прахта и боклуците и ги прибра в джоба си. После се наведе над дупката и протегна ръка към Полинг. Когато я издърпа от стълбата, тя се изтупа и няколко пъти ритна силно във въздуха, за да се отърве от боклуците по обувките си.

— И сега? — попита.

— Един на един — отвърна той.

Той затвори червената врата, отново промуши ръката си през дупката в стъклото и заключи отвътре. Внимателно измъкна ръка и натисна дръжката. Вратата не помръдна.

— Цялата история с пощенската кутия беше само блъф — обясни той. — Безсмислица, която да отвлича вниманието. Човекът вече е имал ключове от колите. Взел е резервните ключове от шкафа в кабинета на Лейн. Там има всякакви неща за колите. Някои от резервните ключове бяха описани, а някои липсваха.

— Значи си бил прав за времето.

Ричър кимна.

— Човекът е бил в апартамента над кафенето. Седял е на стола и е гледал през прозореца. Наблюдавал е Грегъри, когато е паркирал в единайсет и четирийсет, и го е видял да си тръгва, но после не го е проследил до Спринг Стрийт. Не е имало нужда. Просто е излязъл от тази врата, прекосил е Шесто Авеню и е използвал резервния ключ, който е носел в джоба си. Веднага, много по-близо до единайсет и четирийсет, отколкото до полунощ.

— А после е действал по същия и със синьото беемве на втората сутрин.

— Абсолютно вярно — кимна Ричър. — Наблюдавах проклетата врата в продължение на двайсет минути, а той дори не се доближи до нея. Изобщо не е идвал на юг от Хаустън Стрийт. Качил се е в беемвето две минути след като Грегъри е слязъл от него.

— Ето защо е искал точно тези коли. Трябвало е да отговарят на ключовете, които е откраднал.

— Именно това ми направи впечатление, когато Грегъри ме качи в колата си първата вечер. Тогава той я отключи с дистанционното от три метра разстояние, както би направил всеки. Но предишната вечер онзи човек не отключи така мерцедеса. Той отиде до него и пъхна ключа в ключалката. Вече никой не прави така, нали? Но той не е имал друг избор, защото не е имал дистанционно. В него е бил само резервният ключ. Това обяснява и защо е използвал ягуара за последната вноска. Искал е да може да го заключи от другата страна на улицата, веднага след като Бърк остави парите в колата. От съображения за безопасност. А е можел да направи това само с ягуара, защото е бил единствената кола, за която е имал дистанционно.

Полинг не каза нищо.

— Тогава подхвърлих на Лейн, че човекът е използвал ягуара, за да го подразни. Да му напомни за отвличането. Но истинската причина не е била психологическа, а чисто практическа.

Полинг помълча още малко и каза:

— Да, но така пак излиза, че е имало вътрешен човек. Нали? Няма друг начин. Защото как иначе ще откраднат резервните ключове? От друга страна, ти вече отхвърли предположението за вътрешен човек. Реши, че не е имало такъв.

— Мисля, че намерих обяснение.

— Кой е бил?

— Човекът без език. Той е ключът към цялата загадка.