Джени Хан
P.S. Все още те обичам (7)

6

В деня, преди да започне училище, с Кити лежим в моето легло и гледаме клипове с домашни любимци на лаптопа ми. Нашето кученце, Джейми Фокс-Пикъл, се е свило на топка в краката ни. Кити го е завила със старото си бебешко одеялце и само муцунката му стърчи навън. Той сънува — личи си по начина, по който потреперва от време на време. Не знам обаче дали сънят е хубав.

— Смяташ ли, че трябва да започнем да снимаме клипчета с Джейми? — пита ме Кити. — Той е достатъчно сладък, нали?

— Той определено е хубавец, но не е проявил някакъв особен талант и не прави нищо странно. — Още щом казвам думата „странно“, се сещам за Питър, който веднъж каза, че съм била „сладка по странен начин“. Чудя се дали все още ме вижда така. Хората казват, че колкото повече опознаваш някого, толкова по-красив ти се струва, дори да не си смятал така в началото.

— Джейми може да скача като малко еленче — напомня ми Кити.

— Хм. Не бих го нарекла голям номер. Не е като да скача в кашони или да свири на пиано, или пък да прави тъжни физиономии.

— Госпожица Ротсчайлд ще ми помогне да го обуча. Тя смята, че е с подходящ темперамент. — Кити кликва на следващото видео — едно куче вие на песента „Трилър“ на Майкъл Джексън. С Кити умираме от смях и го пускаме отново.

След клип на жена, чиято котка се увива около лицето й като шал, аз казвам:

— Чакай малко. Ти написа ли си домашните?

— Трябваше само да прочета една книга.

— И прочете ли я?

— Почти — смотолевя тя и се сгушва в мен.

— Имаше цяла ваканция да я прочетеш, Кити! — Наистина ми се иска тя да чете повече, като Марго и мен. Кити предпочита телевизията. Спирам клипа и затварям със замах компютъра. — Никакви клипчета повече. Върви да дочетеш книгата. — Понечвам да я избутам от леглото и тя се вкопчва в крака ми.

— Скъпа сестрице, не ме прогонвай! — декламира гордо. — Това е Шекспир. „Ромео и Жулиета“, в случай че не си го чела.

— Не ми се прави на много важна, сякаш си чела Шекспир. Видях те да гледаш филма онзи ден.

— На кого му пука дали съм я чела, или съм гледала филма? Посланието е едно и също. — Тя пак пропълзява до мен.

Галя я по косата.

— И какво е посланието?

— Не се самоубивай заради момче.

— Или момиче.

— Или момиче — съгласява се тя и отваря компютъра. — Още едно клипче с коте и отивам да чета.

Телефонът ми бръмчи, съобщение от Крис.

Виж инстаграма на Аноникучката. Веднага.

Аноникучката е анонимен инстаграм акаунт, който публикува скандални снимки и клипове на хора, които са на среща или са се напили на парти из града. Никой не знае чий е този акаунт; просто му изпращат нещата. Там имаше снимка на момиче от друга гимназия, която обиколи всички миналата година — как профучава покрай полицейска кола. Чух, че са я изгонили от училище заради това.

Телефонът ми пак избръмчава.

Веднага!

— Чакай, Кити, нека първо проверя нещо. — Спирам клипа на пауза. Докато пиша адреса, добавям: — Ако искаш да останеш тук, затвори очи, докато не ти кажа да ги отвориш.

Кити се подчинява.

Най-отгоре във фийда на Аноникучката има видео на момче и момиче в джакузи. Аноникучката е особено популярна с видеата на горещи вани. Тя ги тагва с #rubadub. Това е малко неясно, сякаш е увеличавано. Пускам го. Момичето седи в скута на момчето, притиснала се е до него, увила е крака на кръста му, а ръце — на шията му. Облечена е с червена нощница, която се издува във водата като платно. Главата й закрива момчето. Косата й е дълга и крайчетата й са натопени във водата като четки за калиграфия в мастило. Момчето прокарва ръце по гърба й, сякаш тя е виолончело и той свири на нея.

Толкова съм смаяна, че отначало не забелязвам, че Кити гледа. Наклонили сме глави една към друга и се опитваме да схванем видяното.

— Не бива да гледаш това — казвам аз.

— Те правят ли го? — пита тя.

— Трудно е да се каже заради нощницата й. — Но може би?

Тогава момичето докосва момчето по бузата и в това движение има нещо, докосва го, сякаш чете брайлова азбука. Нещо познато. Тилът ми изстива и аз съм връхлетяна от прозрение, от унизително прозрение.

Това момиче съм аз. Аз и Питър в горещата вана на ски екскурзията.

О, господи!

Пищя.

Марго дотичва, намазана с една от корейските маски за лице. Виждат се само очите, носът и устата й.

— Какво има? Какво?

Опитвам се да скрия екрана с ръка, но тя я избутва и също изкрещява. Маската й се разпуква.

— О, господи! Това ти ли си?

О, господи. О, господи. О, господи!

— Кити не бива да го вижда! — викам аз.

Кити казва ококорена:

— Лара Джийн, мислех те за много примерна.

— Такава съм! — пищя в отговор.

Марго преглъща с мъка.

— Това… това прилича на…

— Знам. Не го казвай.

— Не се тревожи, Лара Джийн — утешава ме Кити. — Виждала съм и по-лоши неща по телевизията, дори не по НВО.

— Кити, върви си в стаята! — крещи Марго. Кити изскимтява и се сгушва още повече в мен.

Не мога да повярвам на очите си. Надписът гласи: Примерната Лара Джийн прави секс с Кавински в горещата вана. Дали презервативите действат под вода? Предполагам, че скоро ще разберем.;) Коментарите са все ококорени и смеещи се човечета. Някоя си Вероника Чен е написала: Каква курва! Азиатка ли е? Дори не я знам коя е тази Вероника Чен!

— Кой може да ми причинява това? — вия аз, притиснала ръце към бузите си. — Не си усещам лицето. Това моето лице ли е?

— Коя е Аноникучката, по дяволите? — пита Марго.

— Никой не знае. — Бученето в ушите ми е толкова силно, че едва чувам гласа си. — Хората просто копират постовете й, а може и да е момче. Много високо ли говоря? — Аз съм в шок. Вече не си усещам ръцете и краката. Ще припадна. Случва ли се това наистина? Това моят живот ли е?

— Трябва да ги накараме да го свалят веднага. Има ли линия за сигнали за неподходящо съдържание? Трябва да докладваме това! — Марго грабва компютъра от мен. Натиска бутона „Докладвай за неуместно съдържание“. Разглежда коментарите по страницата, цялата кипи: — Хората са абсолютни откачалки! Може да се наложи да се обадим на адвокат. Няма да свалят това веднага.

— Не! — пищя аз. — Не искам татко да го види!

— Лара Джийн, това е сериозно. Не искаш от колежите да те намерят в Гугъл и да видят това видео, нали?! Или пък бъдещи работодатели…

— Гого! Караш ме да се чувствам още по-зле! — Грабвам телефона си. Питър. Той ще знае какво да се направи. Пет часът е, което означава, че още е на тренировка по лакрос. Дори не мога да му се обадя. Пиша съобщение.

Обади ми се. Спешно.

После чувам гласа на татко от стълбите.

— Тези картофи няма да се смачкат сами! Кой ще ми помогне?

О, господи! Сега трябва да седна на масата и да гледам татко в лицето, като знам, че онова видео съществува. Не, не, това не може да е моят живот.

Марго и Кити се споглеждат, после поглеждат към мен.

— Да не сте казали на татко! — съскам аз. — За теб говоря, Кити!

Тя ме гледа оскърбена.

— Знам кога да си държа устата затворена.

— Извинявай — измърморвам аз. Сърцето ми бумти толкова силно, че ме заболява главата. Дори не мога да мисля като хората.

На вечеря стомахът ми кипи и едва успявам да хапна от картофите. За щастие Марго и Кити поддържат разговора и не се налага да говоря. Просто бутам храната из чинията си и хвърлям крадешком хапки на Джейми Фокс-Пикъл под масата. Веднага щом всички приключват, хуквам горе и поглеждам телефона си. Още нищо от Питър. Но има съобщения от Крис и едно от Хейвън.

ОМГ това ти ли си??!

Не знам кое е момичето от видеото. Не се разпознавам. Аз не се виждам такава. Сякаш е някакъв друг човек, който няма нищо общо с мен. Аз не влизам в горещи вани с момчета, не седя в скутовете им и не ги целувам страстно, докато мократа ми нощница се лепи по тях. Но онази нощ бях аз. Видеото просто не показва цялата истина.

Все си повтарям, че всъщност в това видео не правим секс. Аз не съм гола. Просто впечатлението е, сякаш съм гола. Мога да мисля само за едно — че всички в училище са го видели, най-интимния и романтичен момент в живота ми. А и някой го е записал. Някой е бил там. Този спомен трябваше да е само мой и на Питър, но сега излиза, че някой е надничал от гората. Споменът вече не е само наш. Вече ми се струва неприличен. Определено изглежда така. Тогава се чувствах свободна и дръзка, може би дори секси. Не знам дали друг път съм се чувствала секси. А сега искам това да не се е случвало.

Лежа в леглото и се взирам в тавана, телефонът е до мен. Марго и Кити ми забраниха да гледам видеото. Опитаха се да ми вземат и телефона, но аз им казах, че ми трябва, защото Питър ще се обади. После пак погледнах видеото и вече имаше над сто коментара, нито един от които хубав.

Кити си играе с Джейми Фокс-Пикъл на пода, а Марго пише на отдела за връзка с клиенти на Инстаграм, когато Крис чука на прозореца ми. Марго отключва и Крис влиза вътре трепереща и с порозовели бузи.

— Тя добре ли е?

— Мисля, че е в шок — казва Кити.

— Не съм в шок — отвръщам. Но може и да съм. Може би това е шок. Странно, нереално чувство, сякаш съм изтръпнала, но всичките ми сетива са изострени.

Марго казва на Крис:

— Не можеш ли да влезеш през вратата като нормален човек?

— Никой не отвори. — Крис си сваля ботушите и сяда на пода до Кити. Гали Джейми и казва:

— Добре, първо на първо почти не си личи, че си ти. И второ — наистина е готино, така че няма от какво да се срамуваш. Искам да кажа, че изглеждаш страхотно.

Марго изсумтява с отвращение.

— Това е толкова неуместно, че дори не знам откъде да започна.

— Просто съм искрена! Обективно погледнато е гадно, но пак обективно погледнато — Дара Джийн изглежда страхотно.

Аз се свивам под завивката и възкликвам:

— Нали уж почти не личало, че съм аз! Знаех си, че не биваше да ходя на тази екскурзия. Мразя горещи вани. Защо изобщо влязох в нея?

— Хей, радвай се, че си била по нощница — казва Крис. — Можеше да си гола!

Вдигам рязко глава под завивката и се втренчвам в нея.

— Не можеше да съм гола!

Крис сумти.

— Да бе. Знаеш ли, че има такива хора? Които никога не се събличат и влизат с дрехи дори под душа. Например с панталонки.

Обръщам се настрани, с гръб към нея.

Матракът се разклаща, защото Марго се качва на леглото.

— Всичко ще е наред — казва тя и ме отвива. — Ще ги накараме да свалят видеото.

— Това няма значение. Всички вече го видяха. Всички ме мислят за курва.

Крис присвива очи.

— Да не би да казваш, че ако момиче прави секс във вана, значи е курва?

— Не! Не го казвам аз, хората го казват.

— А ти какво казваш? — настоява тя.

Поглеждам Кити, която сплита косата на Крис на микроплитчици. Толкова е тиха, че почти сме забравили, че е тук, и аз не я гоня.

— Мисля, че ако си готова и ако го искаш, ако си се предпазила, няма проблем и можеш да направиш каквото пожелаеш.

Марго казва:

— Обществото винаги упреква жените, че се наслаждават на секса, а аплодира мъжете. Ето, всички коментари са, че Лара Джийн е курва, но никой не казва нищо за Питър, а той е там с нея. Това е нелеп двоен стандарт.

Не се бях замисляла.

Крис си поглежда телефона.

— Откакто съм тук, трима души ми изпратиха видеото.

Аз изхлипвам, а Марго заявява:

— Крис, не помагаш. Изобщо. — А на мен казва: — Ако някой ти каже нещо, не го удостоявай с внимание, бъди над това.

— Или сякаш не е кой знае какво — добавя Крис.

Зад нея Кити се обажда:

— Никой няма да каже нищо на Лара Джийн, защото е момичето на Питър. Това означава, че е под негова защита, като в „Семейство Сопрано“.

— Господи, гледала си „Семейство Сопрано“? — възкликва Марго. — Как така си го гледала? Вече дори не го дават по телевизията.

— Поръчах си го. На трети сезон съм.

— Кити! Спри да го гледаш! — Затваря очи и клати глава. — Няма значение. Това не е важно в момента. Ще поговорим по-късно. Кити, Лара Джийн не се нуждае от защитата на едно момче.

— Не, Кити е права — казва Крис. — Не става дума за това, че Питър е момче. Е, не съвсем. Става дума, че е популярен, а тя не е. Ето за каква защита говорим. Не се обиждай, Лара Джийн.

— Не се обиждам. — Малко е обидно, но е истина, а сега не е време да се обиждам заради нещо толкова дребно в сравнение с обявеното почти за порно видео.

— Какво каза Кавински по въпроса? — пита ме Крис.

— Още нищо. Още е на тренировка по лакрос.

Телефонът ми започва да бръмчи и трите се споглеждаме с широко отворени очи. Марго го взема и поглежда екрана.

— Питър е! — Подава ми го трескаво. — Нека я оставим сама — казва и побутва Крис, но тя се дърпа.

Не им обръщам внимание, вдигам телефона и казвам съвсем плахо:

— Здрасти.

Питър започва да говори бързо:

— Добре, видях видеото и първото, което ще ти кажа, е да не откачаш. — Диша тежко, сякаш тича.

— Да не откачам ли? Как да не откача? Това е ужасно. Знаеш ли какво казват всички за мен в коментарите? Че съм курва. Смятат, че правим секс на видеото, Питър.

— Никога не чети коментарите, Кови! Това е първото правило на…

— Ако кажеш на Бойния клуб, затварям веднага.

— Извинявай. Добре, знам, че е гадно, но…

— Не, не е гадно, това е истински кошмар. Най-интимният ми момент пред очите на всички. Аз съм напълно унизена. Хората казват такива неща… — Гласът ми прекъсва. Кити, Марго и Крис ме гледат натъжени, от което ми става още по-мъчно.

— Не плачи, Лара Джийн. Моля те, не плачи. Обещавам ти, че ще оправя това. Ще намеря кой качва в Аноникучката и ще го накарам да свали видеото.

— Как? Дори не знаем кои са те! Освен това се обзалагам, че вече цялото училище го е видяло. Учителите също. Знам със сигурност, че учители гледат Аноникучката. Веднъж бях в учителската и чух господин Филипе и госпожица Райън да казват колко лошо впечатление се създава за училището. Ами комисиите за приемане в колеж, ами бъдещите работодатели?

Питър сумти.

— Бъдещи работодатели? Кови, виждал съм много по-лоши неща. По дяволите, виждал съм мои снимки там. Забрави ли онази снимка, на която съм гол и с глава в тоалетната чиния?

Потрепервам.

— Не съм виждала тази снимка. Пък и ти си друго. Аз не правя такива неща.

— Просто ми се довери, става ли? Обещавам ти, че ще се погрижа.

Кимам, макар да знам, че не може да ме види. Питър е могъщ. Ако някой може да оправи подобно нещо, това е той.

— Слушай, трябва да затварям. Треньорът ще ми нарита задника, ако ме види с телефона. Ще ти се обадя довечера, става ли? Не си лягай.

Не искам да затварям. Искам да говорим още.

— Добре — прошепвам.

Марго, Крис и Кити се взират в мен.

— Е? — пита Крис.

— Той каза, че ще се погрижи.

— Нали ви казах — заявява самодоволно Кити.

— Какво означава това, „щял да се погрижи“? — намесва се Марго. — Той не се показа като особено отговорен.

— Не е виновен той — казваме в един глас с Кити.

— О, аз знам точно кой е виновен — обявява Крис. — Моята дяволска братовчедка.

Това направо ми изкарва въздуха.

— Какво? Защо?

Тя ме поглежда изумено.

— Защото й взе мъжа!

— Дженевив изневери на Питър. Затова скъсаха. Не беше заради мен!

— Все едно има значение! — клати глава Крис. — Стига, Лара Джийн. Помниш ли какво причини тя на Джамила Синх? Каза на всички, че семейството й има индонезийски роб, и то само защото Джамила се бе осмелила да излиза с Питър, след като те скъсаха. Искам да кажа, че е типично в неин стил да направи такава мръсотия.

На екскурзията Дженевив каза, че знае за целувката ни, което означава, че Питър й е казал, докато са били гаджета — макар да се съмнявам да е признал, че именно той ме целуна, а не аз него! Въпреки това ми е трудно да повярвам, че може да ми причини толкова жестоко нещо. С Джамила никога не са се харесвали. Но ние с Джен бяхме най-добри приятелки навремето. Да, не сме говорили много през последните години, но Джен винаги е вярна на приятелите си.

Сигурно е било някое от момчетата, което е останало в спа центъра или може би… Не знам. Може да е бил всеки!

— Никога не съм й вярвала — заявява Марго, после казва на Крис: — Не се обиждай. Знам, че ти е братовчедка.

Крис сумти.

— И защо да се обиждам? Не мога да я понасям.

— Почти съм сигурна, че тя одраска колата на баба с колелото си — казва Марго. — Помниш ли, Лара Джийн?

Всъщност беше Крис, но си замълчавам. Крис започва да си гризе ноктите и ме поглежда паникьосано.

— Не мисля, че Дженевив е публикувала видеото — казвам аз. — Може да е всеки, който случайно ни е видял онази нощ.

Марго ме прегръща.

— Не се тревожи, Лара Джийн. Ще ги накараме да го свалят. Ти си непълнолетна.

— Пусни го отново — казвам аз. Кити го намира и натиска бутона. Пак ми призлява на стомаха, както всеки път, щом го видя. Затварям очи. Слава богу, чува се единствено шумът на гората и бълбукането на водата. — Толкова… толкова ли е зле, колкото го помня? Искам да кажа, наистина ли изглежда все едно правим секс? Ама честно. — Отварям очи.

Марго се взира в екрана с наклонена на една страна глава.

— Всъщност не. Изглежда сякаш…

— Сякаш само се натискате — помага й Крис.

— Точно така — съгласява се Марго. — Сякаш се натискате.

— Заклевате ли се?

Те отвръщат в унисон:

— Заклеваме се.

— Кити?

Тя хапе устна.

— На мен ми прилича на секс, но аз съм единствената тук, освен теб, която никога не е правила секс, така че какво мога да знам? — Марго ахва неволно. — Извинявай, прочетох ти дневника. — Марго замахва към нея и Кити изпълзява настрани като рак.

Поемам дълбоко дъх.

— Добре. С това мога да се справя. Все пак на кого му пука за някакво си натискане, нали? Това е просто част от живота, нали? А и лицето ми почти не се вижда, нали? Трябва добре да ме познаваш, за да разбереш, че съм аз. Никъде не е изписано пълното ми име, само Лара Джийн. Сигурно има хиляди момичета с това име, нали? Нали?

Марго кима впечатлена.

— Не бях виждала някой да преминава през петте етапа на мъката толкова бързо. Ти наистина имаш невероятна способност да се възстановяваш.

— Благодаря — отговарям, дори съм малко горда.

Но после, по тъмно, когато сестрите ми и Крис ме оставиха и с Питър си пожелахме лека нощ, след като той за милионен път ме увери, че всичко ще бъде наред, аз пак проверих коментарите в Инстаграм, всички коментари. И съм ужасена.

Попитах Питър кой може да го е направил; той каза, че не знае. Сигурно бил някой жалък тип. Не попитах онова, за което още си мисля и не ми дава мира. Дали е била Дженевив? Възможно ли е да ме мрази толкова много, че да иска да ме нарани така жестоко?

Помня деня, когато си разменихме приятелски гривни.

— Това доказва, че сме най-добри приятелки — каза ми тя. — Че сме по-близки една с друга, отколкото с останалите.

— Ами Али? — попитах. Винаги бяхме три, макар че Дженевив прекарваше повече време у нас, най-вече защото майката на Али не разрешаваше момчета и интернет.

— Али става, но теб харесвам повече — каза ми тя и аз се почувствах виновна, но поласкана. Дженевив харесваше най-много мен. Бяхме близки, по-близки, отколкото с всеки друг. Гривните го доказваха. Колко евтино ме купи тогава, с една плетена гривничка.