Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Невидим (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Invisible, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Дейвид Елис

Заглавие: Невидим

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“

Излязла от печат: 06 юли 2015

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Колибри

ISBN: 978-619-150-448-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8441

История

  1. — Добавяне

90

Четири часът сутринта. Плътна, неподвижна тишина без дори бегла светлина на хоризонта. Спокойна есенна сутрин в извънградския район на Пенсилвания, която скоро няма да е така спокойна.

Фермерската къща, собственост на Уинстън Греъм, се намира в подчинения на щатската администрация окръг Елк. Някогашната ферма е заобиколена от три страни от гъсти храсти, но е отдавна запусната, с горичка в задната част и малка тухлена къща. Чертежите, които сме получили от окръжния архив, показват, че в задната част на ранчото има три спални, кухня, дневна и хол. Има и мазе под целия контур на къщата.

От главната улица към фермерската къща се вие черен път с дължина повече от половин километър, а Уинстън Греъм е паркирал своя „Буик Скайларк“ до гаража, долепен към нея.

Хората от екипа за освобождаване на заложници са заели позиции, обкръжили са фермерската къща, буквално лежат в тревата и чакат да чуят сигнала на Букс в ухото си. Облечени са в черно от глава до пети, носят противогази, каски и автомати, в кобурите им има пистолети, а в коланите — зашеметяващи гранати.

От позицията ни върху малък хълм на около половин километър отново вдигам инфрачервения бинокъл към очите си. В къщата няма движение. Не светят лампи нито вътре, нито отвън. Изглежда, че ранчото е било изоставено.

— Благодаря, Ваша Милост — изрича Букс по телефона. Въздъхва облекчено. — Разполагаме със заповедта.

Букс беше прекарал половин час на телефона, за да дава обяснения на федералния магистрат от Питсбърг за причините, по които искаме да извършим обиск на жилището на Уинстън Греъм. Последното, от което имаме нужда след цялата тази история, е някакво съдебно правило, което да постанови претърсването за невалидно и да ни остави с празни ръце.

Букс вдига радиостанцията към устата си.

— Ръководител екип, говори Букман. Имаме ли връзка?

— Имаме връзка, Букман.

Отговорът по радиостанцията на Букс нарушава тишината на нощта.

— Ръководител екип, имаме статус жълто.

— Разбрано.

— На позиции ли сте, ръководител екип?

Ръководителят на ЕОЗ прави бърза проверка на хората си по периметъра и отново ни се обажда.

— На позиции сме, в пълна готовност.

Букс поглежда към другия агент и към мен. Намираме се в малък конвой от превозни средства, който не се вижда от фермерската къща: шерифската служба на окръг Елк, щатската кавалерия на Пенсилвания, местната пожарна служба, сапьорски екип, федерални длъжностни лица от ФБР, както и Бюрото по алкохол, тютюневи изделия, огнестрелни оръжия и експлозиви (АТФ).

— Началник екип — обявява Букс. — Изпращаме „Кевин“ вътре. Разбрано?

— Разбрано.

Букс кимва на агента от АТФ до себе си, мъж на име Мур. Точно в този момент съм по-впечатлена от съоръжението в ръцете на Мур, снабдено с видеомонитор и ръчка за превключване. Прилича на тийнейджър, който си играе на Ексбокс.

Въпреки това „Кевин“ не прилича на видеоигрите, които съм виждала. „Кевин“ е устройство за откриване на експлозиви, което се движи като количка с дистанционно управление, има големи колела и възможност за завъртане на 360 градуса. Ние също виждаме онова, което вижда „Кевин“ с това дистанционно управлявано устройство.

Един от хората от екипа за освобождаване на заложници приближава към отворен прозорец. Това е странно. Уинстън Греъм ни кани вътре.

Човекът от АТФ пуска „Кевин“ в дневната и се прикрива на няколко метра разстояние. Екранът в ръцете на Мур оживява. Вече виждаме вътрешността на къщата на Уинстън Греъм, виждаме онова, което вижда „Кевин“, на мъничък екран.

Дневната е пълна със стари мебели, а кухнята е съвсем мъничка, с отворен план. Поовехтяла е, но определено е била обитавана. На плота за закуска има бирена бутилка. По пода са пръснати вестници, които почти напълно покриват дървения под.

Вестници.

За пожар са необходими три неща: кислород, гориво и топлина.

Отвореният прозорец осигурява кислород.

Вестниците са гориво.

Лампичката на дистанционното устройство на Мур започва да примигва в червено, мини сирена. „Кевин“ ни казва нещо.

Казва ни, че засича източник на топлина.

— Ще избухне — предричам.

— Ръководител екип, оттеглете се — нарежда Букс по радиостанцията си. — Оттеглете се, ръководител…

В този момент приглушена експлозия нарушава тишината в тъмната нощ, от дневната се издига яркооранжев пламък и поглъща помещението за миг като страховит драконовски дъх.

— Пожарен екип, действайте! — крещи Букс към дясната си страна. Пожарният камион потегля, последван от специалните части, екипирани с противопожарни шинели, и сапьорите, а гумите скърцат по павирания път.

— Не иска да бъде заловен жив — отбелязва Дени Сасър.

Бързо си слагам шинела и каската и вземам противогаза в ръка.

— Всички агенти — провиква се Букс и хуква към този ад. — Обезопасете периметъра! Обезопасете всеки сантиметър от периметъра! Вероятно това е отвличане на вниманието!

Хуквам с Букс, като и двамата пренебрегваме колата и просто тичаме към къщата, а яркооранжевата светлина и гъстият дим вече се издигат от покрива.

— Мазето — успявам да извикам задъхано. — Той е в… мазето!