Александър Драганов
Пътят на Черния Рицар (18)

Глава 17
Стъмва се

Когато се събуди, лорд Дакавар видя, че се намира в малка суха пещера, в която около стъкмен огън се бяха настанили останалите — рицарите, скуайърите, мрачния оръженосец на Радел, който мънкаше нещо на господаря си и конете. Синият дракон Азур не се виждаше никакъв.

— Добре ли спа? — чу се гласът на Селиан и Дак се изправи. Все още се чувстваше леко замаян, но като цяло треската бе попреминала.

— Доста — призна си. Като цяло имаше усещането, че е ободрен, въпреки леката остатъчна слабост от болестта.

— Това е добре — кимна обученият от елфите, който му донесе купа със супа. — Трябва да благодариш на синия дракон. Той те носеше през целия вчерашен ден, заедно с купчините кожи, които Линдан Планинеца сложи отгоре ти, за да ти е топло.

Рицарят хвърли поглед върху завивките и кимна признателно към огромния воин, който закусваше с парче полусурово еленско.

— Мм, нищо — махна му Линдан, — тя планинската треска е калпава болест. И мен веднъж ме хвана, след като се бях изкъпал в едно планинско поточе.

— Къпането със сигурност е полезен навик за теб, но не и в планината посред зима — думите на дракона Азур бяха съпроводени от плющенето на крилете му. — Друг път бих посъветвал всеки един от вас, смели рицари, да внимава при какви обстоятелства си взимате баня, биете се или правите други такива дейности, увреждащи вашето здраве.

Азур изгледа двамата воини и подигравателно изсумтя:

— Независимо от призивите, с които ме подкарва моят голям приятел, аз не съм товарно добиче, върху което да поставят болници.

— Ако искаш може и здрави да ни носиш — обади се Линдан. Драконът го изгледа продължително и недружелюбно.

— Носил съм те достатъчно — накрая каза той — и винаги ме боли гърбът след това. За момента бих носил единствено Селиан, той е по-лекичък.

Младият барон Редклоу се усмихна.

— И Плиний Теоретика не е тежък. — Той посочи с поглед ниския човек, който както винаги се занимаваше със скуайърите. Те обаче престанаха да му обръщат внимание, щом видяха, че господарят им се съвзема.

— Невероятен бяхте, лорд Дакавар! — каза Боб. — Хем болен и хем пак победихте!

— Няма втори като вас, господарю! — додаде Георг. — За нас е чест да ви служим.

— И аз много се радвам, че имам такива сърцати момчета до себе си — усмихна се Дакавар — и ви благодаря за подкрепата.

— Право си думат децата — намеси се Линдан, след като приключи със закуската си и хвърли един кокал настрани. А кокалът удари Раделовия оръженосец по главата и спечели на Планинеца гневна ругатня, която дори критичния поглед на Кралския рицар не можа да спре.

— Не съм виждал някой толкова добър с меча. — Планинецът стисна ръката на Дакавар, помагайки му да се изправи, после го дръпна към себе си в мечешка прегръдка. Костите на младия рицар изпукаха.

— Барон Селиан е пъргав като планинска усойница, ама ти посрещаш ударите на меча ми и пак си доста бърз. Наистина шампион — продължи да бъбри Линдан.

— Е, благодаря — усмихна се Дак притеснено. — Ти също доказа, че си много добър воин.

— Тук всички сме го доказали — намеси се Плиний, — важното е правилно да подбираме враговете си. — И Теоретика излезе навън, явно не одобрявайки лекотата, с която другите бяха простили предизвикателството на Първия Рицар на Ралмия.

— Какво му става? — попита Дакавар.

— Не му обръщай внимание — отвърна Радел, — той си е мърморко от отдавна. Почти колкото моя Перей.

И той погледна към оръженосеца си, който крещеше на четиримата скуайъри на Дак, че са поръсили пепел по завивките му.

— Е, старите рицари са си такива — усмихна се Дакавар.

— Много насериозно се вземат — съгласи се и Линдан. — Аз пък смятам, че си спретнахме хубава битка.

— Аха — обади се Селиан. — Вижте, може ли да поговоря с Дак насаме?

— Разбира се — кимна Радел и подкани с ръка Перей и скуайърите да го последват навън, докато Азур викна Линдан. Синият дракон предвидливо застана с гръб към пещерата, така че да осигури нужното уединение.

— Какво има, Сел? — попита младият рицар. — Нещо станало ли е?

— Да — кимна Редклоу. — Виж, Дак, не искам да те засягам, но времето на турнирите отмина. Ти спечели каквото можа. Оттук нататък трябва да сме отбор, а не да се конкурираш с нас.

— Не съм сигурен, че те разбирам.

— Явно не — вдигна ръка Селиан. — След като нападна Линдан и то заради това, че не можеш да приемеш да губиш дори и на една приятелска игра като тролската борба!

Усмивката изчезна от лицето на Дакавар.

— Какво ти става, Сел? Това беше рицарско предизвикателство, напълно нормално. Линдан даже каза, че му е било забавно.

— На Линдан може би, той винаги обича битките, все едно дали печели или губи, но теб те гледах внимателно. Ти просто не можеш да търпиш да не си отгоре!

Баронът леко бе повишил глас. Драконът Азур се изкашля гръмко, за да заглуши зараждащата се кавга.

Дак скръсти ръце пред гърдите си.

— Знаеш ли какво мисля, Селиан? — тихо попита рицарят.

— Ти не мислиш, там ти е проблемът — поклати глава баронът и миг по-късно съжали за думите си.

— Ти ми завиждаш — изръмжа Дакавар. — Великото баронче, обучено от великите елфи на танци и накрая аз съм най-добрият рицар, аз съм този, който трябва да спре Прокълнатия.

Селиан изглеждаше втрещен.

— Ако беше най-велик, нямаше да има нужда го казваш — поклати глава баронът. Влизаше в неприятна разпра, но знаеше, че вече е късно да я спре.

— Аз вече го доказах на финала на турнира, забрави ли?

Селиан усети гневът да го обзема и макар да знаеше, че е грешно, прошепна.

— Можех да те победя, Дак… но за мен победата не е всичко.

Дакавар потръпна и приближи младия барон, за да процеди:

— Лесно е да го кажеш сега, нали?

Селиан срещна погледа на младия рицар и за момент помисли дали да не отвърне с нещо остро, сетне се отказа и отпусна рамене.

— Виж, Дак, не искам да се караме… — започна миролюбиво.

— Ама вече се скарахме — прекъсна го Дакавар.

Селиан усети да го обзема отчаяние. В дните след финала като че ли полека-лека между тях бе започнало да се образува приятелство. Сега всичко се разваляше като пясъчен замък.

И това бе по негова вина. Защо бе тръгнал да съди Дак?

— Виж, ние трябва да сме единни, да сме отбор…

— Никакъв отбор не сме — намеси се Дакавар. — Аз съм този, който ще се изправи срещу Прокълнатия, не ти. Аз съм този, израснал без баща, криейки произхода си като роб. Ти танцува с елфите в горите.

Селиан искаше да изкрещи, че танцът му с елфите бе преминал през десетки изпитания, през ужасни битки с орки и гоблини… време, което искаше да забрави. Но усети, че няма смисъл.

— Добре, Дак. Както желаеш — кимна младият барон и остави рицаря сам. Азур се отмести от пътя му и го изгледа тъжно. Той бе прикрил разговора от другите, но сам бе чул всичко.

Дакавар облече доспехите си и ги последва.

— За какво толкова говорихте? — попита Линдан.

— За танци — злобно отвърна Дак, докато се качваше на Дуена.

Селиан стисна очи, за да не изкрещи.