Александър Белтов
Кутията на шута (4) (Пиеса в пет действия)

Сцена 1

Антиквар, Панталей

 

 

Антиквар Машина на времето, а? Как ли пък не. На краставичар — краставици ще продават.

Антиквар Че и знаци липсват. (вдига глава и се ослушва) Какво беше това?

Антиквар Ей, ама и аз съм един… Никой няма! Ни бандит, ни дявол. Ама и клиент не е. Като че свършиха малоумниците с пари.

Антиквар Само да втрия пясък в основата и готово. Стара си е, без съмнение. Ще я пробутам някому, как не! Ама чак машина на времето…

Антиквар (стреснато) Кой е там?

Сцена 2

Антиквар, Панталей

 

 

Антиквар (оглежда Панталей) Не съм поръчвал пица.

Панталей Обиждате ме. (поглежда през рамото на антикваря навътре в магазина) Това е антикварен магазин, нали?

Антиквар (сочи бюрото с надписа) Има табела.

Панталей Дошъл съм тук по една работа. Нещо като сделка.

Антиквар (с широка усмивка) Сделка ли? Ами защо не започнахте направо с това? Заповядайте, господине!

Панталей (пристъпя навътре) Дааа. Станах господин.

Антиквар Ама, моля ви се!

Антиквар (сочи кутията) Какво е това?

Панталей (разсейва се) Интересен предмет_(взима пирамидата от бюрото на антикваря)_

Антиквар (застава зад рамото на Панталей и шепне) Оригинална — давам честната си дума. Много е стара.

Панталей Така ли? Колко?

Антиквар Ами…

Панталей Не е по-стара от мен. (иронично) Давам честната си дума.

Антиквар (с престорено възмущение) Но аз съм дал…

Панталей (раздразнено прекъсва антикваря) Вие нищо не сте дал. Вие само вземате.

Антиквар Това е машина…

Панталей Замълчете, де! Приключихме въпроса. Сега на работа и по същество. (оставя пирамидата на бюрото) Вие сте професионалист, нали?

Антиквар Иска ли питане.

Панталей Имате клиенти?

Антиквар Много!

Панталей А конкуренцията как е?

Антиквар (маха с ръка) Гадост!

Панталей Така ли?

Антиквар Казвам ви: бягайте далеч от тях!

Панталей Защо?

Антиквар Лъжци и измамници.

Панталей Сериозно?

Антиквар Фалшификатори на предмети.

Панталей Хайде бе!

Антиквар Заклевам се.

Панталей Виж ти!

Антиквар С една дума — престъпници.

Панталей Колко срамно.

Антиквар Нямат срам, господине.

Панталей Не! Това е ужасно! Ще трябва да бъдат наказани!

Антиквар Несъмнено.

Панталей И ще бъдат.

Антиквар (смутено) Да се върнем на темата.

Покажете какво има в кутията най-после!

Панталей Празна е, но ще бъде напълнена с царски парички.

Антиквар Но ние нямаме цар!

Панталей А ни е нужен.

Антиквар И защо?

Панталей Защото съм шут и съм безработен.

Антиквар Вие сте луд!

Панталей Добре. Отивам при конкуренцията (взима кутията)

Антиквар Стойте! (Антикварят хваща ръката на Панталей) А каква е сделката?

Панталей Вие ще ми помогнете и тогава щом веднъж напълним кутията с парички, ще има и за двама ни.

Антиквар Да речем, че повярвам. И откъде ще се вземе този цар?

Панталей Ще си го направим.

Антиквар Хайде сега — пак щуротии. Как ще стане?

Панталей Оставете на мен. Трябва ни само да намерим амбициозен глупак. Необходимото условие е да има голямо его.

Антиквар Че кой ще избере такъв човек за цар?

Панталей Никой няма да го избира. Става дума за технология, свързана с прецизно разпределяне и изразходване на значителни финансови средства.

Антиквар Какви ги плещите?

Панталей Накратко казано: пари. Вие сам ли си избрахте днешните?

Антиквар (замислено) Като стана дума за това, (снижава глас) на тези никога не съм им имал доверие.

Панталей А на предишните?

Антиквар (маха с ръка) Същата стока.

Панталей Видяхте ли? Системата е така измислена.

Антиквар Да, но това… (снижава глас и се оглежда) Това е заговор срещу властта!

Панталей Да разбирам ли, че се отказвате от сделката?

Антиквар За бога, не викайте! Ума ли си загубихте? Тук и стените имат уши (бързо отива до вратата, отваря я и се оглежда навън. Видимо успокоен, затваря и се връща при Панталей) А как да съм сигурен, че ще получа обещаното?

Панталей Имате честната ми дума.

Антиквар (пренебрежително маха с ръка) Не струва и пукнат грош.

Панталей Моята обаче идва със златно покритие. (бърка в джоба и показва златна монета)

Антиквар Това вече е друго. Нека помисля.

Панталей Няма какво да мислите! Намерете корона и някой самовлюбен перко, че да му я нахлупим. Останалото е моя грижа.

Антиквар Сложно.

Панталей Никак даже. Подозирам, че познавате някой, на когото вече сте пробутвали царски неща.

Антиквар (слага ръка на сърцето си) Кълна се — само истински!

Панталей Бас давам, че се кичи с тях.

Антиквар Пълна откачалка.

Панталей Това е нашият човек!

Антиквар Работата е тънка, господине. Изисква обмисляне, планиране, подход.

Панталей (подава златната пара на Антикваря) Това надявам се да Ви е от полза в обмислянето, планирането и подхода.

Антиквар Полезно е. Но работата е там, че всичко това е твърде опасно.

Панталей Това ще намали ли напрежението? (Панталей изважда втора златна пара и я бута в ръката на Антикваря, който прибира и нея)

Антиквар Несъмнено! Но имайте предвид, че трябва да се приложат прецизни…

Панталей Престанете! Ако продължавате да се пазарите с мен, ще отида при друг!

Антиквар Стойте, де! Какъв сте обидчив! Все ще измислим нещо.

Панталей Подозирам, че дори знаете къде се намира нашият кандидат.

Антиквар Възможно е.

Панталей (вдига три пръста пред лицето на антикваря) Три дни! Намирате ми корона и цар, или сделката отпада.

Сцена 3

Антиквар

 

 

Антиквар (замислено) Виж ти! Откачалките в града продължават да се множат. Онзи ден ми оставиха машина на времето, днес пък се срещнах с царски шут. Щял да си направи цар. Хм! Глупак или гений, все едно. Ще му подрежат крилцата и на него, то е ясно. Но кой съм аз, че да се бъркам. Парите не миришат, нали? (потупва джоба с парите)

Сцена 4

Бизнесмен 1, Бизнесмен 2, г-жа Дочева

 

 

Бизнесмен 1 (вдига чаша) Приятели мои, да пием за нас!

Бизнесмен 2 А така! Наздраве!

Г-жа Дочева Наздраве!

Г-жа Дочева (вдига чаша) Предлагам да пием и за онези, които изобщо не подозират за нас, но винаги гласуват за нашите хора. Така се получава.

Бизнесмен 1 И така е измислено. Наздраве!

Бизнесмен 2 Наздраве!

Г-жа Дочева Тези последните са ми особено важни. Какво да ги правиш, миличките, като са неуки. Поне да са ни живи, че без тях не можем.

Бизнесмен 1 Неуки и неосведомени.

Бизнесмен 2 Направо са си прости.

Г-жа Дочева И аз това казвам: простите са и най-полезни.

Бизнесмен 2 А ние сме специални.

Бизнесмен 1 И вечни.

Бизнесмен 2 Тихо да не чуят големите началници. Не че имат интерес да ни сменят де, но все пак…

Бизнесмен 1 (обръща се към г-жа Дочева) Ти защо мълчиш? Това е по твоята част. (Бизнесмен 2 също се обръща към г-жа Дочева. Гледат я изпитателно)

Г-жа Дочева Държим нещата под контрол.

Бизнесмен 1 (вдига чаша си от масата) Един за всички!

Г-жа Дочева и Бизнесмен 2 (заедно) И всички за един!

Бизнесмен 1 (обръща глава към вратата) Влез!

Сцена 5

Бизнесмен 1, Бизнесмен 2, г-жа Дочева, Началник охрана, Панталей

 

 

Началник на охраната (сочи Панталей) Тоя смешник, без да говори с вас, нямало да си тръгне. Да го изхвърля, нали? (хваща Панталей за лакътя)

Бизнесмен 1 Чакай да го видим, че ми стана интересно! (обръща се към Панталей) Ти по какъв въпрос?

Панталей За парите.

Бизнесмен 1 Сега пък стана още по-интересно.

Сцена 6

Бизнесмен 1, Бизнесмен 2, г-жа Дочева, Панталей

 

 

Бизнесмен 1 Кой те прати бе, момче? Онези от долния етаж си правят майтап, а?

Панталей Сам дойдох.

Бизнесмен 1 И за какво е този цирк? (сочи шапката на Панталей)

Панталей Длъжността ми го налага. Аз съм шут.

Бизнесмен 1 (сочи Панталей) Чухте ли го? Шут!

Панталей Дошъл съм да се разберем за парите.

Бизнесмен 1 Кои пари?

Панталей Паят, кокала, сухото, или както там му се вика.

Бизнесмен 1, Бизнесмен 2 (в един глас) — Каквооо!?

Панталей Така де, като се обърне палачинката, ще е късно. Кацата с меда ще се претърколи далеч от вас, недосегаема за ръцете ви.

Бизнесмен 1 Даваш ли си сметка къде се намираш?

Панталей Ами нали затова съм тук? Ще имаме нов цар.

Г-жа Дочева Опа-а!

Панталей Аз съм шут и като такъв, ще съм постоянно покрай него. Така ще имам възможност дискретно да насочвам неговите действия.

Бизнесмен 1 Какво значи това?

Панталей Царските поръчки.

Бизнесмен 2 Е, сега вече ще извикам охраната.

Г-жа Дочева Я чакайте! Слушайте човека!

Бизнесмен 1 (към Панталей) Та за какво си дошъл?

Панталей Ще трябва да финансирате неговото избиране. Знаете как става.

Бизнесмен 1 Циркът е пълен.

Панталей Е, щом е така, аз тръгвам.

Бизнесмен 1 Къде?

Панталей Да намеря други.

Бизнесмен 2 (скача от креслото) Само да си посмял!

Панталей Да видим!

Бизнесмен 1 Спокойно бе, момче! Нещата не стават така на момента. Иска се обмисляне, планиране, средства…

Панталей Това съм го чувал вече.

Бизнесмен 2 (приближава Панталей и го боде с показалец по рамото) Много кеш трябва. Дори не може да си представиш колко.

Панталей (Панталей прави гримаса от болка) А кацата с меда?

Г-жа Дочева Ти за царските поръчки ще се погрижиш, нали така?

Панталей Нали това казвам.

Бизнесмен 1 Дай ни малко време.

Панталей Имате три дни.

Бизнесмен 1 Три дни!

Панталей И нито секунда повече.

Бизнесмен 2 Я седни да пийнем, пък да помислим.

Панталей Друг път. Хайде, успешен ви бизнес! Сам ще намеря изхода (излиза от клуба и затваря вратата след себе си)

Сцена 7

Бизнесмен 1, Бизнесмен 2, г-жа Дочева

 

 

Г-жа Дочева Това беше, господа! Колкото и добре да живее човек, идва ден, и на вратата се появява проблем във формата на шут. (вдига чашата с шампанско и театрално отпива голяма глътка)

Бизнесмен 1 (ядно) Как пък на нас да се случи!

Г-жа Дочева Трябва да решим.

Бизнесмен 2 (сяда на креслото) Даде ни три дни, все пак. Не е спешно.

Г-жа Дочева (към Бизнесмен 2) Стискаш ли се?

Бизнесмен 2 Все ще се намери някоя пара, ама не в това е въпросът.

Бизнесмен 1 Вие сте ненормални! И защо да му вярваме на тоя?

Г-жа Дочева Няма какво да се мисли. Тоя не говори празни приказки. Иначе защо ще се появи тук?

Бизнесмен 1 Ами ако останем на сухо?

Г-жа Дочева Именно.

Бизнесмен 2 А какво ще кажат големите началници?

Бизнесмен 1 Ще ни издухат, ето какво. Тях и без това не им пука за нас.

Г-жа Дочева Ами ако се закачим към едни други началници?

Бизнесмен 2 (оживява се) Може ли?

Г-жа Дочева Че нали това ми е работата?

Бизнесмен 2 Ами да! Като се замисля, що пък да няма цар? Ние ще сме си на мястото.

Бизнесмен 2 Няма да ги допуснем тия от долния етаж да се качат тук. Те са наглеци бе! Като зинали едни гърла… Все тъпчат в тях, тъпчат.

Бизнесмен 1 Ненаяли се!

Бизнесмен 2 Аз такова нещо никога не съм виждал. Че колко стомаха има човек?

Бизнесмен 1 Цялата държава ще опоскат.

Бизнесмен 2 Като нищо ще я опоскат.

Бизнесмен 1 (слага ръка на сърцето си) Трябва да спасим майка България от тях.

Бизнесмен 2 И аз така казвам.

Г-жа Дочева Стига приказки! Или ние, или те!

Бизнесмен 1 и Бизнесмен 2 (в един глас) Ние!

Г-жа Дочева А така! Решено, значи. Да свършим това родолюбиво дело.

Бизнесмен 2 И спешно да търсим нови началници, значи. (сочи към г-жа Дочева) Ти ще се заемеш.

Г-жа Дочева Както винаги.

Бизнесмен 2 Обаче шутът не каза кой ще е царят.

Бизнесмен 1 Какво ти пука? Стига да е наш.

Г-жа Дочева Наш ще бъде.

Бизнесмен 1 и Бизнесмен 2 (вдигат чашите и в един глас) Да бъде и да пребъде!

Г-жа Дочева (става) Е, аз тръгвам.

Бизнесмен 1 Тръгвай.

Бизнесмен 2 Успех!

Г-жа Дочева Вие съберете парите!

Сцена 8

Бизнесмен 1, Бизнесмен 2

Бизнесмен 1 Тая Дочева е мръсница и ти го знаеш. Отдавна ни крои шапка.

Бизнесмен 2 Не думай! Обаче няма какво да се прави. Без началниците нищо не става. Няма да ни пуснат да гепим келепира.

Бизнесмен 1 И точно тук не можем без нея. Те не контактуват с никой друг.

Бизнесмен 2 Така е, мамка му. Дяволска схема.

Бизнесмен 1 А тая само пари иска да цица.

Бизнесмен 2 Ненацицала се и тя! Колко още да й даваме?

Бизнесмен 1 На всичко е способна гадината.

Бизнесмен 2 Да рискуваме ли?

Бизнесмен 1 Не! Никакъв риск не трябва да има! С цар или без цар, нашето не се губи.

Бизнесмен 2 Значи, залагаме на сигурно.

Бизнесмен 1 (въздъхва тежко) На сигурно. Хайде! Да вървим да правим сметките, че да не ни изпреварят.

Бизнесмен 2 Змия е тази госпожа Дочева, змияя.

Бизнесмен 1 Казах ти аз.

Сцена 9

Антиквар, Панталей

 

 

Антиквар (търка очи) За бога, не идвайте тук! Работата е опасна.

Панталей Платил съм си вече за опасността и повече пари няма да получите.

Антиквар Влизайте де! Не стойте на вратата.

Панталей (пристъпя навътре) Докъде я докарахте?

Антиквар Много работа свърших, ужасно много. Но има някои проблеми.

Панталей Какви?

Антиквар (прави жална гримаса) Финансови. Напоследък продажбите спаднаха.

Панталей Миналият път твърдяхте друго.

Антиквар Искате ли да си купите машина на времето? (сочи едно от чекмеджетата на бюрото)

Панталей Не на мене тия! И не отмествайте темата.

Антиквар Истинска е, кълна се! Само не знам как работи. Някаква енергия трябва да се приложи, ама къде и как…

Панталей Да, бе! Повярвах.

Антиквар Един клиент ми я продаде и ме закле за нищо на света да не я ползвам. Само да му я пазя. Щял да си я откупи, когато се върне.

Панталей А вие защо я продавате, като сте обещали да я пазите? Нямате ли съвест?

Антиквар Аз съм търговец.

Панталей Ясно.

Антиквар Безценна вещ, но понеже сме приятели и сме в екип, ще ви я дам за пет от онези златните парички.

Панталей Никакви приятели не сме! Върнете ми парите и няма да ме видите повече!

Антиквар А, това — не! Пито — платено.

Панталей Как така?

Антиквар Моето го изпълних. Короната ще бъде доставена, а и намерих идеалният кандидат-цар.

Панталей Къде е?

Антиквар Ще се наложи да си го измъкнете сам от мястото, където се намира.

Панталей В затвора?

Антиквар По-лошо. В лудницата. От затвора все някога може да излезеш, пък от там…

Панталей Тази работа е поръчана на вас, в края на краищата. Измъкнете го!

Антиквар По-скоро аз ще остана там вътре, отколкото да излезем двамата с него.

Панталей Бъдете находчив. Ще ви дам кутията — покажете я там.

Антиквар Онази — празната?

Панталей Обещайте им.

Антиквар Че те да не са луди да вярват на обещания?

Панталей А вие как повярвахте?

Антиквар Ми аз явно съм луд, за да повярвам.

Панталей Видяхте ли, значи все пак сте за преглед. Идете, идете!

Антиквар Но ако ме оставят вътре, вие ще трябва да вадите двама, вместо един.

Панталей Вярно. Гледай ти и ситуация.

Антиквар (надрасква нещо върху парче лист и го подава на Панталей) Името на нашия цар.

Панталей (прибира листчето в джоба на анцуга си и мърмори) Какво пък, все пак аз съм личният му шут, нали?

Антиквар Именно, драги. Ама ви се досвидяха пет жълтици за машината на времето.

Панталей (обръща се, но антикварят успява да скрие ръцете си) Ще се видим отново!

Антиквар Ами да, кутията. Обещахте да я напълним. Донесете я.

Сцена 10

Антиквар

 

 

Антиквар Ама че побъркан народ! То бива, бива… Но, от друга страна, за къде сме ние без лудите? Нека чуваме истината понякога, че само те могат безнаказано да го правят. Ама не — ще ги държим далече, изолирани, под строг надзор. Ще им тикаме в устата хапчета, ще ги връзваме, ще ги друсаме с ток и бог знае какво още. Не лудите държим там, а свободата, ако питате мен. И кому е угодно това? (свива рамене) Кому? Е-ех, лудите… Ама че съм и аз! Един цар повече или по-малко — все тая. Царете идват и си отиват, а ние ще продължим да опъваме хомота. То все на нас се пада да опъваме, мама му стара, освен ако… Тоя кукумицин напълни кутията с парички. Ех, де тоя късмет! (Стиска палци)

Сцена 11

Доктор, Панталей

 

 

Панталей Добър ден!

Доктор М-даа, приема се. Седнете, моля!

Доктор (показва пред лицето на Панталей два пръста) Колко пръста виждате?

Панталей Два. Ама аз…

Доктор (прекъсва Панталей) Сигурен ли сте?

Панталей Ами… да.

Доктор А сега? (отново му показва два пръста)

Панталей Ааа… Отново два. Аз за…

Доктор М-даа, приема се (отваря папката и прелиства някакви листа) Подобрение има. Нооо, за изписване е рано. Рано е за изписване, тъй да се каже.

Панталей Докторе, ама аз съм здрав.

Доктор (измерва с поглед Панталей) Вие сте шут, нали? Имате шапка.

Панталей (попипва шапката си) Да, ама…

Доктор (отбелязва нещо в папката) Шут.

Панталей Но това е театрален реквизит. Аз оттам и съм го взел.

Доктор Отбелязвам — реквизит. Театрален (пише в папката)

Панталей Макар шапката да е реквизит — всъщност не е реквизит.

Доктор Отбелязвам — реквизитът не е реквизит. Кога беше последният ни прием на лекарства?

Панталей (жално) Но разберете, аз не мога да изпълнявам отредената ми роля без нея.

Доктор М-даа, приема се. (отбелязва нещо в папката) А кога е следващата ни доза?

Панталей Защото без реквизита никой няма да повярва, че съм това, за което се представям.

Доктор Именно, именно. Реквизитът ни прави това, което сме.

Панталей Та нали аз това казвам?

Доктор Ето, ако аз сега сваля престилката си и ви я дам, вие ще ми предпишете лечение — и правилно!

Панталей Докторе, аз съм един съвсем нормален шут.

Доктор Разбира се — нормален шут. Та кога казахте, е следващата доза?

Панталей Аз дози не вземам.

Доктор А трябва.

Панталей Че защо?

Доктор Всеки си има доза за вземане.

Панталей Как така всеки? Вие, например, вземате ли?

Доктор Вземам.

Панталей Ха такаа!

Доктор Даже, знаете ли какво? Напоследък сънувам другиго. Не себе си, а това ме плаши. Може да съм предозиран. Хайде, вземете престилката ми и ми изпишете нещо друго.

Панталей Но, докторе!

Доктор Добре де, или поне ми намалете дозата.

Панталей Аз… (колебае се) Ще видя какво мога да направя.

Доктор Ето, сложете я.

Панталей (навлича престилката и започва да я закопчава) Аз…

Доктор И свалете шутовската шапка, за бога. Та вие сте лекар!

Панталей (сваля шапката и драска нещо върху лист на бюрото) Наполовина. Каквото и да е там.

Доктор А какво ще кажете за четвъртинка?

Панталей От мен да мине — четвъртинка. (надрасква нещо върху листа) Ето!

Доктор А не може ли…

Панталей (повишава тон) Е-ее, стига де! Та това е все пак е лечение!

Доктор Да, да. Благодаря, докторе! (поема подадената му от Панталей бележка) А сега дайте си ми престилката.

Доктор Та, докъде бяхме стигнали? (облича престилката си и сяда зад бюрото)

Доктор Какво е това?

Панталей Името на царя. Понастоящем — ваш пациент.

Доктор М-даа, приема се. Тук имаме и царе, и императори, и каквото там ви е угодно.

Панталей Чудесно! Вземам го. Къде да се разпиша?

Доктор А, не! Не и преди да е изтекъл цялостен курс на лечение.

Панталей Кога изтича курсът?

Доктор Та той още не му е назначаван.

Панталей Ами назначете му!

Доктор (вдига рамене) Когато го приемем официално в клиниката.

Панталей Че той нали е тук?

Доктор Физически — да, документално — не.

Панталей Не разбирам.

Доктор Нямаме места. Лежи на кушетка в коридора и чака. Когато се освободи място, тогава и ще му назначим лечение.

Панталей Ами ако не се освободи място?

Доктор Ще продължава да е при нас, ще пие хапчетата и ще чака.

Панталей (пляска се по челото) Каква глупост!

Доктор Не — това е процедура.

Панталей Да ви пикая на процедурата!

Доктор И други са пикали, но тя е разписана и толкоз.

Панталей Докторе, направих ви услуга, все пак!

Доктор М-даа, приема се. Е, какво пък, ще ви дам един съвет в замяна.

Панталей Какъв?

Доктор Когато дойде времето вашият цар да се възкачи на престола, нека първият му указ бъде да освободи себе си от нашето заведение. Тогава аз ще го направя. Сега съблечете дрехата си и застанете на един крак с вдигната дясна ръка.

Панталей Невъзможен сте!

Доктор Може да стоите с десния, а може и с левия крак, но ръката трябва да е дясната. Знаете ли коя е дясната ви ръка?

Панталей (скача на крака) Ужас!

Сцена 12

Доктор

 

 

Доктор (вика след Панталей) А с лявата посочете върха на носа си.

Доктор Ето така.

Доктор (вика зад паравана) И ако не успявате, не се отчайвайте! Всички сме така. Опа-аа! Успях, ама никой не видя!

Сцена 13

Доктор, Панталей

 

 

Панталей (вика отвън) Не съм го видял — не се признава!

Сцена 14

Панталей, Бандит 1, Бандит 2

 

 

Бандит 1 Оф! Гледаш го хилав такъв, ама като го завлачиш…

Бандит 2 Като камък бе, наборе! Окапаха ми ръцете.

Бандит 1 Алооо, шутчето! (чука Панталей по главата) Кажи нещо в твое оправдание.

Панталей (мръщи се) От гадната храна е.

Бандит 1 Това ли?

Панталей Това я. Как се хранят излишните? С отрови, к’во друго.

Бандит 2 Недей, бре! Имам язва.

Панталей Старите меса — изпрани с перилен препарат и осветени с червена лампа, за да изглеждат пресни. Обрезките и копитата в саламите.

Бандит 1 (хваща се за устата) Пригади ми се. Прекаляваш!

Панталей Инжектираните с желатин пилета.

Бандит 1 Ей!

Панталей Боядисаните плодове.

Бандит 1 Край!

Панталей А пък разните му там консерванти, оцветители.

Бандит 1 (замахва с ръка към лицето на Панталей) Млък, че…!

Панталей Ами не се оплаквайте, тогава. Носете!

Бандит 1 Носим. (обръща се към Бандит 2) Тая работа не е за нас.

Бандит 2 (към Бандит 1) Така е, ама да стискаме зъби, че до пенсия…

Бандит 1 (към Бандит 2) Както са я подкарали с пенсионната възраст, ще видим пенсия на куково лято.

Панталей Аз съм виждал куково лято.

Бандит 1 (към Панталей) Млък! Ти ще говориш само ако ти разрешим!

Бандит 2 (към Панталей) Ха сега, бъди така добър, подпиши и да свършваме. (вади от джоба си къс хартия и я тика пред лицето на Панталей)

Панталей (без да гледа към хартията) Ъъъ!

Бандит 1 Не се прави на железен, че ние железните какво ги правим…

Бандит 2 (към Панталей) Ще ти потрошим кокалите, ако и да мислиш, че са железни.

Бандит 1 Стига си мучал!

Панталей Нали преди малко казахте, да говоря, само ако ми разрешите?

Бандит 1 Вярно. Разрешаваме ти да говориш!

Панталей Ръцете са ми вързани. Как да подпиша?

Бандит 1 Да бе. (обръща се към Бандит 2) Развържи го!

Бандит 2 Подписвай тука! (бута листа пред очите на Панталей)

Панталей (наднича в листа) Какво е това?

Бандит 1 Декларация, че на ония от долния етаж им се полага да се навъртат около царските поръчки.

Панталей А, не! Не са си платили.

Бандит 1 Че никой не е искал това от тях.

Панталей Тогава отивам да поискам.

Бандит 1 Отивай, че и без това ми е писнало вече да ме юркат.

Панталей Ама те и да платят, то нищо не зависи от тях. Зависи от ония на горния етаж. Защо тогава тия от долния етаж да плащат?

Бандит 1 Видя ли? Като си в положение да си на горния етаж, ще си плащаш за дяволията.

Панталей Еее, ама хич не е честно.

Бандит 1 Ако тия от долния етаж успеят да се намърдат на горния етаж, тогава и ще си плащат. Сега обаче са изпратили нас.

Панталей (твърдо) Няма да подпиша!

Бандит 1 А да ти строшим кокалите искаш ли? (вдига ръка над главата на Панталей)

Панталей Стойте! Какво значение има моя подпис?

Бандит 1 Гле’й го хитреца! Ти шут ли си?

Бандит 2 (подкача звънчетата на шапката на Панталей) А?

Панталей Шут съм.

Бандит 1 Какъв?

Панталей (унило) Царски.

Бандит 1 (с любезен тон) Хайде, не е кой знае какво. Те искат да облизват само онова, което остава на лъжицата. Пък ония от горния етаж нека си бъркат с нея в кацата с меда. Платили са си.

Панталей Тя кацата с меда е голяма и лъжицата е голяма. Съответно ще има доста за облизване.

Бандит 1 Все пак говорим за облизване, а не бъркане.

Панталей Въртим се в кръг. На! — зави ми се свят_(хваща се за главата)_

Бандит 1 (към Бандит 2) Я му излекувай тиквата на тоя!

Панталей Какво пък, подписвам като шут_(взима подадения му лист и подписва)_ Ето!

Бандит 2 Сладур!_(прибира листа в джоба си, а палката затъква в колана си)_

Бандит 1 Хайде сега, да те няма, че отдавна не съм трошил кокали, а ми се иска.

Панталей (към Бандит 1) Като спомена кокали, да ви опиша ли какво ми сервираха в механата? Норчето ме води за годишнината.

Бандит 1 (вдига ръка към устата си) Стига гнусотии, че…

Бандит 2 Подбирайте бре, хора! Ама че гадост!

Панталей С тия доходи, какво да подбираме?

Бандит 1 Тогава кажи на Норчето да се труди по-усърдно.

Панталей Е, то няма накъде повече. Съсипа се и вече има бръчки.

Бандит 1 Млък!

Бандит 2 Изчезвай!

Сцена 15

Бандит 1, Бандит 2

 

 

Бандит 1 Най-после.

Бандит 2 (пляска се по челото) Ле-ле, какво забравихме!

Бандит 1 Какво?

Бандит 2 Ами че той не подписа наш’та декларация!

Бандит 1 Иии, верно! Ама като заразказвал какво е ял…

Бандит 2 А мен питаш ли ме — с моята язва?

Бандит 1 (скача на крака) Да си учил за бяла якичка, бе! Пак можеше да си бандит, ама нямаше да те юркат.

Бандит 2 Че аз съм машинен инженер, но къде ти сега заводи!

Бандит 1 Така ли? Значи и теб историята те наказа с шут по гъза.

Бандит 2 (сърдито) Алчните, безродниците, както и безбройните наивници направиха такава историята. Напразно я виниш.

Бандит 1 Философ! Хайде, не се мотай, ами да го намерим оня!

Сцена 16

Антиквар, Панталей

 

 

Панталей Боже-е, Боже! Още ли мислите?

Антиквар Не мисля. Радвам се.

Панталей Така ли? На какво?

Антиквар Колко ценна находка е това (оставя пирамидата на бюрото)

Панталей Колко ценна?

Антиквар Ами нали точно това мисля.

Панталей Нищо не разбрах. Първо казвате, че не мислите, а се радвате, пък сега казвате, че мислите.

Антиквар (с досада) Да речем, че мисленето е форма на радост и обратното — радостта е форма на мислене. Така устройва ли ви?

Панталей Така е по-ясно. Но в такъв случай, колко малко хора имат капацитета да се радват.

Антиквар Така е. Има и друга радост — от пълната липса на мисъл, но тя не е присъща на човека. За съжаление, това е и повсеместната радост днес.

Панталей Да оставим мислите и радостите настрана. Дайте короната!

Антиквар А къде е кутията?

Панталей Но едното предшества другото, драги.

Антиквар Така е, но кутията е символ на промяната. Искам да я видя.

Панталей Колко сте комерсиален!

Антиквар А вие за чаровник ли се вземате? Хайде, донесете кутията и ще ви дам короната.

Панталей Ще я напълним с парички, но когато имаме цар. А за да имаме цар, трябва ми корона.

Антиквар Корона срещу празна кутия. Какво толкова? Да не говорим, че такава сделка още никой не е успял да направи с мен. Та Вие ако го направите, сте гений! Хайде, покажете ми, че сте гений.

Панталей (ядно) Невъзможен сте! (излиза и тръшка вратата след себе си)

Сцена 17

Антиквар

 

 

Антиквар Ей, че неразбрани хора! Ти му осигуряваш всичко, само и само да започне работа, той скача тук, нервничи. Запъва се — короната, та короната. Нека покаже кутията, да помни, че е обещано. Че не му ли е пред лицето, после иди го гони. Ама Михаля стига ли се? Знам ги аз тия. Я помни какво е обещавал, я не. Ама не е познал човека. (сяда и въздиша тежко. Погледът му пада върху пирамидата и той я взима в ръце) Чакай да видим това как работи_(вдига пирамидата на нивото на очите си и започва да я върти, за да я разгледа от всички страни, като от време на време я почуква с показалец)_

Сцена 18

Бандит 1, Бандит 2, Панталей

 

 

Бандит 2 (обръща се към Панталей) Давай да свършваме и да си ходим, че умрях от глад.

Панталей И аз.

Бандит 2 (към Панталей) И ти, ама аз съм този с язвата.

Бандит 1 Млък! (изважда лист хартия и я подава на Панталей) Хайде, подписвай!

Панталей Ама нали подписах?

Бандит 1 Подписа за онези от долния етаж, а сега трябва да подпишеш за нас.

Панталей Какво?

Бандит 1 Договор за сътрудничество със Синдиката на градските бандити.

Панталей Тези пък кои са?

Бандит 2 Слушай, това теб не те касае, а само царя. Подпиши като негов представител и готово!

Панталей Стига бе, хора! Сега пък някакъв си синдикат. То цяла опашка се оформила.

Бандит 2 Подпиши бре, момче. Ние сме почтен синдикат.

Панталей Бандитски!

Бандит 1 Всички, с които си се разбрал досега, са бандити, ама само ние сме професионални.

Панталей (възмутено) Няма да подпиша! В края на краищата, този цар има ли право на самостоятелни решения или не?

Бандит 1 (вдига заплашително ръка над главата на Панталей) Не се прави на глупак!

Панталей (снишава се) Ще взема да се откажа и да захвърля всичко!

Бандит 1 Не може. Онези от горния етаж събраха парите.

Панталей Разберете — много станахте!

Бандит 1 (обръща се към Бандит 2) Я му освежи тиквата!

Бандит 2 (издърпва гумената палка от колана си, сваля шапката на Панталей и леко го чуква по главата) На ти един освежител! (Слага обратно шапката на главата на Панталей) Искаш ли още?

Панталей (пуска листа на пода и се хваща за главата) Ох!

Бандит 1 (вдига листа от земята и го тика в ръцете на Панталей) Не ни разигравай бе, момче!

Бандит 2 Подписвай, че… (замахва с палката над главата на Панталей)

Панталей Риба, кон и колело.

Бандит 2 Какво?

Панталей Риба, кон и колело. (пуска листа на пода)

Бандит 1 (обръща се към Бандит 2) Абе, ти какво направи?

Бандит 2 Много му била мека тиквата на тоя.

Бандит 2 (към Бандит 1) Гле’й сега, преструва се. (обръща се към Панталей) Преструваш се, нали?

Бандит 1 Хм — преструва се. Нали чух как му изкънтя тиквата?

Бандит 2 Щото е празна.

Бандит 1 Абе… не знам. Тръгнал системата да сменя, пък… Може и да не е толкова празна.

Бандит 2 И сега какво?

Бандит 1 (замислено) Без договор със Синдиката, няма как да стане тая работа.

Бандит 2 Ако се провалим с този, ще ни изключат от Синдиката. И после пенсия… през крив макарон.

Бандит 1 Хайде, подхващай го и по-леко.

Бандит 2 Къде?

Бандит 1 В психиатрията. Освежените тикви там ги оправят.

Панталей Риба, кон и колело.