Здравко Ненов, Питър Ван Кампен
Сектите и как да ги разпознаваме (1) (Кой в какво вярва по света)

Предговор

Всички сме свидетели на нестихващия интерес на българското общество към проблема за сектите и религиозните култове. Вече излязоха някои книги по този въпрос, а вестниците и списанията буквално ни заливат с всевъзможни, най-често силно емоционално украсени информации.

Какво ми дава право да пиша и аз на тази тема?

Преди около 15 години аз започнах да търся „най-правилната религия“. В тези свои търсения доста бързо и категорично стигнах до християнството, но ми остана интересът към различните други религиозни системи и вярвания. През дългогодишното ми пребиваване в Република Австрия имах възможността да се занимавам с тази проблематика, а там имах и достъп до много по-обширна литература. През 1993 г. изнесох серия от публични лекции за основните „секти“, които са активни в България днес. Големият интерес ми подсказа необходимостта от книга, в която обикновеният българин да може бързо и лесно да намери необходимата информация, когато се сблъска с някое непознато за него религиозно течение, група или учение. Известният холандски изследовател на култовете Питър ван Кампен, с когото се запознах през 1991 г. в София, ми помогна в комплектоването на материалите и написа някои от главите на настоящата книга.

Тази книга си поставя основно целта да запознае българския читател с различните вярвания — традиционни и нетрадиционни, които напоследък масово навлизат в България. Тя е замислена като кратък справочник, съдържащ информация, достъпна за широк кръг читатели, или, така да се каже, за средния българин. Тя не изисква някаква предварителна подготовка или познания по религиозните въпроси.

Първият раздел на книгата се занимава с традиционните световни религии. Надяваме се, че той дава известна представа за религиозното състояние на съвременния свят. Не сме обсъждали правилността на тези религии, нито техния ефект върху човешкото общество.

Във втория раздел сме разгледали някои нетрадиционни вярвания или пък групировки, които поради социалното си действие в България са си спечелили името на „секти“. По-долу определям точно какво разбирам в тази книга под понятието „секта“. При разглеждането на ученията на тези групи ние винаги сме ги сравнявали с християнството, тъй като България е традиционно християнска страна, а и ние, авторите, сме християни. Моето твърдо убеждение е, че единствено информацията и доброто познаване на основните християнски принципи могат да защитят съвременния българин от заблудата на сектите. Старали сме се да представим на читателя едно обективно сравнение, от което той може сам да си направи изводи и заключения и, доколкото ни е било възможно, сме се въздържали от критики и изказване на собствени мнения и преценки по религиозни въпроси.

Какво се разбира под понятието „секта“?

Тази дума е възприета в книгата поради своята популярност в България. Но какво точно ще разбираме под нея?

В речника на З. Футеков от 1932 г. се дава следната дефиниция: „Латинска дума, означаваща разкол, отлъчване от господствуващата вяра.“ Тъй като господстващата вяра в България е християнството, и то източноправославното, в горния смисъл с думата секта би могло да се нарече всяко вярване, различно от Православната църква, независимо дали това е световна религия, или нововъзникнало хрумване на някой човек.

Но за да не се изпада в смешни ситуации и за по-голяма прегледност ние използваме думата секта в смисъла, в който обикновеният българин е свикнал да я възприема, а именно — религиозна група или движение със следните характерни белези:

• Сектата винаги има един върховен водач. В повечето от случаите той е издигнат на пиедестал като бог. Той е абсолютният авторитет по въпроси, засягащи учението и организацията на групата, морала и личния живот на членовете й. Той е единственият проводник на божия глас и не е отговорен пред никого (в много от случаите това включва и законите на страната). Неподчинението на водача се третира като неподчинение на самия бог.

По-нататък сектата има строго йерархична структура и представлява организация с желязна дисциплина. Обикновено в нея има ясно изразено привилегировано общество, което владее над по-нисшите членове.

• Сектата има особено учение, получено от водача чрез специално просветление директно от бога. Често такива групи се позовават на свещени книги на други религии, например на Библията, но винаги използват изолирани от контекста и изопачено тълкувани пасажи, с цел да подкрепят своето особено учение. Някой път се правят и собствени изопачени преводи на Библията.

Това особено учение е задължително за всички членове на групата, то не може да бъде анализирано, дискутирано, а още по-малко — поставяно под съмнение или критикувано.

• В сектата се използват методи на промиване на съзнанието или други психологически похвати за упражняване на влияние над волята на личността. Такива методи могат да бъдат страхът от откъсването на човека от неговата естествена семейна среда, интензивното обучение, при което се запаметява безкритично учението на сектата, абсолютната липса на свободно време, а често и на пълноценна храна и достатъчно сън, безкрайното повтаряне на еднообразни песни и молитви, медитации, а в някои случаи и хипноза и явни окултни практики.

В съответните раздели на книгата тези методи са разгледани по-подробно.

• В много от случаите сектата представлява една прикрита или не толкова прикрита система за печелене на пари, задоволяване на страстта за власт и величие или сексуалните извращения на водача и неговите приближени.

И така, предлагаме настоящата книга на българския читател с надеждата, че тя ще му е от полза и ще му помогне да защити себе си и децата си от всевъзможните странни движения и групи, които напоследък заливат нашата страна. На всяка цена обаче трябва да отбележим следното: в едно демократично общество трябва да има религиозен плурализъм, така както има и политически плурализъм. Но както за политическите партии има определени правила за съществуване, така навсякъде по света има и правила за съществуването на религиозните общества. Те не бива да нарушават конституцията и законите на държавата, да ограничават свободата на личността — свободата на волята, свободата на възпитанието на собствените деца, сексуалната свобода и всички други свободи, гарантирани от закона — не бива да проповядват религиозна омраза, насилие и пр. Ако спазва тези правила, никоя религиозна група не може да бъде забранена. Всеки гражданин има правото да вярва в каквото пожелае и ние трябва да бъдем достатъчно толерантни, за да зачетем това негово право, дори и лично да не сме съгласни с него. Като християни обаче ние сме задължени високо и ясно да казваме истината, в която ние вярваме, и сме убедени, че тя е единственото ефикасно средство против „сектите“.