Зоуи Чант
Алфа детектив (37)

Ливай

— Ливай, човече, ще ни убиеш, преди да стигнем!

Ливай беше пуснал сирената; щеше да я изключи доста преди да стигнат до имението, защото звукът се чуваше надалеч, а не искаше да предупреди всички за идването си.

Но предимството на сирената беше, че могат да пътуват възможно най-бързо.

Дани се беше вкопчил за дръжката над вратата и псуваше на интервали.

— Сирената и светлините остават — каза Ливай разумно, гледайки пътя. Малко коли имаше по това време на нощта, особено далеч от града, и те се отдръпваха веднага. — Добре сме.

— Аз не съм. — Дани стисна зъбите си, очите му бяха фиксирани на пътя. — Колко още?

— Десет минути, преди да изключа сирената и да намаля. Още петнайсет горе-долу, докато стигна до мястото, стига да успея да видя отбивката в тъмното.

— Било е тъмно, когато са я докарали — каза Дани. — Но не може да е било напълно невидимо. Ще внимаваме.

Ливай кимна.

— Очите ми са по-добри през нощта, така или иначе. Всичко ще е наред.

По-добре да е наред.

— Само не ни убивай, преди да я открием, това е всичко, за което моля. — Дани преглътна, когато Ливай взе остър завой.

— О, повярвай ми — каза Ливай мрачно, — ще стигнем доста живи дотам. Можеш да се обзаложиш.