Емилио Салгари
Робът от Мадагаскар (23)

Танцът на робовладелците

Смъртно ранен от Майунга и изхвърлен от колата, Амбохе лежа дълго време болен. След като оздравя, той стана помбейрос, или ловец на „абаносово месо“. Мисълта да си отмъсти на Майунга не излизаше от ума му. Той дойде на африканския бряг с надеждата, че ще открие следите на Сули и Майунга. Напоследък Амбохе беше на служба при един смел бразилски робовладелец, който бе забогатял само от търговията с роби. Англичаните го гонеха като куче, за да го обесят на мачтите на кораба му, както правеха винаги когато хванеха някой робовладелец. Тази гонитба траеше от години, но напразно. С хитрост или със смелост, Пембико винаги се изплъзваше от ръцете им и нерядко разрушаваше и потопяваше корабите им.

Неговите роби бяха винаги здрави и красиви, затова стоката му се търсеше и се ценеше.

Сега се връщаше от едно пътуване до устието на Лимпопо, където бе оставил товар от великолепна стока. Но един английски кръстосвач го видя и го позна, въпреки че развяваше същия флаг. Пембико, вместо да навлезе в Мозамбикския канал, където имаше и други английски кръстосвачи, предпочете да се върне назад и да се качи по течението на Лимпопо.

Като забеляза тази маневра, кръстосвачът проследи кораба на Пембико, като му заповядваше да спре и да се предаде. Отговорът на бразилеца бе даден с един изстрел. Последва престрелка, чийто гърмежи бяха чути от тримата бегълци. Съдбата закриляше и този път смелия търговец на човешко месо. Кръстосвачът бе ударен зле и трябваше да се върне. Но без съмнение английският кораб не се отказваше от борбата и Пембико знаеше това.

Като се качваха нагоре, Амбохе забеляза тримата негри и помоли капитанът да ги прибере — бе познал своя смъртен враг. Очакваният момент за отмъщението бе дошъл. Трябваше само да ги накара да се качат на кораба, а това не стана много трудно.

Пембико разбра, че тези трима негри ще му бъдат от полза: ще ги върже на главната мачта, като ги изложи на прицел на неприятеля и, ако англичаните продължат преследването, няма да смеят да стрелят като видят негрите.

Амбохе се приближи към Сули, която лежеше все още безчувствена. Като го видя Майунга не можа да се стърпи и се нахвърли върху него. Ангоасти му дойде на помощ.

Моряците се готвеха да се нахвърлят върху негрите, когато капитанът извика силно:

— При оръдията!

Един английски кръстосвач се беше появил на завоя.

— Вържете негрите на мачтата! — заповяда той.

Няколко моряци грабнаха Майунга и Ангоасти, завлякоха ги до мачтата и ги вързаха. Други донесоха Сули и я изправиха помежду им.

Но преди да забележат от английския кораб, че има вързани роби, капитанът бе дал заповед за стрелба и корабът на Пембико бе ударен. Той се наклони на една страна и започна да се пълни с вода. Кръстосвачът го настигна и английските моряци започнаха да се прехвърлят на борда му.

Майунга и Ангоасти, изненадани от бързината, с която се развиваха събитията, гледаха нахлуването на спасителите им.

Пембико и моряците му се мъчеха да се защитят, но напразно.

Амбохе разбра, че този път неговият господар ще загуби играта, помъчи се да се прикрие от англичаните и се приближи към негрите.

— Англичаните няма да ви спасят — изсъска той, — нито тебе, нито Сули, защото и двамата ще ви убия.

Той вдигна ножа си над гърдите на Майунга, ръката му се спускаше… но не достигна целта си. Един английски моряк го хвана и го дръпна назад. Двама моряци завързаха здраво Амбохе.

Сули беше все още в безсъзнание. Щом беше освободена от въжетата, Майунга я вдигна на ръце, занесе я на английския кръстосвач, където лекарят я върна в съзнание.

През това време целият екипаж на кораба на Пембико, заедно със самия него, падна в ръцете на англичаните. Най-после Пембико бе заловен.

Когато хубавата Сули дойде в съзнание и видя над главата си Майунга, попита:

— Какво става?

— Става това, което трябваше да стане — отговори Майунга. — Погледни, онзи мадагаскарец, който танцува на мачтата, е Амбохе… а другият, който рита във въздуха, е бразилецът, който ни прие на кораба си, за да ни убие… а онзи там, белият, който дава заповеди, е НАШИЯТ спасител…

— Колко е весело! — извика Ангоасти и посочи кораба на Пембико. — Този танц на обесените търговци на „абаносово месо“ отмъщава за всички страдания на нас и на нашите събратя…

Капитанът и моряците се върнаха на английския кръстосвач, а Пембико и хората му изиграха своя последен танц преди да потънат с кораба.

Майунга, Сули и Ангоасти бяха свалени в Салери, в Мадагаскар. Потърсиха веднага плодородно място, построиха няколко колиби и сложиха начало на едно свободно трибу.

Майунга, вече съпруг на Сули, бе избран за лаховит. Той управлява своето трибу, съставено от силни и смели мадагаскарци. Ангоасти не ги напусна и остана да живее при тях.

След толкова мъки, щастието се усмихна на нещастните чернокожи…

Всички наоколо им беше хазана, нещата, които са фади, отдавна се забравиха.

Храбростта и смелостта на хората на Майунга се прочуха по целия плодороден и пълен с потайности остров.