Георги Коновски
И какво от това… (20)

7.

Със сигурност установих, че Бенката, Късия и Мургавия са неразделни приятели. И бях уверен — това са хората от нападението на банката. По всяка вероятност — убийците на клошарите…

Само че над тях имаше други.

Не е възможно ченге да стане бандит самостоятелно.

Около него е цяла мрежа и е неминуемо някой да не го усети.

Значи — най-малкото трима трябваше да открия.

Прекият му началник. Първата брънка. Този, който го познава, който го е препоръчал, който го държи изкъсо.

И който трябва да го премахне, ако нещата не тръгнат по предвиденото…

Лесно го открих. Инспектор, висок, сух, затворен тип. Със странна прическа — като барман от някогашните заведения. Разделена на път къса коса, замазана с някакъв крем, приличаща на нарисувана.

По-трудно беше да разбера кой е над него.

Е, без участието на някой от шефовете на полицията няма как да мине. Но — кой? Началникът? Областният? Или някой от многобройните заместници?

Бенката ме заведе до него. Както предполагах — началникът на участъка.

С известно разочарование анализирах събраните факти и наблюденията си. Не, този не беше голям бос. Беше свръзка. Важен, но не основен елемент.

А основният сам се показа.

На едно парти — някакъв рожден ден беше. Показаха ни виновникът. Петгодишен хлапак, размърлял празничните дрехи, очакващ с лека досада възрастните, които не познаваше, да му дадат хубави подаръци и да го оставят с тях.

Началникът на участъка беше с жена си. И брат й.

От леките шушукания — бързи, страхливи, внимателни, разбрах. Мутра! Класическа. Бивш застраховател, после инвеститор, довел няколко софийски фирми — все на хора като него. Дързък, понякога нагъл, много, много предпазлив…

В момента го раздаваше оглеждащ територията за развитие на фирмата си. И по тая причина обикалящ областта, събиращ всякаква информация, завързващ познанства с много хора.

Един от които бях аз.

Интересувах го.

Софиянец, като него внимателен, немногословен. При това — бях го споменал два-три пъти с цел разнасяне на слуха, представител не толкова на собствена фирма, колкото на друга — много голяма. За която се говореше, че има собствена държава. И не реже глави, а направо през кръста…

Разбира се, в тон с представата, бях сух, делови, учтиво-студен с него. Не се отпуснах дори, когато ме изведе на терасата, за да пийнем по едно на чист въздух…

Разговорът мина като среща между боксьори лека категория. Бързи придвижвания, леки, проучващи почуквания на ръкавиците, смяна на местата, разузнаване, изчакване, опити не толкова да се предпазиш от ударите на противника, колкото да му нанесеш някои твои. За нужните точки…