В. С. Ендрюс
Градината на сенките (1)

Пролог

Допълнение към завещанието на Оливия Уинфийлд Фоксуърт.

Да се отвори двайсет години след смъртта ми.

Обстоятелствата наложиха да оставя след себе си този разказ. Ако други не бяха решили да използват историята на живота ми за собствена изгода, тайните на семейство Фоксуърт щяха да бъдат погребани с мен. Жестокостта има много форми; една от тях е незнанието. Поради незнание ме осъждаха. Сега съм при Него, единствения неоспорим съдник, и приемам присъдата Му над душата ми. Тези от вас, който остават след мен, ще научат истината. И когато я узнаят, нека ме съдят, ако посмеят…

Оливия Уинфийлд Фоксуърт