Джаки Колинс
Американска звезда (34)

Тридесет и трета глава

Чикаго, 1979

Ник лежеше на леглото и не откъсваше очи от голата червенокоса, която сновеше из малкия му едностаен апартамент. Казваше се Дьовил и бе червенокоса по рождение.

Обичаше да я наблюдава в дома си — беше за предпочитане, вместо да я гледа как се върти на сцената, а десетки възбудени мъже мастурбират, наслаждавайки се на големия й сексапил. Беше по-възрастна от него — на двайсет и шест години, само с четири повече, но това не притесняваше никого от двамата.

Дьовил имаше разкошна дълга коса, светлосини очи, нацупени устни, пищен бюст и слънчев характер. Живееше с него вече близо шест месеца.

— Мога ли да ти предложа нещо, съкровище? — попита тя, докато се кършеше из апартамента, където непрекъснато трябваше да се заобикаля някоя чупка.

— Да. — Той се излегна назад по гръб с ръка под главата. — Ела тук.

Дьовил не възрази, никога не възразяваше. Понякога му се искаше тя да се противопостави. Беше чувал за леснодостъпни жени, но тази беше върхът.

Тя се приближи до леглото и застана до него. Той се пресегна и докосна една съвършена средно голяма цица, никакъв силикон — у Дьовил всичко е естествено. Единственото фалшиво нещо е името й.

Започна да разтрива между пръстите си набъбналото зърно, правейки й предложение, на което тя не можеше да откаже.

Дьовил бе доволна. Предишният й любовник беше мърморко, с двайсет години по-стар от нея. Ник бе истинска наслада.

— Боже мой! — възкликна тя, когато отметна чаршафа, и опули очи. — Какъв голям… какви големи бедра имаш.

— Толкова по-добре, за да хванат дупето ти! — Той я притегли върху себе си и двамата се разсмяха, когато тя го яхна с дългите си млечнобели крака. Дьовил обичаше да е отгоре. За него нямаше значение, знаеше, че това е нейната игра на сила.

Любиха се като обезумели — Дьовил обикновено викаше и съседите се оплакваха.

Когато свършиха, той стана от леглото и отиде в тясната баня.

— Искаш ли да направя палачинки? — извика Дьовил.

— Не съм гладен — побърза да откаже Ник. Едно от нещата, които тя не можеше да прави, бе да готви.

Забеляза, че по ръба на ваната лази паяк. Вдигна го за едното краче, внимателно го сложи на перваза на прозореца и го загледа как избяга на безопасно място, като прелази през аварийната стълба.

— Тогава ще сваря кафе — изчурулика Дьовил.

Поне това можеше да направи. Ник прекрачи в ръждясалата вана и пусна душа — както обикновено, прокапа само хладка вода.

Главата му тежеше. Предишната нощ бе дълга, имаше много работа и той се прибра вкъщи едва в три след полунощ.

Кой би си представил, че стартът ще е при Кю Джей? Кой би си помислил, че дори ще стане управител?

Да, успешен скок. От мияч на чинии — управител. И всичко това за пет години. Брей!

 

 

— Какво ще правим днес? — попита Дьовил и надникна през вратата на банята.

— Аз съм свободен.

— Можем да идем на кино, дават нов филм с Пол Нюман.

А, Пол Нюман. Значи му се очертава ново чукане.

— Може — съгласи се той.

Когато излезе от банята, Дьовил бе облечена. В неделните дни обичаше да се прави на скромна. Бе сложила дънки и пуловер, а дългата й червена коса бе сплетена на плитка. Който я видеше днес, нямаше начин да се досети, че в града тя представя една от най-възбуждащите еротични сцени.

— О, забравих. Вчера пристигна за теб това писмо. — Дьовил му подаде плик.

Той погледна почерка — беше от Синдра.

— Колко пъти трябва да ти казвам? Щом получа нещо по пощата, искам го веднага — раздразнен я сгълча Ник.

— Аз пък ти казвам, че забравих.

Пликът изглеждаше ужасно.

— Какво си правила, да не си го отваряла на пара?

— Да, да, само това ми е работата!

— Да, да, сигурно пък не ти е!

Дьовил проявяваше склонност да го ревнува и това не му харесваше.

— От сестра ти ли е? — Тя надзърна през рамото му.

— Ти си го отваряла — обвини я той.

— Не съм. Името й е написано отзад.

Съзнаваше, че е глупаво, но все още се надяваше, че някой ден може да пристигне писмо от Лорън. Да, наистина глупава мисъл. Лорън е минало, отдавна отлетяло. Писа й много пъти и никога не получи отговор. След време се отказа. Очевидно тя не се интересуваше от него.

Това обаче не значи, че изобщо не бива да мисли за нея, нали? Представяше си как тя е още в Бозуел, омъжена, с деца, щастлива, без дори да се сеща за него — сигурно и името му не помни.

Отвори писмото от Синдра. Бе напуснала Чикаго заедно с Джоуи още преди четири години. Двамата отпътуваха през зимата, когато силно застудя, а те не успяха да си намерят работа. Опитаха се да го убедят да тръгне с тях, но по това време той вече се беше установил при Кю Джей, където бе станал незаменим — от барман до личен помощник на Кю Джей.

Синдра бе живяла с Джоуи две години в Ню Йорк, където бе срещнала някакъв мошеник на име Рийс Уебстър, който я подмами в Калифорния с лъжливи обещания. Все още беше с него. Доколкото Ник можеше да схване, приятелчето беше женено, но на път да напусне жена си. На път от две години насам. Заби поглед в писмото.

Скъпи Ник,

Нещата в Лос Анжелос са наред, на теб тук би ти харесало много. Винаги е топло, навсякъде има от онези големи палми, но аз май съм ти го писала много пъти, нали?

Защо не дойдеш да се видим? Ако нямаш нищо против да спиш на диван, ще се намери място. През почивните дни Рийс не е тук и можем да се позабавляваме, знаеш колко ми липсваш.

Що се отнася до кариерата ми… е, вземам уроци по пеене — ха-ха! Доволен ли си? Срещам се и с много хора, които според Рийс могат да ми помогнат.

Скоро не съм имала вест от Джоуи. Мисля, че кара такси. Знаеш го Джоуи, вечно чака големия шанс. А не го ли правим и всички ние — ха-ха!

Сериозно, Ник, защо не отскочиш дотук, макар и само за почивните дни.

Обичам те и много ми липсваш.

Вечно предана, твоя сестра Синдра

Тя не беше най-добрият автор на писма в света, но поне пишеше.

— Ходила ли си някога в Калифорния? — обърна се той към Дьовил, сгъна писмото и го пъхна в джоба си.

— Веднъж — отвърна тя. — Когато бях на осемнайсет. С онова богатото момче с частния самолет. Заведе ни мен и още три момичета на купон в Лас Вегас. Направихме едно шоу, което там няма да забравят скоро!

— Какво шоу?

— Събличане, показване на разни прелести, какво друго?

— Била ли си някога проститутка?

Тя сви устни.

— Защо питаш?

— Ами просто отварям скоби.

— Затвори скобите, Ник — погледна го Дьовил. — Събличам дрехите си и това е всичко, което правя.

— Да, да, съжалявам. Не знам защо попитах.

— Нито пък аз. — Тя отиде до банята и затръшна вратата след себе си.

Сърди се пет минути и после излезе. Дьовил никога не се сърдеше дълго.

Кю Джей си имаше собствена теория за жените. Смяташе всички за проститутки в червата. Понякога удостояваше Ник с мъдростта си.

— Трябва да гледаш на нещата така — когато жената се омъжи за някого, какво, по дяволите, мислиш, че прави? Прави секс за пари, нали? Съпругът я чука вечерта, а на заранта й купува рокля. Нещастният загубеняк плаща всички сметки. Що не й остави сто зелени на нощното шкафче и да приеме, че са квит?

Кю Джей беше истински циник. Може би такъв трябваше да е човек. Ник нямаше никакво намерение някога да се жени. Всеки път, когато Дьовил намекваше, той се смееше и не го приемаше на сериозно.

Мислите му отново го върнаха към Лорън. Не можеше да я забрави, споменът за нея се рееше някъде в подсъзнанието му — едно минало, което не бе в състояние да заличи. Години наред се надяваше, че Джоуи или Синдра ще прескочат до Бозуел, но явно никой от тях нямаше такова намерение. Доколкото му бе известно, Джоуи изобщо не се бе обаждал на майка си, а Синдра не виждаше смисъл да се свързва с Арита Мей, макар понякога да споменаваше за Харлан. И двамата се чувстваха виновни, че бяха зарязали детето.

— Когато се замогна, ще отида да го взема — обеща Синдра.

Да. Сигурно.

От време на време му минаваше през ум да позвъни на Луиз в закусвалнята — просто за да разбере какво става в града. Всеки път обаче нещо го спираше. Истината бе, че се страхуваше да узнае.

В продължение на години бе работил усърдно, като помогна заведението на Кю Джей да преуспее. Преди пет години там бе свърталище на изпаднали художници с техните еднократни сеанси, предлагаше се само лоша храна и две уморени стриптийзьорки. Когато диско музиката излезе на мода, той започна да увещава Кю Джей да изхвърли стриптийзьорките и да доведе дисководещ.

— Ти да не си луд бе? — възрази Кю Джей. — Моите клиенти си падат по момичетата. И без това нямаме място за дансинг.

— Хайде де — настояваше Ник. — Трябва да докараш диско музиката в това заведение, преди да е свършило съвсем.

— Наемам шибан мияч на чинии и изведнъж той започва да ми нарежда какво да правя.

— Вече няма да съм мияч на чинии.

— А какъв?

— Твой помощник.

— Щом казваш.

Кю Джей беше твърде несъстоятелен, за да плаща на дисководещ, и прекалено притеснен да не изгуби клиентите си, затова като компромисен вариант направи Ник дисководещ и убеди Ерна да спре да се съблича — сложи я да отговаря за двете нови момичета, които нае. Бизнесът незабавно процъфтя.

Ник тържествуваше.

— Казах ти аз — припомни той на Кю Джей.

— Да, да, каза ми — отвърна Кю Джей. — Виждам, не съм сляп.

Ник наистина навлезе в музиката. Правеше му страшно удоволствие да виси в магазините за плочи, да слуша всички нови парчета и да подбира последните хитове.

Аудиоуредбата, която Кю Джей монтира, беше боклук, но Ник бързо се научи как да въздейства на посетителите — малко Елвис, после Ал Грийн, Боби Уомак и за отмора Дион Уоруик и Смоки Робинсън.

Когато не работеше като дисководещ, отиваше зад бара.

На бармана титуляр това хич не му се нравеше.

— Разкарай от тук тая отрепка, иначе аз изчезвам — недоволстваше той.

Нямаше нищо друго, което Кю Джей да мрази толкова, колкото заплахата. Освен това можеше да плаща на Ник половината от парите, които даваше на бармана.

— Прав ти път. — Кю Джей дори не се опита да го задържи.

Барманът напусна и Ник се озова и на тази длъжност.

— Трябва да назначим още някого — оплакваше се той. — Не мога да въртя плочи и да работя на бара.

— Господи, ти ще ме разсипеш — затюхка се на свой ред Кю Джей.

— Не — поправи го Ник. — Ще те издигна.

Най-много го подкрепяше Ерна. Дори Лен усети какво става и назначи помощник, който всъщност можеше да готви. На Кю Джей наистина му потръгна.

Разбира се, никой не изказа благодарност на Ник. Пък и не му трябваха благодарности — достатъчно бе, че си има сигурна работа.

Обмисли положението. Преди пет години излезе на улицата без нищо, а сега е като син за Кю Джей, който никога не е имал деца. Нито лошо, нито добро. Дойде в Чикаго с надеждата да стане актьор и не направи нищо за това. Вече е на двайсет и две години — ако не започне веднага, никога не ще го стори. Докато работи при Кю Джей, няма да има време за нищо друго, камо ли за уроци. За всичките години успя да спести няколко хиляди долара и сега Калифорния го зове. Писмото от Синдра е знак. Не предприеме ли решителната стъпка, — ще остане завинаги лепнат за Кю Джей, ще носи вишневочервени ризи и ще замята маншети също като него. Ужасяващо бъдеще!

Дьовил изскочи от банята. Млада, секси и приветлива.

Дотук. Шест месеца са краен срок за него. Освен това не можеше да я вземе със себе си, излишният багаж никога не е привлекателна перспектива.

— Ще ходим ли на кино? — попита тя.

— Разбира се.

Господи, имаше страхотна уста.

Ще му е трудно да я целуне за сбогом.