Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кардиния (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
You Belong to Me, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 289 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Сканиране
ganinka (2009)
Допълнителна корекция
hrUssI (2012)

Издание:

Джоана Линдзи. Ти ми принадлежиш

Американска. Първо издание

ИК „Торнадо“, Габрово, 1998

Технически редактор: Никола Христов

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Мариета Суванджиева, Магдалена Николова

ISBN: 954-190-044-5

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне на анотация
  4. — Корекция от hrUssI

Глава 17

На следващата сутрин заваля сняг. Снежинките се стопяваха почти веднага, след като докоснеха земята, но температурите паднаха значително. А групата все още не бе достигнала планините, където щеше да стане много, много по-студено.

Александра обичаше такова време, но сега не изпита радост, защото твърде много неща се въртяха в ума й. Планът й не се осъществяваше така бързо, както бе смятала. Всъщност той изобщо не се осъществяваше.

Васили не й бе направил нито една забележка относно маниерите й на масата. Една вечер близнаците се сбиха и вместо да ги спре с една дума, както правеше обикновено, Александра се престори, че е заинтересувана от боя и ги окуражи. Но Васили и този път не направи никакъв коментар. Все още не бе забелязал, че бе започнала да мирише лошо, въпреки че Нина постоянно се оплакваше. Не бе изненадан и когато миналата вечер тя се впусна да танцува един чисто мъжки танц, дори се присъедини към танцуващите.

Единственото, което изобщо бе забелязал бе необичайният й начин да го накара да й бъде верен. Ако си бе мислила, че така ще го накара да развали годежа, явно се бе излъгала. Но дори и тогава не се бе ядосал както се очакваше, което означаваше, че щеше да е нужно много повече, за да го накара дотолкова да се отврати от нея, че да прекъсне връзката им. Разбира се, тя нямаше намерение да престане да осуетява неблагоразумните му постъпки, що се отнася до жените, на обществено място или когато са сами. Втората възможност обаче не беше нито толкова задоволителна, нито толкова скандална. Дали неудобството му от сексуалното неудовлетворение бе голямо?

Ако случаят бе такъв, може би не би било зле да дойде ред на още една „сцена“. Този път една демонстрация на необузданост и лош характер, нещо, което не е свързано с Васили, за да му покаже, че дори и ако той се държи безупречно, тя все още може да представлява неудобство за него. Тази идея постепенно се оформи в главата й и когато същия ден я обсъди с братята Разин, те се съгласиха, че няма да навреди, ако опитат.

Тимофей предложи той да стане причина за гнева й, но Стенка възрази, че това е негова привилегия, а тя ги увери, че няма нищо против да крещи и на двамата. А причината? Александра реши, че не е необходимо да има определена причина и ако Васили поиска да я узнае, тя просто ще му каже, че това не е негова работа.

Би предпочела да осъществи замисъла си в някой град, където ще има много повече зрители, но преди да се стъмни, не стигнаха до никакво населено място и отново издигнаха лагера си на открито. Тя бе твърде нетърпелива да види каква ще бъде реакцията на Васили, затова не искаше да отлага. Все пак се наложи да почака, тъй като, както обикновено, той яздеше далеч напред и щеше да отнеме известно време, докато разбере, че те не го следват.

Но измина повече от час, след като се стъмни, когато Васили се върна в лагера. Времето бе достатъчно, за да се усъмни Александра, че той си е намерил жена. Затова, когато той пристигна в лагера и тя започна да ругае близнаците колкото й глас държи, гневът й изобщо не бе преструвка.

За нещастие, речникът й с ругатни бе твърде беден. И след като не бе помислила предварително за това, трябваше да спре тирадата си, за да прошепне на единия от близнаците:

— Вече не мога да намеря обидни думи, с които да ви нарека. Бързо, кажете ми няколко!

Тимофей едва успя да прикрие с ръце усмивката си, но Стенка с удоволствие откликна на молбата й, а когато тя продължи да крещи и да ги ругае най-безобразно, страните й горяха от смущение. Но тъй като бе с гръб към Васили, той не можеше да види реакцията й, можеше само да чуе скандалните думи.

Александра с нетърпение очакваше да научи как бе реагирал той и не можа да се удържи отново да се обърне към Стенка.

— Изглежда ли подобаващо скандализиран?

— Съжалявам, че трябва да ти го кажа, Алекс, но Васили просто си умира от смях.

В първия момент тя бе твърде изненадана, за да отговори, след това раменете й се отпуснаха в израз на отчаяние.

— По дяволите, какво да направя, за да изкарам от търпение този човек?

Стенка вече не можеше да се удържи и открито се смееше.

— Би могла да опиташ да танцуваш гола из лагера. Това трябва да го накара да реагира, а ние останалите, разбира се, ще гледаме отстрани.

— Разбира се, че така ще направите! — отвърна тихо тя, преди отново да ги засипе с цял куп обиди.

След това тя се отдалечи с бързи крачки, ядосана както на тях, така и на себе си, тъй като отново не бе успяла да постигне целта си. Беше направо бясна на Васили, тъй като не бе реагирал, както бе очаквала. Защо той изпитваше удоволствие, слушайки я да бълва ругатни? Не разбираше ли, че ако тя можеше да направи такова нещо тук, нищо нямаше да й попречи да го направи и във всекидневната, където можеше да присъства и самият крал?

Васили бавно я последва при конете, където бе отишла, за да се успокои. Те винаги й въздействаха по този начин. Но не и днес. Въпреки това Александра продължи да се движи сред тях, като се опитваше да не обръща внимание на човека зад себе си, тъй като инстинктивно чувстваше кой е той. Това бе другата причина, която й пречеше да се успокои. Изобщо не й харесваше, че можеше да усети Васили по същия начин, както кобилите усещаха, когато към тях се приближеше някой жребец.

Той не я изчака да се обърне.

— Предполагам, ще ми кажеш защо беше толкова ядосана на казаците си.

— И защо да ти казвам?

— Защото те питам.

Александра промени решението си да му каже, че това не е негова работа, тъй като присъствието на конете й подсказа една правдоподобна лъжа. Тя се обърна, но, както често се случваше напоследък, остана занемяла пред красотата му. Всеки път, когато се озовеше толкова близо до него, разбираше, че й е трудно да диша, а какво остава да води разговор! Накрая успя.

— Позволили са на Принц Миша да се съвкупява с една от кобилите.

— И какво от това?

— Те много добре знаят, че аз трябва непременно да присъствам — обясни тя, тъй като това си беше чистата истина.

— Ти наистина ли гледаш?

От изражението му Александра разбра, че най-накрая е успяла да го шокира, и то с нещо, което прави в действителност, а не се преструва само заради него.

— Разбира се, че гледам. Те са моите любимци и аз се грижа за тях повече, отколкото друг би могъл да си представи. Трябва да съм сигурна, че кобилите са в добро състояние и не са наранени — мисля, че всеки, който отглежда коне, би постъпил по този начин.

— Но…

— Да?

Васили се изкуши да й възрази, че това не е обичайно за жена, но тя полагаше всички усилия да се държи не по женски заради него и този факт го накара да остави темата и да се насочи към друга.

— И къде беше, че не видя какво се е случило?

Александра му се усмихна.

— Не знаеше ли? Ти не си единственият, който язди сам далеч от групата… — Александра понечи да добави „в търсене на удоволствия“, но той не й даде тази възможност.

Какво си направила?

— Разбира се, когато яздя — продължи тя, — не се придържам към пътя, както правиш ти. Намирам дивата природа наистина вълнуваща.

Александра успя да изговори тези думи доста убедително, но вместо да се хване за тях, той се обърна към нея с абсолютна увереност.

— Лъжеш, Алекс.

Александра скръцна със зъби.

— Разбира се, че лъжа, но как разбра?

Васили се намръщи.

— Какво трябва да означава това? Да не би да ти е станало навик?

— Разбира се — отвърна неочаквано тя. — Животът така е много по-интересен, не мислиш ли?

— Не, не мисля — отвърна твърдо той. — Животът е достатъчно интересен и без да го усложняваме. Няма значение. Ти отдавна не си дете. Не е моя работа да променям навиците ти.

Снизхождението му отново разпали гнева й, което бе за предпочитане, отколкото да се преструва, че е ядосана на приятелите си.

— Колко благородно от твоя страна, Петров. Въпреки това не очаквай от мен да бъда щедра. Но и двамата знаем какви твои навици се опитвам да променя.

Той не се улови на въдицата й, но усмивката му бе фалшива, подобно на нейната.

— Навици, които ти само си мислиш, че променяш. Колкото до това откъде знам, че лъжеш, ще ти кажа, че ако бе отишла да яздиш сама, един от моите хора щеше да ме намери, за да ми съобщи, а друг щеше да те последва.

— Значи си наредил да ме следят? Тогава ще трябва да ти отвърна със същото. Ще започна с това, че утре ще разбера какво си правил днес.

Васили повдигна изненадано вежди.

— Искаш да кажеш за фермерската къща, която открих…

— Ти развратно ко…

— Хайде сега, в какво ме обвиняваш? — Васили едва не се разсмя, толкова бе доволен от това, което си мислеше Александра. — Случи се така, че когато пристигнах във фермата, почти се беше стъмнило, така че нямах време да флиртувам. Но тъй като заговорихме за това, позволи ми да ти напомня, че твоето собствено държание трябва да остане абсолютно безупречно в това отношение — поне докато ми родиш наследник. След това можеш да правиш каквото си искаш.

— О! Обаче имам намерение да правя каквото си искам и не се нуждая от позволението ти. А ти преживя последната си вулгарна връзка.

Васили не можеше да повярва на ушите си.

— С други думи, ти можеш да правиш каквото си искаш, а аз не мога?

— В това отношение вие, мъжете, достатъчно дълго се разпореждате. Крайно време е някоя жена да ви отвърне със същото.

— Но тази жена няма да бъдеш ти, скъпа — отвърна студено той. — Обичаш да режеш уши, така ли? Но аз ще постъпя много по-жестоко с мъжа, който те докосне, поне докато…

— Знам, знам, вече ми го каза — прекъсна го нетърпеливо тя. — Какво те кара да мислиш, че мога да раждам деца? Може би вече съм опитала и не съм могла?

От изражението му разбра, че очевидно бе засегнала болното му място.

— Тогава може би е по-добре да опитаме предварително.

— Дори не си го и помисляй, Петров!

Те се взираха гневно един в друг, като лицата им почти се допираха. Безизходните положения не доставяха удоволствие на никого от тях, но ето че сега се бяха озовали в точно такава ситуация. В този момент Васили сбърчи нос и се отдръпна.

— По дяволите, каква е тази миризма? Помислих си, че е от конете, но тя очевидно идва от теб.

Александра примигна изненадано, след което едва се въздържа да не избухне в смях.

— От мен? — Опита се гласът й да прозвучи възмутено. — Не мириша по-различно от обикновено.

Васили отново се беше намръщил.

— Алекс, ти не миришеше, когато те срещнах за пръв път.

В отговор тя само сви рамене.

— Когато ме срещна, тъкмо бях се изкъпала, което правя един път в месеца.

— Един път в месеца? — Васили едва не се задави.

Александра отвори широко очи от изумление.

— Мислиш, че се къпя твърде често? И аз винаги така съм смятала, но татко настояваше на противното.

Васили се отдалечи отвратен.

Александра му отправи широка, победоносна усмивка.