Фредерик Пол, Джак Уилямсън
Звездното дете (9)

9

Беше време, когато животът изглеждаше прост, а задълженията — ясни. В онези полузабравени, замъглени от времето дни (нима само преди няколко месеца?) той обичаше момиче на име Джули Мартинит. Все още помнеше нощта на първата им среща, часовете, прекарани с нея, взаимните клетви и надеждите им за щастливо бъдеще. Помнеше пясъка по плажа и прощалната й целувка. Тези спомени Бойси Ган успя да съхрани през цялото време на своята одисея, дълга тридесет милиона километра.

Но осъзнаваше, че никога преди не е бил толкова далече от Джули. Ако се реши, би могъл да докосне устните, които целуваше на брега на Плая Бланка. Но от любимата беше останала само обвивката, която сега обитаваше Сестра Делта Четири.

— Джули… — неволно промълви Бойси.

Тя спокойно го погледна. Той се опита да намери в тъмните й очи поне намек, че го е познала. Напразно.

Момичето заяви с глас, напомнящ звъненето на хиляди камбанки:

— Моето име е Сестра Делта Четири. Ще водя разпита.

Тя млъкна в очакване на отговора. Бледото й лице беше наполовина скрито от качулката, а фосфоресциращата емблема сякаш се надсмиваше над Бойси. Това беше знак да не се приближава и той не би се осмелил да наруши забраната.

Въпреки това не издържа и попита:

— Джули, изобщо ли не си спомняш за мен? Защо постъпи така?

Момичето прокара показалеца си по електронните клавиши. Всеки от тях отговаряше на определена нота.

— Майор Ган — пропя тя в тон с музиката, — аз служа на Машината. Не ми напомняйте за миналото.

— Кажи поне защо го направи? Защо не…

Сестра Делта Четири кимна:

— Засега имаме време. Питайте.

— Защо Джули Мартинит не дочака завръщането ми? Изпратих писмо от Плутон…

— Посланието беше доставено — пропя тя. — Но Джули Мартинит вече беше приета за обучение. Тя унищожи посланието. Тя не желае да си спомня за него.

— Аз те обичах! — избухна Бойси. — Защо ме заряза?

Лицето й не изразяваше никакви емоции.

— Вас ви обичаше Джули Мартинит. Аз се казвам Сестра Делта Четири. Седнете, майор Ган, разпитът започва.

Бойси си заповяда да седне. Момичето придърпа още един стол и също седна. Движенията й бяха плавни и точни.

От гънките на пелерината си извади малък, черен куб за свръзка.

— Майор Ган — започна, — явявате ли се вие едно и също лице с така наречената Звездна Рожба?

— Плана ми е свидетел, не! — извика Бойси. — Писна ми от тези въпроси! Хиляда пъти повторих…

Момичето го прекъсна:

— Един момент.

Той я погледна и в сърцето си почувства болка, по-силна от ударите при безкрайните разпити. Тя с наклонена глава докосваше камертоните и всеки път, когато се разнасяше звук от електронните камбанки, гласът й повтаряше нотата, отработвайки сложните фонеми на изкуствения език механиз.

Този език представляваше трудно преодолимия мост между хората и Машината. По-рано са трансформирали човешката реч във фортран или друг машинен език, след което фортрана бил превеждан в двоични числа, а те — в указания и команди. Изобретен от самата Машина, на практика механиз беше набор от двоични числа, които управляват елементарните процеси в нея — затваряне или отваряне на контур, едно или друго състояние на магнитния слой на лентата.

Хората не биха могли да усвоят езика на двоичните числа, а Машината не можеше да си позволи да губи време за превод. Затова тя създаде език, на който хората могат да говорят — макар и трудно и с цената на силно съсредоточаване и отказ от елементарни житейски радости, — но все пак сравнително добре.

Не беше лесно да се преодолее пропастта между Машината и хората. Тя извършваше милиарди операции в секунда, а капацитета на слуховия и речевия апарат на човека е само петстотин двоични единици в секунда. Отчитайки този факт, Машината беше разработила език, който позволяваше почти да се достигне теоретичната граница.

Обикновено човешката реч предава петдесет единици информация за една секунда. Механо беше хиляда пъти по-ефективен.

И усвояването му беше хиляда пъти по-трудно.

Бойси осъзна, че именно гласът на Джули — тих и музикален, заради който той самият й обърна за първи път внимание — е причина за тяхната раздяла. Машината постоянно търсеше хора, способни да научат механиз, и когато ги откриеше, те ставаха завинаги нейни служители. Истинският посветен трябва да притежава не само широк вокален диапазон, но и феноменален музикален слух. За тази цел преди всеки разговор той се настройваше по камертоните. Но те не можеха да превърнат обикновения човек в посветен.

Докато Делта Четири повтаряше нотите, Ган си представи колко трудно й е било по време на обучение, изискващо пълно съсредоточаване. Наградата за това беше металния диск на челото.

Делта Четири повтори мелодията, наподобяваща трели на славей, а кубът за свръзка отвърна със серия подобни електронни звуци. Накрая момичето устреми към Бойси Ган равнодушния си поглед и каза:

— Готови сме. Майор Ган, вие ли сте Звездната Рожба?

 

Бойси отговаряше на въпросите автоматично, без да се замисля.

— Не. Аз не съм Звездната Рожба. Никога не съм го виждал. Нищо не знам за Искането за Освобождаване. Никога не съм участвал в антипланови заговори.

Докато отговаряше, мислено я викаше: „Джули, Джули! Върни се…“

Сестра Делта Четири предаваше отговорите му в куба за свръзка. Лицето й изглеждаше също толкова нечовешки безпристрастно, колкото и гласа й.

— За изпълнението на тази опасна задача бях изпратен на една от станциите на Космическия Заслон…

По-нататък следваше дългата история, която толкова пъти вече се налагаше да разказва.

Изведнъж му се стори, че златните стени надвисват над него и заплашват да го смажат. Чудеше се колко ли километра скали има отгоре? Или арктически ледове? Или тъмните пластове на световния океан?

Страшно му се прииска да се окаже отново на Рифовете, във Фрийхевън, заедно с Карла Сноу. Бунтовниците му се струваха по-близки и по-човечни от Плана. Усети тъга по безкрайното пространство… по фантастичната свобода…

Пиукането на куба за свръзка го върна към действителността.

— Продължаваме — изпя Делта Четири. — Нападнали са ви пироподи?

Той уморено кимна.

— Да. Забравих да спомена, че преди това Хари Хиксън ми свали нашийника.

Момичето спокойно пропя отговора. Погледа й стана отнесен, сякаш предвкусваше екстаза от предстоящото сливане с Машината.

Черното кубче се обади.

— Машината иска разяснение. Трябва да открием Хари Хиксън, да изучим способностите му и след това да унищожим всеки негов орган поотделно.

Ган тъжно се усмихна.

— Извинете, но не мога да ви помогна. Той умря.

— Машината не приема отговора. Казахте, че този антипланов елемент е свалил нашийника ви. Не го ли попитахте как е успял?

— Не — отвърна Бойси. Все още таеше надежда да види в черните очи на Делта Четири жива искрица. Но те бяха празни. — Мисля, че беше свързан със Звездната Църква — побърза да добави той, като чу зловещото жужене на куба. — Сигурно е получил вдъхновение от Денеб.

Стори му се, че черната кутийка се разсърди.

— Явна лъжа. Тази звезда не би могла да оказва подобно влияние. Във Вселената няма по-могъщ разум от Планиращата Машина.

Пауза.

— Ако за всичко е виновен Хари Хиксън, истината ще излезе наяве, след като престъпникът бъде заловен. Ако сте излъгали, майор Ган, ще бъдете изпратен в Банката за органи.

— Не лъжа! — възкликна Бойси. — Изцяло съм предан на Плана на Човека!

Кубът пропя нещо. Момичето преведе:

— Машината не приема словесни уверения. Тя получава допълнителни данни по друг вход.

По непонятен начин лицето й започна да се размива. Ган премигна и потърка очи. Струваше му се, че Сестра Делта Четири отплува, пада в някакъв тъмен кладенец, в космическата пустош… Вече е на стотици метри…

После всичко си застана по местата. За момент главата му се замая, сякаш стаичката в недрата на щаб-квартирата на Планиращия се завъртя в бавен танц.

Кубът за свръзка зловещо изскърца и Делта Четири преведе:

— Машината прекратява разпита. Запомнете, че антипланови идеи — както думи, така и постъпки — трябва да бъдат изкоренявани. Засега Машината отлага решението за вашата участ.

На бледото й лице заигра едва забележима усмивка. Явно предвкусваше удоволствието от електронното сливане. Но кубът не я пускаше.

— Машината счита разказа ви за непълен. Не разкрихте личността на Звездната Рожба, не съобщихте факти за съдбата на „Общност“, не разказахте нищо за така нареченото Искане за Освобождаване, не обяснихте как сте попаднали в централната зала на Машината.

Бойси поклати глава.

— Не знам какво вече да разказвам — в гласа му личеше умора.

Кубът упорито жужеше:

— Не е убедително — пропя момичето. — Разпитът ще продължи по-късно.

Стаята пак се завъртя. Ган се хвана за масата. Този път и посветената почувства нещо, защото леко отвори устни и в очите й се мярна учудване.

От куба се чуха тревожни трели. В същият момент завиха и сирените.

— На няколко места са отбелязани тласъци — някъде се разнесе звън. Делта Четири въздъхна и внезапно хвана ръката на Бойси. — Пироподи! Те… Трябва да помогнете! Пироподите са атакували Държавната Зала! Много са и вече са вътре!

Стаичката, където се водеше разпита, беше част от обширна мрежа от помещения, съставляващи жилищната и административната зона на щаб-квартирата. Момичето докосна ключалката, настроена за неговите отпечатъци и вратата веднага се отвори. Двамата побягнаха покрай златните стени на залата, която беше доста висока и се простираше през целия щаб. В нея се провеждаха всички церемонии. До стените бяха строени златни и кристални статуи.

Залата беше пълна с дим от реактивни двигатели.

Тъпанчетата им едва издържаха на режещия звук — във въздуха се носеше живо торпедо. Хората крещяха и бягаха в различни посоки. Въпреки какафонията Ган успя да се ориентира и да бутне спътницата си в една ниша.

Наблизо мина пиропод. В затвореното пространство рева беше оглушителен. Сякаш Ангелът на Страшния съд бе слязъл на Земята.

Чудовищата изглеждаха като скорпиони, но по размери не отстъпваха на голям бик. Очите приличаха на огромни огледала, закрепени върху стъбла-рецептори и представляваха природни локатори. Могъщите челюсти биха могли да отхапят стоманен прът, ноктите можеха да разкъсат бронята на танк. Тялото беше надеждно защитено от блестящи люспи, дългата опашка хвърляше зад себе си огън. Пироподът летеше точно към тях! Сестра Делта Четири закрещя. Ган притисна главата й към гърдите си. Това не беше малчугана, с който си играеше на рифа на Хиксън. Един такъв пиропод би могъл да води бой с крайцер на Плана!

Чудовището се хвърли към група пазачи, които го посрещнаха със залп от лазерните си пистолети. Пироподът продължи нататък, а на това място не остана нито един жив човек. Обезобразените тела показваха мястото, където допреди малко хората се отбраняваха.

— Велика Машино! — прошепна Делта Четири. По гласа й личеше, че е силно изплашена. От хладнокръвието й не бе останала и следа. Качулката беше паднала, на бялото й чело ярко блестеше металната пластинка. — Какво е това?

— Ти самата каза, че е пиропод. Ако се върне, свършено е с нас.

Тя го дръпна за ръката.

— Елате, тук ще се скрием.

— Не, много са… Да имах един пистолет…

Той погледна в залата. Пироподът не се виждаше. Най-вероятно беше излязъл в коридора. Бойси бързо взе решение.

— Джули… тоест, няма значение… Чуйте ме! Знам как да убия пиропод, затова ще опитам да намеря пистолет. Стойте тук!

Побягна към мъртвите пазачи, сподавил порива си да се промъкне покрай стената. Разбираше, че само бързината може да го спаси. Преодоля тридесетте метра със скоростта на световен шампион. Едва не закъсня. Чу нарастващ вой и вдигна глава. Почти със звуковата вълна към него се носеше пиропод.

Ган се хвърли на пода.

Чудовището не го улучи за някакви пет сантиметра. Бойси дори видя отблизо огромните нокти. Пироподът подмина, а той скочи и продължи да тича.

Бронираното торпедо се обърна. Локаторите му засякоха човека и то се устреми към плячката. Ган стреля в пулсиращото око и отново залегна.

Пироподът изрева и се вряза в стената, като остави дълбока черна диря и с опашката си разби поредната статуя. Бойси стреля още веднъж и покри главата си с ръце.

Някъде до него така гръмна, че той подскочи. Взривната вълна разхвърля мъртвите тела на пазачите из помещението.

Делта Четири спомена за десетки адски чудовища…

Ган се зае да събира разхвърляното оръжие. Избра три пистолета, които имаха най-силни батерии. Когато се обърна, видя до себе си момичето. В ръцете си държеше два пистолета, от гънките на пелерината се подаваше дръжката на още един.

Бойси намери сили да се усмихне.

— Хайде! И запомни — цели се точно в окото.

Потупа я по рамото и тръгна към изхода на помещението.

Ориентираха се по рева на чудовищата. Ган уби още две, а Делта Четири изплаши едно с далечен изстрел — беше трудно да се разбере дали е улучила.

Държавната Зала изглеждаше като пчелен кошер. В гъстия дим се мятаха космически чудовища, поглъщайки всичко, което даваше реактивна тяга, включително и креслото на Планиращия. Отдавна бяха приключили с хората и се биеха помежду си за останалата плячка.

Ган забеляза тънък рубинов лъч от пистолет. Улученият пиропод изрева. Раната не беше смъртоносна, но той се сблъска с друго чудовище и се сби с него.

Значи някой беше останал жив!

След като се убеди, че Делта Четири е зад него, Бойси направи крачка напред и се огледа. Изстрелите като че ли идваха иззад статуята, поставена пред една ниша. Той извика, но гласът му потъна сред грохота на пироподите.

Обърна се към спътницата си и каза:

— Ще се опитам да ги убия един по един. Ако тръгнат към нас, стреляй в очите!

Тя кимна. Погледът й стана решителен. Двата лазерни пистолета изглеждаха доста странно в малките й ръце. Бойси я погледна още веднъж, след което се обърна към Залата.

Приключиха за двадесет минути.

Преброиха пироподите. Бяха петнадесет. Успя набързо да се справи със седем от тях. Предупреден от докосването на момичето, той се обърна и унищожи още един, летящ към тях по коридора.

Беше убил още три, когато видя как един от тях се взриви в далечния край на Залата, без да е стрелял по него. Явно човекът в нишата копираше тактиката на Ган.

Вече стреляха трима — Сестра Делта Четири застана до него и му помогна да унищожи последния пиропод. В Залата беше почти невъзможно да се диша заради дима от реактивните двигатели на чудовищата.

Бойси влезе вътре внимателно, с готово оръжие, в случай че някое животно е само ранено.

Отнякъде се носеше приглушен рев — сигурно в подземния дворец буйстваха и други пироподи, но основните им сили бяха унищожени в Държавната Зала.

Срещу Ган вървеше генерал Уийлър. Макар че трудно местеше краката си, на устните му играеше жестоката усмивка на победител. С отмерено движение пъхна пистолета си в кобура и стисна ръката на Бойси.

— Добра работа, майоре — похвали го той с дрезгав глас.

— Благодаря, сър. Имах си помощник. Запознайте се…

— Вече познавам Сестра Делта Четири — прекъсна го генералът. — Предайте на Машината моите комплименти по ваш адрес и я попитайте за състоянието й. Според мен атаката беше насочена против Машината!

Той дръпна Ган настрана, все още стискайки ръката му със стоманените си пръсти.

— Уроди! — Уийлър ритна остатъците на едно от чудовищата. — Гротескни същества! Планиращият обича да си играе с умалените им копия. Получи се доста забавно съвпадение — те изникнаха от нищото направо тук, в Държавната Зала!

Генералът хвърли бърз поглед към посветената, която се настройваше за сеанса с Машината и посочи към нишата, в която се криеше допреди малко.

— Ган, бихте ли погледнали това?

Вътре се виждаше дебел къс хартия с розов цвят.

— Какво е това?

— Вземете, разгледайте го!

В коридора се чуваха гласове — войниците на Плана възстановяваха реда.

Бойси се колебаеше. Нещо не беше както трябва…

— А Планиращият? Нима… — той огледа Залата, покрита с мъртви пироподи и разкъсани човешки тела.

— Не, майоре, Планиращият не беше тук, когато започна атаката. Прочетете документа!

Ган взе листа и се зачете в текста. Хартията му се струваше странно позната… Беше виждал точно такава в ръцете на умиращия полковник Зафар там, на Рифовете, на двадесет милиарда километра от Земята.

Онзи документ беше озаглавен „Искане за Освобождаване“

Този, вторият, който държеше в собствените си ръце, беше също толкова опасен за Плана, колкото и първият.

В горния край пишеше: „До Планиращия“, отдолу следваше текста:

„Обръщам се към Планиращия или неговия приемник, ако първият вече не е сред живите.

Ти и твоите слуги не обърнахте внимание на предупреждението ми, дори след като нагледно демонстрирах какво мога.

Започвам да действам и за начало ви изпращам няколко симпатични животинчета, за да разберете, че умея не само да плаша, но и да осъществявам заплахите си. Няма да ви напакостят кой знае колко, но това е само първото посещение. Следващият път няма да ги пращам в щаб-квартирата на Планиращия, дори и да е останало нещо от нея. Следващият път ще ги изпратя в сърцето на Планиращата Машина!“

Ган погледна генерала. Беше пребледнял като восък.

— Машината е в опасност! Генерале, Сестра Делта Четири трябва незабавно да предупреди Ма…

— Решенията взимам аз, майоре! — заяви Уийлър. — Имате ли да кажете нещо в свое оправдание?

Ган видя срещу себе си черното дуло на лазерния пистолет на генерала.

— Защо?… Нищо не разбирам…

— Арестуван сте! Не се опитвайте да се съпротивлявате! Не мърдайте и не разговаряйте!

Ган имаше чувството, че е попаднал в някакъв безсмислен филм. Дори не си позволи да попита по какво обвинение е арестуван. По лицето на Уийлър личеше, че е по-добре да се подчинява, без да задава въпроси.

Зад гърба си чу тропането на охраната, след което се раздаде до болка познатия рев…

— Генерале! Още един!

— Млъквай! Няма да повтарям повече! Пазачите ще се заемат сами с твоето чудовище.

Защо говори толкова високо? Сякаш говори не с Бойси, а с тълпа, със свидетели… Но това нямаше значение. Ган разбираше, че охраната не знае как да се бори срещу живите торпеда. Рязко се обърна, вдигна пистолета и стреля точно в окото на появилия се в този момент пиропод.

Пазачите последваха примера му и също откриха огън. Чудовището, оказало се под ударите на десетки смъртоносни лъча, се взриви и рухна.

Сестра Делта Четири пееше нещо в куба за свръзка. Изведнъж се наведе, падна и остана да лежи, въпреки че до нея устройството настойчиво жужеше.

— Тя е ранена! — възкликна Бойси, пусна пистолета и се хвърли към момичето. Вдигна главата й и се загледа в тъмните й очи.

По ръцете му имаше кръв, на гърдите й се появи червено петно. Златистата емблема потъмня, кръвта започна да капе на пода.

Сърцето на посветената престана да бие.q

Ган с невиждащи очи гледаше към генерал Уийлър.

— Умря ли? — говореше той на себе си. — Нима я закачих? Или…

Замълча, докато се опитваше да си спомни. Не излезе ли от Залата още един лъч, тънък като игла? Не успя ли Уийлър да стреля над рамото му?

Нямаше време за размисъл. Генералът вече беше до него, лицето му приличаше на метална маска.

— Вземете му оръжието! — заповяда той на пазачите. — Заведете го при Планиращия! Обвинявам го, че е донесъл този антипланов документ и че застреля Сестра Делта Четири, която можеше да го издаде. Той е Звездната Рожба! И в това го обвинявам!