Марк Хименес
Отвличането (99)

6:15 ч. централноамериканско време
Де Мойн

— Какво, по дяволите, означава това „знам“? — крещеше по телефона специален агент Юджийн Девро.

Агентите на ФБР, дори ветерани като него, нямаха право да ругаят пред директора на ЦРУ, дори да беше тъпа пионка на политиците. Директорът Станли Уайт винаги държеше единия си пръст във въздуха, за да знае накъде духа вятърът в политиката, а другия беше заврял в задника си. На Девро обаче не му беше до протокола, особено след като изгуби почти час, за да открие шефа на ФБР, който беше на чикагското летище и всеки момент щеше да отлети за Вашингтон със служебния си самолет, за да му разкаже всичко, което агент Йоргенсон беше открила, и накрая да разбере, че директорът отдавна знае всичко.

— Знаем, че момичето е там — каза директорът. — Отрядът за освобождаване на заложници наблюдава мястото вече трети месец. В планината денонощно има наши хора.

— Те искат Маккой.

— Да. Смятаме, че възнамеряват да убият президента. Лари заповяда да убият майор Уокър.

— Тогава отивайте и ги арестувайте! И измъкнете Грейси!

— Не можем! Засега можем да ги обвиним само за притежание на оръжие. Трябват ни повече доказателства.

— Ами Грейси? Отвлекли са я и са я прехвърлили през три междущатски граници — това е федерално престъпление! Тя ви е доказателството! Стан, Грейси е дъщеря на Елизабет Остин.

— Остин? Името на момичето е Брайс.

— Моминското име на майката е било Остин, когато е работила в Министерството на правосъдието. Била е един от прокурорите в процеса срещу Уокър. Тя е била заложникът.

— Господи, не знаех.

— Така е.

— Виж, Юджийн, трябва първо да идентифицираме и локализираме всички, замесени в заговора. Може би имат съучастници отвън. Няма да позволя да убият президента по време на моя мандат.

— Значи ще я пожертвате?

— Животът на президента е по-важен от този на момичето.

— Можете да охранявате президента!

— Не и от тези хора, Юджийн. Те са обучени убийци, най-добрите. Тия копелета са били изпратени в Северен Виетнам да убиват генерали — могат да убият всекиго!

— И полковник Брайс може.

— Кой?

— Полковник Бен Брайс, дядото на Грейси. Зелена барета. Той е човекът, който е влязъл във военнопленническия лагер „Сан Би“ и е спасил онези пилоти.

— Спомням си това. Получи почетния медал за храброст.

— Той е бил един от тях, Стан. Бил е в отряда на Уокър. Свидетелствал е срещу него пред военния съд.

— Майтапиш ли се?

— Ни най-малко, освен това е проследил Грейси до Айдахо по едно тъпо телефонно обаждане от Айдахо Фолс. Аз поне мислех, че е тъпо, защото агент Къри докладва, че източникът не е могъл да идентифицира мъжете и Грейси. Стан, имаш агент на ФБР, който предава фалшив доклад за разпознаване на дете в случай на отвличане. Това е възпрепятстване на правосъдието!

— Не и в случай, включващ националната сигурност. Юджийн, не можехме да компрометираме операцията.

— Е, Стан, мисля, че операцията ви не само ще бъде компрометирана, а всеки момент ще бъде провалена, от мен да го знаеш.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че най-вероятно точно в този момент полковник Брайс е докопал твоя човек.

Стан се засмя.

— Как ли пък не. Никога няма да намери лагера им. На нас ни отне почти четири години.

— Бонърс Фери. Планина на име Ред Ридж.

Стан спря да се смее.

— Как… откъде разбра?

— Не аз. Полковник Брайс го е разбрал. Той е там в момента.

— Мили боже, ако влезе там сега, ще прецака цялата операция… и ще бъде убит междувременно!

— Стан, не съм много сигурен.