Юси Адлер–Улсен
Пациент 64 (21) (Четвъртият случай на комисар Карл Мьорк)

Деветнайсета глава

Септември 1987-а

Нете събра брошурите, подредени върху ниската масичка, и ги сложи на перваза. Вълнуващи реклами с прелестни снимки на тристайни апартаменти в Санта Понса, Андрач и Порто Кристо, еднофамилни къщи в Сон Вида и Поленка и апартаменти тип „пентхаус“ в Сан Телмо. Достъпни цени и богат избор. Мечтите й се бяха наредили на опашка и чакаха да бъдат осъществени.

Искаше, когато студът стегне, да се махне от Дания. Майорка й се струваше подходящо място. Там, сред китната природа, щеше да пожъне плодовете от дългогодишния къртовски труд на съпруга си и да остарее с достойнство.

Вдругиден начинанието й ще приключи, ще си купи билет за Майорка и ще започне да търси подходящо жилище. Възнамеряваше до седмица да е заминала.

Извади списъка с имената и го прегледа. Преповтори си наум плана в хронологичен ред, защото не биваше да оставя нищо на случайността. Програмата гласеше:

Рита Нилсен 11:00-11:45

• Почистване: 11:45-12:30

Таге Хермансен 12:30-13:15

• Почистване: 13:15-13:45

Виго Моенсен 13:45-14:30

• Почистване: 14:30-15:00

Филип Ньорви 15:00-15:45

• Почистване: 15:45-16:15

Курт Ве 16:15-17:00

• Почистване: 17:00-17:30

Гите Чарлс 17:30-18:15

• Почистване: 18:15-…

Нете кимна, след като наум проигра пристигането на всеки от поканените. Сценарият изглеждаше добре обмислен.

При всяко пускане на поредния „гост“ в апартамента ще изключва домофона. Когато посетителят изгуби способността да се съпротивлява, пак ще включва уредбата. Ако някой от поканените подрани, ще го помоли да изчака определения час. При закъснение пък ще остави неспазилия уговорката за най-накрая, като му предложила хапне в Езерния павилион за нейна сметка. Ситуацията и обещаното възнаграждение предполагаха, че шестимата „облагодетелствани“ ще се съобразяват с Нете.

А ако по злощастно стечение на обстоятелствата двама се засекат пред входната врата, тя беше взела предпазни мерки: съзнателно ги бе подредила така, че предвидените за съседни часове да не се познават. Е, Курт Ве и Гите Чарлс може и да се знаеха от медицинските среди, но вероятността човек като Курт Ве да наруши графика дори с минута, беше кажи-речи нищожна.

— Добре че оставих Гите за най-накрая — каза на глас Нете.

Беше твърде съмнително Чарлс да се яви в уречения час. Тя никога не бе отдавала значение на точността.

Планът определено си го биваше, а и Нете бе предвидила предостатъчно време.

Никой от другите обитатели на сградата не би пуснал вътре непознат. Хората бяха натрупали прекалено много горчив опит с крадливи наркомани от площад „Блогор“.

След като приключи, Нете ще разполага с вечерта и нощта да уреди заключителните подробности.

Оставаше единствено да се увери в достатъчно добрата изолация на стаята, а това можеше да се установи само експериментално.

Извади пазарска мрежа и отвертка от сандъка с инструменти, излезе на стълбищната площадка и коленичи пред входната си врата. Резбата на единия винт, който крепеше табелката с името й, се беше поизносила, но с малко повече усилие Нете успя да го развие и да свали табелката. Пъхна я в пазарската мрежа, слезе по стълбите и излезе навън.

Реши първо да се отбие при обущаря на улица „Блогор“, после — в магазина за битова химия на „Ньоребру“.

— Ще се опитам да сколасам — увери я майсторът зад гишето, докато оглеждаше табелката. — Но ще отнеме около час и четвърт. Преди това трябва да закърпя чифт обувки.

— Ще се върна точно след час и половина. Само се постарайте новата табелка да е точно копие на старата и името ми да е изписано правилно.

„Готово!“ — помисли си тя, когато тръгна по улицата. Срещу звънеца й на домофонната уредба още стоеше „Нете Росен“, но там щеше да лепне ново листче, написано с маркер. Оттук нататък се казваше Нете Хермансен. Бе подписала и изпратила необходимите документи за смяна на фамилията. Съседите й вероятно щяха да се учудят, но нека се дивят, колкото си искат.

— Трябват ми препарати със силна миризма — обясни тя на продавача в магазина за битова химия. — Учителка съм по биология и утре ще преподавам урок за обонянието. У дома разполагам с изобилие от приятни ухания, но за целите на обучението са ми нужни вещества с остра, проникваща миризма.

Мъжът зад тезгяха й се усмихна.

— Мога да предложа терпентин, керосин и нишадърен спирт с трийсетпроцентно съдържание на амоняк. Препоръчвам да сварите две яйца и да вземете бутилка оцет. Учениците направо ще заронят сълзи.

— Добре. Искам и малко формалин. Само четири-пет бутилки.

Позасмяха се, продавачът й подаде покупките и готово.

Два часа по-късно новата табелка с името Нете Хермансен бе поставена. Тя не би допуснала на вратата, зад която ще се разчистват сметки, да стои фамилията Росен.

Влезе в апартамента. Отиде в кухнята, взе осем дълбоки чинии и ги отнесе в стаята в дъното на коридора.

Там за всеки случай беше застлала масата за хранене с вестници. Постави върху тях чиниите и напълни всяка със силно благоухаеща или зловонна течност. Одеколон, лавандулова вода, терпентин, керосин, чист бензин, оцет, денатуриран спирт и нишадърен спирт.

След като наля последния химикал в чинията, невидим облак от изпарения пресече дъха й с мигновения ефект на саблен удар. Ноздрите и гърлото я заболяха.

Тя заряза бутилките, побягна от стаята и хлопна вратата.

— Олеле — стенеше тя.

Изтърча до тоалетната и изплакна няколко пъти лицето си със студена вода. Ужасната смесица от силни миризми проникваше навсякъде. Все едно през ноздрите й стигаше до мозъка.

Препъвайки се, разтвори широко всички прозорци в жилището, та промъкналите се от вече затворената стая изпарения и миризмата, просмукала се в дрехите й, да се проветрят.

След час хлопна прозорците, тикна бутилките с формалин в дъното на кухненския долап до сандъка с инструменти, излезе от жилището и седна на една пейка до езерото.

В ъгълчето на устните й се спотайваше усмивчица.

Ще се получи.

След час беше готова да се върне. Ноздрите й се бяха отпушили, а лекият ветрец бе продухал дрехите й. Чувстваше се изпълнена с покой и удовлетворение от постигнатото дотук.

Ако пък, противно на очакванията й, на стълбището или в апартамента се усещаше дори съвсем слаба миризма, щеше да се наложи да се труди цяла нощ. Беше си поставила безкомпромисни условия. Понеже нямаше как да знае дали планът й с формалина ще сработи съгласно намеренията й, стаята трябваше да е напълно херметизирана. Иначе не можеше да замине за Майорка, а това бе най-съкровеното й желание.

Влезе в сградата, спря на стълбите и започна да души. Долови лек мирис на парфюм и на кучето на съседката, но нищо друго. А Нете притежаваше отлично обоняние.

Повтори упражнението на всеки етаж. Резултатът беше еднакъв. На петия коленичи пред вратата на апартамента си, повдигна капачето на пощенската кутия и вдиша дълбоко.

Усмихна се. Все още нищо.

Влезе в апартамента. Посрещна я свежият въздух, нахлул през прозорците преди час. Постоя за миг със затворени очи и съсредоточи цялото си внимание върху сетивото, което умееше да разграничава фиаското от успеха. Не усети нищо.

След още един час в апартамента, където не се долавяше никаква миризма на газове, тя най-сетне отвори вратата на херметически затворената стая в дъното на коридора.

За по-малко от секунда от очите й рукнаха сълзи. Все едно стана жертва на атака с нервнопаралитичен газ. Острата смрад проникна до всяка пора на непокритата й кожа. Стисна силно очи и си запуши устата. Добра се до прозореца и го блъсна, та да се разтвори.

Като удавница подаде глава навън и жадно си пое дъх, раздирана от несекваща кашлица.

Петнайсет минути по-късно изпразни в тоалетната съдържанието на осемте чинии и ги изплакна многократно. Отвори широко всички прозорци в апартамента и изми акуратно чиниите. С настъпването на вечерта установи, че проведеният експеримент е бил успешен.

Постла масата в изолираната стая с бяла покривка. Извади най-фините си порцеланови чинии и ги подреди. Сложи кристални чаши, сребърни прибори и красива картичка с името на съответния човек.

Празнична атмосфера — като за празник.

Погледна короните на кестените навън. Листата бяха започнали да пожълтяват. Добре че скоро щеше да се махне оттук.

Преди да си легне, се сети да затвори прозореца в специалната стая. Уплътни го с прозрачен силикон и огледа доволно творението си.

Предстоеше да измине много дълго време, преди този прозорец да се отвори пак.