Софокъл
Аякс (3)

Парод

ХОР

Теламонов Аяксе! Ти, който си цар

в обкръжения цял от води Саламин!

Ако ти си добре, аз се радвам.

Ала удар от Зевс^[3] ли, или клевета

на данайците падне връз твойто чело —

аз треперя от ужас, настръхвам от страх

като гълъб със поглед уплашен.

Ето, тъй и сега връхлетя върху нас

оглушителен слух, че предишната нощ

си нападнал полето, където летят

наште конски стада, че до крак си избил

и овцете, и другата плячка

на данайците, грабена в бой, че си клал

с твоя меч от блестящо желязо.

Съчинява и други подобни лъжи

Одисей, па ги шепне във всяко ухо,

и му вярват. За тебе разказва сега

със уста сладкодумни. И всеки, дочул

тия негови думи, ликува безкрай

и се смее над твоите болки.

Та когато се целиш в големи мъже,

ще улучиш. Но каже ли някой за мен

клевети като тези, не ще убеди.

Към имотните люде пълзи завистта.

И наистина, малките хора, сами,

без големите, зле защищават града.

Да, с големите дребният мъж се крепи,

а сред малки изпъква големият мъж.

Ала знам, невъзможно е всичко това

да внушиш на тълпа безразсъдна.

Ей такива мъже срещу тебе шумят,

а без тебе не можем във отговор ний

да повдигнем ръка, повелителю наш!

Че откакто не си пред очите им ти,

като птичи ята разшумяха се те.

Ала само за миг, ако ти се явиш,

те, уплашени сякаш от хищен орел,

като неми, без глас ще се скрият.

 

Строфа

 

        Как, Артемида ли, бикоубийцата —

        о, страховити слова,

        извор на позора ми! —

при общите ни волски стада те отведе?^[4]

Навярно след победен бой не си й дал

        дар или с бляскава плячка си я мамил,

        или сърна си й убил?

Или пък медноризият бог Арей^[5],

от гняв, че помощта му не си признал,

        хитро тази нощ ти се наплаши?

 

Антистрофа

 

        Нивга не ти е изменял разсъдъкът,

        о, господарю, така,

        че да връхлетиш стадата ни!

От бог е тази болест, но нека отбият

и Зевс, и Феб мълвата на аргивците!

        Но ако тайно разпръснат слух за тебе

        двамата мощни царе^[6]

или синът на срамния род на Сизиф^[7],

недей, недей остава при своя стан,

        царю, отхвърли позорния слух!

 

Епод

 

Бързо вдигни се оттам, където тъй

        дълго,

        вдаден в мисли, мълчиш така тревожно.

        Сам разпалваш злото до небесата.

Затуй дързостта на твоя горд

        враг

се втурва без страх с попътен благ

        лъх.

Затуй

        тежки думи

със присмех над нас

        сипят.

А болка сърцето ми къса.