Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фин Райън (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lucifer Gospel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
Еми (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Пол Кристофър. Евангелието на Луцифер

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2008

Редактор: Мариела Янакиева

ISBN: 978-954-585-946-5

История

  1. — Добавяне

19.

— Е, какво мислиш? — попита Хилтс в колата.

— Не знам — отговори Фин, докато включваше на по-ниска предавка на завоя от алеята на Вергадора, а после пак на по-висока скорост, когато излязоха на главния път. — Не се шегувах, тези приказки ми докараха главоболие.

— По-голямата част наистина бяха само приказки — измърмори Хилтс. Той забарабани нервно по таблото. — Старецът си го биваше! Признавам му го. Добър е!

— В какво?

— Да ни вкара в желания коловоз. Тези небивалици за Педраци. Той поназнайва нещичко за онова, което е замислил Адамсън. Остави миналото.

— Какво беше това за работата му в израелското разузнаване? Ти се изхвърли, нали? Само защото е евреин…

— Не защото е евреин. Заради нещата, които знаеше. Да не говорим за факта, че рядко се среща човек наясно с истинското име на Мосад. От петдесетте насам никой не го нарича Институт за координация. Един пенсиониран професор по история, който знае толкова много за сегашното положение в средите на разузнаването е повече от обикновен професор в пенсия. Сигурен съм, че е поне sayan, ако не и нещо повече.

— Какво е това?

— Sayanim са израелските „спящи агенти“ по целия свят във всички области на живота, готови да помогнат на дадена операция при сигнал. Той пасва перфектно на профила. — Хилтс поклати глава. — Дори използва приятелчето си Ал Пачино като аларма.

— Защо ще ни предупреждава по начина, по който го стори? — попита Фин. — Едва ли е стоял във вилата в очакване да се появим точно ние.

— Не ние — възрази Хилтс. — Всеки, който се появи и започне да си вре носа в историята на Педраци и компания.

— Но защо? — настоя Фин. — Това е стара история. На кого му пука за някакъв мъж, командвал легион преди две хиляди години?

— Оперативната дата е преди две хиляди години. Повечето държави от Запада, особено САЩ, са си настроили часовниците по това летоброене. Съществуването на католическата църква се определя по това броене.

— Да — засмя се Фин и отпусна педала на газта, когато приближиха един трактор антика, влачещ ремарке с тор. — Възрастен равин, който работи за Ватикана.

— Не забравяй — напомни Хилтс, — че се опитаха да ни убият в Кайро. Един монах от Ерусалим започва да души наоколо. Адамсън и приятелчетата му кроят нещо в пустинята, а това не е съвсем кашер, както би се изразил Вергадора. Накрая пътищата ни се пресякоха с човек, който се прави на ударен, на място, което исторически и понастоящем е свързано със ставащото. Човек, който просто чака някой да се появи и да изрече магическите думи — Луцифер Африкански. Човек със свои лични тайни.

— Какви?

— Спомняш ли си, че отидох до тоалетната във вилата?

— Да.

— Не използвах тоалетната, а душих наоколо.

— И?

— Защо един стар равин, който не крие омразата си към нашия опасен приятел от миналото, брат Дево, ще има номера на друг францискански монах в тефтерчето си с телефонни номера?

— Там имаше ли адрес? — попита Фин.

Бяха стигнали до колелото на автострадата. Можеха да поемат на запад към Рим или на север към Милано.

— Да, имаше.

— Какъв?

— Лозана, Швейцария. Манастирът „Свети Франсоа“, където Вергадора е прекарал войната със синьор Оливети, спомняш ли си?

Фин зави на север.