Виктория Готи
Последен кадър (26)

Двадесет и пета глава

Роджър също излезе от балната зала. Търсеше Джак. Съзря го в един ъгъл и се нахвърли върху него.

— Ти си отговорен за този възмутителен скандал, Кавели! Този път няма да ти се размине. Няма да позволя!

— Успокой се. Не усложнявай нещата. — Джеймс, застанал между двамата, говореше на Роджър, но не откъсваше поглед от Джак. — Той не заслужава това. Касиди се нуждае от теб. Иди при нея.

Джак оправи костюма си и каза:

— Да, върви! Видях я да се отправя към вътрешния двор.

— Ти направи достатъчно, негоднико. Стой далеч от дъщеря ми! — Роджър тръгна към изхода, после отново се обърна към Джак: — Ще те накарам да платиш за това, което стори.

* * *

Джак се приближи до Челси и я сграбчи за лакътя.

— Съжалявам, но после ще разговаряте със звездата — каза той на насъбралата се тълпа и се усмихна чаровно, после дръпна Челси в ъгъла и я разтърси за раменете: — Какво си намислила, по дяволите? Откъде намери тази рокля?

Страх прониза сърцето й. Знаеше колко темпераментен е Джак. Когато беше ядосан, бе почти неконтролируем. Вирна глава и отговори:

— Ти… я изпрати. На картичката пишеше, че е от теб…

— Ти си извратена и опасна. Проклет да е денят, в който те срещнах!

Челси потрепери.

— Не говориш сериозно, нали, Джак? Ние сме екип!

Изведнъж се почувства безсилна пред гнева му. Болката в главата й стана толкова силна, че едва не загуби съзнание.

— Не ти пука на колко хора ще причиниш страдания и колко тела ще прегазиш, нали?

Джак стисна още по-силно раменете й.

— Предупредих те да не си играеш с мен! Знаеше правилата. Нарочно ги наруши. Сега ще си платиш за това!

* * *

Добре. Тя беше унизена. Той видя сълзите в очите й. И да искаше, Джонатан не би написал по-сполучлив сценарий. Трябваше да признае и заслугата на онази психарка. Много я биваше. Челси беше хитра и коварна. Отстраняването й от играта можеше да се окаже по-трудно, отколкото той предполагаше.

Но това нямаше значение. Обичаше предизвикателствата.

Джонатан изпи на един дъх остатъка от питието си и тръгна към тоалетната. Заключи вратата и извади черна сатенена кесийка от джоба на сакото си.

Внимателно изсипа белия прах върху малкото огледало, което също беше в кесийката, извади бяла сламка и силно смръкна. Кокаинът беше невероятен. Веднага усети прилив на енергия. По челото му избиха капки пот.

Беше време да довърши онова, което бе започнал. През тялото му премина гореща вълна. Трябваше да действа бързо.

* * *

Касиди тръгна по коридора. Искаше да се скрие. Слезе по стълбите и се озова на балкона. Въздухът беше хладен, шумът — приглушен, а гледката — невероятна. Водите в лагуната бяха спокойни и искряха като черно огледало, отразяващо разноцветните карнавални светлини. Яхтите в пристанището бяха украсени със знаменца и лампички. Долетял отдалеч смях я обезпокои.

* * *

Гласовете се усилиха. „Безполезна глупачко! Не можеш да направиш нищо както трябва!“ Главата я болеше, очите й пареха. Желанието да избяга беше непреодолимо. Изражението на Джак, гневът в очите му, студеният му глас! Как можа да постъпи така! Беше очевидно, че Джак обича Касиди. И Роджър предпочиташе Касиди!

Челси се измъкна от тълпата. Не можеше да понася вторачените им погледи. Какво ще стане по-нататък? Това искаха да знаят лешоядите. Холивуд се хранеше със скандали. А като се имаше предвид историята на баща й и майка й, това, което се случи тази вечер, щеше да бъде начело в утрешните вестници, както и в устата на всички.

Тръгна по тихия коридор, отдалечавайки се от шума и смеха. „Чуй ги само! Смеят се на теб, глупачко!“

* * *

Досега не бе взимал толкова голяма доза. Болката стегна гърдите му като менгеме. Обля се в пот от главата до петите. Опита да поеме въздух, но не успя.

Джонатан блъсна вратата на тоалетната и се втурна в коридора. Главата му се замая. Подпря се на стената, за да запази равновесие, после, залитайки, тръгна към балната зала. Изведнъж му се зави свят. Отвори уста да извика, но от гърлото му не излезе звук. Строполи се по лице на студения мраморен под.

Дори когато сърцето му се опитваше да изпомпа кръв за последен път и поемаше последната си глътка въздух, Джонатан мислеше за кучката Касиди.

* * *

Той видя, че тя плаче. Тялото й се тресеше от ридания на обида и унижение. Това беше хубаво. Въпреки че във вените й течеше кръвта на Лана и Роджър, тя никога нямаше да има право да предяви претенции към наследството им.

Той бе направил избора вместо Лана. Двете бебета лежаха едно до друго. Едното — болнаво и неподвижно, а другото — идеалното дете, което той се погрижи да стане дъщеря на Лана Търмейн.

Още от малка Касиди бе красива, очарователна и убедителна като майка си. Лана беше невероятен учител и Касиди попиваше стила й. Всички, особено мъжете, мигновено попадаха в плен на чара й. Тя оплиташе в мрежите си всеки, когото решеше да удостои с усмивка. Никой не устояваше на обаянието й.

Да, Челси имаше гените на Лана. Тя бе наследила физическата й красота, но и всичките й отрицателни качества — честите промени на настроението, психическата лабилност, склонността към безразборни сексуални връзки, безмилостния, коварен характер и най-лошото — способността да манипулира хората.

Той бе наблюдавал и двете момичета, докато растат. Беше им нещо като втори баща и самоопределил се, любящ чичо на Касиди, особено докато Роджър беше в затвора. Наблюдаваше и Челси, макар и от разстояние. Той стана свидетел на болезнения й път на самоунищожение и на мизерния й, окаян живот. За него нямаше съмнение, че Челси е превъплъщение на лошата половина на Лана.

Касиди, от друга страна, беше съвършена. Тя беше законната наследница на Лана. Той се усмихна със задоволство.

За него нямаше съмнение, че в онази нощ преди трийсет и три години в родилното отделение на „Сийдърс-Синай“ е направил правилния избор.

От залива се зададоха черни облаци, заваля слаб дъжд. Идеален фон за финала, който бе планирал.

Стоеше на прага и мълчаливо я наблюдаваше.

През френските прозорци повя студен вятър. Тя потрепери. Беше потънала в размисъл.

— Наистина ли мислеше, че можеш да дойдеш тук и да си върнеш живота?

Тя се обърна рязко към него, но той не можа да разгадае изражението й. Златистата маска закриваше очите й. Не каза нищо.

Джеймс направи крачка към нея и извади пистолет.

Уличната лампа над канала я осветяваше в гръб. Тя сякаш излъчваше сияние. Приличаше на ангел или на привидение.

— Челси, опасявам се, че дълбоко грешиш — сериозно каза Джеймс, вдигна ръка и се прицели в гърдите й. — Майка ти, истинската, беше същата като теб. Твърдоглава. Своенравна. И винаги взимаше прибързани решения. Никога не съм я виждал да се замисля за нещо. В действията й нямаше логика. Беше импулсивна и невъздържана.

От страх ли плачеше? Или от шока? Не можеше да отгатне.

Джеймс се замисли. Бе планирал всяка своя дума. Знаеше, че този миг е неизбежен. Знаеше го от момента, в който тя нахлу в кабинета на Роджър. Искаше да разкаже на някого цялата история. Това можеше и да е Челси. В края на краищата тя бе взела активно участие в нея.

— Навремето бях актьор. Играех незначителни роли. Пробивах си път в йерархията на Холивуд. Водех греховен живот, но изкупих вината си. Запознах се с изключително богата жена, адвокат. Тя стана моя покровителка. Накара ме да завърша право, после ме научи на тънкостите на законодателството в киноиндустрията. И тогава срещнах Лана. Това беше преди трийсет и шест години. Бях запленен от нея. Тя имаше такова въздействие върху мъжете. Убеден съм, че го знаеш от филмите й. Никой не беше имунизиран срещу чара й. Влюбих се от пръв поглед.

Тонът му омекна. Джеймс сякаш забрави, че държи пистолет в ръката си.

— Връзката ни продължи десет години. С прекъсване от време на време, разбира се. Лана така и не можа да реши кого предпочита — Роджър или мен. Не знаех какво да очаквам. Един ден ми каза, че е бременна и детето е от Роджър. Имах чувството, че ще умра. Мразех те още преди да си се родила. Ненавиждах всичко, което ти представляваше. Ако не беше ти, Лана щеше да остави Роджър. Предполагам, че най-лесното решение би било да се откажа от нея. Но не можех да ти позволя да я съсипеш. Бях убеден, че ще бъдеш увредена от алкохола и наркотиците в организма на Лана. Грижите за едно болно дете щяха да я унищожат. И Лана щеше завинаги да бъде далеч от мен. Не можех да позволя това да стане. Трябваше да измисля план.

Въздъхна, по устните му пробягна усмивка.

— Размяната на бебетата беше гениална идея. Не мислиш ли? Много пари и малко убеждения. Предполагам, че не знаеш за какво говоря. Нека ти обясня. Покойната госпожа Хенсън, медицинската сестра, беше алкохоличка. Беше, разбира се, и твърде алчна. Парите я убедиха лесно. Вероятно вече си се досетила, че я убих. Когато научих, че си разбрала за нея, трябваше да й затворя устата. Загубата не е голяма! Хенсън беше стара и болна. И без това не й оставаше много да живее! Не можех да допусна да се срещнете. Когато ти стана на десет години, от болницата се свързаха с мен заради оплакването, подадено от Мария Хътън. Заех се с въпроса от името на Роджър и не му казах за съдебното дело. И защо да му казвам? Нямаше да разбере за какво говорят. Мислех, че с течение на времето ще се стигне до кулминацията, но грешах.

Забеляза, че тя отмести поглед встрани. Трябваше да види лицето й и да разбере дали е проумяла какво се е случило. Това му беше необходимо, за да приключи разказа си.

Но реши да не сваля маската от лицето й. Ако видеше лицето й, вероятно нямаше да може да натисне спусъка! Не трябваше да рискува. Бе казал твърде много.

— И така, Челси, детството ти можеше да е съвсем различно. Опитах се да постигна някакво споразумение с Мария. Но тя беше много религиозна жена. Не желаеше да участва в никаква сделка. Искаше си истинското дете. Но, разбира се, това беше невъзможно. Мария беше бедна. Как би могла да заведе дело? И след като тя отказа, осъзнах, че ми е необходима застраховка. Изпратих й чековете, но Мария така и не ги осребри, затова не се наложи да оправдавам разходите пред Роджър. Бях оставил писмени доказателства. Ако Мария наемеше адвокат, заподозреният щеше да бъде Роджър. Чувствам се виновен заради онова, което направих не само на теб, но и на баща ти. Ако Мария заведеше дело, всички доказателства щяха да водят към него. Аз бях най-добрият му приятел. И не само чуках жена му, но и прехвърлих вината върху него, в случай че историята с размяната на бебетата излезеше на бял свят. Той нямаше представа за всичко това. Лана и аз останахме близки. Тя тичаше при мен, когато Роджър не я разбираше или не се интересуваше от нея. Аз бях нейният рицар!

Беше се изморил от дългия монолог. Защо Челси не казваше нищо? Може би щеше да я накара да говори. Той се усмихна.

— Разбира се, знаех за другите. Но за разлика от Роджър не вдигах скандали. Справях се с проблема. Знаех, че най-много от всички Лана обича мен. Тя го доказа с Джак. Той беше влюбен до уши в нея, но тя не напусна Роджър заради него.

Челси ахна.

— О, не знаеше ли? Работеха заедно върху един филм. Всички ги виждаха като следващите Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън. Роджър беше режисьорът и когато разбра за тях, побесня. Направи всичко, което беше по силите му, за да съсипе Джак. Баща ти не знаеше, че Лана е отказала на Джак, а аз не му казах истината. Роджър понасяше страхотни публични унижения заради „флиртовете“ й. Щом подушиха, че между Лана и Джак има нещо, репортерите искаха да научат всичко. Но не можаха да открият нищо определено. Нито един от другите й любовници не беше знаменитост, дори не беше във филмовия бизнес. Пилот, с когото се бе запознала в Хаваи, барман от „Уолдорф Астория“, банкер от Маями…

Гласът му постепенно заглъхна. Унесе се в спомени.

— Роджър знаеше, че изневерите на Лана са тайни, докато не се появи Джак. Беше бесен, но не толкова, че да я остави. Затова трябваше да се отърве от Джак. Аз измислих успешния гамбит, за да разтрогна договора на киностудията с Джак. „Творчески различия“. Колко оригинално!

Челси вдигна ръце. Джеймс отскочи назад.

— Спокойно, Челси. Нали не искаш пистолетът да произведе неволен изстрел!

Пръстите й бавно смъкнаха маската. Джеймс се втрещи, когато видя лицето на Касиди. Застина безмълвно.

— Копеле! Ти си убил майка ми! Сивите обувки! О, боже!

Той отново заговори, но Касиди не го чуваше. Риданията й заглушаваха думите му.

Някакъв шум я накара да се обърне. От сенките излезе Роджър. Силуетът му се очерта на лунната светлина. Стискаше в ръка писмото, което тя му беше дала по-рано вечерта. Настъпи ужасяваща, зловеща тишина.

Джеймс бе стъписан, отстъпи инстинктивно.

— Аз… Съжалявам. Не исках да… — Ужасен, Джеймс поглеждаше ту Касиди, ту Роджър. — Мислех, че ще намеря Челси тук сама. Проследих я от тоалетната. Много съжалявам, Касиди. Най-малко на теб исках да причиня болка. Всичко, което направих, беше за теб. Осигурих ти приказно детство…

— А после ми го отне, като уби майка ми! Не си изпитвал любов към нея, бил си обсебен!

Касиди се приближи до него. Роджър протегна ръка да я спре, но тя не му обърна внимание.

— Съзнаваш ли колко страдания си причинил? На баща ми, на мен, на Челси. Наистина ли мислеше, че можеш да оправдаеш постъпките си? Обичал си майка ми… затова си я убил. А аз ти вярвах! Ти ми беше като баща. Мислех, че държиш на мен и на семейството ми, а ти ни съсипа. — Касиди се обърна към Роджър: — През всичките тези години обвинявах теб. И себе си. Моите показания те изпратиха в затвора. Бях убедена, че ти си убил майка ми!

Роджър не беше в състояние да говори. Бе вторачил поглед в човека, на когото бе вярвал толкова години!

— Достатъчно! — наруши мълчанието Джеймс. Гласът му бе писклив. — Не мога да понеса това!

Насочи пистолета към сърцето на Роджър.

— Не исках да причиня болка на никого. Но сега не ми оставяте избор.

— Не можеш да ни убиеш. Не е възможно да си толкова коравосърдечен.

Касиди сякаш отново чу изстрелите от фаталната нощ.

— Ти не искаш да го направиш — тихо каза тя, опитвайки се да говори спокойно, въпреки че в очите й напираха сълзи. — Колкото и лошо да е положението, ще измислим нещо.

Но Джеймс не я чу, бе потънал в спомена за Лана.

Освободи предпазителя и натисна спусъка.

* * *

Гърмежът отекна хиляди пъти в каменните стени на замъка. Джак веднага разбра, че е изстрел. Касиди беше в опасност и той трябваше да я намери. Нямаше време за губене. Беше убеден, че Челси е луда, че е способна на всичко, дори на убийство.

— Моля те, Господи, дано не съм закъснял! — прошепна.

В същия миг отекна още един изстрел.

* * *

Роджър събра всичките си сили, хвърли се върху Джеймс и го събори на студения влажен под. Бореше се като обсебен, ожесточено се мъчеше да избие пистолета от ръката на Джеймс.

— Копеле! — изкрещя Роджър, но Джеймс успя да се отскубне и да го удари с пистолета по главата.

Роджър загуби съзнание. Джеймс насочи оръжието към Роджър и се обърна към Касиди:

— Съжалявам. Не трябваше да става така.

— Татко! — изпищя тя.

В същия миг се разнесе изстрел. Касиди се вцепени от страх. През сълзи видя, че Джеймс залита назад. Какво стана? Кой стенеше? Кой крещеше? Джеймс бе насочил пистолета към неподвижното тяло на Роджър, но после се строполи на пода. От гърба му бликна кръв.

На прага стоеше тъмна фигура.

— Не можех да му позволя да убие баща ми — каза Челси. — Вече никой няма да застане между мен и Роджър. Включително и ти, Касиди! Ти го имаше трийсет и три години, но не го искаше.

Погледът на Челси беше унесен. Пъзелът сякаш сам се подреди в съзнанието на Касиди. Колко пъти бе виждала същото загадъчно изражение в очите на Лана? Колко пъти я бе чувала да говори несвързано? Приликата между Челси и Лана беше изумителна.

— Ти ми отне всичко, кучко! — продължи Челси. — Родителите ми, живота ми!

Каква ирония! Челси бе убила човека, виновен за нещастието на всички!

— Знам, че изглежда невероятно — каза Касиди, — но може да се опитаме да направим нещо…

— Млъкни! — изкрещя Челси и размаха пистолета. — Да опитаме, така ли? Искаш да се опитам да забравя мизерията, в която израснах? Нещата, които трябваше да направя, за да се добера дотук? Много си закъсняла!

Бяха на сантиметри една от друга. Челси вдигна пистолета.

— Каква красота — измърмори. — Съвършени очи, нос и коси. Разбира се, само най-доброто, което може да се купи с пари!

— Моля те…

— Не говори. Сега е мой ред — заплашително изрече Челси, после се ухили истерично: — Опитах да уредя нещата. Дадох на татко възможност да поправи несправедливостта. Мислех, че той е виновен… че той е направил размяната. Всички доказателства водеха към него. Колко хитър е бил Джеймс! Истинската ти майка, Мария, беше толкова жалка. Толкова добродетелна и чиста. Също като теб. Тя и аз нямахме нищо общо. Едва дочаках смъртта й. Имах чувството, че живя цяла вечност!

По лицето на Челси се стичаха сълзи, но тя продължаваше да се усмихва.

— А сега ще те убия. Този път нищо няма да застане между нас! Татко и аз ще живеем щастливо дълги години.

Сграбчи Касиди и я дръпна към себе си.

Касиди хвана пистолета за дулото, блъсна Челси, тя залитна, но не загуби равновесие. Енергията й беше невероятна.

— Сбогом, Челси Хътън — прошепна Челси и спря дулото на пистолета в тялото на Касиди.

Проехтя изстрел.