Никос Казандзакис
В дворците на Кносос (54)

LIV

Свечеряваше се вече. Коленичила в нозете на господарката си, Крино я гледаше и мълчеше.

— Нищо ли няма да ми кажеш? — попита я царкинята. — Посъветвай ме нещо!

— Какво да те посъветвам, господарке? — отговори отчаяно Крино. — Тази вечер два пъти се опитах да вляза в стаята на Тезей и да говоря с него, и двата пъти стражите ми попречиха. „Заповед на царя!“ — извикаха ми те и вдигнаха копията си.

— Какво да правя? Как да го видя? — промълви нещастната царкиня и въздъхна. — Трябва, трябва да говоря с него, заедно да помислим как да се пребори със звяра и ако го убие, как да успее след това да излезе от Лабиринта.

Замълча, погледна през отворения прозорец. Слънцето беше вече залязло, западът беше още огненочервен. Въздухът позахладя, птичките бяха изпълнили дърветата край реката и чуруликаха опиянени.

— Колко е красив светът!… — промълви царкинята. Извърна се отново към Крино. — Помогни ми, Крино — каза тя. — Намери някакъв начин!

Крино поклати прелестната си чернокоса глава.

— Странни неща стават — каза тя. — Сега, след като ме изгониха от вратата на Тезей и идвах насам, Икар се приближи бързо към мен в тъмнината и ми каза. „Крино, тази вечер те очаква голяма радост…“ „Каква радост?“ — попитах го аз. Икар вече отваряше уста да ми каже, но тъкмо тогава се появи Малис. Икар, не знам защо се изплаши и изчезна.

— Каква радост? — прошепна царкинята. — Кой знае… Да почакаме. Имам му вяра на Икар.

Ариадна се сгуши в ъгъла на дивана и затвори очи.

— Крино — каза тя, — попей ми малко, та да ми олекне на сърцето.

— Коя песен искаш, господарке? — попита Крино.

— Ами онази странна песен, която напоследък дойде у нас с корабите от север. За един юнак, който тръгнал да убива зверовете…

— За Херакъл ли? — попита Крино.

— Да, за Херакъл… Нали така се казва? Пей!

Крино изпъна стройната си шия и запя. Простичка, героична песен, с бавен ритъм, с примитивни слова. Олекна й на сърцето на Ариадна.

— Варварска е — каза тя, — но ми харесва.

Крино се ослуша.

— Кой е? — попита тя.

— Ами че няма никой! — възкликна Ариадна. — Не чух нищо!

— Някой спря пред вратата… — прошепна Крино.

Девойката стана и се промъкна на пръсти до вратата. Там се спря и отново се ослуша.

— Има някой! — прошепна отново тя. — Има някой, който диша дълбоко. Чувам дишането му.

— Отвори! — заповяда царкинята.

Крино отвори вратата и застина изненадана. Пред нея стоеше един младеж с руса къдрава брадичка, облечен в странни дрехи.

— Какво искаш? — запита го Крино. — Кой си ти?

Младежът се усмихна. Понечи да влезе.

— Тук не влиза никой! — каза строго девойката.

— Аз ще вляза! — отвърна със смях младежът.

Като чу гласа му, Крино остана със зяпнала уста.

— Кой си ти? — запита отново тя, но сега гласът й трепереше.

— Аз! — възкликна младежът и смъкна фалшивите си мустаци и брада.

— Хари! Хари! Братко мой! — извика Крино и се хвърли в прегръдките му. Ти? Ти? — И нежно го галеше. — Дойде си!

Хари припряно затвори вратата зад себе си.

— Не викай, Крино — прошепна Хари като притисна сестра си в обятията си. — Не викай! Никой не бива да знае, че съм тук!

— Ами татко? — попита Крино.

— Добре, добре е, поздравява те…

Хари пристъпи, наведе се, целуна крака на царкинята.

— Добре дошъл, Хари! — каза Ариадна е ласкав глас. — Как успя да дойдеш? Седни тук на това столче и ни разкажи всичко…

Хари седна и започна бързо да им разправя всичко — от деня, когато замина от Крит с капитана, до завръщането си тук.

— А сега — добави той накрая, — внимание! Ако ме види царят или Малис, че съм тук, загубен съм!

— Ще те скрием — каза царкинята, — ето тук в съседната стая, където спи Крино. Не се тревожи. Какво прави Тезей?

Хари въздъхна.

— Не можах да го видя — отвърна той. — Не ме пускат. За щастие свари…

Измъкна от пазвата си някакъв малък предмет, увит в червено парче плат.

— Какво е това? — попита царкинята.

— Преди да слезем от кораба, Тезей ми го даде. Не знам какво е. „Дай го — каза ми той — на царкиня Ариадна!“

Царкинята протегна нетърпеливо ръка.

— Дай ми го! — каза тя.

Взе го и бързо го разгъна.

— Ах! — възкликна тя и скочи права.

— Какво има? — запита неспокойно Крино.

— Печатът на пръстена, който му подарих. Ударен върху восък.

„Ако имаш някога нужда от мен — бях му казала, — изпрати ми този печат и ще те спася!“ И сега… сега!

Две едри сълзи бликнаха в очите й.

— А сега — каза тя — не мога да сторя нищо. Нито дори да го видя!

— Защо не отидеш да помолиш баща си? — попита Крино.

— Още по-зле ще стане — отвърна царкинята. — Тогава сигурно ще се усъмни и Тезей е загубен. Какво да правя? Какво да правя? — повтаряше тя, като кършеше от отчаяние ръце.

Сграбчи Хари за мишницата.

— Хари — каза тя, — помогни ми ти. Умен си, смел си, обичаш Тезей, обичаш и мен, ще намериш начин!

Хари потъна в размисъл. Ариадна го гледаше и чакаше. Изведнъж Хари вдигна глава.

— Мога да намеря начин да го видя — каза той.

— Наистина ли?! — извика радостно царкинята.

— Да, мога — повтори Хари. — Но не знам как ще можеш да го видиш ти, царкиньо!

— Ще видим, ще видим после — каза Ариадна. — Нека го видиш първо ти… Какво ще направиш? Как ще успееш?

— Имам един приятел — каза Хари, — който носи на обед и вечерта ядене на благородниците и гостите. Помощник е на готвача.

— Е, и после?

— Ще му кажа да ми даде готварската си шапка и бялата си престилка и аз ще сляза в готварницата, ще взема подноса и ще го занеса на Тезей.

— Чудесно! Чудесно! — извикаха двете девойки.

— Може ли тогава стражите да не ми отворят? — каза ликуващ Хари. — Нося ядене на госта!

Царкинята прегърна Хари.

— Благодаря — каза тя. — Благодаря ти, Хари! Ти си смел и умен. Вече си истински мъж!

— И тъй — каза Хари, — влизам вътре, виждам се с Тезей и какво да му кажа?

Ариадна помисли малко.

— Ще му кажеш — каза тя най-сетне, — че мисля за него и че трябва да се видим. Ако може, нека намери начин самият той. Трябва да го видя. Много е нужно. Иначе, дори да убие звяра, пак е загубен. Защото няма да може никога да излезе от Лабиринта. Така му кажи.

— Отивам веднага! — каза Хари. — Мръкна се вече. Сега е добре, коридорите са тъмни, никой няма да ме познае. Ще намеря приятеля си помощник-готвача. Ще ми даде да облека дрехите му и много ще се зарадва, че ще го облекча тази вечер от неприятностите да носи подносите.

Крино прегърна брат си.

— Смел си и умен си, Хари! — каза му тя, докато му се любуваше. — Права е нашата царкиня!

— Добър успех! — каза царкинята. — И веднага се върни да ми кажеш! Чуваш ли?

— Бъди спокойна, царкиньо! След половин час ще бъда тук!