Майкъл Скот
Вълшебницата (45)

Глава 45

Николо Макиавели се облегна в стола и насочи вниманието си към най-големия LCD екран на стената отпред. Гледаше английския сателитен новинарски канал „Скай Нюз“. По емисията в два часа сутринта показваха въздушни снимки на пожар, бушуващ в промишлен район. Текстът, който пълзеше по лентата в долната част на екрана, съобщаваше, че пожарът е избухнал в автомобилно гробище в Северен Лондон. През живота си Макиавели бе виждал достатъчно укрепени замъци, за да разпознае структурата, макар че този тук бе изграден от коли, а не от каменни блокове. Черните очертания на рова още се виждаха ясно и от него се кълбеше сив дим.

Макиавели се ухили, посегна към дистанционното и усили звука. Това място му изглеждаше познато. На един друг екран той пусна своята криптирана база данни на Древни, Потомци и безсмъртни и въведе местоположението в Северен Лондон. Моментално изскочиха две имена: Паламед — Сарацинския рицар, и Барда — Уилям Шекспир.

Макиавели прегледа и двете досиета: Шекспир бе чиракувал при Дий в продължение на години, преди изведнъж да се обърне срещу Магьосника. Беше безсмъртен, макар че как е станал такъв, си оставаше мистерия, тъй като не бе свързан с никой известен Древен. Паламед беше загадка. Принц-воин от Вавилон, той се бе сражавал заедно с Артур и бе присъствал в самия край, при неговото убийство. Отново нямаше данни кой го е направил безсмъртен, а и по традиция Сарацинския рицар оставаше неутрален във войните между Древните и Тъмните древни.

Макиавели никога не бе срещал някого от двамата, макар че от поколения насам знаеше за тях и копнееше да се запознае с Барда. Винаги се бе чудил как, кога и къде са се срещнали Шекспир и Паламед. Според неговите досиета, първата им регистрирана среща се бе състояла в Лондон през деветнадесети век, но Макиавели подозираше, че се познават от доста по-рано; някои данни сочеха, че Барда е написал ролята на Отело за Паламед в началото на седемнадесети век. Шекспир се бе появил в Лондон някъде в средата на деветнадесети век като вехтошар, който препродаваше дрехи втора ръка. За него работеха поне шестдесет босоноги хлапаци, които спяха на тавана на неговия склад край доковете, а през деня излизаха из града да търсят изхвърлени дрехи и парцали. В полицията бе постъпил доклад, че в склада може би се съхраняват крадени вещи, и поне два пъти полицаите бяха нахлували там. Сарацинския рицар се бе намирал в Лондон по същото време и си изкарваше хляба като актьор в театрите в Уест Енд. Беше се специализирал в монолози по пиеси на Шекспир.

Макиавели огледа зърнестата снимка на човека, идентифициран като Уилям Шекспир. Беше направена с телеобектив и показваше съвсем обикновен на вид мъж, облечен в мръсен син комбинезон, който се бе привел над двигателя на една кола, а в краката му бяха разпилени инструменти и автомобилни части. На заден план се виждаха две кучета, чиито очи на снимката бяха излезли червени. Втората снимка беше с по-голяма разделителна способност. Тя показваше едър тъмнокож мъж, който се бе подпрял на лъскаво лондонско такси и пиеше чай от бяла картонена чашка. На заден план се виждаше „Лондонското око“.

Гласът на един репортер изпълни стаята.

— … бушува през последните два часа в това автомобилно гробище. Засега от мястото не са изнесени никакви трупове и полицията не очаква да намери такива. Официални лица изразиха безпокойството си от наличието на голямо количество възпламеними материали в района, затова пожарникарите използват кислородни апарати, за да влязат в гробището. Съществуват опасения, че ако натрупаните гуми се подпалят, ще отделят отровни газове. Хубавото в случая е, че в тази западнала част от Лондон повечето къщи са изоставени и пустеещи…

Макиавели натисна бутона за изключване на звука. Облегна се в коженото кресло и прокара длани по ниско остриганата си бяла коса, при което я чу как шумоли в тишината. Дали Дий беше убил Алхимика и заловил близнаците?

Репортерът се появи на екрана, държейки в шепата си нещо като кремъчни върхове на стрели, и Макиавели едва не падна от креслото в бързината си да включи звука.

— … и за своя изненада намериха стотици предмети, приличащи на кремъчни върхове на стрели.

Камерата обхвана околността и показа разпилените по цялата земя счупени стрели и копия. Макиавели забеляза сред тях къси и дебели арбалетни стрели. Е, ако Дий е заловил близнаците, не е станало без бой.

Мобилният телефон на Макиавели иззвъня и го стресна. Той го извади от вътрешния си джоб и се втренчи в екрана. Моментално позна твърде дългия номер и невъзможния код. Пое си дълбоко дъх, преди да отговори.

— Да?

— Дий се провали. — Гласът на Древния господар на Макиа-вели бе малко по-силен от шепот. Говореше на късноегипетски — езика, използван в Новото царство преди повече от три хиляди години.

Макиавели отговори на изискания италиански от своята младост.

— Гледам новините за пожара в Лондон; знам, че това място е свързано с двама неутрални безсмъртни. Предполагам, че между двете събития има някаква връзка.

— Фламел и близнаците са били там. Избягали са.

— Изглежда, мястото е било защитено; телевизионните репортажи показват следи от битка — стрели и копия. Може би трябваше да дадем на английския магьосник повече ресурси — подхвърли внимателно Макиавели.

— Бастет беше там.

Макиавели запази лицето си безизразно; той презираше коткоглавата богиня, но знаеше, че тя е близка с неговия Древен господар.

— А и на Кернунос бе възложено да помогне на Магьосника.

Макиавели бавно се изправи.

— Архонтът ли? — попита той, като се мъчеше да скрие смайването в гласа си.

— А архонтът доведе Дивия лов. Аз не съм давал разрешение за това. Не бих искал архонтите да се върнат на този свят.

— А кой е позволил?

— Другите са — рече кратко гласът. — Господарите на Дий и техните поддръжници. Това може да се окаже в наша полза; след като Магьосника се провали, те трябва да заповядат да бъде унищожен.

Макиавели остави телефона на масата и натисна бутона на високоговорителя. Изпъна сакото си, скръсти ръце на гърдите си и погледна към стената, покрита с телевизионни и компютърни екрани. Повечето новинарски канали бяха започнали да показват кадри от пожара в Северен Лондон.

— Дий не е глупак. Сигурно знае, че е в опасност.

— Знае.

Макиавели се постави на мястото на Дий, чудейки се какво би направил, ако ролите им бяха разменени.

— Той е наясно, че трябва да залови близнаците и да вземе страниците — каза италианецът решително. — Това е единственият начин да си върне благоразположението на своите Древни. Ще бъде отчаян. А отчаяните хора вършат глупости.

Репортерът говореше с някакъв развълнуван брадат мъж, който държеше един връх на копие и го размахваше.

— Какво искаш да направя? — попита Макиавели.

— Има ли начин да ни помогнеш да установим местонахождението на Фламел и близнаците в Англия преди Дий?

— Не виждам как… — започна Макиавели.

— Защо Фламел е в Лондон? Защо рискува да води близнаците в самото сърце на империята на Дий? Знаем, че той се опитва да ги обучи. В такъв случай с кого измежду Древните, Потомците и безсмъртните би опитал да се срещне?

— Може да е всеки. — Макиавели премигна изненадано. Без да сваля очи от телевизионните екрани, продължи: — Аз съм глава на френските тайни служби. Откъде мога да знам дори кой се намира в Лондон? — Беше доволен, че гласът му остана неутрален и спокоен.

— Със сигурност тази информация я има в твоята база данни? — подхвърли гласът по телефона и италианецът бе уверен, че долови усмивката в думите.

— Моята база данни ли? — попита той внимателно.

— Да, твоята тайна база данни.

Макиавели въздъхна.

— Явно не е толкова тайна. Колко ли души знаят за нея? — зачуди се той на глас.

— Магьосника знае — рече гласът — и е казал на господарите си… а аз… ами, да кажем, че разбрах от тях.

Макиавели предпазливо запази лицето си безизразно, просто за в случай, че господарят му можеше да го види. Винаги бе знаел за различните фракции сред Тъмните древни. Не беше изненадан. Тъмните древни някога са били управници, а където имаше управници, винаги имаше и други, които чакат, заговорничат и кроят планове да отнемат властта. Това беше онзи тип политика, която Макиавели разбираше и в която бе преуспял.

Италианецът седна и отпусна пръсти върху клавиатурата.

— Какво искаш да знаеш? — попита той с въздишка.

— Лондон принадлежи на Магьосника. Но Фламел разполага с двамата, които са един, и те са пробудени. Момичето е усвоило Въздуха и Огъня, момчето не знае нищо. Кой в Лондон владее някоя от стихийните магии и което е по-важно, симпатизира достатъчно на Фламел и неговото дело, за да обучи близнаците?

— Със сигурност имаш и други начини да установиш това? — попита Макиавели, докато пръстите му се движеха по тънката клавиатура.

— Естествено.

Макиавели разбра. Неговият Древен господар не искаше другите да знаят, че търси тази информация. На екрана се появи списък с имена, към някои от които имаше прикрепени снимки: Древните в Лондон, които владееха една или повече стихийни магии.

— В Лондон има дванадесет Древни — каза той — и всички те са ни верни.

— Ами Потомци?

На екрана се появиха шестнадесет имена. Макиавели провери пристрастията им и отново поклати глава.

— Всички са ни верни — повтори той. — Малцина от онези, които ни се противопоставят, избират да живеят в Англия, макар че има няколко в Шотландия и един в Ирландия.

— Провери безсмъртните хора.

Пръстите на Макиавели затанцуваха по клавишите и се появи половин екран имена.

— Има безсмъртни хора, пръснати из цяла Англия, Уелс и Шотландия… — каза той. Пръстите му се движеха по клавиатурата, докато стесняваше търсенето. — … но само петима са в Лондон.

— Кои са те?

— Шекспир и Паламед…

— Шекспир е изчезнал, вероятно е загинал при пожара в Лондон — каза веднага господарят на Макиавели, — а Паламед е бил видян с Алхимика. Никой от тях не владее стихийни магии. Кой Друг?

— Байбарс Мамелюка^[1]…

— Приятел на Паламед и наш враг. Той не знае стихийни магии.

— Вирджиния Деър^[2]…

— Опасна, смъртоносна и вярна само на себе си. Господарят й е мъртъв; смятам, че може тя да го е убила. Тя е Господарка на въздуха, но не обича Фламел и в миналото се е сражавала редом с Дий. Фламел няма да иде при нея.

Макиавели погледна последното име, което мигаше на екрана.

— И остава Гилгамеш.

— Царят — прошепна гласът, — който знае всички магии, но няма силата да ги използва. Разбира се.

— На кого ли е верен той? — запита се на глас Макиавели. — Името му не е свързано с никой Древен.

— Авраам Мага, създателят на Сборника, е направил Гилгамеш безсмъртен. Мисля, че процесът не е протекъл безупречно. Увредил е ума му и с вековете той е развил лудост и къса памет. Може да обучи близнаците, но също толкова лесно може и да откаже. Имаш ли негов адрес?

— Няма постоянно местожителство — каза Макиавели. — Изглежда, живее на улицата. Тук имам една бележка, че обикновено може да бъде открит да спи в парка близо до монумента „Бъкстон“, който се намира край сградата на парламента. Ако Фламел и близнаците са били в онова автомобилно гробище в Северен Лондон, ще им е нужно известно време да прекосят града.

— Моят шпионин докладва, че една черна кола е потеглила оттам на висока скорост.

Макиавели погледна снимката на Паламед, застанал до черното лондонско такси. Продължи надолу, докато намери регистрационния номер.

— В английската столица има повече коли и охранителни камери, отколкото във всеки друг европейски град — каза той разсеяно. — Даже и от Париж. Обаче използват същата система за надзор на трафика, както и ние тук. — Два от екраните почерняха, а после по тях започнаха да се появяват къси редове код, докато Макиавели проникваше в лондонските пътни камери. — И същия софтуер.

Италианецът изкара на екрана карта на Лондон с висока разделителна способност, намери монумента „Бъкстон“ в парка „Виктория Тауър“ до сградата на парламента, а после откри най-близкия светофар. След шестдесет секунди вече гледаше картина на живо от пътната камера. Наблюдавайки времевия код, започна да превърта назад: 2:05… 2:04… 2:03… Движението беше слабо и той ускори дигиталното видео, прескачайки назад на петминутни интервали. Чак когато времевият код стигна до 00:01, откри онова, което търсеше. Едно черно такси бе спряло на светофара, почти точно срещу монумента, и един бездомник се измъкна от парка да изтрие стъклата. Колата продължи да стои на място, въпреки че светофарът се смени от червено на зелено. После бездомникът се качи на задната седалка и таксито потегли.

— Намерих го — каза той. — Насочват се на запад към път А — 302.

— Къде отиват? — попита господарят на Макиавели. — Искам да знам къде отиват.

— Дай ми една минутка… — Като използваше нелегални кодове за достъп, Макиавели превключваше от камера на камера, проследявайки таксито по регистрационния му номер. То мина през площада на парламента, Трафалгарския площад и от „Пикадили“ излезе на път А–4. — Насочва се навън от Лондон — каза той накрая.

— В коя посока?

— На запад по М–4.

— Какво правят те? — изръмжа Древният. — Защо напускат Лондон. Ако се опитват да убедят Гилгамеш да обучи близнаците на една от стихийните магии, със сигурност биха могли да го направят в някоя безопасна къща в града, нали?

Макиавели увеличи разделителната способност на картата, търсейки някакви значими обекти по маршрута им.

— Стоунхендж — каза той изведнъж. — Обзалагам се, че отиват към Стоунхендж. Фламел се е отправил към лей-линиите в равнината Солсбъри — обяви уверено италианецът.

— Тези порти са мъртви от хилядолетия — рече Древният. — Дори да предположим, че той избере вярната порта, ще има нужда от силна аура, за да я задейства.

— А Гилгамеш няма аура — каза много тихо Макиавели. — Алхимика ще трябва да го направи сам. Но това би било лудост; в неговото отслабено състояние това усилие ще възпламени аурата му и ще го овъгли за секунди.

— Това време може да му е достатъчно, за да отвори портата и да блъсне близнаците през нея — каза Тъмният древен.

Макиавели вдигна поглед към екрана, следейки черното такси, което караше по А–4, обляно в жълтата светлина на лампите.

— Дали Никола би се пожертвал заради близнаците? — зачуди се той на глас.

— Той вярва ли — ама наистина ли вярва, — че това са истинските близнаци?

— Да. Дий също смята така, а впрочем и аз.

— Тогава не се съмнявам, че би се пожертвал, за да ги спаси.

— Има и още една възможност — каза Макиавели. — Не би ли могъл да накара близнаците да отворят портата? Знаем, че техните аури са мощни.

В другия край на линията настъпи дълга тишина. Италианецът долови призрачни откъслеци от песен като звука на далечно радио. Но песента бе спартански марш.

— Портата на Солсбъри излиза на Западния бряг на Америка, северно от Сан Франциско.

— Можех да ти го кажа — рече Макиавели.

— Ще съставим плановете си в съответствие с това — каза Древният.

— Хм, какво точно означава… — започна Макиавели, но телефонът прекъсна.