Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Макгрегър (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The MacGregor Grooms, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 124 гласа)

Информация

Сканиране
Lindsey (2009)
Корекция
Xesiona (2009)
Допълнителна корекция
asayva (2012)
Форматиране
smarfietka (2012)

Издание:

Нора Робъртс. Сезони на любовта

ИК „Коломбина“, София, 1998

Американска. Първо издание

Редактор: Людмила Харманджиева

ISBN: 954-732-009-2

История

  1. — Добавяне

Седма глава

Йън остави бутилката.

— Не искаш да бъда внимателен?

— Не. Всъщност не.

Той сложи чашата до бутилката.

— Не искаш да държа ръцете си далеч от теб?

По гърба й полазиха тръпки.

— Не, ако още чувстваш… Хм, интерес.

Гърлото му пресъхна. Това бе жената, която желаеше, и тя му предлагаше себе си, както не бе постъпвала с никой друг мъж. Щеше ли да успее да е достатъчно внимателен, за да й покаже какво може да има между тях двамата?

Трябваше да успее, защото никога не бе имало нищо по-важно.

Тръгна към нея и устните му бавно трепнаха в усмивка.

— Свидетелката трябва да отговори на въпроса. Да или не? Искаш ли да държа ръцете си далеч от теб?

— Не. — Нейъми трябваше да вдигне глава, за да продължи да го гледа в очите.

— Слава богу. — Притисна я силно към себе си, повдигна я на пръсти и устните му уловиха нейните в дълга, изтощителна целувка, от която сърцето й започна да се мята безнадеждно в гърдите. — Това дава ли отговор на твоя въпрос? — прошепна той и пренасочи вниманието си от устните й към шията, докато в гърлото й затрептя стреснато ахване.

— Какъв въпрос?

— Дали те искам. Дали искам да правя любов с теб. — Господи, колко бе сладка! — В случай, че първия път отговорът ми не е бил ясен, ще повторя. — Устните му се плъзнаха по брадичката й и се настаниха върху нейните. — Сега разбра ли?

— Да. — За да запази равновесие, за удоволствие обви ръце около врата му. — Да, сега разбрах.

— Седмици наред ме подлудяваш. — Йън бавно я завъртя към вратата.

— Аз… — Тази идея я шокира и зарадва.

— Убиваше ме да бъда внимателен.

— Мислех, че си решил да сме само приятели.

— Ние сме приятели. — Продължаваше да я върти в дълъг бавен танц, по коридора и в спалнята. — Това само ме кара да те искам още повече.

— Никой друг никога не ме е искал. — Очите й блестяха от чувства. Тя сложи ръка на бузата му. — Не знам какво да правя с това.

— Ще ти помогна. — Обърна глава, така че устните му докоснаха дланта й. — Вярвай ми, Нейъми. Няма да ти причиня болка. И ако поискаш да спра, ще спра.

— Няма да поискам.

Той остави лампата да свети. Искаше му се да запали огъня, искаше му се да блещукат свещи, ала не вярваше, че може да я остави толкова за дълго.

Нейъми леко трепереше, но прекрасните й сиви очи го гледаха спокойно. Доверието, за което бе помолил, бе в тях. Тогава Йън се закле, че каквито и да бяха собствените му желания и потребности, нямаше да разруши това доверие.

Устните му върху нейните бяха меки, внимателни.

— Обичам тази част от теб. — Улови горната й устна между зъбите си и леко я захапа. — Толкова е секси.

Очите й се отвориха и премигнаха. Изписаната в тях възбудена изненада го накара да се разсмее.

— Нямаше си и представа, нали? Прелестна Нейъми. Умирах си да захапя устните ти.

Така и направи, достави си удоволствие, докато надигащото се в нея напрежение заплаши да изригне. С приглушен стон тя обви ръце около него. И устните й полудяха.

Гореща страст избухна в кръвта му, замъгли съзнанието му. По-бавно, по-бавно, заповяда си той. Нейната реакция може да бе изпълнението на всичките му сексуални мечти, ала Нейъми все още бе недокосвана. А Йън й бе дал дума. Целувката му стана по-мека, сега успокояваше устните й, докато пръстите му разплитаха плитката на гърба й. Искаше да усети косите й в ръцете си, разпилени по леглото, увити около него. Тежестта, мекотата, ароматът им го омагьосваха.

Прокара пръсти през тях и отстъпи назад. После, без да откъсва поглед от очите й, вдигна пуловера й.

Първата й реакция бе да се прикрие, но той улови ръцете й. Тя се помъчи да си поеме въздух и почувства как кожата й пламва, когато очите му се плъзнаха надолу, задържаха се и отново се върнаха към нейните.

Йън прокара пръст по извивката над сутиена и в нея зазвънтяха нерви и желание. Ръцете й се свиха, преди да си заповяда да се отпусне, да бъде достатъчно смела, за да направи това, което иска. Пое треперливо дъх, хвана края на блузата му и я вдигна нагоре.

— О! — Бе красив. Стегнати мускули, гладка кожа. Без да мисли, Нейъми сложи ръце на гърдите му, ала почувства как той трепна и бързо ги отдръпна.

С напрегнат смях Йън ги върна отново.

— Събуй си обувките.

О, сърцето му биеше бързо, а гърдите му бяха толкова твърди…

— Обувките ми…

— Събуй ги.

— Ммм. — Очарована от усещането за тялото му, тя се подчини и после подскочи, когато той разкопча панталона й.

— Отпусни се — прошепна Йън и я увлече в нова целувка, докато панталоните се спуснаха на пода. Устните му продължаваха да играят върху нейните. Вдигна я на ръце и я отнесе на леглото.

Нейъми чувстваше топлината от тялото му върху нейното, хладината на чаршафа отдолу. Почувства и бавното плъзгане на дланите му по кожата си и сърцето й подскочи.

Движеше се под него, изгаряща от желание за… За нещо. Но преди да успее да го достигне, вече плуваше, унесена в мечти от неговите ръце и устни.

Йън никога не се бе отнасял толкова внимателно с никоя жена. Никога не бе изпитвал такава нужда да вземе толкова много. Искаше да й даде всички удоволствия, да разбуди собствените й желания. Оказа се по-лесно, отколкото бе очаквал да обуздае огъня в себе си, да го остави да тлее.

Очите й бяха затворени, дишането й дълбоко. Когато погали с палци зърната на гърдите й, бедрата й инстинктивно се повдигнаха. Той наблюдаваше как на лицето й проблесна стъписано удоволствие, как ресниците й изпърхаха, после се отвориха, за да разкрият очите й, сега замъглени и потъмнели като буреносен облак.

Тя пое треперливо въздух.

— Какво трябва да правя?

Ръцете й неспокойно шареха по гърба му и събуждаха в него прекрасна лудост.

— Отдай се на удоволствието.

Устните му се приближиха, дъхът му опари настръхналата кожа на гърдите й, езикът му се плъзна мъчително еротично и накрая ръцете й сграбчиха главата му и я притиснаха към нея.

Вкусът й го изпълни, а ръцете му се насочиха надолу, все по-близо до жаравата, докато от нея се изтръгна шокирано ахване и тръпки.

Само едно леко докосване с върховете на пръстите и бавни целувки по раменете й, по гърдите. Само едно плъзване на дланта му по бедрото й. Искаше да й даде време да свикне с тази нова интимност.

Нейъми избухна под него, тялото й се опъна, името му се отрони от устните й.

Реакцията й отекна в него и го накара да зарови лице в косата й и за пръв път ожесточено да се бори да се овладее.

Тялото й се отпусна, а дишането й оставаше плитко и забързано. Нищо не я бе подготвило за това дълго, великолепно разтърсване на цялата й система, за приливната вълна от горещо удоволствие. Все още не на себе си от него, тя обърна глава и намери устните на Йън.

Кожата му бе влажна и хлъзгава. О, колко й харесваше да я чувства. Искаше още и спусна устни по врата и раменете му, а бедрата й започнаха да се повдигат и притискат към него.

Тялото й бе пълно с бури, готови да се разразят, съзнанието й се въртеше в тяхната вихрушка.

Йън се сдържа достатъчно дълго, за да свали джинсите си и да вземе мерки да я пази. Бореше се с пулсирането на собствената си кръв, за да я отведе бавно отново на върха, да я потопи в удоволствието, докато отново я усети, че почти лети.

И когато тялото й се изви, а от устните й се изтръгна стон, той хвана бедрата й и проникна в нея. Съпротивата на невинността го накара да трепне и да бъде много нежен. Улови устните й, погълна късия й вик и я направи своя.

Само негова, помисли Йън и за пръв път я изпълни.

Нейъми все още потръпваше, сгушена в прегръдките му. Йън я галеше по главата и чакаше самият той да се успокои.

— Добре ли си?

— Мммм. — Бе най-многото, което успя тя да произнесе и го накара да се усмихне.

— Как се чувстваш?

— А… С натежала глава, замаяна, малко пияна. — Въздъхна. — Невероятно отпусната. И никакво неудобство. Бях сигурна, че ще се чувствам неудобно. Всичко както трябва ли направих?

Йън вдигна вежди. Гласът й бе неясен и сънлив.

— Не, ти беше огромно разочарование за мен. Страх ме е, че сега ще трябва да те помоля да си отидеш.

Нейъми рязко вдигна глава с широко отворени очи на все още сияещото си лице. После видя усмивката му и премигна.

— Сигурно като се поупражнявам, ще стане по добре. — Сама се потресе от това, което каза.

— Хм. Е, може би ще ти дам още един опит. Прелестна Нейъми. — Леко я целуна. — Искаш ли сега това вино?

— Добре. — Виното не би могло да я интересува по-малко, ала се надяваше, че то би могло да й помогне да се възстанови от разтреперването, когато той я наричаше прелестна.

Преструваше се, че не го гледа, когато Йън стана от леглото и излезе гол от стаята. Но когато остана сама, притисна ръка към сърцето си. Как ли бе успяла да привлече вниманието на един мъж, който изглеждаше така? Който бе не само толкова мил, а и толкова красив физически?

По-добре да не си задава този въпрос, каза си тя. После, внезапно осъзнала, че също бе гола, придърпа изпомачканите завивки точно когато Йън влизаше в стаята.

Той се спря за момент и поклати глава:

— Защо, за бога, никой не те е излапал преди мен?

Нейъми се изчерви, от което стана само още по-секси.

— Предполагам, че защото никой никога не се е опитвал наистина да го направи.

Йън със смях донесе бутилката и чашите до леглото.

— Питам те сериозно. Ти трябва да не си обръщала внимание.

— Не, аз винаги съм била непохватна с момчетата. С мъжете.

— Миличка, бих казал, че непохватни са били мъжете, на които си попадала, ако никой от тях не е успял да те грабне. — С върха на пръстите си смъкна с един сантиметър чаршафа, който тя държеше. — Ти имаш удивително тяло.

— Винаги съм искала да бъда висока и слаба. — Отпи от виното, като се мъчеше отново да се успокои. — Ала, нали разбираш, рано започнах да се развивам. Беше много болезнено.

— Защо?

— Ами… Предполагам, че трябва да си момиче, за да разбереш какво е да си малка и изведнъж…

— Да ти пораснат красиви гърди — довърши той с усмивка. — Но момчетата наистина харесват гърди, Нейъми. Ние ги смятаме за едно от най-прекрасните чудеса на природата.

Тя се засмя.

— Години наред се опитвах да ги крия.

— И още се опитваш — посочи Йън и дръпна чаршафа чак до кръста й. — Така е много по-добре. — Засмя се на негодуванието й. — Как е виното?

— Много е хубаво. — Нейъми решително дръпна чаршафа обратно нагоре. Не можеше да седи и да пие вино гола. — Съжалявам за блузата ти. Ако я накиснеш веднага, сигурно ще може да се изпере.

— Ще си оставя петното за спомен от тази паметна нощ в моя живот.

В очите й проблесна удоволствие.

— Това е толкова сладко. Как можеш да се интересуваш от мен?

Едва не прехапа език, ала Йън наклони глава и преценяващо я огледа.

— Имаш гърди.

Очите й се разшириха, устата й остана отворена. После улови блясъка в очите му и избухна в смях:

— Какъв късмет имам!

Пръстът му се плъзна по извивката на рамото й, после по шията и се спусна пак към чаршафа.

— След като си свършиш виното, мисля, че трябва да направим това упражнение.

— О! — Той отново я желаеше. Животът толкова неочаквано бе станал пълен с чудеса. — Добре. Но бих искала този път да се преместим в библиотеката. — Бе неин ред да види изненадата в очите му. — Нали разбираш, когато съм сред книги, наистина се справям добре.

Образът, който изплува при тази мисъл в главата му, го накара да се разбърза.

— Нейъми?

— Да?

— Довърши си виното.

Нейъми първо трябваше да преглътне, после надигна чашата и я пресуши.

— Готово — оповести тя.

 

 

Бе чудесно, мислеше Йън, да лежи в тъмното, а до него да се е сгушила спящата Нейъми. Тъкмо това искаше сега, утре, завинаги. Бе странно как тя просто се появи и изпълни живота му.

Можеше да си ги представи година след година двамата тук, в това голямо легло, в тази солидна стара къща. С деца, спящи кротко в другия край на коридора, с куче, хъркащо на черджето.

Животът щеше да е напрегнат заради неговата и нейната работа, отглеждането на децата, поддържането на брака, ала те щяха да се справят.

Родителите му се бяха справили. И това, което бе видял в тях, между тях — и това, което тази връзка бе дала на него и Лора — това искаше сега за себе си. И за Нейъми.

Всичко, което трябваше да направи, бе да не бърза, да се движи бавно. Та нали вниманието и предпазливостта я бяха довели при него. Той й бе дал време да стигне сама до физическата близост. И тя бе дошла при него не само готова, но и нетърпелива.

Кръвта му кипваше, само като си помислеше колко нетърпелива.

Щеше да й даде няколко седмици, после да я убеди да се пренесе при него. Стъпка по стъпка, каза си. Това бе начинът. Можеше да овладее нетърпението си, желанията си, когато наградата бе толкова голяма.

Щеше да й даде време, помисли Йън и я привлече по-близо. После щяха да имат цял един живот заедно.