Сандра Браун
Обичай ме (33)

Сребристият мерцедес, паркиран пред сградата на Тайлър Дрилинг, беше твърде странна и необичайна гледка. Беше спрял между един камион и един пикап на компанията.

За да се предпази от дъжда, униформеният шофьор седеше зад волана на колата. Беше отегчен и незаинтересован и едва-едва погледна към Сейдж, когато тя слезе от колата си.

Нямаше и следа от Харлан. Тя произнесе наум една благодарствена молитва, задето Харлан отсъстваше в момента, в който Грейсън Хардтек се появи така неочаквано. Скандалът, обаче, все още не се бе разминал. Сейдж се молеше да приключат сделката възможно най-бързо, така че да й остане малко време, за да измисли някакво обяснение преди да се види с Харлан. Краката й трепереха от напрежение, докато се изкачваше нагоре по стълбите. Бутна вратата и влезе в офиса.

Хардтек се изправи в другия край на стаята.

— Здравейте, госпожице Тайлър.

Сейдж замръзна на прага. Кръвта се отцеди от лицето й. Братята й, които очакваха, че тя ще бъде изключително доволна да се срещне с госта им, я изгледаха озадачени, но тя не можеше нито да се помръдне, нито да проговори.

Очите й мигновено се приковаха в жената. Тя седеше на един изподраскан и ожулен стол с права облегалка и изглеждаше толкова не на мястото си, колкото безценно произведение на изкуството в безвкусна картонена кутия.

Дрехите й, гримът, косата, начинът, по който се държеше, бяха безупречни. На облегалката на стола бе преметнато бяло кожено палто от норки. Атлазената му подплата леко проблясваше. В скута й лежаха чифт ръкавици и чанта, които чудесно се съчетаваха с бледоморавите й обувки и костюм в същия цвят.

Умопомрачителният портрет в офиса на Хардтек не даваше истинска представа за красотата й. Тя беше не просто красива, беше прекрасна. Макар че, злорадо си помисли Сейдж, Мариан Хардтек бе по-стара, отколкото си я представяше.

Най-накрая Сейдж успя да възвърне самообладанието си. Тя влезе в офиса и протегна на клиента треперещата си ръка.

— Добро утро, господин Хардтек. Радвам се да ви видя отново.

— Аз също. Това е съпругата ми, Мариан. Мариан, това е Сейдж Тайлър.

— Здравейте, госпожо Хардтек. — Жената й подаде добре поддържаната си ръка. Сейдж очакваше да се докосне до студена, безчувствена плът, но, за нейна изненада, ръката се оказа топла и мека. Госпожа Хардтек бе толкова изискана и безупречно облечена, че край нея Сейдж се почувства мърлява и раздърпана, макар че дрехите и прическата й бяха съвсем прилични.

Госпожа Хардтек се усмихваше топло и сърдечно и Сейдж отново остана изненадана и учудена. Красивото й лице изразяваше искрено удоволствие от срещата, примесено с известно любопитство, а гласът й бе топъл и приятен.

— Много се радвам да се запозная с вас, госпожице Тайлър.

Сейдж се запита дали щеше да е толкова радостна, ако знаеше с кого бе прекарала предишната нощ.

После, припомняйки си добрите си маниери, тя попита:

— Братята ми предложиха ли ви кафе?

— Да, но ние им отказахме, защото изпихме по няколко докато летяхме насам — обясни Хардтек.

— О, значи сте пристигнали със самолет? Аз си помислих… — Тя посочи с ръка към вратата.

— Лимузината? Наехме я само за днес, за да има с какво да се придвижваме из Милтън Пойнт. — Хардтек отново зае мястото си. — Хайде да се залавяме за работа.

— Докато те чакахме — Чейс се обърна към Сейдж, — показахме на господин Хардтек договора, изработен от нашия адвокат.

— Надявам се, ще се убедите, че той е стандартен и напълно приемлив — каза тя.

Хардтек само изсумтя. Жена му не каза нищо, но докато сядаше на стола, който Лъки й подаде, Сейдж с неудобство усети втренчения й поглед, прикован в гърба й.

— Даваме петгодишна гаранция за всички части на съоръжението.

— Това е поне с три години повече от гаранционното обслужване, което предлагат повечето от компаниите — каза Лъки. — Ние твърдо стоим зад тази гаранция, като заедно с нея ви предлагаме доброто си име и безупречната си репутация.

Сейдж никога преди не бе виждала братята си толкова напрегнати и учтиви. Очевидно и двамата разбираха важността на тази сделка. Името на Хардтек като техен клиент бе достатъчна препоръка за надеждността и ефективността на предлаганата от тях система. Освен това, той имаше толкова разнородни интереси в света на бизнеса, че една сделка с него можеше да повлече още много след себе си.

— Както казах и на сестра ви миналия ден — той се обърна към Чейс и Лъки, — аз мога да си намеря напоителна система отвсякъде. Тя обаче ме привлече с настойчивостта си. Възбуди интереса ми към вашата малка компания. Пожелах да дойда дотук и лично да се запозная с останалите членове на семейството.

Той се облегна назад.

— Както знаете, не всички нефтодобивни компании са разорени в този момент. Все още могат да се спечелят немалко пари в тази област, стига човек да знае откъде да намери малко свободен капитал.

Адамовата ябълка на Чейс подскачаше нагоре-надолу. Сейдж виждаше, че Лъки едва успява да контролира чувствата си и искрено се надяваше, че той няма да избухне и да изстреля някоя от скандалните си, дръзки забележки.

Чейс побърза да отговори.

— Имаме цял екип от работници, които не се плашат от никаква работа. — Сейдж изпита истинска гордост, като чу думите му. Той защищаваше интересите им, без да се моли и раболепничи.

— Радвам се да го чуя — рече Хардтек. — Добре е да зная къде мога да намеря добри сондьори. — Тупна се по бедрата. — Мисля, че тази среща бе полезна за всички ни, нали? — Обърна се към Сейдж и продължи. — Изпълнителят на проекта Шедоу Хилс ще се свърже с вас. От този момент нататък ще контактувате само с него.

Беше почти станал от стола си, когато тя го погледна и попита:

— Кога можем да очакваме депозита?

Той се отпусна обратно на мястото си и я погледна изпод надвисналите си вежди. Чейс и Лъки изглеждаха като поразени от гръм. И двамата се втренчиха в нея, а лицата им изразяваха смесица от недоверие и гняв.

— Депозит?

— Клаузата се намира на страница трета от договора, господин Хардтек. Изискваме депозит от десет хиляди долара, които се изплащат веднага след подписване на сделката. — Сърцето й биеше до пръсване, но тя не трепна под заплашителния му поглед.

— Утре ще ви изпратя чека по куриер. Така добре ли е, госпожице Сейдж?

— Чудесно.

Братята й въздъхнаха с видимо облекчение.

Сейдж бързо ги погледна, опитвайки се да запази хладното си, делово изражение. Чейс победоносно вдигна палец. Лъки леко й намигна.

— Благодарим за личния интерес, който проявихте към компанията ни, господин Хардтек. — Сейдж широко се усмихна. — Съвместната ни работа ще бъде…

— Преди да сключим сделката — той я прекъсна, без да поеме протегната й ръка, — искам да ви задам един въпрос.

Опияняващото й, шеметно ликуване продължи твърде кратко. Успехът, утвърдил чувството й за собствена значимост, изведнъж се оказа доста несигурен. Увереността й се поразклати, а после рязко падна почти до нулата. Сейдж зачака неизбежната катастрофа.

— Чертежите, които ми оставихте, притежават някои отличителни особености, които ми се струва, че разпознавам — каза Хардтек. — Харлан Бойд ли е конструкторът, направил чертежите?

Ушите й бучаха, тя стоеше и не чуваше нищо. Струваше й се, че всеки момент коленете й ще се огънат и тя ще припадне.

Удовлетворяването на всичките й стремежи и амбиции изведнъж се сведе до отговора на един изключително прост въпрос. От него зависеше успехът или пълният провал на сделката. Ако успееше да измисли нещо, Сейдж може би щеше да успее да спаси договора с един от най-влиятелните бизнесмени в щата, щеше да сложи край на дългогодишната борба за финансово оцеляване на Тайлър Дрилинг, щеше да осигури материално благополучие за семейството си и за работниците им.

Нейната настойчивост и находчивост при осигуряването на тази сделка щяха да бъдат високо оценени. Тя щеше да спечели доверието и възхищението на братята си, щеше да докаже на самата себе си, че има достатъчно знания и умения, че е способна бизнесдама, а не просто по-малката сестра в семейството.

Тя беше царица в отбягването на истината. Не че лъжеше! Не, тя просто заобикаляше истината, когато това й изнасяше. Хардтек обаче й бе задал точен и ясен въпрос и изискваше отговор с да или не. Тя просто не можеше да шикалкави повече, но за голяма своя изненада установи, че не иска да го прави.

Дори и ако Чейс и Лъки не стояха само на няколко крачки от нея, дори ако не я гледаха с изненада, недоумявайки защо хитрушата изведнъж си бе глътнала езика, дори ако не долавяше решимостта им да опровергаят всяка нейна лъжа, Сейдж щеше да каже истината.

Грейсън Хардтек я гледаше изпод огромните си вежди, присъствието му малко я плашеше, но тя го погледна право в очите и отвори уста, за да му отговори.

— Да, аз направих чертежите. И ти го знаеше, преди още да я попиташ.

Всички глави се обърнаха към отворената врата. Харлан стоеше на прага, от периферията на шапката му се стичаха дъждовни капки. Беше облечен с яркожълто яке, но ботушите и дънките му до коленете бяха мокри и кални.

Лъки и Чейс бяха напълно слисани и изглеждаха така, сякаш са пропуснали първите две действия на някаква загадъчна пиеса и сега не можеха да проумеят развръзката.

Сейдж се ужаси от изражението на Харлан. Беше същото, както в оня ден, в който бе видял за пръв път името на Хардтек в списъка на евентуалните клиенти, който бе изготвила. Искаше й се да се приближи до него и да му обясни защо го бе предала по този начин, но войнствената му физиономия и заплашителната стойка я възпряха и тя остана вцепенена на мястото си.

Беше й невъзможно да прецени какво си мисли Хардтек в този момент.

Реакцията на жената обаче бе мигновена и спонтанна. Тя скочи от стола си. Ръкавиците и скъпата й чанта паднаха на земята, но тя не им обърна никакво внимание. Бледата й ръка, отрупана с бижута от Тифани, веднага отскочи към гърдите й, които се издигаха и спускаха с бясно темпо.

— Харлан! — Произнесе името му едва чуто, като слаба и несигурна въздишка. После го повтори малко по-високо. Най-накрая го изкрещя, преизпълнена с радостна наслада: — Харлан, скъпи!

Тя прекоси стаята, хвърли се към него, без дори да се притесни, че мокрото му яке ще съсипе изисканите й, изключително скъпи дрехи.

Той отстъпи крачка назад, за да запази равновесие, а след това несръчно я обгърна с ръка.

— Здравей, мамо!

 

 

— Истината е, че Харлан е богат. Много богат.

Целият Тайлъров род се беше събрал в кухнята, сякаш по някакъв мистериозен начин всички бяха уведомени, че отново са изправени пред сериозна криза.

Сейдж, която кълцаше лук за врящото на печката чили, умишлено им бе обърнала гръб. Лъки беше най-добрият разказвач в семейството и другите го слушаха, зяпнали от изненада.

— Става дума за истинско богатство. За частни самолети. За лимузини с униформени шофьори. За дарения за колежи и музеи. За болнични крила, построени с техни пари и носещи тяхното име. — Той невярващо поклати глава. — Човек никога не би допуснал това, като го погледне, нали?

— Аз съм напълно объркана — призна си Лори. — Цялото това богатство на Харлан ли принадлежи, или на господин Хардтек?

— И на двамата. Бащата на Харлан, Даниел Бойд и Хардтек са били съдружници. Натрупали милиони от търговия с недвижимо имущество и продължили нататък. Даниел ненадейно умрял от инфаркт. Хардтек откупил дяла му от вдовицата му, Мариан. Около година по-късно се оженил за нея.

— Как разбра всичко това? — поиска за узнае Марси.

Тя прехвърли Джейми на другото си рамо. Чейс, забелязал явната й умора, се приближи и взе сина си.

— Истината излезе наяве по време на разгорещения им скандал — каза той. — В началото не разбирахме нищо, но колкото повече говореха, толкова по-ясно ни ставаше.

Сейдж сипа нарязания лук във врящата тенджера. Избърса с ръкав сълзите си и течащия си нос. Лукът й даваше добро оправдание, за да си поплаче.

Спомни си колко бе горда със себе си, колко самодоволно бе превъзнасяла интелекта и възможностите си. Решила бе, че е осъществила голяма сделка, страхотна сделка, изключителна сделка. А изведнъж се оказа, че единствената й заслуга се състоеше в това, че бе разкрила пред Хардтек настоящия адрес на Харлан.

Това бе причината, подтикнала го да долети с частния си самолет до Милтън Пойнт и да наеме лимузина за деня. Не бе дошъл, за да уточни сделката с незначителната Сейдж Тайлър, а за да намери своя своенравен и вятърничав заварен син.

— Доколкото разбирам, Харлан не е харесал идеята Хардтек да се ожени за майка му — каза Пат като прехвърляше кибритената клечка из устата си.

— Никак — отговори Лъки. — Очевидно Харлан и баща му са били много близки. Когато се прибрал за ваканцията — по онова време учел в колежа Свети Едуард в Сан Антонио — и те му казали, че женитбата им е вече факт…

— Fait accompli — каза Марси.

— Какво?

— Свършен факт — нетърпеливо поясни Девон. — Продължавай.

— Харлан ги обвинил, че са се срещали зад гърба на баща му още преди смъртта му. Днес им отправи същите обвинения. Точно тогава госпожа Хардтек не издържа, отпусна се на един стол и започна да плаче неудържимо. Непрекъснато повтаряше: Грешиш, Харлан, грешиш. Аз обичах баща ти. Как изобщо можеш да си помислиш, че съм му изневерявала?

Лори веднага се изпълни със съчувствие към бедната жена.

— Мисля, че Харлан се е отнесъл много несправедливо към нея.

— Та той е бил едва петнадесетгодишен! — Сейдж се обърна и яростно ги изгледа. — Не разбирате ли какво изпитва към майка си едно петнадесетгодишно момче, особено пък, ако тя съвсем наскоро е изгубила съпруга си? Реакцията на Харлан е била съвсем нормална. Мислел си е, че Хардтек узурпира полагащото му се място на глава на семейството.

После рязко се обърна към масата и започна да кълца чушки за чилито, като отмъстително размахваше кухненския нож. Какво ли значение имаше мнението й? Никакво! Отново се бе проявила като истинска глупачка, разтръбявайки наляво и надясно заслугите си за този договор. А всъщност Хардтек не бе проявил никакъв интерес към нея самата и към търговските й способности. Лъки продължи.

— Харлан вероятно е сгрешил в преценките си, но, както каза Сейдж, той е виждал цялата ситуация през погледа на един незрял юноша.

— Едно дете, потънало в скръб за единия си родител, което изведнъж се е почувствало предадено и изоставено и от другия — добави Лори, вярна на чувството си за справедливост и както винаги преизпълнена със съчувствие и състрадание. — Наистина безизходна ситуация. За всеки един от тях.

— Харлан негодувал срещу Хардтек, намразил го, защото смятал, че той се опитва да заграби всичко, което някога принадлежало на Даниел Бойд. Решил, че майка му е развратница и избягал от къщи — продължи Лъки. — Оттогава не се е връщал у дома си. Когато Сейдж показала на Хардтек чертежите му, той веднага разпознал характерната за Харлан прецизна техника.

— Как така? — попита Девон.

— Харлан не го е знаел, но Хардтек и Мариан са се интересували от него през цялото време, макар че никога не са се намесвали в живота му. Очевидно са виждали негови работи и преди това.

Чейс се намеси в разговора.

— Хардтек си призна, че след срещата му със Сейдж е наредил да я следят няколко дни.

— О, Боже! — възкликна Лори.

Острието на кухненския нож с ярост се заби в дъската за рязане. Сейдж бе вбесена от разкритието, че някакъв частен детектив я бе следил и фотографирал. Това й се струваше крайно непочтено. Изобщо не я интересуваха милиардите на Хардтек, но трябваше да отдаде заслуженото на хладнокръвието и дързостта му.

— Хардтек е много влиятелен — поясни Лъки. — Има безброй служители, които само очакват нарежданията му. Но както и да е. След като се уверил, че нашият конструктор наистина е Харлан, той решил, че е крайно време да се срещне с разпътния си заварен син, като не пропуснал да вземе и Мариан за представлението.

— Искаш да кажеш, че той я е придумал да дойде, без да й каже защо? Тя не е знаела нищо? — Марси изглеждаше отвратена.

— Напротив, знаела е. И изгаряше от нетърпение да зърне сина си, когото не бе виждала от четиринадесет години.

— Трябва да признаем, че Харлан се отнесе много мило към нея — осведоми ги Чейс. — Позволи й да го гали, да го прегръща, да опипва лицето му, косата му. Нали знаете как се държат майките, които не са виждали децата си известно време? Целунаха се и дълго стояха притиснати един към друг. Цялата враждебност на Харлан бе насочена към Хардтек, а не към майка му.

— Значи чувствата му са останали непроменени през всичките тези години? — попита Марси.

— Очевидно е така — кимна Лъки. — Той обвини Хардтек, че е откраднал всичко — бизнеса, парите и жената на някогашния си съдружник.

— Твърде силни думи — отбеляза Пат.

— Е, Хардтек също не му остана длъжен. Каза на Харлан, че е свободен да си мисли каквото му дойде наум за него, но че няма да позволи Мариан да бъде обвинявана в прелюбодейство. Съвсем определено останах с впечатлението, че старият грубиян наистина я обича. Той се закле, че всяко пени, принадлежащо на Мариан и Харлан, е там където го е оставил Даниел Бойд — под попечителство, което с времето е натрупало лихви в астрономически размери. Обърна се към Харлан и му рече: Защо не престанеш да се държиш като малко сополиво хлапе? Защо не предявиш права над наследството си? Крайно време е и ти да поемеш някаква отговорност. И тогава Харлан му каза: Не го искам това наследство. Не желая да се превърна в алчен сребролюбец като теб. Майната му на наследството и на всички постове и привилегии, произтичащи от него!

— Лъки! — запротестира Лори. — Децата слушат.

— Но, мамо, аз смекчавам всяка казана дума. Харлан се изрази далеч по-грубо. И тогава Хардтек заяви, че Харлан не притежава никакво чувство за отговорност и винаги ще си остане само един скитник и безделник. Точно тук се намеси Сейдж и рече на Хардтек, че Харлан е най-сигурният и надежден човек, когото някога е срещала и че чувството му за отговорност не подлежи на съмнение.

Всички погледи се насочиха към нея.

— Сейдж, радвам се, че си защитила нашия приятел — каза Лори, — но си мисля, че е било неуместно да се включваш в спора им.

Сейдж рязко се обърна. На върха на ножа й бе забодено малко парченце месо.

— Моята намеса беше повече от уместна. Имам пълното право да подкрепя Харлан, защото скоро ще бъда негова съпруга.

Последвалите възклицания варираха от пълно недоверие до радостна изненада.

— А Харлан знае ли това? — попита Лъки.

— Късно снощи той ме помоли да се омъжа за него.

Лъки скочи от стола си.

— Кога снощи? А аз къде бях?

— Спеше дълбоко в леглото си.

Той сурово погледна жена си.

— Девон, знаех си, че криеш нещо от мен. Има ли нещо, което би трябвало да ми кажеш?

— Сядай, Лъки. Ще уплашиш Лорин.

— Тя е права, Лъки. Седни си на мястото — излая Чейс. — Ако сега изгубиш самообладание, само ще влошиш нещата.

— И ако още веднъж се сбиеш с него, сама ще ти счупя ръката — заяви Сейдж.

— Мислех, че си си счупил ръката, когато си се препънал в теглича на ремаркето — възкликна Лори.

Лъки засрамено наведе глава.

Чейс въздъхна и се обърна към Лори.

— Спъна се и падна върху пикапа по време на един юмручен бой с Харлан. Поводът бе девствеността на Сейдж. Страхувахме се, че може да е бременна.

Лори зяпна от изненада и потърси ръката на Пат. Шерифът ги изгледа с буреносно изражение.

— Не можете ли поне известно време да се държите както трябва? Напускаме града за няколко седмици и веднага всичко тръгва наопаки.

— Има ли още нещо? — попита Лори. Изглеждаше тъжна и наранена.

— Почти нищо — отвърна Лъки. — Освен може би фактът, че Хардтек не се отказа от сделката, въпреки обидите, които си размениха с Харлан.

На горния етаж се затвори някаква врата.

— Шшт, той идва — прошепна Сейдж.

В кухнята се възцари абсолютна тишина. Сейдж едва дишаше. Никой не бе виждал Харлан от момента, в който вторият му баща го бе нарекъл сополив кучи син, който бе разбил сърцето на майка си заради глупавата си гордост и проклетия си инат. Харлан рязко бе отворил вратата и побеснял от гняв бе напуснал офиса на Тайлър Дрилинг.

Сейдж се втурна след него, но когато излезе на улицата, той вече беше изчезнал. Тя се качи на колата си и пое за дома в поройния дъжд, като през цялото време се надяваше, че ще завари пикапа му паркиран пред къщата. Разрида се от облекчение, когато зави по алеята и видя, че той наистина е там.

И тогава смелостта й я напусна. Вместо да изтича при него, тя се присъедини към останалите в кухнята, за да му даде достатъчно време да се справи сам с неприятните събития от сутринта. След като години наред бе бягал от себе си и от нещастната си младост, най-сетне бе принуден да погледне действителността и да я приеме такава, каквато е. А за това трябваше време.

Чуха го да слиза по стълбите, а след това да прекосява трапезарията и да се насочва към кухнята. Всички се престориха на заети, но всъщност Лорин беше единствената, която действително се занимаваше с нещо. Опряла муцунка на бузата на майка си, тя правеше големи балони от слюнка и безгрижно бърбореше.

Той влезе през вратата и очите му веднага потърсиха Сейдж. Тя се усмихна несигурно, но усмивката й замръзна в момента, в който забеляза пътната чанта в ръката му.

— Аз си тръгвам. Освободих стаята ти. Можеш отново да се нанесеш в нея.

Съобщението му ги изуми и потресе. Чейс пръв успя да си възвърне способността да говори.

— Тръгваш ли?

Харлан пристъпи напред и му подаде ръка.

— Допадна ми още когато те срещнах за пръв път в Хюстън миналата година. Сега те харесвам още повече и държа да го знаеш. Желая ти късмет.

После се приближи до Лъки и го потупа по лявата ръка.

— Съжалявам за ръката ти. Не беше нарочно. Ти си дяволски свестен мъж.

След това се обърна и към двамата.

— Тази сутрин проверих цялата система. С новите компютри помпите ще работят без грешка. Ще намерите всичките ми чертежи в шкафа в склада. Ако се придържат към тях, хората ви не би трябвало да имат никакви проблеми със сглобяването и монтажа.

— Не искаме да си тръгваш, Харлан — тихо каза Чейс.

— Време е да го направя. — Бързо погледна Сейдж. — Крайно време.

— Ами парите ти от комисионната? Как ще разберем къде да ти изпратим чековете? Ако се осъществят някои от сделките, върху които работихте заедно със Сейдж, ти ще получиш доста пари.

Той само сви рамене.

— За момента разполагам с достатъчно джобни пари. Ако ми потрябват по-нататък, сам ще се свържа с вас.

Знаеха, че няма да го направи. Той бавно заотстъпва към вратата.

— Девон, Марси, грижете се добре за тия сладки бебета. Те наистина ще ми липсват. Пат, грижи се за Лори. Тя е страхотна жена.

Лори се изправи и протегна ръце към него, опитвайки се да го задържи.

— Харлан, моля те…

— Довиждане на всички. — Той нахлупи шапката си, излезе през вратата и изчезна в дъжда.

Сейдж остана неподвижна няколко секунди, глупаво загледана в затворената врата. После осъзна, че всички останали полагат отчаяни усилия да не я гледат с жал и състрадание.

Преди да е имала време да обмисли добре намеренията си, тя се втурна след Харлан. Прекоси стаите, като заобикаляше мебелите като изкусен фехтувач, изхвърча през предната врата, притича през верандата и се спусна по стълбите. Без да обръща внимание на студения, проливен дъжд, тя се затича към пикапа и стигна точно когато Харлан подхвърли чантата си в кабината му.

Сейдж сграбчи ръкава му и го завъртя към себе си.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? Не можеш просто ей така да ме изоставиш.

— Прибирай се вътре. Ще се измокриш до кости.

— Пет пари не давам, че ще се измокря. Нито пък ме е грижа дали си някой тексаски Доналд Тръмп, или си беден като църковна мишка. Искам само теб, без значение дали си богат като крез или нямаш пукнат грош.

Така бързо бе излетяла от кухнята преди малко, че бе забравила да остави кухненския нож. Сега яростно го размаха под носа му.

— Днес научих за себе си още нещо. Научих, че съм човек, с когото околните трябва да се съобразяват. В началото мислех, че Хардтек е дошъл дотук само за да те намери. А после, преди не повече от тридесет секунди, изведнъж осъзнах, че едва ли му е било необходимо да подписва цял договор, за да разбере къде се намираш. Можел е да те открие още в момента, в който детективите му са ни видели заедно. А това означава, че наистина съм му направила впечатление. Аз го накарах да се заинтересува от Тайлър Дрилинг. Получих този договор не благодарение на теб, а въпреки теб. О! — изръмжа тя. — На всичкото отгоре имаше наглостта да ме обвиняваш, че заобикалям истината, при положение, че ти от години живееш с една голяма лъжа. Крайно време е да спреш да бягаш от себе си, Харлан. Крайно време е да изгладиш противоречията си с Хардтек, ако не заради себе си, то поне заради измъчената ти и съсипана от мъка по теб майка. И още нещо! Не можеш да ме любиш цяла нощ и да ми предлагаш брак, а после да изчезнеш оттук, сякаш нищо не се е случило. Как изобщо се осмеляваш да си помислиш, че можеш да постъпваш така с мен, Харлан Бойд? Как се осмеляваш да ме унижаваш пред цялото ми семейство веднага след като съм им съобщила, че си ме помолил да се омъжа за тебе?

— Този път няма да преглътна гордостта си и да крия наранените си чувства, както постъпих при разрива с Травис. Този път всичко е много по-сериозно. Този път ще ритам, ще хапя, ще пищя, ще легна пред камиона ти, ще направя всичко възможно, за да те задържа при себе си.

— Хвалеше ми се, че никога не оставяш работата си недовършена. Е, добре, снощи ми обеща, че ще ми бъдеш верен и ще ме направиш щастлива. А това е работа, която ще запълни остатъка от живота ти.

— Не можеш да ме обвиниш, че искам да се омъжа за парите ти. Защото когато се съгласих да стана твоя жена, аз не знаех дали имаш и пет цента в джоба си. И тогава те обичах точно толкова, колкото и сега. Така че, вземи тая чанта от пикапа и я върни обратно в стаята. Няма да ходиш никъде без мен!

Дъждът се стичаше по лицето й. Дрехите й бяха залепнали за тялото. Косата й висеше на мокри кичури по лицето и по врата й. Но тя не забелязваше нищо.

Той я изгледа и я попита като бавно изговаряше всяка дума:

— Да не би да смяташ да ме наръгаш с този нож, ако не ти се подчиня?

— Може и да го направя. Ще се ожениш за мен, дори и ако трябва да те убия преди това.

Той мрачно поклати глава, измърмори няколко ругатни и се загледа в подгизналия от дъжда пейзаж. После премести поглед към нея и се разсмя. Протегна ръка, хвана колана на панталоните й и я привлече към себе си. Измъкна ножа от ръката й и го хвърли настрана. Той цопна в най-близката локва.

— Аз имам много пари — започна той.

— И какво от това?

— Никога няма да позволя те да ме обсебят, Сейдж. Не разчитай, че някога ще променя отношението си по въпроса.

— Единственото нещо, на което разчитам, е, че няма да промениш отношението си към мен.

— А какво е отношението ми към теб?

— Ти ме обичаш. Обожаваш ме. Боготвориш ме. Не можеш да живееш без мен. Аз те възбуждам, правя те доволен и щастлив.

Той се разсмя, обгърна задника й с ръце и я повдигна нагоре. Тя обви крака около бедрата му. Притиснал я към себе си, той бавно се завъртя, а дъждът продължаваше да се излива отгоре им.

— Ти си луда, но си права.

— За какво?

— За всичко, което каза.

— Тогава ме целуни така, както си знаеш.

Когато най-накрая се откъснаха един от друг, той предпазливо погледна към къщата.

— По дяволите, Сейдж! Ако не престанеш да ме целуваш по този начин, ще трябва още тук да започнем медения си месец.

Тя ухапа долната му устна.

— Точно такива са намеренията ми.