Марио Кроненберг
Горещи нощи

Нощта пак се спуска — измамно интимна,

гореща, безсрамна и мамещо нежна

Отнейде изплува Луната невинна

Потъвам в съня си — там пак ще те срещна…

 

Гласът ти пак гали ухото ми, мила,

и цялата нежност е в твойте очи…

От любов и целувки оставам без сила,

Луната ме милва със нежни лъчи

 

Всяко докосване пали вулкани,

изригва във гейзери бясно страстта

Оставаме после за миг бездиханни,

преди да потънем пак в нежността

 

Събудих се потен, горещ и самотен

Твоят образ отплува далече в нощта

Летях сякаш в самолет безпилотен,

отклонил се от курса си — към любовта