Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)

Издание:

Антология на френската любовна лирика

Подбор и превод от френски: Кирил Кадийски

Издателство „Нов Златорог“, 2004

ISBN: 9544921923

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: NomaD)

Спомни си Барбара

валеше дъжд над Брест от сутринта

и ти усмихната вървеше

сияеща и мокра и весело ти беше

под тоя дъжд

Спомни си Барбара

валеше като из ведро над Брест

Аз срещнах те на улица Сиам

усмихваше се ти

и аз ти се усмихнах сам

Спомни си Барбара

не те познавах аз

и ти не ме познаваше

Спомни си

спомни си оня дъжд тогава

недей забравя

Един укрил се в безистена мъж

извика името ти изведнъж

о Барбара

и ти към него хукна през глава

сияеща щастлива с мокра рокля

и хвърли се в прегръдките му мокра

Спомни си Барбара спомни си за това

и ми прости

че без да се познаваме говоря с теб на ти

На ти говоря с всички които ги обичам

макар да съм ги зърнал един-едничък път

на ти говоря с всички които се обичат

макар и да не ги познавам лично

 

Спомни си Барбара

недей забравя

дъжда и мъдър и щастлив

по твоето лице щастливо

над тоя град щастлив

дъжда над залива

над Арсенала

над кораба от Уесан

 

О Барбара

каква ужасна гадост е войната

къде ли си сега и ти самата

под тая сприя непрестанна

от кръв от огън и стомана

И онзи който цяла в прегръдка те побра

тъй влюбен и щастлив

дали е мъртъв днес или е още жив

 

О Барбара

вали проливен дъжд над Брест

тъй както някога вали и днес

но не е същото сега е тъжен ден

дъждът ужасен мрачен и студен

Това не е дори и урагана

от огън кърви и стомана

Връхлитат само облаци небето

озъбени ръмжащи псета

които мократа си козина над Брест

разтърсени отърсват

и глутницата им далече някъде се пръсва

за да умре далече някъде от Брест

от който Брест и помен няма днес

Край
Читателите на „Барбара“ са прочели и: