Произведения по етикет

Самостоятелна публикация на един или повече откъси от творба - фрагмент от произведение, глава (глави) от роман и др.

Етикети, които представят особености на изданието, сканираната книга или на електронния текст.

Жанр на мемоарната литература, при който разказът и описанието на жизнения път се извършва в първо лице от самия автор. На преден план излиза задълбоченото представяне на процеса на духовно развитие, изобразено в ретроспекция от изчистена и зряла гледна точка. Основна цел на автобиографията – търсенето на вътрешна връзка между отделните житейски ситуации и тълкуването им от единна перспектива, правенето на морална и др. равносметка.

Произведения, публикувани в алманаха „Спектър“.

Поджанр на научната фантастика със сюжет, структуриращ художествен свят, чието историческо развитие е отклонение от реално документирания исторически процес – като цяло или в определени преломни моменти. По-голяма част от творбите в жанра са базирани върху реални исторически събития, характерни социални, геополитически или индустриални обстоятелства, които се развиват по различен от емпиричната история начин. Алтернативната история включва в себе си мотиви, характерни и за други поджанрове на научната фантастики: паралелни историко-времеви линии, паралелни (алтернативни) вселени, действия, причиняващи разделянето на историята на две или повече времеви линии.

Възгледи, теории, концепции, алтернативни на научното познание, често пъти с квазинаучен характер.

Анекдотът е кратък хумористичен разказ с неочакван край, обикновено водещ до поука Вицът е кратка история с хумористична насоченост, която може служи в различни ситуации като средство за социализация или начин за привличане на вниманието и забавляване на повече или по-малко големи групи от хора.

Роман, чието повествование е центрирано около животински персонаж(и).

Съчинения, излезли на бял свят без да е посочено тяхното авторство. Анонимната литература е разпространено явление в миналото. С нея са свързани имперсонални и деперсонализирани произведения от специфични масиви на книжовността: народното творчество, каноническата, богослужебната и апокрифната литература, сборници с популярни текстове.
В далечното минало съществуването на анонимна литература се дължи предимно на липсата на чувство за литературна собственост. През Средновековието и Ренесанса за наличието ѝ допринасят норми на религиозната етика: скромност и неувереност в собствената творческа дарба. Най-честата причина обаче е произведенията да бъдат анонимни е поради страх от цензура и преследване от институциите.

Наричан още „нов роман“, антироманът е експериментална форма на романа, при която настъпва освобождаване от традиционните структури на романовия жанр: напр. разгърнатият и последователен сюжет, герои с цялостен вътрешен свят и единен характер. Антироманът безстрастно анализира общозначимите но безлики жизнени ситуации, породени от отчуждението и конформизма. В повествованието на антиромана са възможни още: нарушаване на времевата последователност, езикови експерименти (лексикални, граматични, пунктуационни), наличие на алтернативен финал и полиграфични експерименти.

Художествено изображение на общество или общност, описани в условията на дехуманизиран, нежелан, плашещ и отблъскващ свят, най-често представен в бъдещето и доведен до кошмарни крайности. Антиутопичните сюжети представят тоталитарни режими, свръхтехнологични общества, екологични катастрофи и други явления, свързани с цивилизационен упадък. Антиутопични често граничат между фантастичното и реалното.
Антиутопията като жанр често се използва, за да се обърне внимание на реални проблеми в обкръжаващата среда, политиката, икономиката, религията, технологиите.

Жанр на старогръцката и древноримската литература

Старогръцка и древноримска поезия

Жанр на научната фантастика, в чиито произведения се разказва за настъпването на някаква глобална катастрофа. Сред катастрофическите сюжети са глобален военен конфликт (термоядрена война), кибернетичен бунт (роботи, глобален изкуствен интелект), нашествие на извънземни, зомби апокалипсис, пандемия, всемирен потоп, мощни земетресения, изригване на супервулкан, сблъсък с астрономически обект (комета, астероид или метеор), климатични промени, изчерпване на природни ресурси, екологично бедствие и т.н.

1. В тесен смисъл късноантичен и средновековен текст с повече или по-малко религиозно съдържание, но не е включен към Свещеното писание и/или не се вписва в регламентациите на църковния канон (т.е. неканоничен текст). 2. В по-широк смисъл, апокрифно може да бъде словесно писмено произведение, което се разпространява „нелегално”, т. е. независимо и/или въпреки волята на контролиращата институция – църква, държава, и т. н.

Литературни творби, чието действие се развива в художествената вселена на средновековните келтски митове и легенди за крал Артур, рицарите на Кръглата маса, Авалон, Светия Граал и др.

Лиро-епически жанр с подчертан емоционален характер, изграден върху сюжет с фаталистични мотиви, преплитащи темите за любовта, саможертвата и смъртта, задължително съотнесени с фолклорно-митологична фантастична линия в сюжета, свързан със съприкосновението с демоничното, отвъдното и свръхестественото.

Събитията се представят от гледна точка на престъпника, престъпната групировка. Мотивът за разследването на престъплението не се разгръща като основна сюжетна линия, често дори и отсъства.

Кратък разказ с нравоучителна насоченост, в който човешките качества и взаимоотношения са олицетворени от животни (и растения); основава се върху сблъсък на различни светогледи и поведенчески модели и завършва с драматичен (парадоксален) обрат и ясно изведена назидателна поука.

Кратък разказ в стихове с нравоучителна насоченост, в който човешките качества и взаимоотношения са олицетворени от животни (и растения); основава се върху сблъсък на различни светогледи и поведенчески модели и завършва с драматичен (парадоксален) обрат и ясно изведена назидателна поука.

Belle Époque (фр.) — период от европейската история между Френско-пруската война (1871) и навечерието на Първата световна война (1914). Период на разцвет на културата и изкуствата в много европейски страни.

Форма на историческия роман, в която животът на дадена историческа личност се пресъздава с повече или по-малко свободна трактовка на биографичните данни.

Прозаичен жанр, литературно описание на жизнения път на дадена личност, като се отделя внимание и на външните обществени събития, и на вътрешното духовно развитие.

Произведения на научната фантастика, чиито сюжети (предимно ситуирани в близкото бъдеще) са основани върху социалните и психологически аспекти при използването на генното инженерство и биологично оръжие и други биологически експерименти, борбата с пандемии и др. Биопънкът често се съчетава с особеностите на технотрилъра.

Фолклорна приказка, чийто сюжетен модел се основава върху сблъсък на персонажа с необичайни битови обстоятелства, от които излиза чрез морален избор, с помощта на късмет или проявено остроумие.

Жанр на приключенската литература на съвременна тематика, в който герой или повече герои са въвлечени в серия от предизвикателства, които изискват физически подвизи, много битки и шеметни преследвания. Историята и развитието на героите обикновено преминават през експлозии, ръкопашни схватки, смъртни престрелки и автомобилни гонки.

Приказки за деца от български автори.

В центъра на сюжета са вампири (митологични неупокоени мъртъвци кръвопийци, възкръснали за демонично съществуване) и/или върколаци (в по-широк смисъл: трансформери, метаморфи - хора, способни да се преобразяват в свръхмощни хищници).

Публикации във в. „Илинден“

Публикации във вестник „Нова Орбита“

Публикации във в. „Орбита“

Публикации във вестник „Пулс“

Публикации във в. „Свобода или смърт!“

Публикации във вестник „Септемврийче“

Публикации във вестник „Технически авангард“

Лека и кратка комедия с музикален съпровод и пеене в отделните части (XVI-XIX в.).

Литературни произведения и проза, в чийто сюжет войната и военният живот доминират като тематика и художествен мотив. Докъм началото на XX в. войната бива интерпретирана като неизбежна човешка съдба и е представяна като фон на екзистенциални проблеми, а не толкова като централна тема; или като частна тема в историческата проза. По-късно темата се използва по-задълбочено, човешката проблематика излиза на преден план.

Поджанр на научната фантастика, в чиито сюжети се разгръщат междузвездни или междупланетни конфликти и техните военни решения. Обикновено историята се представя от гледната точка на войник или офицер, а повечето основни персонажи са част от военните структури.
Най-често конфликтът се представя като неизбежен (хора срещу извънземни, демокрации срещу диктатури и т.н.) и военният подход не се поставя под морални съмнения. нерядко се използват реални исторически бойни действия и конфликти като модел на сюжетното действие.

Поетически текстове, отличаващи се с освободен от морални задръжки циничен изказ, с откровена сексуална и подобна тематика, засяга проблеми, които са обект на обществено табу, и почти винаги са с ругателен характер.

Разкази, новели, романи и други творби в прозаична форма, отличаващи се с литературен изказ, освободен от нормите на изискаността и изявяващи като свои характеристики грубост, непристойност и ругателна лексика. Вулгарната проза често експлоатира сюжети с откровена сексуалност, садизъм и насилие. Тя е израз на контракултурата, засяга проблеми, които са обект на обществено табу и разчита на дистанциране от изобразяваната грубост чрез ирония и черен хумор.

Вълшебните приказки се характеризират с магически и чудесен "образ на света" - свят, фантастично неограничен. В основата на сюжета на вълшебната приказка се разгръща повествование за преодоляване на загуби и лишения с помощта на чудесни предмети (артефакти) или вълшебни помощници.

Лирическа стихотворна форма, развита от арабите, която се налага в ислямското културно пространство - най-вече сред ираноезичните и тюркоезичните народи, също така и в мюсюлманската конфесия в сред народите в Индия и Пакистан. Най-високо развитие получава в персийската поезия. Състои се от 5 до 12 двустишни строфи с римувани помежду си четни стихове. Тематичният кръг в тези стихотворения обхваща насладата от спокойното наслаждение от живота, любовта и виното.

Тема, характерна за произведения на космическата фантастика, в чиито сюжети се представя художествен свят, в цивилизацията е разпростряла своята експанзия в грандиозните размери на галактиката и е сформирала държавна организация от имперски тип, характеризираща се със значителен технологичен напредък, усложнена бюрократична йерархия и (най-често) културен застой, социален регрес и морален упадък. Представят се възходът и най-вече упадъкът на галактическата империя.

Героичното фентъзи представя приключенията на самостоятелни геройски натури, физически мощни, опитни воини, смели до безразсъдство, решаващи своите куестове чрез сила и ловкост. Тези герои по правило са изобразени като носители на доброто и благородството (макар че често се срещат и персонажи от пикаресков тип — пирати, крадци, наемници или просто скитници). Проблемите на персонажа на героичното фентъзи обикновено са локални и засягат лично героя и неговите близки, малка, обикновено племенна, общност. Той пътешества сам или с един-двама чудновати спътници. Сражава се с демони, дракони и други митологически чудовищни създания, влиза в конфликт със зли магьосници и вещици, воюва срещу тиранични властници; спасява знатни красавици, сдобива се с ценни артефакти.

Литературен жанр, възникнал в средата на XVIII век в Англия и претърпял разцвет в началото на XIX век. Съчетава елементи на ужаса, страшното, свръхестественото, фантастичното и възвишеното с мотиви за семейна/родова тайна, преследване, драматична любовна връзка, инцестни отношения, двойници, привидения, зловещи съновидения и т.н.
Обикновено действието е с псевдоисторически колорит и протича във въображаемо средновековно минало или в католическо общество, на фона на фантастични призрачни пейзажи, сред мрачна средновековна архитектура: потискащи руини, в манастири, замъци, катедрали, подземия, тайни коридори, лабиринти, високи планини, бездънни гори, гробища и др.
Централни персонажи са девицата в беда, влюбеният в нея младеж, злодеят - властен мъж с тираничен поглед, плетящият интриги порочен монах. Повествованието често е усложнено със заплетени сюжетни линии и конфликти, смяна на разказвачите, вмъкване на разказ в разказ, мистификация на авторството (представяне на произведението като „намерен ръкопис“), колебание относно достоверността на случващото се.

Поджанр на фентъзи литературата, със следните отличителни особености: действието се развива в градска среда (често - модерен мегаполис) и градът има значима роля в сюжета и атмосферата на творбата; произведението има свръхестествен, паранормален елемент, основан върху мистични градски легенди; за правдоподобие се представят детайли от градската социалност и урбанистични реалии. Понякога под градско фентъзи (ърбан фентъзи) се разбира всяко фентъзи, чието действие се разгръща в съвременен градски контекст. Градското фентъзи съчетава в себе си традицията на фентъзито, мистиката и реализма. Различните произведения имат връзка с най-разнообразни литературни явления - от романтическата проза до магическия реализъм, от криминалната проза до хоръра, от готическия роман до (пост)модернистичния философски роман. Градското фентъзи има връзка не толкова с традиционните фолклорни вярвания, колкото с градската култура. Затова голяма част от новите творения на градското фентъзи разчита на сюжетните стратегии на младежкото романтично фентъзи.

1. Драматичен жанр през Класицизма и най-вече Просвещението (XVII-XVIII в.), в който се пресъздава съдбата на хората от гражданското съсловие (средната класа). Гражданската драма утвърждава утвърждава добродетелите като лични, на свободния гражданин. Първоначално централна тема е конфронтацията между порива за свобода на гражданското съсловие и произвола на аристокрацията. През XIX в. гражданската драма тематично се насочва към конфликти в средата на буржоазното общество. 2. В широк смисъл гражданската драма третира значими проблеми от обществено-граждански и политически характер, разглеждани като сблъсък между индивид и обществен ред

Лирически текстове с гражданска позиция и силно послание от социален, граждански, политически, патриотичен и глобално-хуманистичен характер.

Криминален роман, явление на съвременната литература, чийто централен персонаж е жена в позицията на полицай, детектив, ловец на глави, разследващ журналист и др.

Поджанр на фентъзи, включващ съществени елементи на хоръра и готическия роман. Мистичните моменти са подчинени на фентъзийния сюжет. Такива са повечето фентъзи истории за вампири, върколаци, призраци или със сатанистки и окултни мотиви.
Дарк фентъзи сюжетите може да се разделят на три групи: традиционно фентъзи с мрачни нюанси; фентъзи разновидност на мистичните ужаси; фентъзи, реализирано в твърде депресивен стил. Към дарк фентъзи се отнасят и сюжетите за светове, в които злото е победило и неговите прояви се приемат за обичайни; или се повествува за контакт с други митологично-чудовищни светове (вселени).
Събитията на дарк фентъзи се разгръщат в суров, жесток и мрачен свят; атмосферата е шокираща и внушаваща безнадеждност; героите са нееднозначни в своите морални позиции, водят борба само за това светът да не стане пълен ад. Като идея този жанр може да се дефинира като „противопоставяне между малкото добро и великото зло“.

Детско-юношеската литература е широка книжовна област, която обхваща художествени произведения от всички литературни родове и жанрове, които са ориентирани към децата и юношите. Според по-традиционното разбиране това е литература, специално създадена за деца и осъществяваща с езика на художествената образност и действеност образователна и възпитателна роля. Според съвременните разбирания съдържанието и обхватът на детско-юношеската литература се определят от динамиката на естетическите вкусове, емоционални нагласи, познавателни интереси и екзистенциални избори на поколенията млади читатели. Затова в полето на тяхното читателско внимание влизат и творби, изначално предназначени за възрастни.

Литературни произведения на криминалната проза с герои деца и предназначени за детска читателска аудитория.

Литературни произведения с приключенска тематика с герои деца и предназначени за детска читателска аудитория.

Фантастични произведения с герои деца и предназначени за детска читателска аудитория.

Фентъзи поджанр, намиращ се на границата между фентъзи и детската литература и предназначен за детска читателска аудитория. В центъра на сюжета са персонажи деца, надарени с уникални способности, вълшебни артефакти, могъщи свръхестествени съюзници. Благодарение на тези дарби и/или дарове, тези герои водят война с чудовищни проявления на злото. Сюжетът на такива творби включва в себе си жанровете на романа на съзряването и (по-рядко) роман на възпитанието. Някои произведения разгръщат и любовна тематична линия и клонят към романтично фентъзи, с което предназначават сюжетите си за по-отраснала младежка аудитория.

Ретрофутуристични произведения на научната фантастика, чиито сюжети са основани върху постмодерна декоративна стилизация на историческия свят от епохата на Втората индустриална революция (базираща се върху технологиите, ползващи енергията на петролните горива и електричеството, както и съответната индустрия, военна техника, транспорт и телекомуникации): времената около двете световни войни (ок. 1910-1950-те г.). В стилистично отношение често се експлоатират стереотипите на литературата на „джазовата епоха“, забележимо е и влиянието на ар-деко и „черния роман“. Съвременната читателска рецепция окачествява като дизелпънк и произведения на някои класици на научната фантастика от първата половина на XX в.

Частите/главите са отделени от големи промеждутъци от време.

Периодически попълван прозаичен текст, състоящ се от поредица от фрагменти с посочена дата (често и място) на всеки запис. В него авторът дава израз на своите впечатления, размисли и преживявания.

Роман, чийто сюжет е структуриран предимно върху основата на реални събития и с малки вмъквания на художествена измислица.

Дял от прозата, сборно название на редица прозаични жанрове - биография, мемоари, пътепис, дневник, записки, писма и др. - характерни със съчетанието на литературно-художествен подход с документална достоверност на представяните факти и лица.

Текстове, тематично насочени към домашния бит и семейните грижи.

Литературно-художествено произведение, реализирано съобразно конвенциите на основния литературен род „драма“: текст с драматичен сюжет в диалогична форма (реплики и контрареплики на персонажи) и предназначен най-вече за сценично представление (пиеса).

Произведения на хоръра, в чийто сюжет важна роля имат демонични същества от мрачната отвъдност.

Религиозна или окултна норма, основаваща се върху посвещаването на духовно привилегировани хора в дадено „тайно познание“ за изворите на вярата или някакво учение, забраняваща разкриването й пред непосветени.

Роман (най-често от XX в. насам), чийто сюжет третира човешкото съществуване, осъзнато като проблем сам по себе си. 1. В по-тесен смисъл, това са романи, които възникват в традицията на екзистенциализма като философия и изразяват нейния теоретичен опит и проблематика. 2. В по-широк смисъл, това са романи, възникнали в интелектуалната атмосфера на времето на екзистенциализма и повлияни от идеите му, но нейните автори не са задължително следовници на екзистенциализма. 3. Романи, в чиито сюжети и конфликти умело са вплетени базисни екзистенциални въпроси за смисъла на живота и битието.

Форма на модернистичната драма, базирана върху трагичния хуманизъм на екзистенциализма - извечният трагизъм на човешката участ и опитите за изнамиране на смисъла на съществуването чрез цялостна светогледна реформа (най-често неуспешна) и възможностите за личен избор в гранични битийни ситуации. Екзистенциалната драма е експериментаторска като стилистика: притчова алегоричност, митологична символика и идейна "йероглифност.

Жанр на лириката, отнасящ се до стихотворения в минорно-меланхолична емоционална тоналност, написани по повод скръбно събитие, депресивно преживяване или тъжен спомен.

Кратко стихотворение с шеговит, присмехулен характер, с хумористично-сатирична насоченост против определено лице или отрицателно явление.

Роман, написан като: поредица от писма или имейли; дневник или блог; колекция от медийни публикации и други документи.

Разновидност на историческия роман, обхващаща в широта, дълбочина и пълнота историческия процес в многослоен сюжет, включващ множество човешки съдби и драматични събития от живота на народните маси.

Поджанр на фентъзи литературата, отличаваща се с величав мащаб на сюжетните събития и художественото изображение. В сюжетите на епическото фентъзи обикновено се представя продължителна борба на героите с могъщ враг, който е властелин на злото и притежава тъмни свръхестествени сили. Събитията на такива произведения тотално съдбовно засягат целия изобразен свят: водят се грандиозни войни, връхлитат вселенски катаклизми. Доколкото героите се позиционират в конфликта на страната на условното добро, борейки се със злото, често (но не задължително) персонажите ясно се разпределят на положителни и отрицателни. Мисията на героите е да спасят света от гибел или тиранията на злото.
За епическото фентъзи са характерни многотомните епопеи с описание на войни и походи. Други особености са насищането на сюжета с огромно множество персонажи, наличие на фантастични раси, изобретяване на екзотични езици, подробни карти на местата на действие и на своеобразна политическа география на въобразения епически свят, заплашителни пророчества.

Епосът е героично повествование за далечното минало на дадена общност (най-често етническа), съдържащо цялостна картина на колективния живот и представящо в хармонично единство един внушителен свят с юначни герои.

Еротични са онези любовни романи, в чиито сюжети поведението на изобразените персонажи е обвързано от любовното чувство като водещ мотив в съчетание със сексуалните влечения като тема. В тези романи се да използва по-откровен език, избягват много от евфемизмите, използвани в книгите на любовна тематика с по-овладяно съдържание. Те включват смели еротични сцени, фокусирани повече върху сексуалния акт и дори по-необичайни позиции или актове, а не толкова върху традиционни любовни сцени. Еротичната романтика се различава от порнографията, тъй като за еротиката не са свойствени крайният вулгарен натурализъм и преекспонираното внимание върху половата анатомия.

Жанр на прозата, съчетание между критика (най-често литературна), философия и публицистика в художествена форма, поставящ си за цел да изясни с помощта на въздействен език актуални културно-обществени проблеми, по които още няма ясни становища или съществуват големи различия.

Дял от прозата, текстове с публицистична, художественолитературна, историко-биографична или философска насоченост, написани в есеистична форма.

Кратко литературно произведение, посветено на конкретен въпрос.

Между желанието за живот и неизбежността на смъртта

Журналистическото есе е свободно изразяване на авторовата мисъл чрез аргументативни техники, като основната цел е да формира общественото мнение. Създава се върху тема, избрана от реалния свят - актуален проблем, поставен в контекста на общественозначим факт. Базира се върху оригиналност на изложената теза и надхвърляне на злободневността, без тя да бъде игнорирана. Журналистическото есе е резултат от добросъвестно разследване, гарантиращо надеждността на разказаното чрез проверими референции в текста. драматизирането, описанието на контекста, което включва времето, мястото, детайли, Визираното събитие, диалозите и описанията подчертават или извеждат универсални истини. Използват се художествени похвати при разгръщане на изложението.

Различни законодателни текстове.

Записките са жанр, свързан с размисли за преживяно и изразяване на лично отношение на автора или разказвача към описваното. Характер на записки имат и самостоятелните авторски коментари към собствена творба.

В центъра на сюжета са зомбита или просто възкръснали мъртъвци.

Творби на субективната лирика, които се характеризират с ясно заявено от лирическия субект себеразкриване пред читателя или фиктивен лирически събеседник.. Лирическият субект откровено споделя своите емоции, размисли, рефлексии и мечти съобразно проблемния кръг на стихотворението с изповеден характер.

Лирически жанрове, характерни за поетическата традиция на Близкия и Средния Изток, Индия и Далечния Изток.

Обратен ход на повествованието - от късните събития към ранните.

Роман от епохата на модернизма и постмодернизма, с характерна изострена потребност за интерпретация и осмисляне на живота, превишаващи желанието за разказване. Интелектуалният роман се основава върху амбицията реалният живот да бъде въплътен в художествени образи чрез новаторска литературна технология - повествованието е съсредоточено върху постоянното осъзнаване на използваната литературна стратегия: съдържателни и/или формални експерименти; провокативни литературни реалности, интертекстуалност, въображаема комуникация (и дори провокация) на повествователя или персонажите с читателя и др.

Между воля за познание и ограничени възможности

Поетически творби с ерудитски характер, характерни за времената на модернизма и постмодернизма (от края на XIX век до наши дни) които са предназначени за задълбочено четене, изискващо интелектуално усилие с процеса на интерпретация. Четенето на интелектуална поезия води до прозрение и дори откритие за "скритата очевидност" отвъд баналното всекидневие, а това придава интелектуална дълбочина на творбата.

Интелектуалната проза на модернизма и постмодернизма се отличава с характерна изострена потребност за интерпретация и осмисляне на живота, превишаващи желанието за разказване. Интелектуалната проза се основава върху амбицията реалният живот да бъде въплътен в художествени образи чрез новаторска литературна технология - повествованието е съсредоточено върху постоянното осъзнаване на използваната литературна стратегия: съдържателни и/или формални експерименти; провокативни литературни реалности, интертекстуалност, въображаема комуникация на повествователя или персонажите с читателя и дори провокация към него и др.

Жанр на драмата с предмет на сценично изображение на исторически лица и събития.

Кратки повествователни произведения в проза, в които събитията се разиграват в историческа среда или в тях се преплитат исторически факти и личности. Най-често историческият сюжет се ограничава до едно-единствено събитие или животоописание, със стегнато развитие на действието. Художественото пресъздаване невинаги изисква строго придържане към историческите факти.

Разновидност на историческия роман (често - поредица от романи), чийто сюжет се характеризира с широка историческа картина на драматични събития в епохални времена, на чийто фон се проследява съдбата на две и повече повече поколения на изобразяваната общност в лицето на знакови фамилии (най-вече - владетелски династии) и множество други персонажи.

Средновековна форма на историческо съчинение, при което последователно се записват събитията - най-често от свидетел или участник в събитията.

Литературно произведение, в който се съчетават характеристиките на любовния роман (с водеща роля в сюжета) с историческия роман. Моделът на любовния роман е ситуиран в определена историческа епоха със съответни за изобразеното време нрави - най-вече времената на Средновековието, Ренесанса, Барока, Просвещението, XIX в.

Произведение на приключенската литература, съчетаващ на особеностите на историческия и приключенския роман, чийто авантюрен сюжет е положен в рамките на достатъчно убедителен за целите на авантюрата епохален исторически фон.

Специфична форма на романа, чието повествование е базирано върху исторически сюжет, т.е. който възпроизвежда в художествена форма някаква отминала епоха, определен период от историята. В историческия роман историческата достоверност се съчетава с художественото изображение, историческият факт – с художествената измислица, действителните исторически личности – с измислени персонажи, литературната измислица се ситуира в пределите на изобразяваното историческо време. Повествованието в историческия роман се разгръща на фона на повече и по-малко значими исторически събития.

Литературно произведение (роман, повест, новела) с доминираща криминална интрига, но чието действие се развива в отдавна отминала историческа епоха (древните цивилизации, Античността, Средновековието, Ренесанса и т.н.), често в средата на екзотична култура (напр. Далечния Изток). Друга разновидност на жанра е с водещ мотив „разследване на древно престъпление в днешни времена“.

Историческото фентъзи е поджанр на фентъзи литературата, своеобразен исторически роман (свързан с алтернативната история), чиито сюжети се базират върху връзка с историята – конструиране на магически свят на основата на реален исторически бекграунд (като време-пространство, исторически лица, исторически колорит).
В субжанрово отношения произведенията на историческото фентъзи може да споделят качествата на героическото и епическото фентъзи, да бъдат увлекателни исторически приключенски романи или дори творби със сериозен психологизъм.
Действието се развива в миналото, на фона на известни исторически места, събития, епохи, като се въвеждат свръхестествени мотиви, които правят повествованието по-интересно и изненадващо: магия (най-малкото – магически способности на героите), митични персонажи, вълшебни артефакти и атрибути, нереални проблеми и методи на тяхното разрешаване.

Постмодернистичен литературен жанр в научната фантастика, който се фокусира върху хай-тек компютърните и информационните технологии, виртуално генерирани реалности, обикновено в съчетание с изображение на емпиричен свят, преживяващ социален упадък или радикални цивилизационни промени. Фабулата често повествува за конфликти между хакери, изкуствен интелект и мегакорпорации в недалечното бъдеще на една антиутопична Земя и постиндустриално общество.

Литературна романова версия на филм.

Произведения на криминалната литература: 1) които са създадени прибл. от средата на XIX в. до средата на XX в.; 2) по-нови творби, действието на чиито сюжети се развива в същите времеви рамки на тази отминала епоха и със специфична ретро насоченост като атмосфера и стилистика.
Този поджанр следва строг (класически) канон на криминалната литература: най-често сюжетът се структурира около разследване (най-често от утвърден детектив) на престъпление, извършено на уединено място с ограничен кръг персонажи, съпричастни към събитието.
Утвърдените писатели в този поджанр често се назовават „класици на криминалния жанр“.

Разкази, новели и други творби в кратка прозаична форма, които са утвърдени образци на литературата от Ренесанса до началото на XX в.

Разкази, новели и други творби в кратка прозаична форма, които са утвърдени образци на литературата през XIX в.

Разкази, новели и други творби в кратка прозаична форма, които са утвърдени образци на литературата през XVII-XVIII в.

Разкази, новели и други творби в кратка прозаична форма, които са утвърдени образци на литературата през XX в.

Класически литературни произведения в жанра"хорър", предимно от края на XIX и XX в. Набляга се върху случайния сблъсък на човека с с ясно разграничено от него свръхестествено зло, натуралистични подробности практически липсват.

Форма на историческия приключенски роман, чието действие се развива най-вече през XIX в. в екзотичния контекст на европейските колонии в страни от различни континенти - Африка, Индия, Австралия и др. В сюжета почти винаги присъства тематичната линия за взаимоотношенията на европееца с туземното население.

Драматичен жанр, литературно сценично произведение с весело съдържание и щастлив край, в което характерите, ситуациите, действието и обстановката са представени в смешни форми или са проникнати с комизъм, понеже са изобразени в противоречие с утвърдени норми на поведение и с естествения ход на живота.

Основните герои на конспиративния трилър са най-често журналисти, следователи, и др., които се натъкват на следа, разкриваща огромна конспирация (заговор), която води чак до висшите кръгове на властта. Сюжетът се разгръща в широк политически и исторически контекст, потокът от глобални събития се разглеждат като игра на скрити кукловоди и сенчести организации, като „лошите играчи“ причиняват негативни събития, а „добрите играчи“ ги идентифицират и побеждават и така „спасяват света“. Водещи са мотивите: 1) за скритата власт, „дълбоката държава“, „тайните общества“, световната конспирация; 2) слуховете и медийните манипулации, пропагандата и контрапропагандата, контролиране и промяна на общественото мнение, дезинформацията и фалшивите новини.

Поджанр на научната фантастика, който най-вече се определя по следните формални признаци: сюжетното действие се осъществява в космическото пространство и/или на други планети (в Слънчевата система или отвъд нейните предели) условен художествен свят. Най-честите сюжети са: астронавтски полети в космическото пространство, откриване и изследване на други планети, събития в космическото пространство, проблемите на човека в несвойствена среда; космически конфликт между противници, прилагащи могъщи технологии; намеса на космически фактори в живота на Земята и възникващите от това проблемни изменения. Персонажите в космическата фантастика са подчертано героични.
Особена вариация на космическата фантастика е „космическата опера“, която набляга на романтичната, често мелодраматична авантюра, която се развива основно или изцяло в космоса, като основно въвлича конфликт между опоненти, които притежават силни (понякога доста измислени) технологии и възможности.

Пределно кратки текстове в проза.

Роман с относително малък обем, чийто сюжет, без излишно усложнена интрига, любовната история се развива чрез благополучното преодоляване на едно или няколко малки препятствия.

Литературни произведения в проза (романи, повести, разкази), чиято тема се базира върху престъплението като мотив и/или сюжет или с историята на неговото разкриване.

Използват се елементи на криминалната литература (криминална загадка, разследване на престъпления, фигурата на детектива, мистериозни убийства) в произведения на научната фантастика, фентъзи и хорър. Действието може да се развива в бъдещето, алтернативно време, в отминала историческа епоха или в напълно измислен свят.
Особеност на криминалната фантастика е двойната сюжетна логика (криминална и фантастична) и персонажната двойственост на героите (следователи и учени/посветени).

Художествена реалност, която наглед не се отличава от официалната история, но или разкрива участието на други сили (извънземни, магове), или пък се описват уж случили се събития, останали обаче неизвестни. Често криптоисторическите сюжети се основават върху теорията на конспирацията и други подобни нетрадиционни интерпретации на историческите събития.

Хорър истории, при които водещ мотив са кървавото насилие и жестоки мъчения и убийства.

Легендата е старинен епически литературен вид, разказ за (славно) събитие от далечното минало, интерпретирано в свръхестествен, митологично-фантастичен план.

Последователно повествование

С абстрактно повествование за миналото, бъдещето, със спомени и др.

Сближаване/раздалечаване на сюжетните линии

Кратка, емоционално наситена лирическа творба с дълбока субективност на изображението и с присъща за жанра съзерцателност. Цел на лирическата миниатюра е да да изрази "вечността в мигновението" и да улови скритата и многозначна същност на действителността (най-често природна картина).

Утвърдени в литературната традиция лирически жанрове

Лирически жанр, до XIX в.- писмо в стихове, а днес стихотворение, написано като писмо или послание към лирически събеседник (родител, брат или сестра, приятел, любим/а). Съдържанието на лирическото послание е е разнообразно - от философски размишления през емоционални откровения до сатирично разобличение. Отличава се с остроумие, лекота на изказа и диалогичност.

Разновидност на фентъзи литературата, в чийто приказен сюжет преобладават светлите оптимистични мотиви и спокойна, балансирана атмосфера. Тъмните мистични мотиви и негативните страни на битието са силно редуцирани или дори отсъстват. Творбите на лиричното фентъзи се отличават с лиричен психологизъм на позитивните човешки взаимоотношения – добротата, чистата любов, взаимността, приятелството, с деликатен самоанализ и послания с хуманистична топлота..

Поетически жанрове, съчетаващи характеристики на литературните родове лирика и епос.

Литературен епически жанр с ясно заявено авторство, основано върху традиционните за фолклорната приказка сюжети, мотиви, образи и стилистика. Литературната приказка има подчертано условен художествен характер и нерядко е с психологическо, морално-етично и философско послание.

Литературен жанр, прозаично съчинение с неголям обем и свободна композиция, изразяваща впечатленията и съображенията на автора по конкретен повод или тема, без да претендира за дефинитивна или изчерпателна трактовка. Като стил се отличава с образност, свободна асоциативност, афористичност, нерядко антитетичност на мисленето, отмерено съотношение между висока лексика, интимна откровеност и разговорна интонация.

Литературни творби, които имат за тема преди всичко емоционално-духовната сфера на любовното отношение и романтиката като тип емоционално-мисловно оценъчно отношение към живота. Границите с еротичната литература са трудно уловими и зависи от значението, което се придава на чувствено-плътските елементи.

1. В по-специализирано дефинитивно отношение любовният роман е литературен жанр, чиито сюжети се фокусират върху взаимната връзка и романтичната любов между двама души. Конфликтът и кулминацията на творбата трябва да бъдат непосредствено свързани с основната тема на романа (т.е. с развитието на любовните взаимоотношения), макар че може да присъстват и странични сюжетни линии. Освен това най-често разказаната история трябва провокира емоционално удовлетворение и да има оптимистичен финал. Като цяло, в произведенията от този жанр добрите хора (най-вече - основната персонажна двойка която се бори за своята любов и за бъдещето на своите взаимоотношения) биват възнаградени, а злите – наказани.
2. В по-широк смисъл като любовен може да бъде определен всеки роман с водеща или поне достатъчно значима любовна линия в своя сюжет, без да е задължителна конвенцията за щастливата развръзка, възможни са и истории с дълбок трагизъм.

Широко разпространен дял на лириката в многобройни жанрови разновидности в различните културни традиции от древни времена до днес, които имат за тема преди всичко емоционално-духовната сфера на любовното отношение, намираща израз както във възторжени, така и в скръбни текстове.

Форма на любовния роман с водеща и жанровоопределяща любовнотематична линия в съчетание с криминална тематична линия, която има голямо и решаващо значение за художествената интрига.

Любовна песен с идиличен характер, състояща се от няколко двустишни строфи.

Поджанр на трилъра, чийто сюжет е фокусиран върху дейността на организирани престъпни групи през XX и XXI век - големи престъпни организации: (международни) престъпни синдикати или фамилии от мафиотски тип; или по-малки банди, сформирани за извършване на определено незаконно действие. Някои от романите представят историята от позицията на престъпния свят (някои представляват своеобразни фамилни саги), други споделят много от характеристиките на полицейското криминале, като повествуват за борбата на полицейски екип (инспектор, комисар) с организирана престъпна мрежа.

Медитативната лирика (от лат. meditatio - съзерцание, задълбочен и целенасочен субективен размисъл) е разновидност на субективната лирика, чиито стихотворения се основават върху непосредственото съзерцание, дълбок личен размисъл, насочени към доближаването и постигането на съкровените закономерности на битието.

Произведенията от този поджанр на трилъра съдържат страховити подробности от областта на медицината, живота на лекарите, лекарски грешки, дейността на маниакални хирурзи и странни психиатри. Често срещан е образът на „убиеца с бял халат“.

Мелодрамата е драматичен жанр, който се характеризира с пресилен драматизъм, шумна изява на чувствата, известна повърхностност и даже кичозен ефект. Мелодраматизмът търси моменталния емоционален отговор и често разчита на много стари и добре използвани схеми на стереотипна морална назидателност, с които да изтръгва усмивки и сълзи.

Мемоарите са литературен жанр с историко-документален и публицистичен характер - творби, представени под формата на записки и спомени за минали събития, в които авторът изпълнява ролята на участник или наблюдател на случилото се. Срещат се и като писмени изложения по обществени, политически и международни теми. Характерна особеност на мемоарите е субективният елемент, личното отношения към лица и събития.

Жанрове на дидактическата художествена литература, кратки, дълбоко съдържателни мисли, изразени в самостойни и завършени по форма изречения.

1. Жанр на религиозния театър от епохата на Късното средновековие. Създава се върху сюжети от Библията. Най-широко разпространение получава във Франция. Мистериите представят грандиозни събития с множество изпълнители. Организират се във връзка с големи църковни празници от градските или църковни власти. 2. Жанр на европейската литература от епохата на Романтизма (XIX в.) в диалогичен вид, създавани по подобие на библейски и апокрифни религиозни легенди, но с ново съдържание, свързано със свободолюбиви пориви и отхвърляне на ограничаващите догми.

Поджанр на фентъзи литературата, в чиито сюжети събитията са базирани върху иреални предпоставки, а водещ е мотивът за черната магия. На персонажите им се налага да преодоляват страховити препятствия, да преминават през ужасни изпитания. Понякога героят търпи неуспех. Елементите на фентъзи придават на приключенията страшен и опасен характер. Мистичното фентъзи експлоатира детските страхове, провокирайки изявата на архетипи на колективното подсъзнание.

Поджанр на фентъзи литературата, сюжетите на чиито произведения се основават върху (или най-малкото черпят от) мотивите, темите, образността и символиката на митовете и легендите. Някои произведения на този жанр реализират своите повествования изцяло в художествената вселена на дадена митологична традиция. Към митологичното фентъзи се отнася и творчеството на онези творци, които сътворяват своя собствена „авторска“ митология (т.нар. „митопея“ според Дж. Р. Р. Толкин).

1. Мит. Митът, характерно явление на първобитните култури, е словесен начин за нереалистично от научна гледна точка осмисляне на света и на човека. Митът е разказ за някакво чудесно, свещено, свръхестествено събитие; също така начин за символно изразяване чрез разказ на значими за вярващия човек духовни и културни ценности, затова бива свързван с религиозните ритуали и суеверни практики във всички исторически епохи. 2. Митология. Под митология се разбира системата от митове на даден колектив (родови, племенни, културни, религиозни общности) - старогръцка митология, индийска митология, келтска митология, християнска митология. Митология е също така родово понятие, обозначаващо митологичната словесност като всеобщо културно достижение на цялото човечество, на световната цивилизация.

Литературни творби - предимно от XX в. - съчетаващи поетиката на ужаса с естетиката на модернизма.

Драматично произведение, при което драматичното действие се състои от вътрешен монолог на един персонаж със самия себе си.

Тематичен дял от приключенската литература, чиито авантюрни сюжети са свързани с напрегнати конфликтни ситуации по време на морски плавания или във връзка с бита и живота на „хората на морето“.

„Букър“ е съкратеното и по-известно название на наградата „Мен Букър“ (на английски: Man Booker Prize).
Присъжда се от 1969 г. насам ежегодно за роман, написан на английски от гражданин от която и да е от страните в Общността на нациите или Ирландия.
През 1992 г. е учредена награда „Руски Букър“ (на руски: Русский Букер) за роман на руски език, валидна само за страните от настоящата ОНД.
От 2005 г. се дава и Международна награда „Мен Букър“, за която могат да се състезават автори от цял свят.

Награда „Небюла“ се връчва всяка година от „Асоциацията на писателите на научна фантастика и фентъзи в Америка (SFWA)“. С нея се награждават най-добрите научно-фантастични произведения, публикувани в САЩ през предходните две години. С премията не се връчва парична награда. Самата награда представлява прозрачно блокче с вградена блестяща, спираловидна мъглявина.

Награда „Хюго“ се връчва всяка година за най-добро произведение в жанровете научна фантастика и фентъзи от предходната година.
Носи името на Хюго Гърнсбек, основател на списание „Amazing Stories" и един от „бащите на жанра".
До 1992 г. официално се е наричала Награда за постижения в научната фантастика (Science Fiction Achievement Award). Статуетката е с форма на изправена ракета.

Произведения на научната фантастика, чиито сюжети (предимно ситуирани в близкото бъдеще) са основани върху социалните и психологически аспекти при използването на нанотехнологиите.

Всички епически, лиро-епически и лирически видове на народното словесно творчество, изразени в мерена реч и предназначени за песенно изпълнение.

Фолклорен устен повествователен жанр, основан върху измислицата и като сюжет има “вълшебен”, авантюрен или битов характер. Приказката произхожда от мита - тя използва типично митологични сюжети и мотиви. Приказката съществува най-вече чрез устното слово - тя се осъществява в ритуала на разказването от един разказвач и пред аудитория от слушатели.

Литература с научна и научнопопулярна тематика.

Основна разновидност на фантастиката, в чиито произведения обект на фантастичен допуск са технологиите и науката (както природоматематическите, така и хуманитарните науки). Научната фантастика е спекулативен жанр, който се занимава предимно с теми около възможни последици от развитието на технологиите. Фантастичните елементи обикновено представляват научни и/или технически постижения, действието най-често е ситуирано в бъдещето. Определящо за научната фантастика правило е, че сюжетите не излизат от границите, поставени от науката.

Литература с научна, образователна, техническа и научнопопулярна тематика.

1. Научното фентъзи е хибриден жанр на фантастиката на границата между научната фантастика и фентъзи - съчетаване на научнофантастични елементи с приказно-митологичната традиция. Произведенията на научното фентъзи, работейки по правилата на научната фантастика, се отнасят към жанра на фентъзито. От фентъзи заемат вълшебния свят и магията, а от научната фантастика - строгото псевдонаучно обяснение на тези явления. Чрез фентъзи стилистиката се структурира психологическата мотивировка на персонажите, а чрез научната фантастика се генерира ефект на достоверност.
2. Технофентъзи е вариация на научното фентъзи, в чиито сюжети са представени светове, където високи технологични достижения съжителстват с магически феномени в различно съотношение: магията съсъществува с технологиите; магията заменя технологиите; магията и технологиите са в конфликт; магията и технологиите са качества на отделни паралелни светове.

Нови - съвременни или реконструирани - езически учения и духовни практики, основаващи се върху древни по характер култови практики на преклонение пред т.нар. природни сили и/или основаващи се върху древен или модернизиран политеизъм.

Общо название на литературни явления от края на ХIХ и началото на ХХ век, които възникват като реакция срещу натурализма и реализма от втората половина на XIX в., основавайки се върху нов прочит и дори възраждане на литературната традиция на Романтизма от първата половина на XIX в. в широк тематичен и стилов спектър - от приключенска литература през неоготическа проза до творби на декадентския естетизъм.

1. Вид роман, в който сюжетът е центриран върху вътрешното израстване на героя, воден от съзнанието за силата на образованието и просвещението. В този тип романи героят се образова и възпитава, лутайки се по света, преживявайки много и много приключения.. В по-широк смисъл - роман, чийто герой е устремен към развитието на духа, укрепването на характера и ясна цел. 2. Образователен роман е също така и четиво, което със съвършения си хуманизъм има силно идейно и ценностно въздействие върху поколения читатели

Текстове от областта на изкуствоведската, религиозно-богословската, медийно-журналистическата законодателната и деловата литература, както и от други области на обществения и културния живот.

Тържествено стихотворение с висок патетичен стил, посветено на някакъв обект на възхвала: величаво събитие, славен герой, на високи добродетели и т.н.

Няколко сюжетни линии

Лирически творби, в които природата (пейзаж, сезон, животински и растителен свят) е тема или централен мотив, а основополагащ принцип е естетическото съпреживяване.

Лирически текст, тясно свързан с мелодия, и предназначен за музикално изпълнение.

Разновидност на приключенския роман, чийто главен герой е скитащ измамник, тарикат и шегобиец, който благодарение на своята съобразителност и остроумие преодолява разнообразни препятствия в развитието на сюжета. В такъв роман социалната среда има маргинален характер - крадци, пияници, просяци, проститутки, мошеници. Централният герой е от нисък социален слой, който от малък овладява изкуството да оцелява („мошеник от народа“).

Приключенски роман, чийто сюжет е с пиратска (корсарска) тематика. Често пъти споделя особеностите на романа на плаща и шпагата и колониалния приключенски роман.

1. Писмо: писмено съобщение, което замества устното слово и е предназначено за отсъстващ адресат. Други (вторични) цели на писмото: средство за самооценка на видни личности; отворено послание към неопределен адресат, широката общественост или условен адресат.
2. Писма ( в мн.ч.): отнася се както към поредица от писма на един автор, така и към писмена кореспонденция като средство за общение между двама или повече души.
В зависимост от историческия фон, културните условия, стила на изразяване и обществената значимост на авторите дадени писма или писмена кореспонденция придобиват облика на литературно художествено произведение.

Литературно-художествени произведения в стихотворна форма и мерена реч в многообразието от лирически и лиро-епически жанрови разновидности.

Голямо или средно по обем стихотворно произведение с лиро-епически характер, с повече или по-малко сложна композиционна структура, в което в са съчетани епически разгърнато сюжетно действие с лирическа емоционална визия.

Лирически жанрове, чийто жанров определител е свързан със спецификата на съдържанието или тематиката.

Лирически жанрове с характерен начин на композиране и организация на строфи, рими и др.

В политическия трилър действието се развива на фона на противоборство между високопоставени политически функционери или политически групировки.
Сюжетът обикновено засяга прекомерна употреба на власт от знакова фигура, докато в същото време опонентите използват всякакви средства, за да я спрат. Военни действия, корупция, транснационална организирана престъпност и политически тероризъм са често срещани теми.

Сюжетът представя като основни герои лица, свързани с полицейската професия. Най-често действието се развива в контекста на работното всекидневие на полицейски екип (управление, отдел, звено).
В плана на достоверност сюжетът е приближен към реалността: представят се професионалната рутина на полицейската работа и служебните взаимоотношения; повече или по-малко е значим дялът на случайностите и съвпаденията; важна персонажна роля имат т. нар. ннформатори (от криминална или околокриминална среда); извършителят на престъплението често остава неизвестен (неназован) докъм финала на действието; разкритият престъпник често се спасява от наказание поради небрежност при разследването, недостатъчно улики или корупция в съдебната система.
За разлика от утвърдения образ на гениалния детектив, героят на полицейското криминале най-често е обикновен човек, обичаен полицейски служител. Често се изобразява и неговият личен живот, нерядко и в не от най-добрите му аспекти (алкохолизъм, изневяра на съпругата, статус на разведен).

Кратки фолклорни словесни форми. 1. Пословица е литературен фолклорен жанр, в който народната мъдрост е събрана в едно-единствено изречение. Съдържа важен и всеизвестен факт, получен от житейски опит и станал популярен. 2. Поговорката е народно умотворение, което има характер на стегнат устойчив израз с преносно значение и с което се изказва мъдрост, придобита от житейския опит. С нея чрез непринудена, жива и образна реч се дава оценка на случка, човешко поведение или дейност. 3. Гатанката представлява кратка остроумна загадка, основана върху алегория, метафора и паралелизъм, при която свойствата на обектите и явленията се обрисуват не пряко, а чрез техни характерни прояви.

Жанр на научната фантастика, в чиито сюжети действието се развива в проблематичен свят, преживял глобална катастрофа и разпад на планетарната цивилизация в коренно променено общество на оцелели хора.

Разновидност на научната фантастика, развил се от киберпънка, в чиито сюжети се представя технологичното и съответстващото цивилизационно развитие на обществото в близкото бъдеще (тотална доминация на информационните технологии, генното и молекулярното инженерство; модификации на човешкото тяло и менталност и др.). За разлика от киберпънка, посткиберпънкът не е толкова мрачен, за сметка на засилената политическа и социална сатира на скритите в наглед обикновеното всекидневие практики на репресия и лишаване от свобода.

Роман на постмодернизма (от втората половина на XX в. насам), с диалектическо-амбивалентна приемственост спрямо различните форми на модерния роман. В сюжетите на такива романи се наблюдават: отказ от търсене на смисъл в хаотичното битие; теория на играта; пародия и самопародия; ирония и самоирония, черен хумор; интертекстуалност, цитати, автоцитати, пастиш; метапроза, фабулация; фрагментация и клониране на художествения хронотоп; магически реализъм; технокултура и хиперреалност; чувство за параноя; чувствени крайности - максимализъм и минимализъм.

Приказен жанр, в чийто сюжет в качеството на персонажи се изявяват животни с човекоподобни качества (с интелект и способност да говорят). Ако присъства, човекът тук играе второстепенна роля. Такива приказки имат моралистичен и/или хумористичен характер.

Развлекателни разкази в проза със сравнително малък обем, чието съдържание е свободно измислено без ограничение във времето и пространството и до голяма степен се характеризира с фантастични образи и събития.

Произведение на приключенската литература, чийто авантюрен сюжет се разгръща на историческия фон на XX и XXI в. в мирно или военно време.

Обширна художественолитературна област, дял от художествената проза, чиято основна характеристика е наситеност на сюжетното действие с неочаквани събития и необикновени изпитания (обикновено при развръзка с щастлив край). На приключенската литература са присъщи динамичност и напрежение, увлекателност на сюжетното развитие, свръхординерни ситуации, изненадващи развръзки.

Научнофантастично произведение, в чието сюжетно действие преобладават характеристиките на приключенската литература: динамичност и напрежение, увлекателност на сюжетното развитие, свръхординерни ситуации, неочаквани събития и необикновени изпитания, изненадващи развръзки (обикновено с щастлив край).

Приложните изкуства са функционални, но и естетически издържани изкуства — мебелиерство, изделия от метал, текстил, дърворезба, часовници, някои от изделията на полиграфията и др.

Кратък разказ в стихове или проза с алегорическо назидателно послание.

Литературно-художествени произведения в свободна форма и немерена реч.

Разкази, новели и други литературни произведения в къса прозаична форма с основни герои деца и/или предназначени за детска читателска аудитория.

Драма, чийто конфликт се основава върху сблъсък между характери.

Лирически творби, в които на преден план са изведени душевните преживявания на лирическия субект - от деликатни настроения до величави душевни сблъсъци.

Роман, в който доминират процесите, които се извършват в душевността на героите (а не толкова външната страна на действието). Интересът е насочен към изображението на вътрешните взаимовръзки („вътрешният свят на човека“) и разкриването на деликатните духовни импулси и рефлексии („най-тънките движения на човешката душа“).

Фокусира се върху нестабилното или делюзионно психическо състояние на героите. Често повествованието се води от гледната точка на съответния психически напрегнат герой, разкривайки неговите изкривени възприятия, или представя взаимоотношенията между няколко обсесивни или патологични герои. Психологическите трилъри често включват елементи на драматизъм, екшън или на криминалния жанр.

Поджанр на хорора, чиито сюжети генерират психологическо напрежение и дискомфорт въз основа на страховете и емоционалната нестабилност на персонажите. Обикновено се разиграва архетипното чувство за неизвестност в потресеното съзнание на персонажа, породено в резултат от опасностите, с които той се сблъсква.
Основни мотиви: борбата между злото и доброто в душата на човека, тъмните тайни на подсъзнанието, оцеляване,. Източникът на ужас може да бъде не само свръхестествен, но и природен или техногенен, но с психеделичен ефект.

Прозаично литературно произведение, описващо пътуване до определено географско място, град, планина и др. Пътеписът е разказ от името на пътуващия човек, описващ видяното и даващ своите субективни оценки и коментари.

1. Роман, създаден съгласно конвенциите на реализма в различните му разновидности. 2. В по-широк смисъл - роман с реалистично изображение.

Разновидност на философската лирика, в която се дава поетически израз на религиозното чувство и вярата в божественото. В религиозен план поетически се интерпретират проблемите за доброто и злото, за добродетелите и греховното, за човешкото (не)съвършенство, за разкаянието и опрощението, за битието като божествен феномен и за смисъла на човешкото съществуване.

Любовен роман, чието сюжетно действие е ситуирано в отминала, но все още жива в културната памет епоха - най-вече времевия сегмент от втората половина на XIX век докъм средата на XX век (напоследък вече се включват 50-те и 60-те години на XX век). В повествованието се акцентира върху стила на изобразяваната епоха: поведенчески стил, вкусове, маниери, човешки взаимоотношения, етикеция, облекло; дизайн на интериора, характерни мебели и предмети на бита; специфични за епохата архитектура, градска и крайградска среда; значими за времето си малки и големи светски събития и т.н.

Форма на историческия приключенски роман, чието действие се развива най-вече в Европа през епохата на Високото и Късното средновековие. Негови герои са рицари, благородници и дами от аристократичното съсловие, владетелски фамилии. Сюжетът е изпълнен със сцени на двубои, военни походи и битки, преследване. Характерни са мотивите за честта и достойнството, справедливото отмъщение и любовта.

Жанров подвид на приключенския роман (назован по романа на Д. Дефо), в чийто сюжет се разказва герой пътешественик (или група хора) със съдбата на корабокрушенец, захвърлен на самотен остров (в по-широк смисъл - отделен от цивилизацията), осъден на изолация и изправен пред предизвикателството да преодолее предизвикателствата на негостоприемната среда, като съгради цивилизована жизнена среда и/или да дири път за спасение.

Голямо, обемно литературно произведение (предимно в проза), пресъздаващо в повече или по-малко широко художествено изображение взаимнообвързани събития в процеса на тяхната реализация из живота на повече или по-малко герои.

Литературен жанр, съчетаващ присъщи на романа качества (композиция, сюжетно развитие, художествен хронотоп, персонажна система) със стихотворна форма и поетическа изразителност.

Роман с основни герои деца и предназначен за детска читателска аудитория.

1. Роман, чийто герой влиза в сюжетното развитие един, а излиза друг, променил се. В романа за съзряването героят най-често е дете или пък юноша или девойка, и в течение на действието, в резултат от преминаването през различни изпитания, съзрява като мъж (възмъжаване) или жена. 2. В по-широк план, това е роман, в чието сюжетно развитие героят преживява дълбока личностна трансформация (вътрешна, външно мотивирана или свръхестествена), в резултат от което той вече е качествено различен човек, на нов етап от своето развитие, с укрепнал характер, по-силна воля и на по-високо ниво на познание или менталност.

Съдържание на романа на възпитанието се явява психологическото, нравственото и социалното формиране на личността. Често личностното формиране се представя като програма за възпитание, представена в общи линии и онагледена с различни примери в рамките на сюжетното развитие.

Разновидност на реалистичния роман - с камерно социално повествование, съсредоточено върху нюансите и стандартите на обществото, обект на художествено изображение, въз основа на анализ на нравите.

Форма на историческия приключенски роман с динамично развитие на действието и майсторски двубои с хладно оръжие. Място на действие - предимно в Европа и колониите на европейските държави. Време на действие: Късното средновековие и Ренесанса (XIII-XVI в.), Барока и Класицизма (XVII-XVIII в.), Просвещението и Наполеоновите войни (XVIII - нач. на XIX в.).

Цялостна последователност от няколко романа, разгръщащи еволюцията на едни и същи персонажи или фамилии на фона на епохални исторически събития

1. Испанска старинна народна песен в лироепически дух, която претворява сюжет от стари фолклорни и исторически предания; изпълнява се при акомпанимент на китара. 2. Лирическо любовно стихотворение в сантиментален дух.

Поджанр на фентъзи литературата, най-вече вариация на градското фентъзи, в чиито сюжети любовните взаимоотношения между основните персонажи са изведени на преден план. Тук базово доминира не понятието „романтика“, а жанровият термин „любовен роман“. Освен любовната линия, задължителен сюжетен елемент е подробно описание на психологията и взаимоотношенията на героите.
Утвърждаваща се вариация на градското фентъзи е също т.нар. „паранормален романс“, чиито произведения акцентират върху любовните взаимоотношения между хора и свръхестествени или демонични създания – магове и вещици, вампири, върколаци, призраци и др.

Рондò е вид стихотворна форма с фиксирана римна схема върху две рими и неримуван рефрен.

Лирически жанр на персийската, арабската и тюркоезичната медитативна поезия, с философски размисъл. Всяка строфа се състои от две двустишия и развива завършена мисъл.

Сагата е старинно сказание с епически характер, тя е обърната към изначалните времена на създаването и развитието на общността. затова нейното повествование се концентрира върху проблемите и ценностите на рода и семейството. Сагата е жанр, специфичен най-вече за древната скандинавска, исландска и ирландска словесност. Да не се отъждествява със съвременните романови жанрове „семейна сага“ и „историческа сага“!

Ретрофутуристични произведения на научната фантастика, чиито сюжети са основани върху преувеличени резултати от технологиите, характерни за бронзовата и желязната епоха и (най-вече) за Античната цивилизация (Древна Гърция, Древен Рим и др.)

Роман, в който доминира категоричното разобличаване със средствата на сатирата на нравствени и социални пороци.

Лирически творби, в които обект на изобличение със средствата на сатирата са нравствени и социални пороци.

Съчетават се характерният за трилъра свръхнапрегнат сюжет с водеща роля на паранормални феномени - явления, положени в относително реалистичен художествен свят и чиято същност надхвърля възможностите за обяснение он научното познание за света, природата и човека. Такива са такива ментални, психически и физически свръхфеномени като: телепатия и телекинеза; манипулативен контрол над съзнанието, емоциите, поведението; екстрасензуално визионерство и прогностика; левитация; необясними природни, космически и свъхтехнологични явления и т.н.

Хорър, в чийто сюжет ужасът се предизвиква от явления, чиято същност надхвърля възможностите за обяснение от научното познание за света, природата и човека.

Общо обозначение на романи, в които се изобразява съдбата на дадено семейство, жизнените избори на неговите членове и конфликтите помежду тях. Тъй като тези романи възникват и се утвърждават заедно с възхода на третото съсловие, най-често обект на художествено изображение са семейства от средната класа (буржоазни фамилии в традиционните сюжети).

Жанр на драмата, в основата на които е съдбата на дадено семейство, жизнените избори на неговите членове и конфликтите помежду тях. Най-често обект на художествено изображение са семейства от средната класа (буржоазни фамилии в традиционните сюжети).

Жанр на приключенската литература, който се характеризира със самоцелно заплетен авантюрен сюжет, включващ бомбастични афери, пресилени страсти и преекспонирана конспиративност.

Сказанията са старинни разкази в писмена форма, повествуващи за славни древни събития. Сказанията могат да бъдат исторически, житийни, апокрифни, поучителни и др.

1. Кратък текст в проза, набързо очертано впечатление или образ, без подробности.
2. Пръв проект за литературно произведение, чиито идея и скелет на действието се представят в суров вид.

Сонетът е твърда поетическа форма от 14 стиха, която се състои последователно от два катрена (четиристишия) и два терцета (тристишия), римувани по определен начин. Шекспировия (английският) сонет се състои от три четиристишия и двустишие, изпълняващо функцията на поанта.

1. Утвърдена форма на романа през XIX и нач. на XX в., в който художественото изображение представлява широка картина на обществото в определена историческа епоха, при което индивидуалността се представя в най-тясна динамична връзка със социалните проблеми, противоречия и борби. В социалния роман на XIX в. социалните проблеми изтласкват на заден план личните преживявания и стремежи на отделните индивиди.. 2. В по-широк план социалният роман е повествование, съсредоточено върху разнообразните варианти на поведение, прието в представяното общество, и се обръща внимание на това как постъпките на персонажите отговарят или противоречат на социалната ценностна система. Дори акцентът на художествено изображение да е вътрешният живот на героите, двигател на сюжетното развитие са конфликтите с външния, емпиричния социален свят.

Драма, т.е. пиеса, чийто конфликт е породен от социални обстоятелства.

Поджанр на научната фантастика, в чиито произведения водеща роля има разгръщането на взаимоотношенията между хората в определен обществен контекст. Главната цел на социалната фантастика е да разкрие законите на развитие на обществото, изправено пред нови и непривични за човечеството условия.
Характерна особеност на творбите от този жанр е повествуването за социално развитие в необичайна ситуация или представянето на общество, кардинално различно от познатите ни общества. Характерни са и темите за социалния инженеринг, манипулативната социална психология и контролът над личността. Затова към социалната фантастика се отнасят повечето утопии и антиутопии.
Към социалната фантастика може да се отнесат и творби на научната фантастика със силна хуманистична линия, в които преобладават екзистенциалните аспекти в човешките взаимоотношения.

„Amazing Stories“ е американско списание за научна фантастика , чийто първи брой излиза през април 1926 г.

„ANALOG Science Fiction and Fact“ е американско списание за научна фантастика , публикувано под различни заглавия от 1930 г. досега.

IF е американско списание за научна фантастика, стартирало през март 1952 г.

Публикации от сп. „PC World“

Публикации в списание „Авиация и космонавтика“

Публикации в списание „Антени“

Публикации в списание „Криле“.

Публикации в сп. „Наука и техника“.

Средновековен роман в стихове, в чийто сюжет като действащи лица фигурират персонифицирани добродетели и пороци, философски и естетически категории. Сюжетът като цяло има иносказателна насоченост и послание с морално-дидактичен характер.

Жанр на европейската средновековна куртоазна литература - роман в стихове или в проза. Рицарският роман унаследява от героическия епос мотивите за абсолютната смелост и благородството. На преден план се извежда психологията на индивидуализирания герой рицар, извършващ подвизи за собствена слава и прослава на своята „дама на сърцето“. Средновековният рицарски роман е израз на мечтата за щастие, усещането на собствена мощ и волята за победа над злото. Сюжетите са свързани най-вече с легендите за крал Артур, рицарите на Кръглата маса и Светия Граал, както и за любовта на Тристан и Изолда. Приключенската линия в повествованието е преплетена с религиозна нравоучителност и християнска мистика и символика.

Средновековната куртоазна поезия се състои от два дяла. 1. Средновековна песенна лирика, чиито творци са поети-музиканти от професионални гилдии (менестрели, трубадури, минезингери), важна част от дворцово-аристократичната (куртоазната) литература на Средновековието. 2. Средновековни новели в жанра <i>ле</i> — стихотворни повествователни творби с лирически или лиро-епически характер.

Устойчив жанр на средновековната християнска книжнина, житието представлява животоописание на светец - личност, канонизирана от християнската църква и призната за религиозен и нравствен първообразец. Използва се в богослужението.

Литературни произведения, предимно от Античността и Средновековието, написани в старинни жанрови форми.

Ретрофутуристични произведения на научната фантастика, чиито сюжети са основани върху постмодерна декоративна стилизация на историческия свят от времената на Първата индустриална революция (енергията на въглищата и парата и технологията на паровите механизми): XIX - нач. на XX в. (ок. 1820-1910 г.). Действието се развива предимно във викторианска Англия. В стилистично отношение често се експлоатират стереотипите на литературата на английския неоромантизъм, забележимо е и влиянието на „готическия роман“. Съвременната читателска рецепция окачествява като стиймпънк и произведения на някои класици на научната фантастика от втората половина на XIX в.

Стихотворения, предназначени за детска читателска аудитория.

Литературно-драматично произведение, написано като основа за постановка на филм, радиопиеса и други най-разнообразни интерактивни събития.
Сценарият във филмовото изкуство по правило напомня пиеса — представя репликите на персонажите, придружени с ремарки, всяка сцена е разбита на време, място и действие. Понякога сценарият представлява текстът на филмова адаптация на отделно литературно произведение.

Роман за любовна история (с щастлива развръзка), чийто сюжет се разгръща в познато и съвременно за читателя и автора време и отразява съответни нрави. В исторически аспект съвременни са любовните романи, чието повествование е ситуирано във времената след Втората световна война (т.е. от средата на ХХ век насам). В съвременните любовни романи чието действие се развива преди 1970 г. героините обикновено се отказват от професионалната си реализация, когато сключват брак или имат деца, докато героините от романите, създадени след 1970 г., обикновено продължават да развиват своята предприемчивост и професионална кариера.

Съвременни романи, писани през XX, век със значима литературна стойност, при които на преден план са изведени характерите на персонажите и психологическите изживявания, нравствено-ценностните конфликти, интелектуалните прозрения, идейно-философските послания (а не толкова дали е занимателна сюжетната интрига).

Съвременни романи, писани през XXI век, със значима литературна стойност, при които на преден план са изведени характерите на персонажите и психологическите изживявания, нравствено-ценностните конфликти, екзистенциалните дилеми, интелектуалните прозрения, идейно-философските послания (а не толкова дали е занимателна сюжетната интрига).

Литература на ужаса от втората половина на XX в. и XXI в.

Разкази, новели и други литературни произведения в къса прозаична форма от XX век със значима литературна стойност, при които на преден план са изведени характерите на персонажите и психологическите изживявания, нравствено-ценностните конфликти, интелектуалните прозрения, идейно-философските послания (а не толкова дали е занимателна сюжетната интрига)..

Разкази, новели и други литературни произведения в къса прозаична форма от XXI век със значима литературна стойност, при които на преден план са изведени характерите на персонажите и психологическите изживявания, нравствено-ценностните конфликти, интелектуалните прозрения, идейно-философските послания (а не толкова дали е занимателна сюжетната интрига).

В основата на сюжета на съдебния трилър стои престъпление и най-вече неговото разследване, като съдебнопроцесуална процедура. За интригата са характерни наличието на жертва, провеждане на експертизи, следователски действия, често вниманието е насочено към загадъчната фигура на престъпника, която с приближаването на финала все повече се прояснява.
Главният герой е преди всичко юрист: най-често адвокат, съдия, юрист, следовател. Основният персонаж може да бъде частен детектив, полицейски инспектор или агент от служба за сигурност, но задължително е с професионална юридическа компетенция; или най-малкото да е лице, притежаващо процесуален статус (напр. да е съдебен заседател или ключов свидетел).

Разказ в разказа - вътре в основния сюжет има още един (или повече) самостоятелен сюжет.

Твърда лирическа форма в японската поетическа традиция. Състои се от 31 срички в пет неримувани стиха. Отличава се с изящество и лаконизъм. Основен предмет на изображение: деликатни душевни преживявания и съзерцателно отношение към природата.

Събирателно означение за кратки прозаични литературни произведения, чието повествование е центрирано около животински персонажи. Животинският образ на тези персонажи се запазва, но обикновено им се придават черти от човешкия характер.

Подстил на научната фантастика, който е центриран към технологичната иновационност и научната аргументация. Твърдостта в сюжетите представлява силно застъпване на материално базираните науки - физика, астрофизика, астрономия, химия, историите с инженерна насоченост. Много често се припокрива с космическата фантастика.

Модерна и постмодерна форма на театъра, в която се пресъздава абсурдността, т.е. безсмислието или обезсмислянето на света и човешкото битие. В същността си театърът на абсурда е философски: Централната му тема е екзистенциалният страх на човека, който осъзнава , че животът му е изпразнен от смисъл. Като стилистика театърът на абсурда е продължител на експериментите на авангардизма.

Поджанр на научната фантастика с основен мотив „пътуване във времето“- хипотетично преместване на човек или друг обект в миналото или бъдещето. В някои произведения пътуването във времето само дава тласък на сюжетното развитие, а в други е основен двигател на действието. Темпоралната фантастика често се съчетава с алтернативната история чрез мотива за пътуване в миналото с цел да се промени ходът на историята. Също така се среща в произведения на тема „паралелни вселени“ и идеята за контрол над времето и историческия процес.

Технотрилърът е хибриден жанр, в който се използват теми и мотиви от шпионския трилър, научната фантастика и бойния екшън. Сюжетното внимание е насочено към технологичните иновации, високотехнологичния шпионаж, технологизирани военни действия, бойни изкуства и политически игри. Често действието е ситуирано в близкото бъдеще. Характерен е широкият размах на повествование – най-вече (заплаха от) световни конфликти.
Описваната технология често или има реални прототипи, или съответства на определена тенденция в научно-техническото развитие.

Драматичен жанр, художествено произведение, предназначено за поставяне на сцена и актьорска игра. Сюжетът на трагедията води персонажите към трагичен конфликт, страдание и катастрофичен финал. Трагедията е белязана със сурова сериозност, в нея действителността е изобразена пределно изострено, със сгъстяване на вътрешните противоречия; разкриват се дълбоки конфликти на реалността в пределно напрегната и наситена форма, придобиваща значение на художествен символ.

Драматичен жанр, художествено произведение, което съчетава елементите и характеристиките на трагедията и комедията. Елементите на трагичното и комичното взаимно се проникват, често за да представят събитие, движещо се на ръба между трагизма и комизма, така че всеки момент комичното може да се пречупи в трагично. Трагикомедията е свързана с чувството за относителност на критериите за действителност и норми на поведение и е резултат от отказ от нравствения абсолютизъм на трагедията и комедията.

Традиционни форми на словесността с митологически, епически, легендарен и фолклорен характер.

Най-характерното за трилъра са доминиращите остри чувства, които предизвиква — тревожно очакване, силно напрежение, безпокойство, безпомощност, страх, стигащ до ужас. В творбите от този тип задължително присъства някаква тегнеща заплашителна атмосфера или непреодолима животозастрашаваща опасност, която в повечето случаи се превъзмогва по-скоро благодарение на шанса, отколкото на личните умения на героите.
Жанрът няма ясно очертани граници и елементи от него присъстват в много произведения от различни жанрове. В трилъра се включват предимно шпионска, гангстерска и криминална тематика, нерядко сюжети на черния роман, понякога и хорър сюжети.

Трилър, чийто сюжет най-вече е базиран върху мотива за отмъщението и възмездяването на засегнато лично достойнство, фамилна чест., патриотично чувство и др.

Тематичен дял от приключенската литература, чиито авантюрни сюжети са организирани около основния мотив за търсене и изнамиране на тайнствено съкровище.

Форма на приключенския роман, в който действието се разиграва в Дивия Запад на САЩ по време на овладяване на нови територии на северноамериканския континент (краят на XVIII и XIX в.) и отразява конфликтните взаимоотношения на американските пионери с индианските племена, респективно на заселниците, златотърсачите, каубоите и следотърсачите помежду им и срещу хора, незачитащи закона. Основна черта на уестърна е митологизирането на американския пионерски дух, възхвалата на геройския индивидуализъм и агресивната воля, идеализирането на герои извънзаконници, налагащи свои закони.

Ключова точка в сюжета разделя повествованието на различни варианти на по-нататъшния ход на събитията.

Художествено изображение на идеално, желано съвършено общество, ситуирано или в екзотичен свят, или в отминал „златен век“, или в свръхцивилизовано бъдеще.
Най-устойчивите мотиви на утопиите са премахване на отношенията на господство и подчинение, равноправно разпределение на благата, социално равенство, ненасилието, мир, изключване на принудата хората да вършат нещо против волята си, съвместен хармоничен социален живот, постигнат правилно възпитание и обучение.

Разновидност на семейния роман (често - поредица от романи), чието действие обхваща много дълъг период от живота на (голяма) фамилия в продължение на две и повече поколения, изобразяват се перипетиите, през които преминава фамилията, изпитанията, които изживяват нейните членове.

Фантастиката е мегажанр и творчески метод в художествената литература, характерен с използването на фантастичен допуск, елемент на необичайното, нарушаване на принципите и границите на реалността и приетите условности.
Основни разновидности на фантастиката: научна фантастика, фентъзи, хорър.
Дадено произведение може да бъде определено само като „фантастика“, ако в неговия сюжет не доминира нито една от трите разновидности или пък равноправно съучастват характеристиките на две разновидности.

Фарсът е комедиен жанр, чиято цел е да забавлява зрителите с представянето на невероятни или екстравагантни, но възможни ситуации чрез маскиране и припознаване. Във фарса често се включва игра на думи, сексуални намеци, преднамерена абсурдност и безсмисленост, бързо темпо и забързване с развитието на действието. Основното предназначение на фарса е не толкова сатирата, колкото непринуденото и безгрижно представяне на градския и семейния бит с неговите скандални случки, непристойност, грубост и веселост.

Основна жанрова разновидност на фантастиката, основаваща се върху използването на митологични, приказни, мистични и архетипно-символни мотиви в съвременен вид. Авантюрният сюжет е ситуиран в измислен свят, близък (но несъответстващ) на дадена историческа епоха: напр. варварска геройска епоха, средновековен и ренесансов свят и др. Често действието представя фентъзи сюжет на фона на реална историческа епоха и в позната цивилизация или дори на фона на живота в съвременен мегаполис.
Основна характеристика на фентъзи като жанр е, че обяснява света не от научна и емпирична гледна точка. Художественият свят съществува хипотетично, той е въобразен (условен) хронотоп: може да бъде в алтернативно време и пространство, в епическо и митологично време, в паралелно време и пространство, в религиозно-мистична отвъдност, на измислена далечна планета и в далечното бъдеще и т.н. В такъв свят системна норма е принципът на чудесното, свръхестественото и фантазийното: съществуват божества, демони, чудовища, действат законите на магията, извършват подвизи всемогъщи герои. Дори и да е в реален земен контекст – фокусът на изображение е отместен към чудесното и трансцендентното.

Лирически творби, в които се изразяват философски или светогледни теми - и като емоционална ангажираност, и най-вече като дълбоко интелектуално преживяване на (личен) жизнен опит.

Разкази, новели и други литературни произведения в къса прозаична форма, в които в художествена форма (като сюжет, конфликтност и художествени образи) се представят философски концепции - най-често свързани със същността и ролята на обществото и цивилизацията, смисъла на живота и историята, етиката, ролята на изкуството.

Философска фантастика е всяко литературно произведение, в което обект на фантастичен допуск е философска идея, концепция, система от възгледи, модел на универсума. Като философска фантастика може да бъде окачествено и научнофантастично произведение, чиито художествен конфликт, човешки взаимоотношения и душевни преживявания провокират категоричен философски размисъл.

Роман, в който в художествена форма (като сюжет, конфликтност и художествени образи) се представят философски концепции - най-често свързани със същността и ролята на обществото и цивилизацията, смисъла на живота и историята, етиката, ролята на изкуството.

Прозаичен есеистичен текст, специфична форма на философска интеграция на научно и извъннаучно знание в художественолитературен и/или публицистичен изказ.

Фолклорен разказ в немерена реч, в основата на който лежи свръхестествено чудо, фантастичен образ или представа, възприемани от разказвачите и слушателите за достоверни. За разлика от преданието, легендата винаги е фантастична по съдържание.

Преданието е устен епически разказ, в който под формата на разказ се съдържат сведения за подвизите на реални исторически лица и значими събития от миналото на дадена общност. Преданията възникват от разкази на очевидци и се предават от поколение на поколение Те са смятани за словесно свидетелство за истинските неща от миналото, което постепенно ги прави неотделима част от традицията.

Твърда лирическа форма, традиционен жанр на японската лирика на непосредственото чувство. състои се от 17 срички в три стиха (5-7-5 срички).

Разбъркан ход на събитията

Група етикети представящи специфични особености на сканираното издание, публикация или на електронния текст.

Основна жанрова разновидност на фантастиката, чиито сюжети генерират напрегната атмосфера на тревога, страх, ужас и шок, най-малкото – тревожно очакване на нещо ужасно, т.нар. ефект „съспенс“, повествувайки за проявления на злото (патологично и/или свръхестествено) в човешкия живот. Когато е свързан със свръхестественото, хорорът експлоатира ограничен набор персонажи, заимствани от низовата митология на различни културни традиции: вампири, зомби, върколаци, призраци, демони и др.

Динамичен комплекс от литературно-художествени произведения в цялото им разнообразие от видове и жанрове.

Кратък разказ с ведър хумористичен характер и неочаквана комична развръзка.

Роман, в който хумористичната тенденция, комизмът и смеховото начало са доминираща стилова и съдържателна характеристика или поне имат значима роля в сюжета.

Научнофантастично произведение, което се характеризира със: сюжет, изграден в хумористична форма; използване на художествени похвати, за да се постигне комичен ефект; утвърден сюжетен модел или научнофантастична тематика се подлага на хумористична пародия.

Поетически текст, в който хумористичната тенденция, комизмът и смеховото начало са доминираща стилова и съдържателна характеристика или поне имат значима роля в творбата.

Разкази, новели и други литературни произведения в къса прозаична форма, в които хумористичната тенденция, комизмът и смеховото начало са доминираща стилова и съдържателна характеристика или поне имат значима роля в сюжета.

Поджанр на фентъзи литературата, чиито произведения са хумористични по тон, съдържание и атмосфера. В техните сюжети често се осмиват щампите на фентъзито. Също така са разпространени пародии на образци на фентъзийния жанр.

Литературно явление в САЩ и Западна Европа (предимно през 20-те - 40-те год. на XX в.), разновидност на криминалния роман, чиято жанрова специфика се изразява в напрегнат сюжет и показно-грубоват маниер на повествованието и диалозите. Най-често централният персонаж е жертва на престъпление, заподозрян или престъпник - т.е. лице, непосредствено въвлечено в престъплението. Характерни стилистични черти са: груб реализъм на изложение, цинизъм, склонност на персонажите към самоунищожение, силна употреба на хулигански сленг и ругателна фразеология, задължителна сексуална линия в сюжета.

Особена форма на хумора - подмолна игра със злокобното, гротесковото и преди всичко с публично табуирани сфери (секс, престъпления, болести, смърт), които чрез безсмислени или парадоксални връзки и по неподходящ начин се представят като безобидни и нормални. Комичното въздействие произлиза от несъответствието между принципната същност на изобразявания обект и поругаващото го деконструиране.

Чиклит е жанр на популярната литература, в чиито произведения се представя съвременният консуматорски живот на жени от средната и висшата класа в модерните мегаполиси. Повествованието е най-често хумористично и почти винаги леко и неангажиращо. Персонажите са предимно образи на жизнени и активни модерни жени с претенция за стил и устремени към престижна кариера, държащи на отличния си външен вид и увлечени по шопинг културата – мотиви, очертаващи някои съвременни представи за (пост)модерната женственост.

Приказки за деца от чужди автори.

Литературен жанр, в чийто сюжет водеща роля има мотивът за шпионажа. Възниква в началото на XX в. във връзка със съперничеството между Великите сили, което се е съпровождало със създаването на съвременните служби за сигурност. Шпионският трилър получава развитие в периода на борбата с фашизма и комунизма преди и по време на Втората световна война. Продължава да се развива и по време на Студената война, а след нейното приключване получава нов импулс от поялата на страни-отцепници, международни престъпни организации, глобални терористични мрежи, морско пиратство и технологически саботаж и шпионаж като нови заплахи на цивилизования свят.
Сюжетът на шпионския трилър се базира върху дейността на агенти от разузнавателни служби, шпиони, диверсанти – както по време на война, така и в мирно време (на „невидимия фронт“). В тематично и стилистично отношение е близък до политическия и конспиративния трилър. В шпионския трилър обаче важна позиция заема разузнавателната дейност – шпионирането, диверсията и т.н.