Константин Величков
XV. Сънувам сън блажен…

Сънувам сън блажен. Съм в родний край:

с вид радостен се всичко мен усмива,

небето с чудна синева сияй

и светлина в сърцето ми прелива.

 

Баща и майка нежно ме прегръщат,

грей бедний дом, облях в зари,

и срамежливо, като се заслъщат,

изкос ме гледат братя и сестри.

 

Из цялата вселена равен с мене

по щастье има ли във тоя час?

Душата ми вълнува една страст,

 

страст пламенна за прошка и забвенье,

и мълчаливо благославям аз

могъщий бог и цялото творенье…