Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Festin des fauves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2022)

Издание:

Автор: Доминик Мезон

Заглавие: Пирът на зверовете

Преводач: Александра Желева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Милениум

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Националност: френска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Габриела Кожухарова

Технически редактор: Николета Запрянова

Коректор: Мария Венедикова

ISBN: 978-954-515-404-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2746

История

  1. — Добавяне

Човек е най-малко себе си, когато говори от свое име. Дайте му маска и той ще ви каже истината.

Оскар Уайлд

Пролог

Внезапно един еднорог…

Пирът може да започва. С пренебрежително щракване с пръсти Арно Делоне нарежда на двамата пазачи, стегнати в смокинги, да затворят портите на имението. Мъжете се подчиняват, бронзовите маски с лъвски глави им пречат. Създанията с надвиснали вежди и заплашителен поглед, вдъхновени от скулптурите по бравите на римските врати, придават на охранителите старовремски вид. Суетейки се напред-назад под светлината на уличните лампи, обгръщащи движенията им в някакво призрачност, те затръшват тежките порти от ковано желязо, чиито решетки изкънтяват… После ги залостват. Така гостите на Пира на зверовете се оказват изолирани от булеварда, който ги е извел до вилата.

Домакинът Делоне — прехвърлил петдесетте възпитаник на Националната школа по администрация, строен, поддържащ елегантния си вид не по-малко грижливо, отколкото бялата си грива, гледа как от другата страна на желязната ограда прислужниците бързат да откарат лимузините и спортните коли на гостите до най-близките паркинги. Като се изключи тяхното сноване, градът е пуст. Ньой се унася в еснафското си спокойствие. Разведреният Делоне дръпва дълбоко от пурата и намества маската си с изображение на китайски тигър. Тази година е избрал традиционна реликва от династията Хан със стърчащи зъби в огненочервен цвят. На фона на някои от гостите, един от друг по-реалистични с гривите си от естествена козина, неговата изчистена, семпла маска му придава едва ли не обезпокоителен вид. Доволен от впечатлението, което внушава, той издухва дима през тесните процепи на находката си, която е купил скъпо и прескъпо на един от търговете на „Кристис“[1] в Лондон.

Делоне хвърля пурата на алеята и се отправя към вилата. Всичките му гости са влезли преди него — само две млади жени с изрязани вечерни рокли и безкрайно високи токчета го чакат под сводестия вход. Те са с маски на плячка, каквото е изискването към всички участнички. Двете плашливи сърни, които Делоне старателно е подбрал сред предложените му компаньонки, представляват личния му ловен резерват. Като любезен домакин, той се е постарал да угоди на разнообразните вкусове и потайни желания на своите гости, но бидейки заклет сластолюбец, се е погрижил и за собственото си удоволствие. Любимката му — великолепна двайсетгодишна мулатка, чиято кръшна талия е подчертана от копринената рокля, разголваща гърба й чак до таза, се притиска до него и го прегръща през кръста, докато втората — леко плашлива, но изваяна украинка — му отваря вратата.

Тримата прекосяват балната зала на вилата, покрита с червени драперии специално за случая, и заобикалят наредената в центъра на помещението африканска ловна сцена, пресъздадена с препарирани животни. Два лъва се хвърлят да разкъсат бивол — забили нокти в кожата му, те протягат паст към яремната вена на безпомощното животно. Картината е много въздействаща и Делоне вътрешно се поздравява за това нововъведение. Тазгодишният Пир на зверовете ще бъде най-хубавият, който някога е организирал, както и най-разточителният. Не съжалява, защото знае, че устройването на най-престижната и отбрана оргия в столицата му носи много повече влияние, връзки и длъжници, отколкото каквато и да била друга светска проява, дори и по-пищна. Гостите му съставляват единствено по рода си сборище от индустриалци, банкери, политици от всякакви партии, хора на изкуството и богаташи. В неговите салони се завързват познанства, сключват се съзаклятничества и договорки, които възлизат на стотици милиони евро. Цената на тези оргии е без значение: докато гостите пазят вълшебния спомен за тях, той е на най-гол яма печалба.

Години са му били нужни, за да се наложи в тази си роля — години на лутане между полупровали и полууспехи, в сянката на могъщите си приятели, далеч от славата и камерите. Но организирането на гостувания в колумбийската му вила и на пътешествия със собствената му яхта му е позволило да осребри семейното наследство на фамилията Делоне и да се утвърди в специалното амплоа на дискретен сводник и организатор на частни партита с толкова многобройни познати, че вече е в течение на всички интимни истории. Той се изпъчва и лакомо плъзга длан по гърба на мулатката. От нежната й кожа и сладкия й аромат му прималява, но още е прекалено рано, за да се отдаде на задоволяване на щенията си. Ще й дойде времето на тази сърна — най-напред трябва да изпълни задълженията си на домакин.

 

 

В банкетната зала се разнася одобрителен шепот, когато той разкъсва обръча на разгулниците, хванал под ръка двете си плячки. Широките прозорци гледат към дъбовата гора — дърветата са украсени с хартиени фенери и са осветени от факлите, пръснати из цялото имение. Делоне е вложил особено старание в осветлението — преди две години богат немски индустриалец си счупи глезена, докато тичаше подир една прекалено пъргава газела по време на лова, който бележеше началото на празненството. Не бива да се случват повече подобни инциденти, а и предвид напредналата възраст на някои гости, тези прекалено натоварващи дейности са отпаднали от програмата на вечерните партита.

Домакинът и придружителките му пристъпват към голямата шведска маса, наредена на терасата с лице към парка на вилата. Струя червено вино се стича от една лъвска муцуна и се събира в широк поднос — подобен мизансцен до известна степен е кощунствен, предвид престижната марка, но екстравагантността си има цена. Прислужници сноват из залата и поднасят чаши шампанско. Делоне внимателно наблюдава суетенето им като генерал на бойно поле. Никой от тях не вдига глава — наредено им е да стоят със забит в земята поглед и да не поглеждат гостите в очите. Длъжни са през цялата вечер да останат незабележими и анонимни, тяхното присъствие не бива по никакъв начин да притеснява развратниците. За това им се плаща цяло състояние. Ако някой от персонала наруши изискването, Делоне ще го уволни начаса. Човек в неговото положение не може да си позволи да не бъде потаен и дискретен.

Чува непристойния кикот на барон Дьо Сенекур. Тази свиня едва си е направила труда да покрие лицето си с някаква картонена маска на тигър, купена набързо от някой „ку-ку“ магазин. Делоне му хвърля гневен поглед, прикрит от собствената му маска. Дебелото шкембе на барона е изопнало смокинга, а дюкянът му вече зее, докато Дьо Сенекур пъха лъстива длан в деколтето на придружаващата го млада жена. Делоне се пита дали е пълнолетна — съмнява се. Охотно толерира подобни волности във вилата си в Колумбия, но тук, насред Ньой, му се иска баронът да бе проявил по-голяма предпазливост. Сенекур е прекалено богат и влиятелен, че Делоне да упражни правото си да го изгони или дори да го помоли да сдържа нагона си. До ден-днешен винаги е успявал да заличи дирите от волностите на барона — парите и влиянието позволяват някои изцепки — и все пак Сенекур застрашава не само дискретността на Пира на зверовете, но и неговата елегантност и изисканост. Делоне мълчаливо се надява, че някой инфаркт, причинен от злоупотреба с виагра, най-накрая ще покоси тази непоносима свиня, докато злоупотребява с ученичка, съблазнена от лесната печалба, и ще го отърве от обременяващата му компания.

Край шведската маса две красиви антилопи здраво смъркат кокаин. Сервитьорите, заети с разрязването на печен глиган, с мъка се сдържат да не се отплеснат по двете жени. Делоне ще ги смъмри при първа възможност. Засега се отдава на светски маниери — здрависва се, раздава прегръдки, прави комплименти по адрес на тоалетите, радва се на присъствието на този или онзи, обявява, че се очертава много приятна вечер… Всички стаи на двуетажната вила са осветени от факлите, разположени по негово нареждане. Украсата е премислена в най-малки подробности: докарал е картини от цял свят, изобразяващи ловни сцени в Африка; скици, някои от които са дело на Ричард Бъртън; оръжия, кожи и скулптури от слонова кост. В продължение на цяла седмица от най-различни краища на земното кълбо са прииждали пратки с препарирани животни, които пресъздават многолюдна дива фауна във всички помещения на имението. Измамно неподвижни лъвове, тигри, леопарди, пантери, рисове, пуми, хиени, вълци, гепарди, чакали и сервали стоят редом до сърни, газели, антилопи, зебри, елени и сръндаци. Цялата вила се е превърнала в ода, възпяваща лова, плътта, тържеството на зъбите, разкъсващи кожата, насладата от стичащата се в гърлото кръв, опиянението от смъртта на плячката. Този животински, хищнически и чувствен пир ще остане запечатан в умовете и Делоне предвкусва слуха, който ще го последва. Скорошните му неуспехи, свързани с прекратяването на тайните преговори за продажба на оръжие на арабските правителства, която трябваше да му донесе тлъста комисиона, ще бъдат заличени. Има още много пари в тази страна, очакващи онзи, който умее да ласкае първобитните човешки инстинкти!

Един припрян парижки адвокат го заговаря за текущо дело, в което негов колега и приятел защитава нефтена компания. Знае, че следователят, натоварен с делото, присъства на партито и би искал да се запознае с него. Делоне оглежда богато украсената венецианска кожена маска на адвоката, украсена с върволица релефни изображения на диви животни. Маската е красива, без съмнение изработена от фирмата „Кадел сол“, където Делоне се отбива при всеки свой престой във Венеция. Отговаря уклончиво на адвоката — най-напред трябва да произнесе приветственото си слово. Оглежда се за питие, за да си прочисти гърлото. Към него се приближава някаква жена — няма спомен да я е избирал, но сред гостите има и такива, които пожелаха да дойдат с придружителки, и домакинът не познава всяка присъстваща плячка. Приятно изненадан е, когато открива точно тази.

Непознатата с лъскава метална маска, изобразяваща еднорог, се измъква от група мрачни мъже с вълчи маски — дивеч, изтръгващ се от наточилата се да го разкъса глутница. Тя е атлетична, но изящна, изпъкналите мускули играят под кожата на шията й, а изваяните й ръце протягат към Делоне чаша червено вино, сякаш е отгатнала какво иска. Той се усмихва, съзерцавайки впития кожен корсет, който едва удържа гръдта на еднорога, и взема чашата, подадена му от ръка в черна латексова ръкавица.

— Нямам удоволствието да ви познавам, госпожице?

— Ако имаше само питомен дивеч, ловът нямаше да ви се услади.

— С кого дойдохте?

— Уловете ме и ще узнаете всичко.

Непознатата му обръща гръб и се отдалечава, което събужда у Делоне неочаквано желание. Гърбът на еднорога е плътно изрисуван с татуировка, изобразяваща цъфнала японска вишна. Клоните се простират по цялата дължина на раменете и се скриват под корсета с причудливо преплетени връзки, който пристяга кръста й. Това бегло видение, най-дивото и непокорно създание сред карнавалните хищници, може да се превърне в кулминацията на собственото му пиршество. Тази нощ жената няма да му избяга. Делоне изпива чашата червено вино на един дъх, прокашля се и поглежда ролекса си. Време е за приветственото му слово. Зад страничните порти на вилата десет голи жени с африкански маски запалват факли в очакване да им даде знак да поведат гостите към етажите, където за тях са подготвени територии за нощен лов.

Празненството ще бъде дълго и сладострастно. Делоне бързо пропъжда лекото безпокойство, свързано с едно странно писмо, пристигнало преди няколко дни. Някакъв мерзавец се опитва да го изнудва — вероятно защото не е поканен на бала — и го заплашва със смърт днес, точно в този час, ако не даде половината си състояние за благотворителни каузи. След като празникът приключи, сериозно ще се заеме с разкриването на самоличността на автора на тази безвкусна шега и ще се погрижи той да съжали за нея. Предвкусва предстоящата разплата и когато установява, че всички присъстващи мълчаливо са вперили поглед в него, подема словото си въпреки внезапната пареща болка в стомаха, която едва не го оставя без дъх.

— Скъпи посветени приятели…

Не успява да довърши изречението, парещата болка прекалено се изостря. Слага ръка на стомаха си и прави извинителен жест с ръка. Шепот пробягва из множеството. Делоне се изправя и се опитва да се съвземе, но в хранопровода му се надига поетата храна, която го изгаря като лава. Болката е ужасна. Закашля се. Кръв опръсква ръката му. Олюлява се и смъква маската — тя пада и се строшава. Шепотът се засилва, дори Сенекур спира да опипва младата си придружителка. Делоне усеща, че някаква течност блика от носа и очите му, забърсва се и едва не припада, когато осъзнава, че това е собствената му кръв. Изругава и се мъчи да извика за помощ, но повръщаното го задавя. Вътрешностите му са разтърсени от спазъм и той избълва силна струя, която опръсква най-близкостоящите гости. Повръща кръв, тъмна артериална кръв. Свлича се на колене сред ужасените викове на множеството. Усеща как всичките му органи постепенно се разкъсват. От носа му шурти кръв и той избълва една последна струя, преди да се строполи насред червена локва, която малко по малко залива терасата.

Доктор Жак Деланд си проправя път през тълпата, вцепенена от ужас след този потресаващ пристъп. Коленичи до Делоне и изругава през зъби при вида на обилния кръвоизлив — техният домакин кърви от всички отверстия и обърканият пластичен хирург не вижда как може да му помогне. Делоне раздвижва устни, докторът навежда плешивата си глава към омазаното в кръв лице и доближава ухото си до устата на умиращия. Още една дума и Делоне издъхва обезкървен в ръцете му точно когато страничните врати на вилата се разтварят и факелното шествие на голите жени нахлува сред всеобщото безразличие. Деланд се изправя и машинално поглежда часовника си. Полунощ е — Арно Делоне е издъхнал точно в полунощ.

Оповестяването на смъртта действа като бомбен взрив. Обзетите от паника гости се втурват към вилата, прекосяват балната зала и се устремяват към гардероба. Наплашени от блъсканицата, някои дори се отказват да си вземат вещите и хукват направо към булеварда. Хвърчат маски, валят ругатни, докато пазачите се канят да отворят желязната врата на имението. В хола избухват разправии, защото някои хора разблъскват останалите, за да си пробият път до чантите или палтата си. Стройният порядък е отстъпил място на свадлива и пошла суматоха. Никой от присъстващите големци не иска пресата да свърже името му с разюздано парти, проститутки и крайно подозрителна смърт.

Деланд стои сам с тялото на терасата — най-накрая един иконом му донася мобилен телефон. Хирургът набира спешния номер на полицията и докато чака отговор, обезсърчено наблюдава бягството на последните гости. Той ще се жертва, след като всички останали са по-загрижени да не се окажат замесени в тъмна афера за непристойно поведение, отколкото от необходимостта да дадат показания пред силите на реда. Инстинктът им не ги подвежда — очевидно е, че тази смърт не е естествена, въпреки че му е много трудно да обясни причината. Прислужникът, който все още стои край него, го пита:

— Какво ви каза, преди да умре?

— Някаква неразбираема дума, сигурно бълнуваше.

— Каква дума?

С въздишка на раздразнение, точно когато полицаят отсреща най-сетне вдига телефона, хирургът троснато подхвърля на твърде любопитния прислужник:

— Жудекс. Прошепна Жудекс!

Бележки

[1] Британска аукционна къща, заемаща огромен дял от световните аукционни продажби на антиквариат и произведения на изкуството. — Бел.ред.