Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джак Кафъри (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Treatment, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
art54 (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2022)

Издание:

Автор: Мо Хейдър

Заглавие: Лечението

Преводач: Красимира Матева

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска (не е указано)

Редактор: Милена Иванова

Коректор: Ангелина Вълчева

ISBN: 978-954-761-277-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17850

История

  1. — Добавяне

16

Откри карирана синя торба за прибиране на прането, с пластмасови дръжки, която не съдържаше останките на Юан Кафъри. Джак я преметна през рамо и я понесе по обратния път покрай железопътната линия, като уморен моряк, нарамил малкото си багаж за отпуската на брега — тя се удряше в гърба му и оставяше мръсна диря по тениската. Нощта се беше спуснала, луната беше изгряла, а той трябваше да върви бавно, опипвайки пътя си през копривата с крак. Щом стигна до своята градина, бръкна в мократа си тениска и напипа увесения на връв ключ. Буквално се влачеше, лишен от сили в резултат на разочарованието, но нямаше намерение да се предава. Знаеше, че Пендерецки не го е изпратил да намери тази торба току-така.

Къщата беше прохладна: френските прозорци бяха отворени и той усети миризмата на тънките пури, от което разбра, че Ребека е там. Не й извика, не се качи на горния етаж, за да надникне в спалнята. Не искаше да говори с нея в този момент.

Вместо това, влезе право в дневната, отметна торбата от рамото си и изпразни съдържанието й. Стоя прав няколко минути, загледан в изсипаното върху пода, после отиде в кухнята. Виното във фризера беше почти замръзнало; разклати голямото парче лед, изплакна една чаша, отвори бутилката и си наля. Чашата се изпоти незабавно от конденза и пръстите му залепнаха за нея, когато я докосна. Изгълта цялото й съдържание на един дъх, без да усети вкуса му, напълни я отново, запали остатъка от цигарата от марихуана, който бе оставил в пепелника, и се върна в дневната. Там седна на дивана, с длани върху коленете, и впери поглед в онова, което Пендерецки беше искал да открие.

Огромната част от детската порнография е домашно производство — исторически погледнато малко беше произведено с цел търговско разпространение и Кафъри беше виждал примери за всички варианти. Беше работил във „Вайс“ преди голямото разцепление, преди „Неприлични публикации“, „мръсният ескадрон“, да се бе превърнал в отдел за борба с педофилията и да бе започнал да предава на „Вайс“ порнопритесненията си, свързани с пълнолетни. По негово време отговорностите на двата отдела често се бяха припокривали и още тогава беше виждал по-голямата част от онова, което лежеше сега на пода на дневната.

Броеве на „Магпай“, списанието на мрежата за размяна на педофилска информация, наръч холандски, немски и датски списания — „Бой Лав Уърлд“, „Кинде Либе“, „Спартакус“, „Пиколо“. Два изтъркани екземпляра на книгата „Покажи ми“, три издания на лъскавото холандско издание „Пайдика — списание за педофилията“ и бюлетини NAMBLA[1] от началото на осемдесетте години. Купчина дискове, хванати с ластик. Пароли за уебсайтове и ксерокопие на лист, в чийто горен край беше написано: „ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ! ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ! ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ! Ако някое от изброените по-долу имена на потребители опита да се включи към вашия чат рум, излезте НЕЗАБАВНО!“. На дъното на торбата, увити в отделни пликчета, залепени с кафяви лепенки за колети, имаше няколко видеокасети.

С цигарата от марихуана между зъбите, Кафъри изтърси на пода видеокасетите. Пъхна първата във видеото, намери дистанционното, пусна записа и се облегна на дивана, като доближи запалка до цигарата от марихуана. Екранът премигна — знаеше какво да очаква. От години не беше гледал детска порнография, откакто не работеше във „Вайс“, когато бе принуден да гледа тези картини, а след това нощ след нощ бе лежал буден, опитвайки като повечето нови полицаи в отдела, да намери място в главата си, където да сложи всичко това. Или поне да изгради някакви стени около него. И най-големият страх, страхът, който изпитваха всички, макар да не го споделяха: „ами ако, ако… о, боже, ами ако това ме възбуди?“. Тази вечер знаеше какво да очаква и страхът му не беше породен от картините. Сърцето му не тупкаше така бурно заради децата, които щяха да бъдат малтретирани и измъчвани заради правенето на записа; сърцето му щеше да се пръсне от страх да не би да види Юан.

Лентата се въртеше и на екрана се появиха белите петънца на магнитните смущения. „Дали би го познал?“ В началото нямаше нищо. Превъртя бързо напред с дистанционното. Екранът продължаваше да трепти. Продължи да препуска и от време на време да проверява записа, но все така без успех, докато накрая, с внезапно изскърцване, лентата спря. Беше стигнал до края й. На тази лента нямаше нищо. Извади я грубо от видеото и сложи втора, пусна я, после премина на бърз ход. Отново стигна по този начин до края, без да открие нищо.

— Джак?

Вдигна поглед.

— Връщай се в леглото, Ребека.

— Какво става?

— Нищо… наистина. Лягай си.

Но той беше възбудил интереса й. Тя беше боса, само с едни от сивите му боксерки и горнище от лятна пижама с къси ръкави. Прекоси стаята, опитвайки да надникне през рамото му.

— Какво става?

— Ама наистина, Беки… — Изправи се, протегна ръце, като я побутваше по-далеч от изсипаната на пода купчина, от видеото. — Нищо не става. Връщай се в леглото, а? Хайде.

Младата жена издуха шумно въздуха през носа си.

— Да — заяви без да се замисли той. — Ще ти донеса нещо за пиене. Обещавам.

— Добре.

Това явно я успокои. Завъртя се послушно на пети и се качи обратно по стълбите. Кафъри поседя малко, загледан в дланите си, като се питаше какво да прави. Най-сетне се изправи, взе две чисти винени чаши и се качи горе. Тя лежеше на леглото в спалнята, поставила ръце под главата. Лампата светеше, а разпуснатата й коса падаше върху едното рамо. Беше свалила горнището на пижамата и му се усмихваше.

„Така.“ Остави чашите върху нощната масичка и приседна в края на леглото.

— Ребека… виж. — Не можеше да направи сложните корекции, които искаше от него… не и сега. — Съжалявам.

— За какво съжаляваш?

Тя се обърна по корем и се придвижи на четири крака по леглото до него. Притисна дланите си в гърдите му и го целуна по рамото, после целуна потната основа на врата му.

— Имам работа долу.

— Добре.

Ребека обгърна врата му. Косата й миришеше на дим от пури и на нещо цветно. Притисна се в него, Джак усети меките й гърди в ръката си и въпреки взетото решение да работи сърцето му се развълнува безпомощно.

— Беки, моля те… — Тя зарови лице във врата му и прокара пръсти надолу по корема, където мускулите му потрепнаха. Пъхна ръка в панталоните му. Той се пресегна и хвана ръката й. Извади я навън. — Не. Не сега… — Младата жена въздъхна, изви рязко ръка и я измъкна от хватката му, пъхна я отново в шортите му. — Беки.

— Шшт — всичко е наред.

Извади ръка от панталоните му, изправи се и смъкна боксерките надолу до коленете си, изрита ги и се обърна, опряна на едно коляно. Подпря се с длани на леглото и се приведе пред него на леглото, с гръб към Кафъри, с вдигнати във въздуха хълбоци. Той я гледаше невярващо — не знаеше нито какво да каже, нито как да реагира. В това, което тя правеше, имаше нещо толкова примитивно… толкова грубо. Изправи се, разкопча си панталоните, изрита ги настрани и застана до нея.

— Мръдни малко по-надолу — придърпа хълбоците й към себе си. Тя се наведе още малко напред, за да му помогне, брадичката й докосна леглото, протегна ръка между краката си, за да го насочи. — Няма да издържа…

— Шшт, всичко е наред.

Джак се отпусна напред и я целуна по гърба, косата й влезе в устата му. Потърси опипом гърдите й, сърцето му беше на път да се пръсне, влезе в нея, обхвана я през кръста и тогава тя произнесе ясно, като биене на камбана в студен ден:

— Спри.

Той спря, отвори очи. Тя го наблюдаваше през рамото си, с широко отворени очи и сериозен поглед.

Какво? — Трепереше от усилието, което полагаше, за да не се движи. — Какво има?

— Спри. Промених си намерението.

— Шегуваш се.

— Не означава не. Наистина, Джак, говоря съвсем сериозно.

Но вече беше прекалено късно. Нещо в корема му, което беше на път да се отвори, се разкъса. Сграбчи я за косата, дръпна рязко главата й назад и проникна в нея с всичка сила; сърцето му бумтеше като парен чук.

Джак!

От гърлото й се изтръгна ридание и тя се опита да изпълзи нататък, но той не я пускаше. Знаеше, че лицето й се удря в леглото и че е окървавено — от ъгълчето на устата й потече кървава вадичка, той я виждаше, но не беше в състояние да спре. Ребека плачеше, сълзи се стичаха по лицето й, но той не спря. Не спря, докато не свърши. После отметна глава назад, излезе от нея и отиде в банята, където застана под душа, с наведена глава, подпрян с една ръка на стената, докато топлата вода се стичаше по врата му, и заплака.

 

 

Кармел Пийч не грешеше, като смяташе, че в дома й бяха правени снимки. В момента те се намираха върху филмова лента, пъхната в една торба, приспособена от старо яке и тя лежеше на пода на спалнята на Роланд Клеър.

Клеър дълго се бе ровил из фотографския наръчник, беше си водил подробни бележки, докато работеше за необходимите неща. И сега, късно през нощта, четеше написаното в списъка и търсеше из апартамента необходимото за оборудването на тъмната стая. По-рано тази вечер вече беше открил най-голямата си находка: тежък увеличителен апарат за негативи, прекарал няколко месеца зад купчина списания. Беше го намерил в кофата за боклук зад склада на снабдители на фотографски магазини в квартала. Беше спукан, а таймерът беше развален, но в света на Клеър нищо, нищо не беше непоправимо. Сега увеличителният апарат беше възкресен и сигурно настанен в стенния гардероб в спалнята, който щеше да играе ролята на тъмна стая.

Докато тършуваше из стаите обаче, из различните кутии и ъгли на своя апартамент, Клеър започваше да съзира проблем. Той събираше нещата набързо, толкова бързо, че често напълваше цяло помещение само за седмици, и се налагаше периодически да разчиства, като изнася на боклука всичко в дадено помещение, за да разпредели след това в така освободеното пространство онова, което бе останало в апартамента. Понякога действаше безгрижно, въодушевяваше се и ставаше така, че изхвърляше неща, които бе възнамерявал да задържи, а сега започваше да мисли, че при подобна ситуация беше изхвърлил някои от нещата, които му трябваха в момента. Макар да разполагаше със запечатан пластмасов съд за проявяване (беше го извадил от същата кофа като увеличителния апарат и беше спукан, но поправимо — „запомни, че ще ти трябва лепило за него“), стар леген за измиване на проявените снимки, лента за запечатване, за да не прониква светлината в стенния шкаф, и купчина изхвърлени котешки тоалетни, които също можеха да му свършат работа при проявяването. Макар да разполагаше с всичко това, когато направи инвентаризация със списъка в ръка, Клеър си даде сметка, че все още му липсваха някои неща: източник на безопасна светлина, вана за фиксирането, самият фиксатор. Докато се взираше в списъка, в ъгълчето на окото му се появи нервен тик. В книгата пишеше, че може сам да си приготви фиксатора с оцет, ако се налага, но безопасното осветление? С него, както и с още две-три неща, можеше да се снабди само от магазина. С потрепващо от чувство на безпомощност лице, Клеър обикаляше из апартамента, като си мърмореше нещо, проверявайки отново и отново с надеждата, че е допуснал грешка, че в някой тъмен ъгъл го чакат скритите преди време шишенца. Но не — явно, ако искаше да прояви тези снимки, щеше да се наложи да похарчи малко пари.

През прозореца на дневната се виждаше луната, окъпала в сребро Брокуел парк, но Роланд Клеър, безкрайно обезкуражен, не се интересуваше от гледката. Дръпна щората, отпусна се върху дивана, включи телевизора и остана така няколко часа, вперил невиждащ поглед в екрана.

Бележки

[1] North American Man/Boy Love Association — нерегистрирана организация в Ню Йорк и Сан Франциско, която се противопоставя на използването на възрастта като единствен критерий при решаването дали непълнолетните имат законно право да бъдат въвличани в сексуални отношения. — Бел.ред.