Мо Хейдър
Ритуал (1)

Някъде там, в сърцето на пустинята Калахари в Южна Африка, има малко, покрито с водорасли езерце, сгушено до сухата равнина с цвят на охра. То се намира на дъното на един кратер и би било съвсем обикновено, ако повърхността му не беше така необичайно спокойна. Ако минавате случайно оттам, не бихте му обърнали голямо внимание, нито ще го запомните. Стига да не решите да си топнете пръстите на краката или да поплувате. Тогава ще забележите нещо странно. Нещо необичайно. Най-напред ще установите, че водата е студена. Направо ледена. С онзи вид студенина, непривична за нашата планета. С онзи вид студенина, която идва от хилядолетната тишина, от най-древните кътчета на Вселената. След това ще ви направи впечатление, че в езерото почти няма живот и че в него се мяркат само няколко безцветни тръстикови рибки. И последно, ако проявите неблагоразумието да поплувате в него, ще разкриете смъртоносната му тайна — то няма нито граници, нито дъно, а е само една права, студена линия, която води към центъра на Земята. Може би точно тогава ще чуете повтарящата се в безкрая фраза, изречена почти шепнешком, на древния език на обитателите на пустинята Калахари: „Това е пътят към ада“.

Това е Бушменската дупка.