Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blue Heaven, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2022 г.)

Издание:

Автор: Ч. Дж. Бокс

Заглавие: Синята зона

Преводач: Венера Атанасова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Коректор: Стоян Меретев

ISBN: 978-954-26-1010-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15140

История

  1. — Добавяне

Май

Без колебание ще кажа, че макар американската жена никога да не напуска сферата на домакинството и в някои отношения да е много зависима от него, никъде другаде тя не се радва на по-висок обществен статус. И ако някой ме попита коя според мен е основната причина за необикновения просперитет и нарастващата мощ на този народ, ще отговоря, че това се дължи на превъзходството на неговите жени.

Алексис дьо Токвил

Джес Ролинс на три пъти едва не умря в хеликоптера, преди най-сетне състоянието му да се стабилизира, въпреки че имаше периоди, когато не беше сигурен от коя страна на границата между живота и смъртта се намираше. Това беше преди месец.

Сега той като че ли излизаше от травматичното си състояние, макар и за кратко. Имаше неща, които просто знаеше, че са се случили, без да си спомня подробностите. Летенето с хеликоптера, медиците от екипа на „Бърза помощ“, които се взираха в отворените му очи, задаваха му въпроси, говореха за него, сякаш той не беше там. Виляторо лежеше от едната му страна, Хърн — от другата. И двамата — заспали или мъртви. „Моят екип“ — помисли си той.

Светът на Ролинс на два пъти бе ставал черен и после удивително бял, докато бяха във въздуха. Бялото беше ефирно и приветливо. Но всеки път се връщаше благодарение на електрошока, който възстановяваше ритъма на сърцето му. След това операция, лекари, ярки светлини, още операции, боцкането на иглите от вътрешната страна на ръцете, острата миризма на антисептичните препарати и на собствената му кръв, звънтенето на извадените от тялото му куршуми при пускането им в металните съдчета.

След операциите имаше дълга процесия от лица, гласове, редуващи се един след друг, някои познаваше, други не, а трети не искаше да познава. Щеше му се да седне, за да посрещне и да поздрави хората, които идваха да го видят, но краката му отказваха да го слушат. Понякога успяваше да говори, да се усмихва, да обсъжда разни неща. Имаше моменти, когато ги виждаше и чуваше ясно, а умът му бе бистър, но не можеше да накара устните си да се раздвижат. Мразеше това.

Обаче имаше неща, които ясно си спомняше.

Моника, облечена в различни дрехи, с променена прическа, която му казва да оздравее, да се оправи, защото трябва да живее…

Шериф Кери, с шапка в ръка, който сякаш говори на ботушите си, извинява се колкото на себе си, толкова и на Джес, придружен от Бъди, който мести поглед от шерифа към Ролинс. А Кери казва: „Те са изготвили петиция за отзоваване, за да се отърват от мен. Цялата проклета долина. Аз обаче ще си подам оставката, преди да ме изхвърлят“. Бъди добавя: „Старият ни шериф иска да поеме отново поста“.

Карън и Брайън. Карън клати глава, сякаш си е знаела, че тези неща ще се случат. Брайън я успокоява, като я прегръща, нежно се опитва да я изведе от стаята, преди тя да се разплаче. Карън казва, че не знае как ще се справи, ако сега Джес умре, че той е истински герой, питайки се на глас защо никога не е показвал такъв героизъм пред нея, заявявайки, че това е толкова… разочароващо.

Джей Джей, придружен от Бъди, който сломява сърцето му, когато посяга и докосва ръката му през чаршафите, преди да се отдръпне отново, а Джес знае колко е трудно за него да направи това и си мисли, че е по-добре, че синът му не знае за Моника и Хърн, че така е най-добре за всички засегнати. Джей Джей, който кара сърцето на Джес да прелива от щастие, когато казва, че се чувства по-добре, че иска да се върне в ранчото и да се опита да влезе отново в обществото, за да види докъде е стигнало то, че домът и баща му са му липсвали повече отколкото си е давал сметка.

Лекари, които показват на други лекари къде е бил прострелян. Възпроизвеждаха траекторията на куршума, който е нанесъл най-голямо поражение, като е счупил ключицата, под ъгъл се е врязал в белите дробове и е излязъл през гръбнака му. Други два куршума са пронизали бедрото, единият от които е предизвикал най-голямо кървене. Друг е уцелил шията му, като е преминал през нея. И най-болезненият — в задника — който обикновено му създаваше най-голямо неудобство. Там го болеше най-много. После спря да го боли.

Три изненадващи посещения, които в онзи момент изобщо не му се сториха изненадващи…

Фиона Притцел, затъмняваща вратата, с цветя в ръката, пита: „Как си, мое голямо момче?“. Джес, който излиза от кожата си, хвърля шишето с вода от нощното шкафче, не я улучва, а уцелва стената и водата се разплисква навсякъде. Фиона избягва уплашена, сестрите се втурват вътре да го успокоят, да го настанят обратно в леглото, да сложат отново системата на ръката му.

Джим Хърн, с дънки и каубойски ботуши вместо с банкерския си костюм, се извинява на Джес, че не е стигнал до града, казвайки: „Предполагам, че това не е първият път, когато не съм успял да финиширам“.

— Гордея се с теб — отвръща му Джес. — Ти опита.

— Не съм се постарал достатъчно — казва Джим смутено. — Най-много от всичко исках да бъда герой.

— Ти си герой — отговаря Ролинс.

— Не съм — казва Хърн, като извръща настрана пълните си със сълзи очи. — Предадох Лора. Иска ми се да можех още веднъж да й кажа, че я обичам.

Той помълчава няколко секунди, за да се съвземе, и продължава:

— Предадох хора, които ме уважаваха, предадох себе си. И в крайна сметка не успях да се справя заради Ани и Моника. Иска ми се да можех да поговоря с тях, да не останат недоразумения.

— Това не е необходимо — успокоява го Джес. — Те знаят, че си направил всичко възможно. Това ще запомнят. Ти даде живота си за тях.

— Не ми изглежда достатъчно — отвръща Джим.

— Че какво още би могъл да направиш?

Робърт Нюкърк дойде в стаята му, след като мръкна, носейки бейзболна шапка. Изглеждаше добре, самото въплъщение на здравето. Той застана в долния край на леглото и не смееше да срещне очите на фермера.

— Мислех, че си мъртъв — каза Ролинс.

Нюкърк погледна навън през прозореца.

— Мъртъв съм. Дойдох само да видя как си.

— Не много добре, по дяволите.

— По-добре си от мен.

Джес каза:

— Животът е мръсно нещо, нали?

Очите на бившето ченге гледаха тревожно.

— Вярно, трудно е. Но вероятно човек би могъл да живее в мир със себе си, ако вземе правилните решения. Ако прави това, което знае, че е правилно. Нещата може и да не се получат, но той поне ще може да е в мир със себе си.

Ролинс заспа и никога повече не видя Нюкърк. Обаче имаше чувството, че ще види Хърн.

 

 

Едуардо Виляторо, с патерици, облечен в кафявия си костюм, запозна Джес със съпругата си и с майка си. Долетели от Южна Калифорния, каза Едуардо, и щели да останат с него в мотела, но сега били в дома на Джули Родейл, за да й правят компания.

— Джули убеди Дона да помисли върху възможността да се преместим тук — продължи Виляторо, вдигнал невярващо вежди. — Може дори да го направим. Трябва да се наслаждавам на пенсионирането си, не мислиш ли? Може би ще си купя кон.

— Страхотно — отвърна с усмивка Джес. — Още един бивш полицай ще се премести тук.

След като Дона и майка му си тръгнаха, Едуардо разказа на фермера, че неправомерно лишените от свобода служители на „Санта Анита“ са били освободени от затвора. Обясни му също, че от ФБР са изяснили всичко, даже и как бившите ченгета са използвали свинете, за да се отърват от труповете на Антъни Родейл и Том Бойд, и анализът на свинския тор го е потвърдил. Той благодари отново на Ролинс, че го е спасил от подобна участ. После добави, което прозвуча странно на фермера, че се възхищава на това, как Джес може да погледне една планина и да разбере нейната история.

Лора Хърн, съпругата на Джим, дойде да го види и му донесе папката за ранчото. Каза, че знаела колко много положението с фермата на Джес е безпокояло Джим и се чувствала задължена към паметта на съпруга си да довърши започнатата от него работа. Допълни, че е направила някои проучвания. Нейната идея бе да се дари ранчото на щата Айдахо, при условие че бъде запазено непокътнато.

— Горкият Джим — каза Ролинс. — Липсва ми.

Очите й се напълниха със сълзи, но тя не заплака. Беше кораво момиче. Селските хора бяха свикнали повече с цикъла на живота и смъртта, сблъскваха се с него всеки ден.

— И на мен ми липсва — отвърна Лора, като вдигна очи към Джес. — Винаги съм знаела за Моника, въпреки че той никога не ми каза. Не се и налагаше. Простих му още преди години, но също никога не му го казах. Сега ми се иска да го бях направила.

Той кимна разбиращо, като си помисли, че Хърн щеше да се радва да узнае това, и се надяваше, че сега вече го знае.

Джес й каза да забрави за дарението. Той имаше по-добра идея. Когато й я съобщи, тя го изгледа дяволито и заяви, че ще помогне за подробностите, защото Джим би желал това.

— Не исках той да умре, чувствайки се виновен — каза Лора по-късно. — Това ме измъчва.

— Накрая не беше така — увери я Ролинс. — Той се отдаде на едно добро дело и отново яхна кон след толкова години. Джим те обичаше. Той ми го призна.

Това, което премълча, бе кога му го бе казал Хърн.

Този път тя заплака.

 

 

Джес се събуди. Чувстваше ума си прояснен за първи път, откакто бе влязъл в болницата, когато и да бе това. Болката просто я нямаше. Всичко бе изчезнало. Нямаше усещания от гърдите надолу. Извърна глава на възглавницата. Слънчевите лъчи струяха през прозореца и стопляха лицето му. Стаята бе пълна с цветя, което вероятно бе причината постоянно да сънува, че се намира в градина.

Ани седеше на един стол до леглото.

— Не трябва ли да си на училище? — попита той.

Тя вдигна очи. Изглеждаше някак по-възрастна. По-сериозна.

— Наистина ли сте вие? — попита момичето.

— Да.

— Трудно е да се каже. Понякога сте тук, понякога ви няма.

— Тук съм — увери я Джес. — Поне така мисля. — Чувстваше топлината на слънцето, а то изглеждаше реално. Липсата на болка със сигурност бе реална.

— Идвахме всеки ден през последните две седмици — каза Ани. — Мама ни води след училище.

— Две седмици? Нямах представа — промърмори фермерът. — Значи е месец май.

— Предполагам.

Той се помъчи да си спомни изминалите дни. Оказа се невъзможно. Знаеше само едно: лицата, посещенията, обясненията на живи и мъртви хора. Може би когато отново укрепнеше, щеше да успее да възстанови в съзнанието си какво всъщност се беше случило.

Ани погледна към вратата, после се изправи и се наведе към него.

— Госпожа Хърн ни каза какво сте направили.

Джес измъкна ръка изпод завивките и я протегна към нея. Шокира се, като видя колко е изтъняла ръката му, колко възлести и сбръчкани са пръстите му. Въпреки това тя стисна дланта му между малките си ръчички. Изглежда, нямаше нищо против. Той усети как устните му се разтеглят в усмивка.

— Какво мисли майка ти за това?

— Не може да повярва.

Ролинс опита да се усмихне. И възкликна, изненадан:

— Преди ме болеше, като се смеех, а сега — не.

— Защо го направихте? — попита Ани.

Той отвърна:

— Защото си силна. Можеш да се справиш. И то добре.

Тя кимна. Нямаше смисъл да оспорва това.

— Значи си съгласна с мен — каза Джес.

— Ани. — Беше Моника, която влезе в стаята със зачервено лице. — Извинявай, Джес — добави, — знаеш какво момиче е тя. — После изгледа строго дъщеря си, която й отвърна с усмивка.

Ролинс погледна към Моника, която бе застанала на вратата. Зарадва се, че я вижда отново.

— Тя е огън момиче — каза той пресипнало.

— Джес, трябва да поговорим за това, което правиш. Лора Хърн разговаря с нас и ни обясни как ще стане всичко. Тя се държи като истински ангел, имайки предвид обстоятелствата. Каза, че ще стори всичко по силите си да ни помогне, както щял да направи Джим. Лора е забележителна жена.

— Съгласен съм — отвърна Ролинс.

— Но аз още не разбирам защо го правиш…

Джес кимна към дъщеря й.

— Ани знае — рече той, поглеждайки към момичето.

Тя кимна утвърдително, сякаш двамата имаха обща тайна.

— Може би трябва да премислиш това, когато се оправиш — каза Моника. — Сега си съсипан.

„И не само това“, искаше му се да вметне. Той наведе очи и погледна към очертанията на тялото си под одеялото, към чаршафите, които се слягаха на мястото под коленете. Искаше му се да види тялото си в по-добра форма, но това никога нямаше да стане.

Ани още стискаше дланта му.

— Както ти е казала Лора, Ани, не ме интересува какво ще правиш с ранчото, докато имаш полза от него. Можеш да го продадеш на предприемаческа фирма или да го разделиш, или да сториш каквото си поискаш. Джим имаше някои добри идеи как да се запази непокътната по-голямата част от фермата. Той беше умен човек, а Лора е не по-малко умна. Двете с майка ти трябва да се вслушвате в съветите й.

Ани поруменя и премигна изразително с очи: „О, боже!“.

Моника сложи ръце на раменете на дъщеря си.

— За Ани това е твърде сложно, за да го разбере в момента. Аз самата не мога да повярвам. Вероятно ще промениш мнението си, когато се почувстваш по-добре — каза тя, като се засмя тихо.

Джес вдигна ръка и махна един непокорен кичур от лицето на Ани. Очите й бяха пълни със сълзи. Тя знаеше.

Внезапно се почувства щастлив и изтощен. Усети как сънят го поглъща и отнася в някакво тъмно, сенчесто и приятно място, а когато отвори очи, отново беше светло и той яздеше Чили, краката му бяха здрави и силни, слънцето бе високо в безоблачното небе, а въздухът миришеше на бор и стада.