Ч. Дж. Бокс
Синята зона (47)

Понеделник, 04:55 часа

Джес лежеше на върха на скалния хребет, който бе изследвал като дете, а влагата от тревата отдавна се бе просмукала в дънките и ватенката му. Ловната му карабина с оптически мерник, калибър 270, лежеше до него, както и уинчестърът 25–35, и кутия с патрони. Той гледаше как небето постепенно изсветлява и усети ледения полъх на появилия се сутрешен вятър. Помисли си как Моника и Хърн са били свързани през всичките тези години. Как се бе надявал, докато тя му разказваше историята си, че е бил Джей Джей. Беше изненадан как просто ей така й бе разкрил болката си. Как думите му бяха излезли с лекота, сякаш ги бе репетирал. Разбира се, беше казал твърде много. Ала след като бе споделил онова, което тежеше на сърцето му, сега се чувстваше някак по-чист, доволен, че има мисия. Чувстваше се добре.

Изпита ожесточение, когато съзря коня без ездач да препуска през ливадата към обора. Видя плъзналото се настрана седло и развяващите се стремена, докато Чили тичаше. Знаеше колко е невероятно Джим, бивш състезател по родео, да е бил хвърлен.

Ролинс разбра какво означава това. Помисли си за Ани и Моника. Джим Хърн беше добър човек.

Но сега те бяха сами.

В гората, по посока на пътя, изпука съчка. Скоро след това се откърти камък и той го чу как се търкаля по склона на хълма, докато не се удари с тропот в ствола на някакво дърво. Не видя никого сред мрака на дърветата, но разбра, че там има някой, който разузнава.

Сега се чу звън на метал, слаб, но отчетлив. И познат. Беше звук от срязана верига.

Минута по-късно долетя дрезгавото бръмчене на запалени двигатели. Джес се извъртя на мястото, където лежеше, и се вгледа в дърветата близо до пътя. Между тях не проблеснаха автомобилни фарове. Или колите не бяха започнали да се спускат по пътя, или се движеха с изгасени светлини. Предположи, че е второто.

Погледна бързо към къщата. Тя беше тъмна и нищо не помръдваше. Запита се дали Моника и Виляторо са чули бръмченето на автомобилите.

Вече нямаше начин да спре това.