Рик Риърдън
Поверително от Лагера на нечистокръвните (15) (Вашият истински наръчник за обучаване на герои от Пърси Джаксън)

Атина Пантерос

Наскоро измъкната от огромна паяжина в недрата на Рим, тази безценна тринайсетметрова статуя на богинята Атина е от злато и слонова кост, върху главата й има корона с изображения на сфинкс и грифони, в едната си ръка тя държи богинята Нике, а в другата — щит и змия. Излъчва покровителстваща и по някакъв начин опасна магия от новия си дом, разположен на върха на Хълма на нечистокръвните.

Пеплос за Атина

от Малкълм Пейс

Питайте когото пожелаете и ще ви каже, че съм умерен човек. Обичам логиката, мразя драмите. От типа герои съм, които първо мислят, а сетне скачат. Предполагам, че това е така, защото съм дете на Атина.

Затова си изкарах акъла, когато получих виденията.

Героите често имат кошмари — както, опасявам се, скоро сами ще научите. Ала тези видения ме сполетяваха, докато бях буден. Шляех се, без да ме е грижа за каквото и да е било, и БУМ! Мозъкът ми биваше наводнен с видения от някакъв древногръцки празник. Съзирах спортни събития като Олимпийските игри, музикални състезания, рецитиране на стихове и дори конкурси по красота. Наблюдавах как победители получават амфори със зехтин (което навремето е било суперценно). Видях и парад, който приключи с обличането на дървена статуя, изобразяваща Атина с огромна цветна рокля.

Подобно мисловно шоу се извъртя в ума ми четири различни пъти. На четвъртия вече исках отговори. На първо място, какъв, в името на боговете, беше този празник? Второ, откъде прииждаха виденията? И трето, защо точно при мен?

Получих отговора на първия си въпрос след кратко ровене в библиотеката на хижата си. Някъде в една от книгите се описваше празненство, наричано Великата Панатенея, което се състояло на всеки четири години в град Атина и почитало майка ми. Научих, че дървената статуя е Атина Полиас, което ще рече нещо като „Атина на града“, а роклята бе специална роба на име пеплос, която е многофункционална и може да се носи като рокля до петите, като къса пола, шал или — богове, звуча като Валентина! — да се украси с изображения на най-големите триумфи на Атина — като победата над гиганта Енкелад.

Така че, явно бях свидетел на Великата Панатенея. Сега трябваше да разбера откъде идват виденията и защо точно при мен.

Откъде се оказа лесна загадка. Всеки път, когато получавах виденията, се намирах близо до Хълма на нечистокръвните. Логичната ми мисъл ми подсказа, че нещо от Хълма ги предизвиква, и изводът ми беше, че това нещо е Атина Партенос.

Ако смятате, че това не е възможно, идете до Хълма на нечистокръвните и сами изпитайте силите на Атина Партенос. Статуята излъчва магия. Очите й те следват. Всеки момент очаквате да проговори. Повярвайте ми, щом усетите силата й, ще проумеете защо допуснах, че статуята прожектира образи от миналото в главата ми.

Ето така остана въпросът защо. Преминах през няколко вероятности, но някак все се завръщах към една и съща: мама ми изпращаше не дотам прикрит намек. Заключих, че й липсваше това, че нямаше празник, посветен единствено на нея. По-нататък стигнах и до заключението, че на нея й се щеше да възобновя подобно честване в Лагера на нечистокръвните. Естествено, тя никога не би ми го заявила в прав текст. В интерес на истината, това не бе в нейния стил. По тази причина тя използваше статуята като посредник.

За да съм сигурен, че съм прав, прошепнах заключенията си на Атина Партенос. Действително се почувствах малко глупаво от това, че разговарям със статуя, а и статуята, разбира се, не ми отвърна, нито пък мама. Поне не директно. Същата нощ обаче амфора със зехтин се появи до леглото ми. Това означаваше, че или получавам хубава поличба, или че ще трябва да изпека страшно много пица. Предположих, че е първото.

На следващата сутрин съобщих всичко това на събратята си и на Хирон. Децата на Атина много настояваха да организираме фестивал. Самият Хирон бе посещавал истинската Панатенея и с радост даде зелена светлина на проекта ми.

Първата Панатенея на Лагера на нечистокръвните е предвидена за следващия август, така че да съвпадне с датите на първоначалния празник, както и със специалния ден на мама, в който тя е „изскочила от главата на Зевс“. Всичко това предоставя на нас, децата на Атина, година, по време на която да конструираме дървена статуя на Атина Полиас, да изплетем огромния пеплос, да организираме състезанията и да планираме процесията. (Някои от братята и сестрите ми предложиха да направим пеплос за Атина Партенос, но първо, не съм сигурен дали в Лонг Айлънд има достатъчно плат за подобна роба, и второ, древните атиняни не са вършили нещата така. Те са използвали дървена статуя, измайсторена специално за честването. Искам да сторя всичко по установения начин, защото смисълът на цялото начинание е да върнем традицията.)

Тревожа ли се дали ще смогна с работата навреме? Мне. Планирането и организацията са в кръвта на децата на Атина. Освен това другите лагерници изявяват желание да помогнат. Ако и вие искате да подадете ръка, списъкът за записвания е на вратата на Хижа номер шест.

А мама? Струва ми се, че тя одобрява. Кълна се, че последния път, когато бях до Атина Партенос, статуята ми намигна!