Рик Риърдън
Поверително от Лагера на нечистокръвните (1)

(Вашият истински наръчник за обучаване на герои от Пърси Джаксън)

Серия
Пърси Джаксън и боговете на Олимп
Включено в книгата
Поверително от Лагера на нечистокръвните
Вашият истински наръчник за обучаване на герои от Пърси Джаксън
Оригинално заглавие
Camp Half-Blood Confidential, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1глас)
Сканиране
Silverkata(2022)
Корекция и форматиране
Epsilon(2022)

Издание:

Автор: Рик Риърдън

Заглавие: Поверително от Лагера на нечистокръвните

Преводач: Александър Драганов

Година на превод: 2017 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: „Егмонт България“ ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: сборник

Националност: американска (не е указана)

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Излязла от печат: 14.10.2017 г.

Редактор: Ваня Петкова

Коректор: Таня Симеонова

ISBN: 978-954-27-2088-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16987


На всички лагерници — от миналото и настоящето.

Специални благодарности на Стефани Тру Питърс за помощта й за тази книга.

Пейте в моя прослава, герои!

Направих за вас този полезен филм.

Повярвайте ми. Страхотен е.

Хайку на Аполон, представящо учебния филм „Добре дошли в Лагера на нечистокръвните“

belejka.png

Филмова нощ
от Пърси Джаксън

Хей, здравейте! Аз съм Пърси Джаксън. Може би ме познавате като пича, помогнал със спасението на света от тотално унищожение — при това два пъти, но кой ти брои? Предпочитам да мисля за себе си като за поредния гръцки герой, имал късмета да намери Лагера на нечистокръвните.

Ако четете това, изненада! Сигурно и вие сте герой полубог. Това е, защото само героите — и някои специални смъртни като мама и Рейчъл Елизабет Деър — могат да прочетат какво е написано тук. За всички останали книгата се казва „Пълна история на паважа“ и е за… ами за паважа, какво друго? Може да благодарите на Мъглата за избраната тема.

Та, драги полубоже герой, по всяка вероятност си дошъл в Лагера със своя пазител сатир. Може би вече си пристигнал и четеш това с надеждата да успокоиш нервите си. Шансът това да стане според мен е петдесет на петдесет.

Но аз се отклонявам от темата. (Често го правя, понеже съм хиперактивен[1]. Ти сигурно знаеш какво е това.)

Предполага се, че трябва да обясня историята зад тази книга.

Преди няколко месеца Хирон — безсмъртният кентавър, който е директор по дейностите на Лагера — бе извикан да спаси двама герои, които никой родител не бе припознал, както и техния пазител сатир. (Сатирът се бе озовал в доста лепкава ситуация и му отне няколко дни, докато си изчисти козината.) Така или иначе Аргус, нашият началник по сигурността и шофьор на половин работен ден, откара Хирон на тази мисия, тъй като… е, ами можете ли да си представите кентавър да управлява джип? Можете? Хмм. Може би сте дете на Хипнос и сте го видели насън. Главният директор на Лагера, господин Ди (или Дионис, бог на виното), отсъстваше, така че ние, героите, действахме на своя глава.

„Не унищожавайте Лагера, докато ни няма“ — бе последната инструкция на Хирон преди тръгване. Аргус посочи с два пръста към очите си, а сетне и към нас. Това отне няколко минути, защото той имаше сто очи, но схванахме посланието — „Дръжте се възпитано, иначе…“.

Заехме се с обичайната си работа — тренировки по бойни изкуства, стрелба, волейбол, бране на ягоди (не питайте), катерене по стена с лава под нас… Ще установите, че тук доста се тренира. Щяхме да прекараме и вечерта по обичайния начин в пеене на лагерни песни, ако Нико ди Анджело не бе изпуснал нещо по време на вечерята.

Приказвахме си за това какви промени би направил всеки от нас, ако ръководеше Лагера, когато Нико рече:

— Първото нещо, което бих сторил, е да спася нещастните новобранци от учебния филм.

Всички разговори секнаха.

— Какъв учебен филм? — попита Уил Солас.

Нико изглеждаше озадачен.

— Сещате се… — той се озърна наоколо. Очевидно му бе неудобно всички да го зяпат. Накрая прочисти гърлото си и поде с напевен глас мелодията на Hokey Pokey[2]: — Пуска героите при нас! Държи чудовищата навън! Пази нечистокръвните в безопасност, но връща смъртните назад! Мъглив, магичен, вдъхновяващ — това е Лагерът наш!

Той произнесе последния стих от песента, съпровождайки го с немощно ръкопляскане.

Зяпнахме го смаяни.

— Нико — потупа Уил ръката на приятеля си, — плашиш останалите лагерници.

— Повече от обичайното — промърмори Джулия Фейнголд под носа си.

— О, я стига! — възрази Нико. — Всички сте чували тази дразнеща песен, нали? Тя е от „Добре дошли в Лагера на нечистокръвните“.

Никой не отговори.

— Учебният филм — добави Нико.

Групово свихме рамене.

— Искате да кажете, че просто съм пял пред публика — изпъшка Нико. — И съм единственият, видял този глупав филм?

— Засега поне — рече Конър Стол, след което се приведе напред, а очите му заблестяха лукаво. — Къде точно си гледал този шедьовър на филмовото изкуство?

— В кабинета на Хирон, в Голямата къща — отвърна Нико.

Конър се отдръпна от масата и се изправи.

— Къде отиваш? — попита Уил.

— В кабинета на Хирон, в Голямата къща.

Анабет Чейс, моята страхотна приятелка, дъщеря на Атина, се намръщи подозрително.

— Конър… кабинетът на Хирон е заключен.

— Така ли?! — Конър преплете пръсти и изпука кокалчетата на юмруците си. — Ще видим тая работа.

Той се обърна към Харли, изненадващо мускулестия осемгодишен син на Хефест.

— Искаш ли да дойдеш с мен? Може би ще ми трябва помощта ти за проектора.

— Прожектор! Да! — вдигна юмрук Харли.

— Проектор — поправи го Конър. — За излъчване на филма. И за нищо друго! Не искам да избухва! Не искам да става на робот убиец!

— Ех… — Харли се намръщи разочарован, след което последва Конър в Голямата къща.

— Виж сега какви ги свърши — погледнах аз към Нико.

— Пак аз виновен — намръщи се той. — Да ги спра ли искаш?

— О, не — ухилих се аз, — съвсем не. Мисля, че трябва да си приготвим пуканките.

След около час се събрахме в амфитеатъра, за да гледаме „Добре дошли в Лагера на нечистокръвните“. Конър и Харли успешно бяха приготвили екран и проектор, и то без да се появяват огромни роботи или да избухват взривове. Благодарен им бях за това. Подозирах, че филмът ще е стандартната учебна лента, която показва Лагера с монотонен глас за фон. Как щастливи герои тренират и се преструват, че камерите не съществуват.

И тогава се появиха началните надписи.

— О, не — промърмори Уил. — Това ще е… интересно.

Оказа се, че творческият гений, стоящ зад филма, е бог Аполон, таткото на Уил. А това от своя страна означаваше, че филмът няма да е типичната учебна лента. Както скоро разбрахме, Аполон бе сценарист, режисьор, продуцент, водещ и звезда във… вариететно шоу.

За тези от вас, които не знаят какво представлява вариететното шоу, представете си телевизионно шоу на квадрат, но със записан смях, аплодисменти и допълнителна доза сантименталност. През следващия час наблюдавахме втрещени как Аполон и нашите предшественици герои пеят, танцуват, рецитират поезия, участват в комедийни скечове и създават музикална група на име „Хорът на лирата“. Както можеше да се очаква, Аполон бе в главната роля почти навсякъде. Сцената, в която той върти обръч, гол до кръста, докато сатирите скачат наоколо с дълги ленти в цвета на дъгата, завършващи с клечки… ами, не може да забравите подобно нещо. Сериозно обмислям да помоля Хера да го изтрие от паметта ми.

(Шегувам се, разбира се. Не ми се преживява нещо такова повторно).

Поне разбрах какво се опитваше да постигне Аполон. Всяка сцена представяше нещо важно за Лагера на нечистокръвните — хижите, арените за тренировки, Голямата къща и така нататък. Проблемът бе, че Аполон не познаваше добре Лагера. Изхождайки от преценката на Валентина Диаз за прическите и модата, филмът беше от 50-те години, така че може и да показваше достоверно какъв е бил Лагерът на нечистокръвните тогава. Ако беше така, о, ужас! Повярвайте ми, много неща са се променили за последните шейсет години.

Тук е мястото да вмъкна „Поверително от Лагера на нечистокръвните“. След като видяхме филма на Аполон, решихме, че наистина е време да предприемем нещо; че трябва да помогнем на идващите след нас герои с по-добър учебен филм. И ето — държите в ръцете си наръчника как да живеете в любимия си Лагер за обучение на герои. Той е написан от герои за герои, което означава, че получавате вътрешна информация за абсолютно всичко. Ще опознаете местностите наоколо благодарение на Пийт, бога гейзер, който обича да предава нещата такива, каквито са. Историите, които ще ви разкаже, и тайните, които ще научите… хм, обещавам ви, че няма да пея и танцувам с обръч.

И последно: не бихме и сънували да ви отнемем привилегията да се насладите на „Добре дошли в Лагера на нечистокръвните“. Затова сме включили някои откъси от филма в книгата с анотация от мен.

Приятно гледане!

(Време е за маниакалния ми смях.)

aktjor.jpg
Бележки

[1] В света на Рик Риърдън повечето герои са хиперактивни и страдат от дислексия. Първото се обяснява с това, че в природата им е заложено винаги да бъдат нащрек, а второто — с факта, че мозъкът им е настроен да чете на старогръцки. — Б.пр.

[2] Популярна детска песен. — Б.пр.