Рик Риърдън
Мечът на лятото (42)

Четиридесет и втора глава
Правят ни хубав купон преди обезглавяването

Посещението на апартамента на Блицен беше най-яката част от пътуването. Но пък то изобщо не беше яко.

Блиц бе наел третия етаж на къща по улицата от Сварталф Мол (да, има такова нещо). Предвид факта, че му предстоеше обезглавяване на следващия ден, ми се стори като добър домакин. Извини се за това, че не е почистил (макар на мен всичко да ми се виждаше чисто), стопли малко омлет в микровълновата и извади диетична кола и каса пенлива медовина от някой си Фялар. Всяка бутилка бе уникално изработена и от различно стъкло.

Мебелировката му бе скромна, но стилна — диван във формата на буквата L и две футуристични кресла. Те сигурно имаха имена и бяха известни мебели, но Блицен не ни запозна. Грижливо подредени на масата за кафе имаше списания за джуджешка мода за мъже и интериорен дизайн.

Докато Сам и Харт си стояха с Блиц в опит да го успокоят, аз крачех напред-назад из стаята. Чувствах се ядосан и виновен, че съм поставил Блиц в такова положение. Вече бе рискувал достатъчно за мен. Бе изкарал две години по улиците да ме гледа, а можеше да е тук, да си пие пенливата медовина и да яде омлет. Бе се опитал да ме защити, нападайки господаря на огнените великани с играчка. Сега щеше да изгуби главата си в състезание със зъл пенсионер.

Освен това джуджешката философия на занаята ме шокира. В Мидгард повечето неща бяха чупливи, боклуци, които се развалят и заменят. Бях живял от тях последните две години. Взимах това, което хората хвърлят, и намирах какво мога да продам или поне запаля.

Запитах се какво ли е да живееш в Нидавелир, където всеки предмет бе направен да е вечно произведение на изкуството, чак до чашката и стола. Може би бе досадно да рецитираш делата на обувките си рано сутрин, но поне знаеш, че имаш хубави обувки.

Запитах се за Меча на лятото. Фрея ми бе казала да се сприятеля с него. Бе намекнала, че оръжието има мисли и чувства.

Всяко изковано нещо има душа, бе ми казал Блиц.

Може би не се бях представил както трябва. Може би трябваше да се отнеса към Меча като към друг спътник.

— Блиц, трябва да имаш специалност — каза Самира, — какво учи в търговското училище?

— Мода — подсмръкна Блицен, — създадох си собствена програма. Но дрехите не ги признават за част от занаята. Очакват да изчуквам нажежени слитъци или да човъркам машинарии! Не ме бива в това!

Бива те, направи знак Харт.

— Не и когато съм напрегнат — въздъхна Блиц.

— Не разбирам — казах — защо загубилият трябва да умира? Как решават кой печели?

Блицен загледа корицата на „Джуджешка красота — нов външен вид за пролетта! Сто ползи от кожата на варгите!“

— Всеки участник прави три предмета. Могат да са всякакви. В края на деня съдиите ги оценяват според тяхната полезност, красота, качества и там още каквото им хрумне. Могат да дават точки за каквото си искат. Състезателят с повече точки печели. Другият умира.

— Сигурно нямате много състезания — казах аз, — щом загубилият губи главата си.

— Това е традиционният облог — каза Блиц, — повечето хора вече не настояват на него. Но Младшия е старомоден. Освен това ме мрази.

— Нещо, свързано с вълка Фенрир и баща ти?

Харт поклати глава, за да ме накара да замълча, но Блицен го потупа по коляното.

— Всичко е наред, приятелче. Заслужават да знаят.

Блиц се облегна на дивана. Внезапно изглеждаше по-спокоен за надвисналата гибел, което ме притесни. Предпочитах да удря с юмрук по стената.

— Нали ти казах, че джуджешките предмети се правят почти вечни — попита. — Всъщност е колкото да издържат докато джуджето е живо. За едно джудже това означава векове.

Загледах брадата на Блиц и се запитах дали не е боядисал сивите кичури.

— На колко си години?

— На двайсет — каза Блиц, — но Младшия е на петстотин. Баща му Ейтри бе един от най-известните ковачи в джуджешката история. Живя над хиляда години. Направи някои от най-ценните предмети на боговете.

Самира отхапа от омлета си.

— Дори аз съм го чувала. Разказват за него в старите митове. Направил е чука на Тор.

Блиц кимна.

— Но въжето Глейпнир е може би най-важният му труд, повече дори от чука на Тор. Въжето удържа Фенрир да не започне апокалипсиса.

— Разбирам — казах.

— Но въжето бе направено набързо. Боговете молеха за помощ. Бяха опитали да вържат Фенрир с две масивни вериги. Знаеха, че възможностите да пленят звяра намаляват. Вълкът ставаше все по-силен и по-див с всеки изминал ден. Скоро щеше да е неуязвим. Затова Ейтри… той направи каквото можа. Очевидно, след като е удържало толкова дълго, въжето е добро. Но хиляда години е много време, дори за едно джуджешко въже, особено когато за него е вързан най-могъщият вълк във вселената и го опъва денем и нощем. Години изкара в опит да убеди Младшия, че Глейпнир има нужда от подмяна. Но Младшия не искаше и да чуе за това. Каза, че от време на време ходи до острова на Вълка да провери въжето. Закле се, че Глейпнир е наред. Смяташе, че баща ми оскърбява неговото семейство. Накрая татко…

Гласът на Блиц потрепери.

Няма нужда да им казваш, направи знак Хартстоун.

— Всичко е наред — прокашля се Блицен. — Младшия използва цялото си влияние да настрои народа срещу баща ми. Семейството ми остана без работа. Никой не си купуваше изработките на Били. Накрая татко сам отиде до остров Лингви. Искаше да провери въжето, да докаже, че то има нужда от смяна. Така и не се завърна. Последните няколко месеца един джуджешки патрул намери…

Той погледна надолу и поклати глава.

Дрехи, направи знак Хартстоун. — Разкъсани и изхвърлени на брега.

Самира или започваше да разбира езика на знаците, или просто схвана идеята.

— Блиц, толкова съжалявам — постави ръка на устата си тя.

— Е — сви безсилно рамене той, — вече знаете. Младшия още се сърди. Смъртта на татко не му бе достатъчна. Иска да унизи и убие и мен.

Оставих питието си на масата за кафе.

— Блиц, мисля, че говоря от името на всички като казвам, че Джуниър може да си завре златната проходилка в…

— Магнус — предупреди Сам.

— Какво? Гадният старец заслужава да изгуби главата си. Какво може да направим, за да помогнем на Блиц да спечели състезанието?

— Оценявам думите ти, хлапе — изправи се на крака Блиц, — но не можем да направим нищо. А сега… ако ме извините…

Отиде до спалнята си и затвори вратата зад себе си.

Самира сви устни. Една клонка от Игдразил още стърчеше от джоба й.

— Има ли шанс Младшия да не е толкова добър? Не е ли вече много стар?

Хартстоун разви шала си и го хвърли на дивана. Мракът на Нидавелир не му се отразяваше добре. Зелените вени на врата му изпъкваха повече от обичайното. Косата му бе заострена от статично електричество като цвете, търсещо слънчева светлина.

Младшия е много добър. Той направи знак все едно къса хартия на две и хвърля остатъците. Няма надежда.

Прииска ми се да хвърля пенливата медовина на Фялар през прозореца.

— Но Блиц си го бива, нали? Или само го окуражаваше?

Харт се изправи. Той отиде до бюфета в столовата. Не бях обърнал голямо внимание на масата, но Харт натисна едно копче по повърхността й, скрит клавиш, предполагам. Масата се отвори като стрида. От вътрешната светлина имаше електрически панел. Той припламна в топла златиста светлина.

— Солариум — веднага щом казах това, разбрах истината, — щом си дошъл в Нидавелир за пръв път, Блицен е спасил живота ти. Ето как. Намерил е начин да се печеш на слънце.

Харт кимна.

Стана, когато за пръв път използвах руните за магия. Беше грешка. Паднах в Нидавелир и едва не умрях. Блиц е добър ковач. Мил и умен. Но не и под напрежение. Състезанията не са неговата сила.

— Какво да правим тогава? — прегърна колене Сам. — Имаш ли магия, която да помогне?

Харт се поколеба.

Малко. Ще я използвам преди състезанието. Няма да стигне.

Преведох на Сам и запитах.

— Какво мога да направя?

Пази го, направи знак Харт. Младшия ще пробва да го саботира.

— Да го саботира? — намръщих се. — Но не е ли това измама?

— Чувала съм за това — каза Сам. — В джуджешките състезания можеш да тормозиш съперника, но не трябва да те хващат. Намесата трябва да прилича на инцидент или нещо, което съдиите не могат да свържат с теб. Звучи обаче, че на Младшия не му трябва помощ, за да спечели.

Но ще лъже. Харт направи знак напомнящ спускащо се резе. Защото е зъл.

— Хубаво — казах, — ще опазя Блицен.

Но и това не е достатъчно. Харт се загледа в Сам. Има само един начин да спечелим. Да прецакаме Младшия.

Когато казах на Сам какво е изписал, тя посивя като джудже на слънчева светлина.

— Не — тя размаха пръст към Харт, — твърдо не. Казах ти.

Блиц ще умре, направи знак Харт. А ти си го правила и преди.

— За какво говори той — попитах аз. — Какво си правила преди?

Тя стана на крака. Напрежението в стаята внезапно се покачи.

— Хартстоун каза, че няма да споменаваш това. Ти обеща.

Тя се обърна към мен, а изражението на лицето й пресече всякакви въпроси.

— Извинете ме. Трябва ми малко въздух.

След това излезе като буря от апартамента.

— Какво беше това? — обърнах се аз към Хартстоун.

Раменете му увиснаха. Лицето му бе празно, без надежда.

Грешка, направи знак той.

После легна в слънчевото си легло и се обърна към светлината. Тялото му образува вълкообразна сянка по пода.