Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Магнус Чейс и боговете на Асгард (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Sword of Summer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,9 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2022)
Корекция и форматиране
Epsilon (2022)

Издание:

Автор: Рик Риърдън

Заглавие: Мечът на лятото

Преводач: Александър Драганов

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: „Егмонт България“ ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска (не е указано)

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Излязла от печат: 24.10.2015

Редактор: Сабина Георгиева

Коректор: Таня Симеонова

ISBN: 978-954-27-1589-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17237

История

  1. — Добавяне

Осемнадесета глава
Бия се добре с яйца

— Ето го и него — изправи се Ти Джей и стисна ръката ми, — сядай при нас, определено направи впечатление снощи!

Беше облечен като вчера — със синьо вълнено войнишко палто над зелената хотелска риза, дънки и кожени ботуши.

С него седеше полутролът Екс, червенокосата Малъри Кийн и един пич, за който предположих, че е Полуродения Гундерсон, който приличаше на анаболен Робинзон Крузо. Ризата му бе от животински кожи, панталоните му бяха на парцали. Дори по стандартите на викингите брадата му бе рошава и украсена с омлет и сирене.

Четиримата съседи ми направиха място на масата и ми стана драго.

В сравнение с основната трапезария, зала 19 бе почти интимна. Имаше дузина маси, пръснати из стаята, повечето празни. В ъгъла пукаше камина, а пред нея имаше износен диван. В другия край на залата масата за бюфет бе покрита с всички закуски, които може да си представите (и няколко, които аз поне не си бях представял).

Ти Джей и компания се паркираха пред големия прозорец, гледащ към огромно заледено поле, над което се вихреше сняг. В това нямаше никакъв смисъл, предвид факта, че в атриума надолу бе лято, но вече бях научил, че географията на хотела е странна.

— Това е Нифлхейм — обясни ми Ти Джей, — кралството на ледовете. Гледката се сменя всеки ден и ни показва Деветте свята.

— Деветте свята… — загледах бърканите си яйца и се запитах от коя ли Слънчева система идват — все за тия Девет свята слушам. Трудно ми е да го повярвам.

— Повярвай, новобранец — издуха малко пудра захар от поничката си Малъри Кийн, — досега съм посетила шест.

— Аз пет — ухили се Полуродения и ми показа остатъка от омлета си, — но Мидгард не се брои наистина. Това е светът на хората. Бил съм в Алфхейм, Нидавелир, Йотунхейм…

— Чудният свят на Дисни — обади се Екс.

Малъри въздъхна. С червената си коса, зелени очи и пудра захар около устата ми напомни на Жокера, но с алтернативна цветова гама — за последно, тиквеняко, Чудният свят на Дисни не е от Деветте свята.

— Защо тогава му викат свят? — попита самодоволно Екс и със самочувствието на победител се върна на закуската си, като изсмука месото от черупката на огромен рак.

— Магнус — избута празната си чиния Ти Джей, — не знам дали това ще ти помогне, но Деветте свята не са отделни планети. По-скоро са като различни измерения и слоеве на реалността, свързани от Световното дърво.

— Благодаря — отвърнах, — но това е много по-объркващо.

— Да, предполагам — разсмя се той.

— Световното дърво е дървото в столовата, нали?

— Не — отвърна Малъри. — Световното дърво е доста по-голямо. Сам ще видиш, рано или късно.

Това прозвуча заплашително. Опитах да се съсредоточа върху храната, но не ми бе лесно, тъй като до мен Екс изсмукваше слузест рак мутант.

— Униформата от Гражданската война ли е? — посочих жакета на Ти Джей.

— Редник от Петдесет и четвърта рота, Масачузетс, приятелю. Момче от Бостън съм, като теб. Просто пристигнах малко по-рано.

Направих сметката наум.

— Загинал си в битка преди сто и петдесет години?

— Нападението над Форт Вагнер, Южна Каролина — светна Ти Джей, — баща ми бе Тир, богът на храбростта, законите и дуелите. Мама ми бе избягала робиня.

Опитах да впиша това в погледа си за света — тийнейджър от 1860-а година, син на бивш роб и бог на Севера, който сега закусваше с мен в хотел от друго измерение.

Екс се оригна, за да постави нещата в перспектива.

— Богове! — възкликна Малъри — каква смрад!

— Съжалявам — изръмжа Екс.

— Наистина ли се казваш Екс? — попитах аз.

— Не — отвърна полутролът, — истинското ми име е…

Каза нещо, което започна с „Кс“ и продължи около трийсет секунди.

— Виждаш ли? — обърса ръце в животинската си риза Полуроденият. — Никой не може да го произнесе. Затова му викаме Екс.

— Екс — съгласи се Екс.

— Още едно от откритията на Сам ал-Абас — каза Ти Джей. — Екс попаднал на бой с кучета… от незаконните. Къде беше, в Чикаго?

— Чи-ка-го — потвърди Екс.

— Видял какво става и полудял. Започнал да руши всичко, да бие залагащите и да пуска животните на свобода.

— Кучетата трябва да се бият за себе си — каза Екс, — не за алчни човеци. Трябва да са диви и свободни. Не да ги държат в клетки.

Не исках да споря с великана, но не ми се стори добра идея диви кучета да се бият за себе си. Така ми звучаха като вълци — животните, на които не исках да бъда предвестник.

— Така или иначе — каза Ти Джей, — битката станала мащабна, Екс срещу група гангстери с автомати. Накрая го убили, но Екс отнесъл доста от тях със себе си и освободил повечето кучета. Това станало… преди месец?

Екс изсумтя и продължи да смуче рапана си.

Ти Джей разпери ръце.

— Самира го определи за достоен и го доведе тук — разпери ръце Ти Джей, — отнесе доста критики затова.

— Меко казано — изсумтя Малъри, — тя пусна трол във „Валхала“. Кой би възразил.

— Полутрол — поправи я Екс — и това е по-добрата ми половина, Малъри Кийн.

— Не искаше да те обиди, Екс — каза Ти Джей, — просто предразсъдъците умират трудно. Когато пристигнах тук през 1863-та година, не бях посрещнат с отворени обятия.

— Но после ги спечели с очарователния си характер — завъртя очи Малъри, — кълна се, вие създавате лоша репутация на деветнайсети етаж, а сега си имаме и Магнус.

— Да не ти пука за Малъри — приведе се към мен Полуроденият — тя е сладуранка, ако пренебрегнеш факта, че е отвратителен човек.

— Млъквай, Полуроден.

— Просто е сърдита, защото опита да обезвреди бомба с лице — изсмя се грамаданът.

Очите на Малъри почервеняха като череши.

— Не съм… не бях… ах!

— Магнус, не мисли за станалото снощи — продължи Полуроденият, — след няколко десетилетия ще се забрави. Повярвай, виждал съм какво ли не. Загинах по време на викингското нашествие в Източна Англия и се бих под знамената на Ивар Безгръбначния! Поех двайсет стрели в гърдите, защитавайки тана си!

— Леле — казах.

— Тук съм от… — сви рамене Полуроденият — вече дванайсет века.

Зяпнах го. Въпреки ръста и брадата си, Полуроденият изглеждаше максимум на осемнайсет.

— Как издържаш без да полудееш и защо ти викат Полуродения?

— Първо ще отговоря на втория въпрос — угасна усмивката му. — Когато съм се родил, съм бил толкова едър, силен и грозен, че мама е казала, че изглеждам наполовина роден, наполовина издялан от камък. Така ми остана прякора.

— Още си грозен — промърмори Малъри.

— А затова как не съм полудял… някои полудяват, Магнус. Не е лесно да чакаш Рагнарок. Номерът е да си постоянно зает. Има какво да се прави. Аз научих няколко езика, включително английски. Имам докторат по германистика и мога да плета.

— Затова те поканих на закуска, Магнус — кимна Ти Джей.

— За да се науча да плета?

— За да останеш активен! Опасно е да се затвориш сам в стаята си задълго. Ако се изолираш, започваш да избледняваш. Някои от най-старите…

Той се прокашля.

— Няма значение, нали си тук! Просто се показвай всяка сутрин до Деня на Страшния съд и всичко ще е наред.

Загледах се през прозореца към падащия сняг. Сетих се за предупреждението на Сам, че трябва да открия меча и напева на Норните, че след девет дни ще се случи нещо лошо.

— Каза, че си посещавал други светове. Значи може да напускаш хотела.

Групичката се спогледа неловко.

— Да — отвърна Полуроденият, — но основната ни задача е да се готвим за Рагнарок. Да тренираме, отново и отново.

— Но аз се качих на влакче в Чудния свят на Дисни! — каза Екс.

Може би се шегуваше, не можех да преценя. Полутролът имаше две изражения, на сух и на мокър цимент.

— Понякога — каза Ти Джей — изпращат айнхеряр на мисии в Деветте свята.

— Ловим чудовища — каза Малъри — и убиваме великани, нахлули в Мидгард. Спираме вещици и немъртви. И, разбира се, оправяме се с бегълци.

— Немъртви? Бегълци? — попитах аз.

— Въпросът е — каза Полуроденият, — че напускаме „Валхала“ само по заповед на Один или на тановете.

— Но, хипотетично — прекъснах го аз, — мога да се върна на земята, Мидгард или там както…

— Хипотетично — отвърна Ти Джей — виж, знам, че тая работа с Норните те е подлудила, но ние не знаем какво се има предвид в пророчеството. Дай на тановете време да решат какво да правят. Не можем да хукнем и да свършим някоя глупост.

— Да не дават боговете — каза Малъри, — все едно не сме вършили глупости, като да ходим за пица посред нощ. Това не се е случвало, нали?

— Мълчи, жено — изръмжа Полуроденият.

— Жено? — Малъри посегна към ножа на колана си. — Дръж си езика, огромен шведски хамстер такъв.

— Я почакайте — казах аз, — знаете как да се измъквате?

— Съжалявам, не чух това — изкашля се шумно Ти Джей, — сигурен съм, че не си искал да нарушиш правилата, Магнус. Но помисли, ако се върнеш в Мидгард толкова скоро, как ще го обясниш на онези, които са те познавали. Всички те мислят за мъртъв. Обикновено, ако се върнем, чакаме всички познати да починат. Така е по-лесно. Освен това отнема известно време, понякога години, докато силата ти на айнхери се развие напълно.

Опитах да си представя как стоя тук години наред. Нямах много приятели или роднини, които да ме чакат. Но не исках да оставам тук, да уча езици и плетива векове наред. След като видях братовчедка си Анабет, исках да я видя отново преди тя да умре. А и ако Самира бе права за това, че мама не е във „Валхала“… исках да я намеря, където и да беше.

— Но е възможно да излезеш без разрешение — настоях аз, — може би не завинаги, но за малко.

— „Валхала“ има порти към всички светове — размърда се неспокойно Ти Джей, — така е конструиран хотелът. Повечето изходи са охранявани, но до Бостън има много пътища. Той е центърът на Мидгард.

Огледах останалите на масата. Никой не се смееше.

— Така ли е?

— Да — отвърна Ти Джей, — най-лесното място за достъп до другите светове от Световното дърво. Защо мислиш му викат Център на вселената?

— Фукат се?

— Не. Смъртните винаги са знаели, че някой знае това място, дори да не могат да разберат какво точно е. Викингите търсили центъра на света години наред. Знаели, че входът към Асгард е на запад. Има една причина да изследват Северна Америка. Когато срещнали индианците…

— Нарекли ги скрелинги — каза Полуроденият, — свирепи воини. Харесват ми.

— Индианците имали истории за това колко силен е светът на духовете в тази част от света. По-късно, когато дошли пуританите… какво било видението на Джон Уинторп за сияен град на хълма? Метафора? Не. Видял Асгард и малко от другите светове. Ловът на вещици в Сейлъм? Истерия, предизвикана от магия, промъкнала се от Мидгард. Едгар Алън По[1] бил роден в Бостън. Неслучайно най-известната му поема е за гарван, едно от свещените животни на Один.

— Стига — погледна ме отвратено Малъри. — Ти Джей умира да протака отговорите на прости въпроси. Да, възможно е, Магнус. Можеш да напуснеш без разрешение.

— Но няма да си безсмъртен — счупи щипката на един рак Екс.

— Да — каза Ти Джей, — това е вторият голям проблем. На „Валхала“ не можеш да умреш завинаги. Ще те възкресяват отново и отново. Това е част от тренировките.

Спомних си намушкания с копие в залата за хазарт, който отнесоха вълците. Хундинг бе казал, че ще се оправи за вечеря.

— А извън „Валхала“?

— В Деветте свята — каза Ти Джей — си оставаш айнхери. По-силен и бърз от който и да е обикновен смъртен. Но умреш ли навън, оставаш мъртъв. Душата ти може да иде в Хелхейм или да се разпадне в Гинунгагап, първичната бездна. Трудно е да се сетиш. Рискът не си струва.

— Освен ако — взе едно яйце от брадата си Полуроденият, — освен ако наистина не е намерил Меча на Фрей и легендите не са верни.

— Това е първият ден на Магнус — каза Ти Джей, — да не задълбаваме толкова. Достатъчно е наплашен.

— Уплашете ме още малко — казах, — какво твърдят легендите?

Рог прозвуча в коридора. Айнхеряр се надигнаха от своите маси и измиха чиниите си.

— Сега не е време за приказки — потърка нетърпеливо ръце Полуроденият. — Време е за битка!

— За битка — съгласи се Екс.

— Магнус — направи гримаса Ти Джей, — вероятно трябва да те предупредим за бойното кръщене първия ден. Не се обезсърчавай.

— Шшт — каза Малъри, — не разваляй изненадата.

Ухили ми се със захарна усмивка.

— Нямам търпение да видя новото момче разкъсано!

Бележки

[1] Брилянтен писател и поет. Най-известното му произведение е „Гарванът“, а разказите му се считат за основополагащи в жанра на ужасите. — Б.пр.