Сканиране
art54(2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми(2022)

Издание:

Автор: Розамънд Лъптън

Заглавие: После

Преводач: Мария Чайлд

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Мария Чунчева

Художник: Getty Images

Коректор: Снежана Бошнакова

ISBN: 978-619-164-101-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3727


На синовете ми Козмо и Джо.

Гордея се страшно много с вас!

Във зрънце пясък ако искаш да съзреш света,

и в диво цвете — рая,

във шепата си затвори ти вечността,

и в час един — безкрая.[1]

Уилям Блейк

„Прорицания на невинността“

Пролог

Не можех да помръдна дори малкото си пръстче, нито да трепна с клепачи. Не можех да отворя уста, за да изкрещя.

Мъчех се с все сили да поместя огромната тежка коруба, в която се беше превърнало тялото ми, но лежах затисната под корпуса на потънал на океанското дъно гигантски кораб и движението беше невъзможно.

Клепачите ми бяха заварени. Тъпанчетата — спукани. Гласните струни — скъсани.

На дъното беше много тежко и тъмно като в рог; над мен се простираше цяла миля черна вода.

Трябва да се боря, казах си, мислейки за теб. Изплъзнах се от разбитата коруба на тялото си и се озовах в черния океан.

Заплувах нагоре към дневната светлина с всичка сила.

Оказа се, че в крайна сметка дълбочината не е цяла миля.

Защото изведнъж се озовах в бяла, ярко осветена стая, изпълнена с острата миризма на антисептик. Чух гласове, някой спомена името ми.

Видях телесната си обвивка, която беше част от моето „аз“, в болнично легло. Един доктор повдигна клепачите ми и светна с фенерче в очите ми; друг изправи горната част на леглото ми, трети заби система в ръката ми.

Няма да повярваш на това. Ти си мъж, който строи бентове и изкачва планини; мъж, който познава природните и физичните закони. „Глупости!“, възкликваш, когато някой говори за паранормални явления по телевизията. Макар че ще си по-мил с жена си и няма да се подиграваш на думите й, все пак ще си помислиш, че е невъзможно. Но човек наистина може да се отдели от тялото си. Във вестниците пишат за подобни случаи; хора разказват за тях по „Радио 4“.

Но ако случващото се е реално, какво би трябвало да направя? Да си проправя път сред докторите и да изблъскам сестрата, която бръсне главата ми? „Извинете! Направете път! Извинявам се! Това е моето тяло, струва ми се. Всъщност аз съм си тук!“

През ума ми преминаха невероятни неща, понеже ме беше страх. Страх, от който ми се повръщаше, страх, от който ме побиваха тръпки и който ме караше да треперя.

И когато изпитах страха, си спомних.

Непоносимата жега, гневните пламъци и давещия дим.

Училището гореше.

Бележки

[1] Превод Вл. Свинтила.