Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The First Counsel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2022)

Издание:

Автор: Брад Мелцър

Заглавие: Първият съветник

Преводач: Владимир Германов

Година на превод: 2000

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателство „Весела Люцканова“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2000

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Петекстон“

Редактор: Вихра Манова

Художник: Валентин Киров

ISBN: 954-8453-43-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15586

История

  1. — Добавяне

Глава 13

— Как, според теб, са разбрали във ФБР? — пита Трей, седнал пред компютъра ми.

— За мен и Нора? Нямам представа. Предполагам, че от охраната й. Честно казано обаче, повече ме притесняват намеците му за нея и Вон.

— Не мога да те обвиня за това. Ако разполагате нещо, което да го свързва с Нора, двамата потенциално биха могли да…

— Дори не си го помисляй.

— Защо? — повдига рамене Трей. — Ти сам го помисли. Тя не е прекарала целия си живот с ангелите.

— Това обаче не означава, че иска да ме накисне.

— Сигурен ли си?

— Да, сигурен съм. — Клатя глава и добавям: — А дори и да не бях, какво очакваш да направя? Да приема, че ми е враг, само защото са споменали името й в едно и също изречение с името на някакъв си убиец, Вон?

— Само че наркотиците…

— Трей, можеш да предричаш края на света колкото си искаш, но аз няма да предприема нищо, докато не получа още факти. Освен това не чу как говореше Аденауер, по-скоро ми се стори, че има нещо, което свързва мен с онзи тип.

— И мислиш, че заради това Вон е искал да говори с теб?

— Не знам какво да мисля. Напълно възможно е и Саймън да е оставил бележката, от името на Вон, за да свърже името ми с убиец.

— Звучи ми малко прекалено — отбелязва Трей. Обляга се назад, протяга ръце във въздуха и пуска огромна прозявка. Устата му се отваря докрай, челюстта му се движи странично.

— Даваш ли си сметка колко грозно е това изражение на лицето?

— Колко пъти ще обсъждаме този въпрос? Така се прозявам. Винаги съм се прозявал така. Винаги ще се прозявам така. Не е красиво, но си е мое. Харесвай го или пак го харесвай. — Пуска стола си напред и добавя: — Какво разбра за процеса на Вон? Известни ли са ти някакви факти?

— Още не. Пам трябва да…

— Ще го уредя до утре сутринта — казва Пам, която влиза в кабинета ми в този момент.

— Какво ще уредиш? — пита Трей.

— Ще взема досието на Вон от ФБР.

— Не разбирам. Откога ти…

— Докато Саймън не намери заместник на Карълайн, Пам ще изпълнява задълженията й — обяснявам аз. — Което означава, че тя е новата господарка на досиетата. — Обръщам се към Пам и питам: — Няма ли начин да стане по-рано?

— Правя всичко възможно… Все още не се познаваме с онези типове — обяснява тя и пак омаловажава усилията си. — Казаха, че ще стане утре.

— Зарежи го това утре — махва с ръка Трей. — Имам номера на Вон, можем да му се обадим веднага. — Вдига слушалката и започва да набира.

— НЕДЕЙ! — крещя аз.

Трей застива като попарен.

— Ако мислят, че той е убил Карълайн, последното нещо, от което имам нужда, е разговор с него от моя кабинет.

— Не знам — намесва се Пам. — Ако той…

Преди да довърши, телефонът на бюрото ми иззвънява. С Пам поглеждаме към Трей, който е най-близо до апарата.

— Какво пише? — питам Трей, който гледа дисплея на телефона.

Той клати глава.

— Външен разговор.

Когато системата показва „външен разговор“, значи, че се обаждат или от външен телефон без идентификация, или че се обажда някой от големите клечки в Белия дом, които могат да скрият самоличността си. И двата варианта не са добри. Втурвам се към бюрото и чувам едновременно два съвета:

— Обади се!

— Не се обаждай!

— Недей — добавя Пам. — Ще остави съобщение.

— Ако остави само съобщение — обажда се Трей, — ще си там, където си сега. Няма да смееш да му се обадиш.

Не знам какво да правя и се доверявам на инстинкта си. Трей печели.

— Майкъл — казвам в слушалката, когато я допирам до ухото си.

— Майкъл, ела тук — обажда се Нора от другия край на линията.

— Къде? — питам. — Къде си?

— В кабинета на чичо Лари. — Това обяснява „външния разговор“. — Той току-що научи мръсотията за новия ти приятел, Вон.

— Толкова ли е лошо?

— Мисля, че трябва да дойдеш тук.

— Разкажи ми.

— Майкъл, ела тук. Бързо. Моля те!

Както и преди, страхът в гласа на Нора ме безпокои ужасно. Тя полага всички усилия, но не може да го скрие. Оставям слушалката и хуквам към вратата.

— Къде отиваш? — пита Пам.

— Не ти трябва да знаеш.

 

 

Лорънс Лам даже не вдига поглед. Седнал в полувоенна поза, гледа червената папка, отворена пред него върху огромното, покрито с кожа бюро. Нора е застанала до прозореца и се обръща, когато влизам.

— Какво има? — питам, щом вратата на кабинета на Лорънс Лам, в Западното крило, се затваря. — Какво е направил?

— Може би е по-добре да седнеш — предлага Нора.

— Не искам да…

— Майкъл, седни — намесва се Лам с вечно спокойния си глас и сваля очилата си невероятно бързо. Проницателните му сини очи казват останалото — вече съм в кабинета му.

Сядам до Нора, на единия от двата стола пред бюрото, и парафразирам въпроса.

— Нора ми каза, че сте научили нещо ново за Вон.

— А на мен ми каза, че си човек, на когото мога да имам доверие. Затова ще те попитам само веднъж. Имал ли си някога някакви лични взаимоотношения с Патрик Вон?

Поглеждам към Нора, която сякаш чете мислите ми — с леко кимване отговаря на въпроса ми за Лам — мога да му се доверя.

— Кълна се, че никога не съм го виждал, не съм говорил с него, не съм имал нищо общо с него. Абсолютно нищо. Единствената причина да науча името му е разследването на ФБР…

— Знам що за човек е агент Аденауер — прекъсва ме Лам. — Давам си сметка и за това, което си направил за нас онази вечер, с полицията. — Кимва ми едва забележимо, за да е сигурен, че разбирам. В света на политиците, свят на взаимно чесане на гърбове, това е неговият начин да ми върне услугата. Лам си слага пак очилата за четене и започва да чете в папката. Със сакото си е, въпреки че е в собствения си кабинет и има официален, достолепен вид. Подобно на скъпите си вратовръзки, не се нуждае от чужда оценка. След като години наред е управлявал преуспяваща медицинска фирма, притежава достатъчно пари — поради това е и един от малкото хора от екипа, чиито нокти не са изгризани.

Подпира червената папка в изрядната си ръка и започва:

— Патрик Тейлър Вон е роден в Бостън, Масачузетс и в началото е бил дребен пласьор на наркотици и отрепка. Хашиш, марихуана, нищо специално. Трябва обаче да се отбележи, че е умен. Много умен. Вместо да си играе с дребни пари в квартала, започва да обслужва многото елитни университети в Бостън. Богатите студенти са безопасни клиенти и си плащат сметките. Вече минава на специален асортимент. Ел Ес Ди. Екстази, амфетамини.

Не се сдържам и поглеждам Нора. Тя е забила поглед в пода.

— След няколко битки за територия, на Вон му писва от конкуренцията и се премества в твоя роден щат, Мичиган.

Поглеждам го косо.

— Искаше да чуеш — казва Лам. — В Мичиган е имал няколко сблъсъка със закона. Тогава, преди две години, полицията намира трупа на Джамал Харфа, един от основните конкуренти на Вон. Някой го е удушил отзад със струна от пиано. Вон е заподозрян, но отрича всякаква вина. Дори минава тест с детектор на лъжата. След няколко грешки на обвинението, съдебните заседатели гласуват оправдателна присъда. Доволен от случилото се, Вон напуска Мичиган и се премества тук, във Вашингтон. Живее недалеч от Първа улица, на североизток. Лош квартал. Проблемът е, че когато са отишли да го разпитат за смъртта на Карълайн, хората на ФБР първо са говорили със съседите му, които са го предупредили. След това Вон е изчезнал. Никой не го е виждал близо седмица.

— Не разбирам. Защо са го разпитвали?

— Защото, когато са прегледали списъците на допуснатите в Белия дом лица в деня на смъртта, са установили, че Патрик Вон е бил в сградата.

— В Административната сграда? Това е шега.

— Ще ми се да беше.

— Добре. Какво общо има това с мен?

— Точно за това трябва да поговорим, Майкъл. Според компютърните записи, тъкмо ти си уредил да го пуснат в комплекса.