Ричард Крамптън
Кратка история на България (38)

Заключение

По времето на написването на тези редове, през март 1994 г. България очевидно бе постигнала похвален напредък към демокрацията, върховенството на закона и правата на личността — нещо признато от редица международни наблюдатели, включително Европейската конференция за сигурност и сътрудничество и Хелзинкската комисия на САЩ. Последната обаче разкритикува юридическата забрана на партиите, основани върху етническа самоличност. Този акт беше малко късоглед, тъй като съществуват партии, чиято самоличност е предимно етническа. Макар все още никак да не е вероятно да бъде призната юридически която и да е партия, идентифицираща се като „македонска“, на лице са поне две преобладаващо цигански политически сдружения, а ДПС остава предимно, макар и не изключително, турска по етнически състав. Хелзинкската комисия на САЩ, както и повечето чуждестранни наблюдатели, не оцени достатъчно извънредните икономически и обществени трудности, преживени по време на прехода към демокрация. Историците имат обичай да определят подобни условия през предходните десетилетия като причина за надигането на фашизма или тоталитарния социализъм, фактът, че България стана една от страните, които успяха да осъществят тъкмо обратния преход по време на също такива икономически несгоди, заслужава да получи по-широко признание извън страната.

Чуждестранните наблюдатели, малцина от които познават добре историята на тази нация, не отдават необходимото внимание и на това, какво не се случи в България. Не бе направен нито един опит да се предявят териториални претенции в Македония или на друго място и не бе допуснато загрижеността за етническите българи в Сърбия, Румъния и другаде, включително за тези в Истанбул с тяхната историческа църква, да помрачи официалните отношения. И, което е може би най-важно, армията остана политически неутрална, въпреки деморализиращия спад на заплатите, стандарта на оборудването и обществения статут на нейните офицери. Гражданските власти несъмнено следяха отблизо организации като легията „Г. С. Раковски“, но засега армията не е показала с нищо, че би пожелала да играе роля като онази, която бе играла през 1886, 1923 или 1934 г.

През четирите и половина години след падането на Живков апаратът на тоталитаризма бе демонтиран, а на негово място бе изграден апаратът на демокрацията. На етническите проблеми се отделя нужното внимание и ако не всички от тях са решени, то това само поставя България на едно равнище с почти всяка друга държава в днешния свят. Името на България престана да бъде нарицателно за покорство пред една велика сила и макар че някои може да се питат с тревога дали отношенията й със Съединените щати не са станали прекалено близки, страната се превърна в единствената стабилна, демократична и надеждна държава в един опасно нестабилен район.

Малко са периодите в нейната нова история, когато Европа е била по-важна за България, но по-вярно дори би било да се каже, че никога преди България не е била по-важна за Европа.