Ричард Крамптън
Кратка история на България (22)

Държавният преврат на 19 май 1934 г.

Ходът на събитията след 1923 г. е довел до разтурване или саморазтурване на почти всички политически групи в България, докато измежду новите сили Цанковото движение още не е готово, а Звено не желае да вземе инициатива. Остават само армията и царят. През 1934 г. армията се впуска в действие.

Архитектите на преврата са симпатизиращи на Звено офицери, водени от полковниците Дамян Велчев и Кимон Георгиев, които през ноември 1933 г. са решили да сложат край на съществуващата система. Прилагането на това решение е подсказано от още един правителствен спор за разпределение на постовете, въпреки че е предизвикано и от опасения, че царят може да използва новоназначения министър на войната Ватев, за да ограничи влиянието на Звено в армията. Допълнителни мотиви се предлагат от растящите страхове за вътрешната политическа стабилност на България. През февруари НСД се е представило изненадващо добре на местните избори и на 21 май неговият водач възнамерява да свика огромен митинг, на който ще присъстват поне 50 000 от последователите му. Митингът трябва да съвпадне с частното посещение на Гьоринг в България. В добавка към това чувство за вътрешна несигурност идват някои подробности за Балканската антанта, които току-що са станали известни в София и трябва да се разглеждат във връзка с Лондонската спогодба от юли 1933 г., включваща в определението си за агресия подкрепата или невзимането на мерки срещу въоръжени подривни групи с район на действие извън границите на държавата. Велчев решава, че е дошъл моментът да отърве страната от мъките, причинени й от нейните дискредитирани политици. С една отлично замислена и изпълнена операция на 19 май 1934 г. неговите поддръжници овладяват София и за броени часове страната е в ръцете им. Велчев предпочита да не взима властта сам и Кимон Георгиев е определен за министър-председател.

Правителството, дошло на власт на 19 май 1934 г., постига много през краткия срок на своето управление. Във външните работи неговата първа цел е да подобри отношенията с Югославия. Признаци за отслабването на напрежението между София и Белград се забелязват от 1930 г. и Велчев прави всичко възможно, за да насърчи по-нататъшно развитие в тази насока. Организира се размяна на културни групи и преди да бъде убит в Марсилия през октомври 1934 г. крал Александър поканва Борис в Белград и му връща посещението в България. Продължение на същата тази политика ще стане стремежът към подобряване на отношенията с Великобритания и Франция. Велчев прави изявления, че последната ще измести Италия на Мусолини като великата сила, на чиято подкрепа България ще разчита в международните отношения, въпреки че той внимава да не отблъсне нито Рим, нито Берлин. Друга външнополитическа инициатива на Велчево-Георгиевото правителство е установяването на дипломатически отношения със Съветския съюз през юли 1934 г. Следващите правителства не виждат причини да отменят това нововъведение.

За подобряване на отношенията с Югославия допринася и акцията срещу македонците, която е важна страна от вътрешната политика на новия режим. Велчев и Георгиев изпращат армията в Петричкия район и бързо предприемат действия срещу македонците в останалата част от страната. Операцията е изключително популярна и изцяло успешна. ВМРО не е унищожена и по-късно през същото десетилетие тя ще може отново да организира внушителни демонстрации и ефектни атентати, но никога вече не си възвръща силата, която е имала до 19 май 1934 г. А и злостните ежби между федералисти и автономисти вече не позорят софийските улици и тероризмът престава да бъде пречка за провеждането на българската външна политика. Организациите, които са отнели живота на поне 884 души през десетилетието от 1924 до 1934 г. не са били нищо повече от сдружения на терористи и гангстери и липсата на обществена и политическа целенасоченост при тях ги превръща в лесна плячка за Велчевите войници.

Политическите партии са атакувани с не по-малка стръв. Правителството на Велчев-Георгиев ги разтурва до една, закрива вестниците им и конфискува собствеността им. Учителството е прочистено от комунисти и всички останали известни противници на новия режим. Правителствените служители вече нямат право да принадлежат към никакви синдикати, а ръководствата на все още разрешените съюзи трябва да бъдат одобрявани от правителството и никой, който пледира за промяна на социалното устройство, не може да бъде избиран на ръководна длъжност в такава организация. През 1935 г. режимът основава Български работнически съюз, доброволно формирование, което трябва да стане единствената позволена организация на труда. Съюзът скоро привлича голям брой членове и до 1936 г. в него вече се числят 120 000 от общо 145 000 индустриални работници в страната. Макар и всъщност учреден от следващото правителство, Българският работнически съюз не се изгражда върху участие в общ производствен процес, а по-скоро около съсловията, на които „Звено“ и Велчево-Георгиевата група разделят обществото. До голяма степен по подражание на италианския модел тези съсловия са: работници, селяни, занаятчии, търговци, интелигенция, чиновници и хора със свободни професии. Това е една от поредицата реформи на деветнайстомайското правителство, които не се отменят след падането му.

Съсловията ще осигурят и основните звена на едно преустроено Събрание. Новият режим е разпуснал съществуващия парламент и е прехвърлил неговите пълномощия на изпълнителната власт, заявявайки, че в бъдеще централно място в него ще имат професионалните или съсловни организации, които трябва да попълнят три четвърти от местата; останалата четвъртина се определя за „политическия елемент“. Същевременно гражданските права са суспендирани. Без да е официално анулирана, Търновската конституция престава да действа.

Велчев и неговите съратници искат да рационализират административната и политическа структура на страната и да създадат авторитарна, действена и централизирана държава. Тези планове са очебийни в преустройството на местното управление, където рационализацията и централизацията са по същество водещи принципи. Шестнадесетте окръга се сливат в седем нови области, като след възвръщането на Южна Добруджа през 1940 г. е добавена и осма; 2600 селски общини са окрупнени в 837 по-големи единици. Местните изборни съвети трябва да бъдат заменени с нови, половината от чиито членове ще се определят отгоре, а другата половина ще се избират, като местният електорат ще се дели съобразно седемте съсловия, използвани при организирането на новия профсъюз. Новите кметове и определяните съветници са най-често чиновници, за които даденото място не означава почти нищо друго, освен трамплин към по-високи неща или средство за самообогатяване, и тези „летящи холандци“ неминуемо стават крайно непопулярни. По-сериозен е фактът, че Велчево-Георгиевият режим е първият, който си позволява да отмени местните съвети, някои от които са създадени още преди освобождението и според мнозина са въплъщавали истинските демократически традиции на селячеството.

В центъра също се провежда административна реорганизация. Стопанските министерства се сливат в едно цяло и тази реформа заедно с други подобни довежда до съкращение на почти една трета от държавните чиновници в страната, повечето от които са заменени с поддръжници на новия режим. В стремежа си да рационализира кредитната и банкова система новото правителство слива Българската земеделска и Централната кооперативна банка, а деветнадесет български търговски банки са амалгамирани в Банка „Български кредит“ с цел над провинциалните банки да се наложи единен, централен контрол.

Реформаторската метла навлиза и в образованието с програма, разчетена да постави по-голямо ударение върху технологическите дисциплини. Това усилие за модернизация не постига поразителни успехи. Същото може да се каже и за друг типичен ход в същата посока: конкурса за изработване на нов градоустройствен план на София.

Каналите, по които правителството на Велчев-Георгиев възнамерява да доведе своите идеи до нацията, са новият профсъюз и Дирекцията за обществена обнова. Тази голяма обществена организация трябва „да насочва културния и духовния живот на страната към обединение и обновление“ и така придобива голямо влияние над пресата, театъра, публичните събрания и публикациите. На нея се отрежда и жизненоважната задача да организира и да се грижи за младежта и тя провежда лекционни кампании, които се опитват, не твърде успешно, да ентусиазират народа относно идеологията на новия режим.