Сканиране, корекция и форматиране
lucho3k(2022)

Издание:

Автор: Ричард Крамптън

Заглавие: Кратка история на България

Преводач: Александър Шурбанов

Година на превод: 1994

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Фондация „Отворено общество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: Научнопопулярен текст

Националност: английска

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД — София

Редактор: Румен Генов

ISBN: 954-520-045-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13800


Предговор към българското издание

По-голямата част от тази книга е написана преди 10 ноември 1989 г. Както показва последното изречение на първоначалния текст, завършен през 1986 г., тогава аз не си и представях, че комунистическият режим ще падне. Като историк от мен се очаква да бъда неутрален и безпристрастен. Но аз съм и човек и не мога да прикрия задоволството, което изпитах от срутването на тоталитаризма в България. Не знаем какво ни готви бъдещето, но можем да почерпим известно упование от непосредствено отминалите събития, по време на които въпреки огромните обществени размествания и трудности България се придържаше здраво към законността и правилата на демократичните институции. Нека горещо да се надяваме, че това насърчително начало ще бъде продължено.

Разбира се, книгата е не само написана от чужденец, но и за чужденци. Целта й беше да даде най-общо познание за българската история на англоезичните читатели, повечето от които бяха печално невежи в това отношение. Като се има предвид много ниската степен на обща осведоменост за българската история в англоговорещия свят, тази книга трябваше да съобщи прости истини и да предаде основни факти. Повечето от тях са добре известни на българския читател и аз се извинявам за очевидната елементарност на част от текста. От друга страна, особено в този критичен и отговорен момент от българската история може би си заслужава българите да прочетат как тяхната нация и развитието й се тълкуват от поне един външен наблюдател. Някои от моите разсъждения и виждания може да предизвикат, да изненадат или дори да шокират българския читател. Ако това е така, мога само да кажа, че не съм имал никакво намерение да оскърбявам или да тревожа когото и да било.

По мое убеждение за едно напреднало общество е важно да вярва, че макар националната история да е скъпоценно притежание, тя не бива да бъде издигана над всякакво изследване и преосмисляне.

Както и да се възприемат, моите възгледи са извлечени от дълго и, надявам се, безпристрастно проучване — проучване, което ме изпълни с искрено възхищение към много от постиженията на България и на нейния народ.

Издаването на тази книга нямаше да бъде възможно без помощта на фондация „Отворено общество“ в София и аз й поднасям голямата си благодарност за проявената деловитост и щедрост. Много хора в България допринесоха за разширяване на познанията ми за тази страна и, което е не по-маловажно, ми помогнаха да се чувствам като у дома, когато я посещавах. На всички тях съм безкрайно задължен и им изразявам признателността си. Би било невъзможно да изредя имената им, но двама трябва да спомена по-специално. Румен Генов провери внимателно английския текст на книгата и поправи редица грешки в него, за което съм му дълбоко благодарен. Още по-задължен съм на Сашо Шурбанов. Той е не само изключителен преводач, чиито усилия обикновено са съсредоточени върху произведения от областта на поезията, с качества далеч над тези на творбата на един скучен историк. Но той е и мой скъп и високо ценен приятел.

Авторът